Дейвид Уебър
Гарнизон Василиск (27)

25.

Хонър огледа офицерите около заседателната маса. С изключение на Кардонес, който беше на вахта, присъстваха всички завеждащи секции и техните заместници. Тук беше и мичман Тремейн, защото Хонър искаше да използва познанията му за планетата. Когато тя преразказа разговора си с мадам Естел, всички лица се сковаха от тревога.

— Това е положението — тихо каза тя. За пръв път имаме ясен признак, че сме изправени срещу тайна операция на другопланетно правителство. Не знаем крайната цел, нито кога и как ще ударят, но поне в това сме сигурни.

Маккиън кимна, въртеше замислено пръст по масата. После вдигна глава.

— Трябва да проверим доколко са достоверни думите на онзи умиращ номад, госпожо. Може ли мекохата да го накара да вижда несъществуващи неща? Или да изтълкува погрешно видяното?

— Уместна забележка — кимна Хонър и се озърна към Лоис Съчън. — Докторе? Какво е вашето мнение?

— Моето мнение ли, капитане? — Гласът на Съчън звучеше почти свадливо. — Аз съм флотски лекар. Не знам нищо за физиологията на туземците.

Хонър стисна устни и спокойно я изгледа. Лицето на Съчън се изчерви, но тя устоя на погледа. Знае, че е застрахована, помисли си Хонър. Беше в течение на ситуацията и знаеше колко важни могат да бъдат сведенията за ефекта на мекоха върху медузанците, но никой не й бе поръчал да провери достъпната литература. А трябваше някой да го стори. Например капитан Хонър Харингтън, която знаеше много добре, че само пряка заповед може да изкара Съчън от удобното й кресло.

— Много добре. Ще обсъдя въпроса с мадам Естел — и лейтенант Монтоя — след съвещанието, господин Маккиън.

Хонър записа това в бележника си и се усмихна леко, виждайки гримасата на Съчън при споменаването на отсъстващия й подчинен.

— Мисля, че въпросът е основателен — продължи Хонър, — но засега да предположим, че информацията е точна.

Маккиън кимна, а Пападопулос вдигна ръка.

— Да, майоре?

— Освен лошите новини може да има и добра, госпожо. Хората на Исварян поне ще извлекат нови сведения за възможностите на кокиларите. В идеалния случай ще ни засекат цел извън Делтата. Ако майорът открие онзи шаман, можем да нанесем един бърз удар с бойни брони и да отмъкнем оръжията — може би и шамана, — преди да се превърнат в заплаха.

— Съгласна съм — каза Хонър. — От друга страна, трябва много да внимаваме с подобни ходове. Мадам Естел има строга забрана да замесва персонала си в местни религиозни дела, а аз не мога да предприема едностранни действия без нейно съгласие. Ако не докажем пряка външна намеса, ръцете й са вързани — както и нашите, — докато последователите на шамана не се вдигнат на оръжие.

— Разбирам, капитане. Но като знам къде и какво да търся, бих се чувствал далеч по-добре. Предпочитам да ги спипаме на открит терен, където ще имаме предимство в мобилност, далекобойност и въздушна подкрепа, отколкото да стигнем до ръкопашен бой в анклавите.

Хонър кимна и космическият пехотинец седна. Беше дал своя принос. Всичко друго беше работа на флота и интересът в очите му поизгасна.

— Знаете ли, кептън — бавно каза Доминика Сантос, — мислех си за вашите думи, че всичко това е другопланетна тайна операция. Според мен единственият заподозрян е Хейвън. А дори да не са те, по-добре да си мислим, че е така, отколкото да сгрешим.

— Разумно, кептън — потвърди Маккиън. — Много разумно.

— Съгласна. — Хонър потропа с пръсти по масата, после пак се обърна към първия помощник. — Да предположим, че е тайна операция на Хейвън, господин Маккиън. Смятате ли, че ще подготвят нещо подобно, а после ще скръстят ръце и ще чакат?

