Мишел Турние
Петкан, или дивият живот (25) (Авторска адаптация на романа „Петкан или чистилището на Пасифика“)

25.

Веднъж Петкан се върна от разходка с едно малко буренце на рамо. Открил го до старата крепостна стена, докато дълбаел пясъка, за да хване един гущер.

Робинзон дълго мисли, преди да се сети, че навремето бе закопал две бурета с барут, свързани с крепостта посредством конопено въже, та да може да ги възпламени от разстояние. Само едното от двете бурета беше изгърмяло малко след големия взрив. И сега Петкан бе намерил другото. Робинзон се изненада, че той толкова се радва на находката си.

— Какво ще правим с този барут, нали знаеш, че нямаме вече пушка?

Вместо отговор Петкан напъха острието на ножа в процепа на капака и го отвори. После бръкна с ръка и извади шепа барут, който хвърли в огъня. Робинзон отстъпи назад, страхувайки се от взрив. Взрив нямаше, само един голям зелен пламък лумна нагоре с ураганен съсък и мигновено се изгуби.

— Ето, виждаш ли — обясни Петкан, — пушката е най-грозният начин да се гори барут. Щом е затворен в пушката, барутът вика и става лош. А на свобода е красив и си мълчи.

После подкани Робинзон и той да хвърли шепа барут в огъня, но този път Петкан скочи във въздуха едновременно с пламъка, сякаш искаше да потанцува с него. И отново, и отново, и всеки път се вдигаха големи огнени завеси, зелени и танцуващи, а върху всяка една от тях — черната сянка на Петкан в различна поза.

По-сетне изнамериха и друг начин да играят с барута. В едно гърненце събраха борова смола. Смесиха я с барут, а смолата и бездруго гори чудесно. Получи се черна каша, лепкава и страшно запалителна. С нея намазаха стъблото и клоните на едно изсъхнало дърво, което се издигаше на върха на стръмния бряг. Щом се стъмни, го подпалиха — цялото дърво се покри с трепкаща златна броня и горя чак до сутринта като грамаден огнен свещник.

Няколко дни мазаха с барутната каша всички изсъхнали дървета по острова. Вечер, щом им доскучаеше и сънят бягаше от очите им, отиваха заедно да запалят някое дърво. Това беше техният таен нощен празник.