Мишел Турние
Петкан, или дивият живот (2) (Авторска адаптация на романа „Петкан или чистилището на Пасифика“)

2.

Когато Робинзон дойде в съзнание, се намери проснат с лице в пясъка. Една вълна шумно се разби върху мокрите камъчета и лизна краката му. Той се изтърколи по гръб. Черни и бели чайки кръжаха в небето, ярко синеещо след бурята. Робинзон с усилие седна и усети силна болка в лявото рамо. Плажът беше осеян с умрели риби, изпотрошени раковини и черни водорасли, изхвърлени от вълните. На запад скалистият стръмен бряг се врязваше в морето и продължаваше във верига от рифове и скали. Сред тях стърчеше силуетът на „Вирджиния“ с изтръгнати мачти и въжета, които се развяваха на вятъра.

Робинзон се изправи и пристъпи няколко крачки. Не беше ранен, но натъртеното рамо го болеше. Слънцето вече припичаше и той си направи нещо като шапка, като нагъна няколко големи листа, израсли покрай брега, после вдигна един клон, за да се подпира на него, и навлезе в гората.

Дънерите на повалените дървета, оплетени от храсталаци и увиснали от най-високите клони лиани, образуваха трудно проходим гъсталак и често му се налагаше да пълзи на четири крака, за да продължи нататък. Не се чуваше никакъв шум, не се виждаше никакво животно. Затова Робинзон почти се стресна, когато забеляза на стотина крачки силуета на един див козел с много дълга козина; животното стоеше неподвижно и сякаш го наблюдаваше. Робинзон пусна леката си тояга и вдигна един як клон, който можеше да му свърши работа като боздуган. Той пристъпи към козела, животното наведе глава и глухо изпръхтя. На Робинзон му се стори, че се готви да го нападне. Вдигна клона и с все сила го стовари между рогата на козела. Краката на животното се подгънаха, после то се свлече настрани.

След няколко часа изтощително вървене Робинзон стигна до подножието на едно възвишение от безредно струпани скали. Тук откри входа на пещера, засенчена от огромен кедър, но навлезе само няколко крачки навътре, защото беше твърде дълбока, за да се впусне в изследване още същия ден. Предпочете да изпълзи по скалите и да обгърне с поглед простора. Застанал на върха, той установи, че морето заобикаля от всички страни парчето земя, където се намираше, и не забеляза никакви следи от присъствие на хора: значи беше на пустинен остров. Така си обясни защо козелът, когото умъртви, дори не помръдна. Дивите животни, който не са виждали никога човек, не бягат от него. Напротив, наблюдават го с любопитство.

Робинзон беше смазан от мъка и умора. Докато скиташе в подножието на голямата скала, той попадна на някакъв див ананас, разряза един плод с джобното си ножче и го изяде. После се прислони до един камък и заспа.