Маккиън се замисли.

— Едва ли има начин да разберем. Инстинктът ми подсказва, че няма да спрат дотук, но нищо не мога да кажа, без да знам крайната цел.

— Капитане?

Гласът беше колеблив и много млад, и Хонър с усмивка се обърна към собственика му.

— Да, господин Тремейн?

— Аз… просто исках да спомена нещо, госпожо. Забелязах го преди два дни, но тогава не ми се стори важно. Сега обаче…

Мичманът притеснено сви рамене.

— Какво, господин Тремейн?

— Ами аз просто държах под око излитането и кацането, откакто ме върнахте на борда, госпожо. Навик. И забелязах, че вече май няма никакво движение на хейвънитите.

— А!

Хонър погледна Маккиън и вдигна вежда. Помощникът трепна, после се усмихна кисело.

— От устата на младенците и мичманите…

Тремейн се изчерви от смеха около масата. После също се усмихна на първия помощник.

— Не знам какво означава това, госпожо — продължи по-сериозно Маккиън, — но той е прав. Няма никакво движение на хейвънитите към планетата. Почти от седмица.

— Интересно — промърмори Хонър, записвайки и това в бележника си. — Изтеглили ли са някого от анклава? Някакви признаци за дискретна евакуация?

— Питайте комисаря или майор Исварян, госпожо, но със сигурност не съм забелязал нищо подобно.

— Може би не им се налага, капитане — пак се обади Тремейн. — Консулството им е същинска крепост и имат страхотна охрана. — Мичманът помълча. — И все пак, госпожо, те имат още два-три анклава — търговски постове в покрайнините на Делтата. Доста далече на север. Не означава ли това, че ако почне нападението, ще бъдат атакувани първи?

— Големи ли са? — попита Маккиън.

— Е, аз само съм прелитал над тях, сър — призна смутено Тремейн, — но не са много големи. Бих казал по десетина пришълци плюс местен персонал, но това е само предположение.

— Смятате ли, че размерът им има значение? — попита Хонър.

Маккиън сви рамене.

— Не знам, госпожо. Но си мисля, че ако целта им е да ни прогонят и да заемат нашето място, може би ще им е изгодно да дадат няколко жертви. И още нещо — добави той замислено. — Ако долу избухне кървава баня, а те нямат жертви, не само ние, но и други ще се зачудят какъв е този късмет.

— Може би сте прав.

Хонър се помъчи да скрие тръпката си пред хладната пресметливост в подобна хипотеза. Първият помощник бавно кимна, после се намръщи и изпъна рамене.

— Един момент, кептън. Хрумна ми нещо. — Маккиън се наведе над терминала си, после кимна. — Правилно съм запомнил. — Той пак се обърна към капитана. — Помните ли, че разговаряхме за намалелия трафик от Хейвън към Медуза? Е, движението им през Възела си остава на нормално ниво, но сега в орбита около Медуза има само два техни кораба. Куриерският и един товарен — „Сириус“.

Хонър се намръщи от някакъв спомен за името „Сириус“. После очите й се разшириха.

— Точно така — каза Маккиън. — Този кораб е паркиран на орбита вече над три месеца. Може да ме тресе параноята, но съвпадението ми се струва крайно любопитно.

— Извинявайте, кептън, но какво знаем за този „Сириус“? — попита Сантос. — Имаме ли представа защо е тук?

Хонър направи знак на Маккиън. Той погледна монитора.

— Голям е — 7,6 мегатона, клас „Астра“. Капитан Йохан Коглин от Народния търговски флот. Според нашите данни са имали злополука… или по-точно, боят се от злополука, ако потеглят. Коглин съобщил, че механиците засекли флуктуация в тунерите на Варшавски при излизане от хиперпространството и обявил аварийно положение. Сега чакат да им доставят резервни тунери.

— Какво? — подскочи Сантос.

— Смущава ли ви нещо? — попита Хонър.

