Дейвид Уебър
Гарнизон Василиск (25)

23.

Медуза си остава най-скучната планета, която съм виждала, помисли Хонър, гледайки главния визуален монитор, но явно външността лъже. Тя си спомни, че някъде беше чела за едно древно проклятие от Старата Земя: „Да живееш в интересни времена“. Сега разбираше какво означава.

Въздъхна тихо и отиде да седне в креслото си, без официално да поеме вахтата от Маккиън. Беше заета с размишления.

Бяха минали два дни след посещението на Хауптман. Цели два дни без нито една нова катастрофа, което я изпълваше с лоши предчувствия. Не че липсваха „интересни“ събития. Например разказът на мадам Естел за разговора й с куриера на графиня Ню Киев. Хонър никога не бе предполагала, че кротката стара дама може така да побеснее. Мадам Естел изглеждаше готова да гризе мебелите, но като чу всичко докрай, Хонър напълно разбра настроението й.

Очевидно Ню Киев беше под натиска на финансовата общност като цяло и по-специално на картела „Хауптман“. От думите на комисаря Хонър започваше да подозира, че големите мантикорски търговски картели спонсорират либералната партия по-щедро, отколкото предполагаше. Идеята за съюз между индустриалните магнати и парламентарните борци за все по-високи социални разходи изглеждаше малко странна, но нещо им даваше невероятна самонадеяност, защото графиня Ню Киев бе решила да набие обръчите на мадам Естел.

Хонър се смая, като научи от комисаря, че Ню Киев получила недвусмислено нареждане да стои настрани от флотските операции в гарнизон Василиск. Сигурно здравата се е изненадала, помисли си Хонър с тайно удоволствие и това засили подозренията й, че нейде високо горе някой одобрява нейните действия. За пръв път след анексирането на Василиск бяха дали на министерството по медузанските въпроси да разбере — и то доста грубо, — че властта му се разпростира само до горните слоеве на атмосферата. Крайно време беше флотът да поеме своята отговорност, макар че като знаеше какви офицери и кораби пращат тук, Хонър не вярваше това да трае дълго.

Но засега беше така и Ню Киев никак не харесваше положението. Нещо повече, властта й изглеждаше разклатена дори в рамките на планетата.

Хонър не разбра добре блясъка в очите на мадам Естел, когато тя спря да беснее и започна да разсъждава за политическата ситуация на Мантикора. Разбира се, Хонър не беше в течение на вътрешните парламентарни интриги. Предпочиташе флота, където поне беше ясно кой кого командва, независимо от сблъсъците, които съществуваха между отделните фракции и групировки. Но мадам Естел явно познаваше много добре византийските правила на играта и изглеждаше убедена, че под повърхността назрява нещо дълбоко, сложно и вероятно драстично… и че каквото и да е, то няма да се отрази добре на графиня Ню Киев.

Хонър схвана някои от разсъжденията й, защото, както изтъкна мадам Естел, Ню Киев, като един от лидерите на опозицията, запазваше поста си само защото министерството по медузанските въпроси по традиция се даваше на либералната партия според някакво старо споразумение, останало от някогашната парламентарна битка за анексирането. Но имаше граници на възможностите й да се отклонява от правителствената линия, без да загуби поста си, и изглежда, че ги бе достигнала, защото пратеникът носеше на мадам Естел не заповеди, а „предложения“.

Комисарят никак не харесваше предложенията и доколкото разбра Хонър, те представляваха вариации на една тема. Мадам Естел да не забравя колко са важни за кралството големите търговски къщи. Да спазва „по-спокоен тон“ в отношенията с тях и „да посредничи между прекомерно строгото налагане“ на търговските правилници и „основателните тревоги от внезапните и резки промени на условията за търговия“. А най-вече „да помни преходния характер на нашето присъствие на Медуза“ и да избягва всякакви действия, които биха разгневили местните жители или онези, които един ден ще търгуват с тях на равна нога. И разбира се, да се бори „да усмири“ прекомерното усърдие на сегашния старши офицер в гарнизон Василиск.

