Мишел Турние
Петкан, или дивият живот (15) (Авторска адаптация на романа „Петкан или чистилището на Пасифика“)

15.

Робинзон дълго мисли как да нарече индианеца. Не искаше да му дава християнско име, докато не бъде кръстен. Най-сетне се спря на деня, в който го бе, прибрал. Така вторият жител на острова получи името Петкан.

Няколко месеца по-късно Петкан вече знаеше достатъчно английски, за да разбира заповедите на господаря си. Освен това се бе научил да вади пънове, да оре, да сее, да бранува, да пресажда, да плеви, да коси, да жъне, да вършее, да мели, да меси и да пече хляб. Знаеше да дои козите, да прави сирене, да събира яйца от костенурки и да ги пържи, да кърпи дрехите на Робинзон и да лъска обувките му. Беше станал образцов слуга. Вечер се обличаше в ливрея като лакей и сервираше на губернатора. После затопляше леглото му с желязна кутия, пълна с жарава. И накрая си лягаше върху една постелка с Тен, като я придърпваше пред вратата на къщата.

Робинзон се радваше, че най-после си е намерил работник, когото да цивилизова. Петкан вече знаеше, че всичко, което му заповядва неговият господар, е добро, а всичко, което му забранява, е лошо. Лошо е да ядеш повече, отколкото е определил Робинзон. Лошо е да пушиш с лулата, да се разхождаш гол, скришом да си поспиваш, когато са те пратили да работиш. Петкан се научи да бъде и войник, щом господарят му ставаше генерал, псалт, докато той се молеше, мазач, ако Робинзон се залавяше да строи, носач, когато тръгнеха на път, гончия по време на лов и освен това да размахва ветрилото над главата му, за да пропъжда мухите, докато спи.

Робинзон беше доволен и по още една причина. Сега вече знаеше какво да прави със златото и парите, прибрани от „Вирджиния“. Той определи заплата на Петкан — половин жълтица на месец. С тези пари Петкан си купуваше допълнителна храна, дребни предмети за всекидневна употреба, също донесени от „Вирджиния“, или чисто и просто половин ден почивка — цял ден не се полагаше. Между две дървета си беше опънал хамак и там прекарваше цялото си свободно време.

Най-хубавият ден от седмицата естествено беше неделята. Сутринта губернаторът караше своя слуга да му донесе бастуна, който едновременно напомняше царски скиптър и владишки жезъл. И скрит под чадър от козя кожа, който Петкан държеше над него, той обикаляше тържествено целия остров, оглеждаше нивите си, оризищата овощните градини, стадата и започнатите постройки. Той хвалеше или порицаваше, даваше разпореждания за другата седмица, правеше планове за следващите години. После идваше ред на обяда — по-продължителен и по-обилен отколкото през седмицата. Следобед Петкан чистеше и разкрасяваше Сперанца. Скубеше тревата от пътеките, садеше цветя пред къщата, подкастряше декоративните дървета.

С редица остроумни хрумвания Петкан бе успял да спечели благоразположението на своя господар. Една от постоянните грижи на Робинзон бе как да се отърве от боклука и отпадъците от кухнята и от работилницата, без да привлича лешоядите и плъховете. Не знаеше как да постъпи. Щом закопаеше нещо в земята, дребните хищници мигом го изравяха, вълните връщаха на плажа онова, което изхвърляше в морето, а запалеше ли огън, вдигаше се пушек и зловонието проникваше в къщата, просмукваше се в дрехите.

На Петкан му дойде наум да използува лакомията на червените мравки, които се въдеха край къщата. Всички остатъци, сложени сред мравуняка, биваха начаса оглозгвани и от тях бързо оставаше само купчинка голи, сухи кокали без късче месо.

Петкан научи също така Робинзон да си служи с бола. Болата е много разпространено в Южна Америка оръжие — три обли камъка, овързани със съединени по средата връвчици. Ако се мята сръчно, тя се върти като трирога звезда и щом срещне някакво препятствие, се омотава около него и здраво го оплита.

Петкан хвърляше болата в краката на някоя коза, която трябваше да улови, за да излекува, издои или заколи. После той показа на Робинзон как с бола могат да се хващат и козлета, и дори дългоноги блатни птици. Най-сетне го убеди, че с по-големи топки болата може да се превърне в страшно оръжие, способно да пробие гърдите на полузадушения неприятел. Робинзон все се страхуваше от връщането на индианците и му беше благодарен, че добави към своя арсенал това безшумно оръжие, лесно за произвеждане и в същото време смъртоносно. Двамата дълго се упражняваха на брега, като се целеха в някой ствол с обиколката на човек.

Най-сетне индианецът си науми да измайстори за Робинзон и за себе си пирога като онези в родния му край. Той започна да дълбае с брадва един прав и много як боров дънер — бавна и търпелива работа, съвсем различна от трескавата бързина, с която Робинзон се бе заел да построи „Избавление“. Самият Робинзон, все още измъчван от своя неуспех, не се намесваше в нищо и само гледаше работата на своя другар. Петкан се канеше да запали огън под онази част на дънера, която искаше да издълбае. Така работата значително се ускоряваше, но криеше и опасност дървото да пламне и всичко да се провали. Накрая се отказа и дори привърши работата с един обикновен нож.

Най-сетне всичко бе готово, пирогата леко можеше да се вдигне на ръце и Петкан, покрил главата и раменете си като с дървена качулка, се спусна към плажа, сподирен от скачащия Тен и далеч назад — от намусения Робинзон. Но когато малката лодка затанцува върху вълните, Робинзон, ще не ще, се отказа от завистта, седна зад Петкан и стисна едно от двете обикновени гребла, които индианецът беше издялал от клоните на араукария. После двамата за първи път обиколиха острова по море, а Тен ги придружаваше отдалеч, скачаше и лаеше по брега.