Мишел Турние
Петкан, или дивият живот (22) (Авторска адаптация на романа „Петкан или чистилището на Пасифика“)

22.

Преди взрива Робинзон караше Петкан да готви по начин, който му напомняше наученото у дома в Йорк. Най-напред, когато попадна на острова, ще не ще, печеше месото си направо на огъня, но след това бързо се върна към гозби като вареното телешко — предпочитаното ядене на англичаните по онова време. Сега обаче Петкан го учеше да готви като арауканските племена или просто си измисляше разни ястия.

За Петкан идеалното беше да яде колкото може по-добре, разбира се, но без значение къде и кога, и най-вече, без да има нужда от кухня и съдове. Взривът бе унищожил всички съдове и тенджери на острова. Например повечето от птиците, които ядяха, Петкан приготвяше в глина. Това е най-простият и най-забавен начин да изпечеш пиле или някакво друго хвъркато.

Първо Петкан изчистваше вътрешностите на пилето и слагаше в него сол, чер пипер и още някакви ароматични треви и дори малко плънка, но можеше и без нея. Изобщо не скубеше перата. После омесваше глина — не много мека, колкото да може лесно да се мачка и моделира — и я разточваше на съвсем плоска пита. Увиваше пилето в питката, замазваше го плътно с глината, затваряше го в нещо като пръстено кълбо в зависимост от големината, напомнящо едро яйце или чопка за ръгби. Дебелината на глината трябваше да е от един до три сантиметра. После палеше огън в една ямичка, като гледаше да струпа доста дърва, за да се образува много жар. Щом огънят се разгореше хубаво, Петкан слагаше глинената топка в ямата сред жаравата. После поддържаше огъня още един или два часа. Пръстта изсъхваше и се втвърдяваше като грънец. Щом топката се изпечеше хубаво, той я изваждаше от ямата и я чупеше. Перата оставаха залепнали за глината, а пилето беше все едно изпечено на фурна, крехко и вкусно.

Но при този начин на печене на Петкан най-му допадаше, че всеки път чупеха глинената топка и нямаше нужда да се мият и редят никакви чинии.

Робинзон приготвяше яйцата, като ги пускаше във вряла вода за по-дълго или за по-кратко, та да станат рохки или твърди. Петкан го научи, че може и без вода и тенджера. С остра пръчица ги пробиваше от единия до другия край и правеше яйчено шишче, което въртеше на огъня.

Робинзон винаги бе смятал, че един добър готвач никога не смесва месо с риба и сол със захар. Петкан му показа, че смесването понякога е не само възможно, но и вкусно. Например, преди да изпече месо от пекари, той правеше с ножа си дълбоки нарези и във всеки пъхаше по една сурова мида. Пълненото с миди или стриди месо имаше чудесен вкус.

Смесваше сладко и солено, като поднасяше рибата с гарнитура от ананас и правеше пълнен заек със сливи. Но най-важното — научи Робинзон да прави захар. Показа му един вид тумбеста палма, по-издута в средата, отколкото в основата или в горния край, напомняща кегла. Щом се отсече и се махнат листата й, веднага започва да капе гъста и сладка мъзга. Хубаво е дървото да е на слънце и горната част, откъдето изтича мъзгата, трябва да е по-нависоко от основата. Нищо чудно — соковете естествено се изкачват нагоре по ствола. Тази течна захар може да се изцежда с месеци, при условие че редовно се подновява среза, защото порите лесно се запушват.

Петкан показа на Робинзон, че на огъня тази меласа, се карамелизира. Той потапяше в нея плодове и ги печеше на шиш, а също и месо и дори риба.