Хонър си помисли, че това прилича на най-сладкодумното и двулично междузвездно изнудване, което е чувала, но бе дошло в крайно неподходящ момент. Когато куриерът на Ню Киев пристигна при мадам Естел, тя току-що се беше прибрала от посещение в болницата след смъртта на най-тежко ранения агент на АЗМН.

Тя нахока нещастника и го прати да си върви след подробно описание на разкритите драстични нарушения на законите на протектората на Нейно Величество. И както злорадо сподели с Хонър, бе приключила разговора със забележката, че тези нарушения са разкрити единствено благодарение на „усърдните, професионални и изключително успешни действия, както самостоятелно, така и в съдействие с АЗМН“ на капитан Хонър Харингтън и екипажа на „Безстрашен“. При тези обстоятелства мадам Естел няма никакво намерение да ограничава по какъвто и да било начин дейността на капитан Харингтън. А ако правителството на Нейно Величество не е доволно, тя, разбира се, ще подаде оставка.

Според комисаря фактът, че предложението за оставка не беше прието, потвърждаваше извода й, че Ню Киев е загазила здравата. Хонър не беше толкова сигурна, но като имаше предвид неочакваната подкрепа от страна на собственото й началство, трябваше да признае, че мадам Естел може и да е права. Разбира се, проблемът бе там, че подкрепата можеше да изчезне, ако не успееха да разкрият кой стои зад нарколабораторията (и новите оръжия) или да докажат, че престъпната дейност е прекратена веднъж завинаги. А печалната истина беше, че нямаха абсолютно никакъв напредък след отпътуването на Хауптман и куриера.

Докато Нимиц дремеше върху облегалката на креслото, Хонър се облегна назад, преметна крак върху крак, събра пръсти под брадичката си и се замисли какво още не е направила.

Слънчевият колектор почти със сигурност щеше да се окаже задънена улица. О, не се съмняваше, че схемата е монтирана още при изработката от картел „Хауптман“, но въпреки яростната контраатака на Маккиън и разследването, което се водеше на Мантикора, едва ли някога щеше да се докаже как е станало. Ако го бе наредил някой високопоставен служител на концерна, цялата документация щеше да е унищожена. А ако някой го бе направил при монтирането в орбита около Медуза, виновникът се губеше между трийсетина участници в работата. Така или иначе шансът да се разкрие истината беше нищожно малък.

Но мадам Естел имаше право за едно. Източването на правителствения резервен колектор говореше за арогантна самонадеяност, която никак не пасваше на грижливо маскираната лаборатория. Не беше необходимо да се източва точно този колектор. Дори ако не искаха да използват собствен колектор, можеха да си осигурят енергия чрез геотермален източник или прост хидрогенератор, монтиран в горещите извори на два километра от лабораторията. Един подземен кабел премахваше риска от лъчеви приемници и ретранслатори. Противникът сякаш страдаше от раздвоение на личността. От една страна, криеше нарколабораторията с маниакално усърдие, от друга — поемаше абсолютно излишния риск да краде енергия от врага.

А може дори да има и трета личност, мрачно помисли тя, ако се съди по взривяването на лабораторията. Това бе невъобразима глупост за която и да било престъпна организация; АЗМН никога нямаше да изостави гонитбата на виновниците. Сякаш някой бе подготвил злобна и целенасочена провокация, за да тласне властите към най-яростната реакция.

Лошото беше, че в нищо нямаше логика. Злодеите не само лавираха с плановете си във всички посоки, но и самият мащаб на операцията изглеждаше абсурден. Мадам Естел беше права. Тия хора преследваха всичко друго, но не и печалба от търговия с наркотици или оръжия. Намирисваше на тайна другопланетна операция, но с каква цел? Въоръжаването на медузанците и разпространението на наркотик, тласкащ към насилие, говореше за опит да се организира местно въстание. Но никакво въстание не би могло да се пребори със силите, към които щеше да прибегне Мантикора. Можеше да се стигне до жестоко кръвопролитие, но кръвта щеше да е предимно на медузанците и най-вероятно всичко би свършило с разполагане на постоянни военни гарнизони вместо сегашните полицейски части на АЗМН.

