Мишел Турние
Петкан, или дивият живот (23) (Авторска адаптация на романа „Петкан или чистилището на Пасифика“)

23.

Но ето че тъкмо заради едно ядене Робинзон и Петкан за пръв път се спречкаха. По-рано преди взрива между тях място за спор нямаше. Робинзон беше господарят. На Петкан не му оставаше друго, освен да се подчинява. Робинзон можеше да хока, дори да бие Петкан. Сега Петкан беше свободен. Беше равен на Робинзон. И значи двамата можеха да се сърдят един на друг.

Тъкмо това се случи, когато Петкан приготви в една голяма мидена черупка нарязана на парчета змия, гарнирана със скакалци. Вече от няколко дни той дразнеше Робинзон, а няма нищо по-опасно от раздразнението, когато двама души живеят сами един до друг. Предишната вечер на Робинзон му бе прилошало от костенурковото филе с боровинки, а ето че сега Петкан му пъхаше под носа тая гозба от питон и буболечки! На Робинзон му се повдигна и с един ритник той запрати голямата мидена черупка в пясъка с цялото й съдържание. Силно разгневен, Петкан я вдигна с две ръце и замахна с нея към главата На Робинзон.

Ще се сбият ли двамата приятели? Не! Петкан избяга.

Два часа по-късно Робинзон го видя, че се връща, като теглеше доста грубо след себе си някакво плашило. Главата му беше от кокосов орех, краката и ръцете — от бамбукови пръчки. Отгоре му бяха намъкнати стари Робинзонови дрехи.

Върху кокосовия орех, украсен с моряшка шапка, Петкан бе изрисувал лицето на своя приятел. Той изправи плашилото пред Робинзон.

— Представям ти Робинзон Крузо, губернатор на остров Сперанца — каза той.

После вдигна мръсната празна мида, която все още се въргаляше по земята, и с ръмжене я строши о кокосовия орех, който се изтърколи сред изпочупените бамбукови пръчки. След това Петкан прихна да се смее и прегърна Робинзон.

Робинзон разбра урока от тази странна комедия. Един ден, когато Петкан ядеше едри живи палмови червеи, оваляни в мравешки яйца, Робинзон отвратен изтича на плажа. В мокрия пясък извая нещо като легнала по корем фигура с коси от водорасли. Не се виждаше лицето, скрито в сгънатата ръка, но кафявото голо тяло напомняше Петкановото. Робинзон едва беше привършил произведението си, когато се зададе Петкан, още дъвчещ палмови червеи.

— Представям ти Петкан, лапач на змии и червеи — му каза Робинзон, сочейки пясъчната статуя.

После той отряза една лескова пръчка, окастри я и зашиба гърба и задника на пясъчния Петкан, сътворен нарочно за тази цел.

Оттогава на острова заживяха четирима. Имаше истински Робинзон и плашило Робинзон, истински Петкан и изваян Петкан и всяка злина, която двамата приятели можеха да си сторят — обида, бой или кавга, — стоварваха върху подобието на другия. Доброто оставаше за тях двамата.