— Просто ми се вижда ужасно странно, кептън. Не знам много за техническата поддръжка при хейвънитите, а флуктуация в тунера не е шега работа. Ако е имало такова нещо, капитан Коглин с право е обявил аварийно положение. Само че флуктуацията не идва изневиделица. Тунерите носят повече натоварване от всички останали компоненти, тъй че ако не си малоумен, дебнеш като орел за най-малкото трепване. Когато се появи истинска флуктуация, вече отдавна е минало времето за основен ремонт, а хейвънските кораби са собственост на правителството. Не се застраховат навън, тъй че ако пострадат, няма кой да ги обезщети. Не вярвам да пестят от поддръжката, както някои частници.

— И друго. — Очите на Маккиън блестяха. — Флуктуацията по-често се забелязва при влизане в хиперпространството, отколкото на излизане. Енергийното излъчване след прехода я прикрива.

— Но за какво им е да паркират на орбита търговски кораб? — попита жално лейтенант Пановски. Хонър го погледна и той се сви. — Така де, вече си имат куриер на постоянна орбита, госпожо. С какво им е по-полезен търговският кораб?

— Не знам — каза Сантос, — но се сетих за още една странност. Имали са флуктуация, нали така? Е, защо седят тук и чакат резервни части? Стоят вече трети месец, но ако не са се разпаднали съвсем, могат да скочат през Възела към Мантикора. Кратък скок, с минимално натоварване, а тамошните корабостроителници могат да им монтират не тунер, а цяло ново платно само за месец-два. Но дори ако се боят да пресекат Възела, защо не поръчат резервни части от Мантикора? Ще е далеч по-бързо и евтино, отколкото да ги карат от Хейвън, а ние имаме цели рояци частни ремонтни кораби. Иначе от Хейвън трябва да им пратят свои ремонтници или да наемат наши, а само загубеното време на орбита ще им струва по-скъпо от частите. — Тя поклати глава. — Не. Трябва да са замислили нещо, кептън. Просто няма нито инженерна, нито икономическа логика в действията им.

— Какво знаем за корабния товар, капитане? — попита лейтенант Бригам. — Знаем ли какво носят и накъде ще потеглят след ремонта?

— Капитан Маккиън току-що ви каза всичко, което знаем — сухо отвърна Хонър. — Корабът е на орбита още отпреди да пристигнем. Това означава, че е получил разрешение от капитан Йънг.

Всички около масата направиха еднакви гримаси и въпреки тревогата Хонър вдигна длан, за да прикрие усмивката си.

— В такъв случай, госпожо — обади се мичман Тремейн, — може би трябва да пратим митническа проверка. Мога да взема катера с подофицер Харкнес и…

— Не, Скоти — каза разсеяно Хонър и дори не забеляза как младежът се изчерви от удоволствие, че го е нарекла по име. — Не можем. „Сириус“ вече е проверен от „Магесник“.

Някой прихна. Хонър хвърли свиреп (доколкото можеше) поглед около масата и пак се завъртя към Тремейн.

— Корабът официално се води проверен. Не можем да извършим повторна проверка без категорично доказателство, че капитанът е излъгал лорд Йънг. И макар да смятам, че Сантос е права и причината за присъствието им тук е измислена, не разполагаме с доказателства, нали?

Тремейн печално поклати глава и Хонър леко сви рамене.

— И още по-важно, ако направим повторна проверка, ще свалим картите на масата. Те ще разберат, че подозираме нещо. Ако просто реагираме параноично — тя се усмихна на Маккиън — заради едно невинно съвпадение, няма нищо лошо. Но ако наистина кроят нещо, можем да ги подплашим и да потърсят нов начин на действие. За който няма да знаем нищо.

— Още нещо, кептън. — Маккиън въздъхна. — Както казахте, веднъж са ги проверили. Капитанът просто ще откаже да ни допусне на борда, а без доказателства нямаме никакво основание да употребим сила. Ще ни засилят с междузвездни протести.