Освен ако тайнственият организатор (тя упорито се стараеше да не приема за даденост, че това е Република Хейвън) се надяваше на съвсем друга реакция. Не беше изключено кървавата баня да налее вода в мелницата на либералите и прогресистите, и да предизвика такова възмущение в парламента, че анексията най-сетне да бъде отменена. Изглеждаше крайно невероятно, но все пак възможно. Ала дори и така, кралството никога нямаше да се откаже от претенциите за възел Василиск, а каква полза би имал някой — дори Хейвън, — ако само прогони АЗМН от Медуза?

Не, ставаше още нещо. Нещо, което пропускаха, но определено бе свързано с другопланетни интереси. Хонър бе сигурна, макар че не виждаше следващото звено от веригата, а това означаваше…

— Капитане?

Гласът на капитан Пападопулос я изтръгна от размишленията. Изненадата й събуди Нимиц, който вдигна глава и се прозя срещу космическия пехотинец.

— Да, майоре? — отговори тя. После видя Барни Исварян до отворения люк на залата и очите й се присвиха. — Да не би да сте готов с плана за разгръщане?

— Да, капитане. Извинявайте, че се забавих, но майор Исварян беше съвсем изтощен, госпожо, а после трябваше да издирваме свестни карти и данни с какво разполага АЗМН на планетата.

— Няма нищо, майоре — отговори Хонър съвсем искрено. Ако бе доловила в гласа на Пападопулос и капка вина, щеше да реагира другояче, но той не се оправдаваше, просто излагаше фактите.

Тя стана, разкърши се и погледна вахтения офицер.

— Господин Маккиън?

— Да, кептън?

Първият помощник откъсна очи от пулта и Хонър забеляза, че двама-трима дежурни трепнаха, сякаш им се искаше да завъртят глави. Думата „кептън“ вече не изглеждаше съвсем необичайна в устата му, но все още не звучеше нормално. Засега.

— Ще ви бъда благодарна, ако се присъедините в заседателната зала към мен, майор Пападопулос и майор Исварян. Искам да чуя вашето мнение.

— Веднага, госпожо. — Маккиън стана и погледна лейтенант Кардонес. — Поемете вахтата, господин Кардонес.

— Слушам, сър. Поемам вахтата — отговори Кардонес и Маккиън бързо влезе в залата.

Пападопулос, който винаги стоеше настрани от връзките между Хонър и офицерите, явно не подозираше нищо за промяната в отношенията между нея и Маккиън. Той пристъпи към заседателната маса и зареди два чипа в един от терминалите, после изчака Хонър и Маккиън да се настанят. Исварян, който вече изглеждаше много по-добре, също седна и Пападопулос се изкашля.

— Капитане, помощник Маккиън, искам да изложа накратко идеите ни, преди да ви запозная със самия план за разгръщане. Одобрявате ли?

— Разбира се — отговори Хонър.

— Благодаря, госпожо. Добре. Първо, имаме три основни задачи. Едно: трябва да реагираме на заплаха, чиито параметри не можем да установим със сигурност. Две: ресурсите ни са ограничени, а извънпланетните сили — по-точно космическата пехота от „Безстрашен“ — не са концентрирани на едно място. Три: идеалното решение изисква пълното съчетание на пехотинците и тяхната огнева мощ с опита на АЗМН за една съвместна силова операция. След дълги дискусии с майор Исварян аз и моите взводни командири стигнахме до извода, че докато не се сблъскаме с противника, няма начин да знаем силата му. Просто няма как да разберем, макар че нови разузнавателни данни може да променят положението. Всичко, което ни дава представа за силата на противника, ще бъде безценно, а майор Исварян ни увери, че хората му ще положат усилия да открият такава информация. Тук възниква необходимостта да концентрираме наличните си сили. АЗМН разполага само с пет роти, ако включваме и поддържащите части, а моята рота сега е в непълен състав. Затова с ваше разрешение, капитане, бих искал да изтегля пехотинците, заети с митническия и транспортен контрол. Смятам, че натоварването е спаднало до ниво, което би позволило да намалим инспекторските полети и да попълним групите с хора от екипажа, което би освободило пехотинците за евентуални военни действия. В такъв случай ще разполагам с четири взвода в пълна бойна готовност.

Пападопулос замълча и вдигна вежда към Хонър. Тя стори същото и се обърна към Маккиън.

