Мишел Турние
Петкан, или дивият живот (14) (Авторска адаптация на романа „Петкан или чистилището на Пасифика“)

14.

Робинзон и индианецът прекараха нощта зад крепостната стена, наострили слух за всички нощни шумове в гората. На всеки два часа Робинзон изпращаше Тен да разузнава, със заръката да излае, ако открие човешко присъствие. Всеки път кучето се връщаше, без да вдигне тревога. Придържайки около кръста си един стар моряшки панталон, който Робинзон го беше накарал да обуе, индианецът бе съвсем отчаян и обезсърчен, загубил ума и дума от страшното премеждие, а също и от тази невиждана постройка, където го бяха довели. Не се и докосна до предложената му житена питка и непрекъснато дъвчеше дива бакла, а Робинзон се питаше откъде ли я намира. Малко преди разсъмване заспа върху купчина сухи листа, сгушен до кучето, което също дремеше. Робинзон знаеше за навика на някои чилийски индианци да използуват домашните животни за жива завивка, за да се предпазят от нощния студ. И все пак го изненада търпението на Тен, който обикновено беше доста див.

Може би индианците изчакваха деня, за да нападнат? Робинзон, въоръжен с пистолета, двете пушки и колкото барут и куршуми можеше да носи, се измъкна от оградата и стигна до брега, правейки широк кръг през дюните.

Плажът беше безлюден. Нямаше и помен от трите пироги и хората с тях. Бяха отнесли и трупа на индианеца, застрелян предишната вечер. Останал бе само черният кръг от обредния огън, сред който се търкаляха кости и овъглени главни. С голямо облекчение Робинзон остави на пясъка оръжията и мунициите си. Разтърси го силен смях — нервен, луд неудържим; Когато спря, за да си поеме дъх, си помисли, че се смее за първи път от корабокрушението насам. Вероятно си бе възвърнал способността да се смее, защото най-сетне си имаше другар. Но изведнъж се затича, защото го осени една мисъл: „Избавление“. Все гледаше да заобиколи работната площадка, където беше изживял толкова голямо разочарование. А корабчето сигурно си стоеше там и чакаше достатъчно силни ръце да го избутат към плажа. Навярно с помощта на новодошлия Робинзон щеше да успее да пусне „Избавление“ на вода и тогава познанията на индианеца за островите щяха да са от голяма полза.

На връщане в крепостта Робинзон видя индианеца да играе гол с Тен. Той се ядоса, че дивакът не знае какво е срам, както и че между него и кучето, изглежда, се зараждаше дружба. Накара го пак да обуе панталона, твърде широк за него, и го помъкна към „Избавление“.

Жълтугата бе погълнала всичко и корабчето сякаш плуваше в море от жълти цветове. Мачтата беше паднала, дъските на палубата се бяха издули на места, очевидно под въздействието на влагата, но корпусът изглеждаше непокътнат. Тен тичаше пред двамата мъже и направи няколко обиколки на кораба. После внезапно скочи на палубата и дъските веднага се продъниха под тежестта му. Робинзон го видя как изчезва с уплашен вой в трюма. Когато стигна до корабчето, цели парчета от палубата пропадаха при опитите на Тен да се измъкне от този затвор. Индианецът притисна борда с ръка, сви длан, после я разтвори пред очите на Робинзон — тя беше пълна с червени стърготини, които вятърът отвя. Той се разсмя. На свой ред Робинзон леко ритна корпуса: облак прах се разхвърча във въздуха, а отстрани на корабчето зейна голяма дупка. Термитите бяха изгризали напълно „Избавление“. Нищо не можеше да се направи.