— Мога да го преживея — хладно отвърна Хонър. — Просто не виждам как да го сторим, без да се издадем.

— Знаете ли, кептън — предложи Сантос, — и без да се качим на борда, едно добро външно сканиране може да ни подскаже нещо. — Хонър я погледна и механикът сви рамене. — Не знам какво, но трябва да има нещо. — Тя помълча и присви очи. — Първо, много искам да знам дали двигателят им съвпада с документацията, която са дали на „Магесник“. Ако онзи Коглин е скърпил доклад за фалшива авария, може някъде да е сбъркал.

— Например?

— Зависи. — Сантос подръпна долната си устна. — Може да няма нищо — ако са умни, няма да има, — но ако наистина имат проблем с флуктуация, трябва алфа-възлите им да са адски износени. Ще видим поне корозия, може би външно изгаряне и главната намотка със сигурност трябва да има много стар печат за подмяна.

Хонър кимна замислено. Главната гравитационна намотка винаги се подменяше заедно с тунерите. В известен смисъл тя беше част от тунера, износваше се заедно с него и носеше печат за датата на монтиране. И което бе най-важното — гравитационната намотка беше от външната страна на кораба. Имаше голяма вероятност печатът да се види при близък оглед.

— Ако се приближим достатъчно, госпожо — предложи Уебстър, — ще мога да получа добра представа за комуникациите им. Може дори да ги подслушам.

Хонър го погледна и той се изчерви. Предложението му нарушаваше поне половин дузина междузвездни конвенции. Можеше да си изпати само задето го е споменал.

— Харесва ми — обади се изведнъж Маккиън. — Ако открием несъответствие, за каквото говори Доминика, то може да се окаже необходимото доказателство, кептън.

— Не е невъзможно тунерът да изгърми преждевременно — каза Сантос, — но е твърде необичайно. Ако открием несъответствие между видимото износване на алфа-възлите и нормалното износване на тунера, мога да ви дам писмена декларация за подозренията си. Това е свидетелство на експерт и служи за доказателство пред всеки адмиралтейски съд.

— Пред всеки мантикорски адмиралтейски съд — поправи я тихо Хонър, опитвайки да преглътне буцата в гърлото си. Офицерите, които в началото бяха тъй враждебни, сега залагаха главите си заради нея. — Много добре, дами и господа. Ще предам на мадам Естел вашите коментари и предложения. Междувременно искам да променим орбитата. — Тя погледна Пановски. — Искам да заемем позиция на двеста километра от „Сириус“. Щом стигнем там — тя обърна очи към Тремейн, — искам да потеглите с транспортен катер към най-близкия мантикорски кораб. Ще ви дам писмено послание до капитана.

— Послание ли, госпожо? Какво послание?

— Не знам, докато не разберем кой ще е корабът — отсече тя. — Но ще измисля нещо. Всъщност вашето пътуване ще е поводът да променим орбитата — затова искам да вземете обикновен транспортен катер — и искам целта ви да е очевидна.

— О… — Тремейн се замисли и кимна. — Да, госпожо. Разбирам.

— Не се съмнявам. — Тя се обърна към Маккиън. — Господин Маккиън, докато лейтенант Пановски и лейтенант Бригам планират маневрата, искам да седнете с лейтенант Кардонес. Искам всичко да се извърши с пасивни сензори. Знам, че резултатите няма да са съвършени, но да използваме активно сканиране ще е същото като да се качим на борда. Трябва ни най-мощната пасивна апаратура и искам да помогнете на Раф да я подготви.

— Да, госпожо. — Маккиън уверено я погледна в очите. — Ще се погрижим.

— Много добре. — Хонър въздъхна, стана и отново огледа офицерите. — Вече всички знаем какво да правим, тъй че нека приключим.

Всички станаха на свой ред, но спряха, когато Хонър вдигна ръка.

— Преди да си тръгнете — тихо каза тя, — искам да ви благодаря.

Не уточни за какво. И като погледна лицата им, разбра, че няма да се наложи.