— Мисля, че можем, госпожо — каза помощникът. — При сегашното ниво на трафика сигурно ще се справим и с два екипа.

— Много добре, майор Пападопулос — каза Хонър. — Ще си получите пехотинците.

— Благодаря, госпожо. Това ми дава много повече свобода за действие.

Космическият пехотинец се усмихна за миг, а Исварян кимна доволно.

— Разполагайки с тези сили — продължи Пападопулос, — бих искал да ги прехвърля на планетата колкото се може по-скоро. Основният план за разгръщане има за цел да осигурим максимална охрана на другопланетните анклави, запазвайки възможността да се притечем на помощ на местните, както настояха мадам Естел и майор Исварян. С тази цел възнамерявам да преобразувам бойните брони на две отделения в разузнавателен вариант. Както със сигурност знаете, капитане, нашата силова броня е проектирана да дава максимална тактическа гъвкавост чрез програмиране за различни мисии. Обикновено действаме с доста тежък оръжеен заряд, но това ни ограничава в две отношения. Първо, тежестта на самото оръжие ни принуждава да намалим енергоносителите, а от друга страна, повечето оръжия изразходват твърде много енергия. Така получаваме огнева мощ, но за сравнително кратко време. В разузнавателния режим оръжията се свеждат до минимум за сметка на допълнителни сензорни системи, като същевременно можем да добавим енергоносители, да намалим разхода на енергия и значително да повишим чувствителността на апаратурата. При реални бойни условия пехотинец с броня в стандартен режим има издръжливост по-малко от четири часа; в разузнавателен режим може да действа над петдесет часа, да развива скорост до шейсет километра в час дори по пресечен терен и да вижда далеч по-добре. Ударната му мощ обаче спада почти до тази на пехотинец с обикновена униформа.

Той замълча и огледа останалите, за да се увери, че разбират. Хонър кимна.

— Добре — продължи Пападопулос. — Възнамерявам да използвам две от тези отделения за разузнаване. Щом научим за инцидент, разузнавачите тръгват да търсят евентуален враг, за да можем с въздушни удари да го спрем, преди да достигне анклавите. Ще имат сензорни възможности и бързина да покриват обширни територии, а бронята ще ги предпазва от всички местни оръжия. Майор Исварян ме уверява, че даже медузански номад не може да се укрие от армейските сензори, ако знаем в кой район се намира, тъй че дори разузнавачите да бъдат отблъснати към анклавите, очаквам от тях сравнително пълни тактически данни. Бронята на третото отделение ще бъде програмирана за максимална ударна сила и ще го разположим в центъра на анклавите. Ще действа в зависимост от сведенията за вражески акции. При огневата мощ, с която разполага всеки пехотинец, мога да ги разделя на двойки и те ще са моята главна ударна сила. — Той помълча и се навъси. — Донякъде бих предпочел да ги оставя за резерв, но се боя, че няма да е възможно. Останалите три взвода ще обединя с хората на майор Исварян. Нашите имат по-добра броня и по-мощни оръжия от АЗМН, освен това са обучени за действия в бойна обстановка, докато АЗМН е преди всичко полиция. Бих искал да разпределя по едно отделение към всеки взвод с опитен командир от АЗМН, за да подсилват огневата мощ и тактическата мобилност. Същевременно искам да привлека към нас поне един офицер от АЗМН, който познава терена. Ако може, и повече от един, в случай че се наложи да разделя хората си, тъй като те ще бъдат максимално полезни само ако знаят къде отиват и какви условия ги очакват. С подкрепа на нашите пехотинци АЗМН ще осигури основната охрана на периметъра. Мисията им е да прикриват анклавите и да задържат нападателите, докато се намесят тежковъоръжените части или разузнавачи от околността. Ще имат нареждане да не се подлагат на риск, тъй като са много по-зле защитени, но би трябвало да могат и сами да се справят. Четвъртият и последен взвод с тежкото въоръжение ще остане в резерв. Тежкото оръжие ще бъде на общо разположение, а майор Исварян ми обеща достатъчно антиграви, за да осигурим мобилност. Надявам се оръжейните екипи да действат според обстоятелствата и при първа възможност да се връщат в резерв, но всичко зависи от ситуацията. Четвърти взвод обаче ще чака в пълна готовност, за да се справи с евентуално нахлуване. Майор Исварян обещава достатъчно транспорт, за да изпращаме пехотинците до кризисните места и да ги връщаме обратно в резерв.

Той пак замълча и наведе глава, сякаш обмисляше казаното, после кимна.

— Дори и при най-добри обстоятелства, капитане, силите ни ще са много разтегнати. От друга страна, ще превъзхождаме противника по комуникации, наблюдателност и индивидуална огнева мощ. С майор Исварян обсъдихме възможностите на новите местни пушки и смятаме, че хората ни ще се справят сравнително бързо с всяка вражеска група, дори при нейно огромно числено надмощие. Най-силно ни тревожи възможността за множество едновременни малочислени нападения, които ще разтеглят още повече силите ни и поне част от нападателите ще се промъкнат безпрепятствено. Такъв вариант е особено опасен в застроените части на Делтата. Там обзорът ни ще бъде далеч по-ограничен, отколкото на открито, както и възможностите за стрелба. Затова толкова държа на разузнавачите и разпръсквам нашите хора — за да реагираме по-бързо на всяка заплаха.

— Разбирам, майоре — каза Хонър, впечатлена от спокойствието на Пападопулос.

— В такъв случай, госпожо — каза космическият пехотинец, натискайки бутони на терминала пред себе си, — позволете да ви покажа схемата за първоначално разгръщане, която разработихме с майор Исварян. — Над заседателната маса се появи холограма на анклавите и част от Делтата около тях. — Както виждате, ще разположим първата разузнавателна група тук, край притока на Пясъчната река. После ще разположим още две тук и тук. След това…

Хонър седеше и гледаше как по холограмата разцъфват кодови обозначения, докато Пападопулос обясняваше плана. Тя беше космически офицер, но организацията й се струваше впечатляваща. И по-важно, Исварян изглеждаше напълно доволен. Но докато слушаше, нещо не преставаше да я измъчва. Разбра какво е едва когато Пападопулос свърши и се обърна към нея с въпросително изражение.

— Много съм впечатлена, майоре — каза тя. — Струва ми се, че сте положили усилия да разгърнете с пълна сила възможностите си и да ограничите тези на противника. Ще разрешите ли да задам няколко въпроса?

— Разбира се, капитане.

— Благодаря. Първо, обсъждали ли сте плана с някого на планетата?

Пападопулос се озърна към Исварян и майорът отговори вместо него:

— Разговаряхме с двама от моите полеви командири, с мадам Естел и нейния заместник Джордж Фремонт. Това е всичко засега, капитане.

— Ясно. А можете ли да ми кажете колко планиране и подготовка ще ви трябва, за да реализирате плана?

— Поне седмица за постигане на добра интеграция. Бих предпочел десет дни.

— Ясно — повтори Хонър и стисна зъби, преди да зададе следващия въпрос. — А установихте ли вече как хората от нарколабораторията са узнали за предстоящото нападение, майор Исварян?

Лицето на майора изведнъж се изопна, защото разбра накъде бие, но той се застави да отговори спокойно.

— Не, госпожо.

— Тогава се боя, господа, че имаме проблем — тихо каза тя.

— Проблем ли, капитане?

Пападопулос изглеждаше озадачен и тя се обърна към него, но Исварян вдигна ръка.

— Разрешете на мен, капитане — помоли дрезгаво той. Пападопулос го изгледа през масата. Хонър кимна.

— Издънихме се, Никос — въздъхна Исварян. — По-точно аз се издъних. Имаме проблем със сигурността.

— Не разбирам, сър. — Пападопулос се озърна към Хонър. — Капитане? Каквото и да знаят медузанците, как може да се отрази на нашата операция? Технологичната пропаст е твърде дълбока, за да проумеят каква опасност представляват оръжията ни.

— За местните жители навярно сте прав, майоре — каза Хонър. — Но имаме основания да смятаме, че оръжията, които толкова ни тревожат, са им доставени от пришълци и тези пришълци явно имат информатор в АЗМН, или — според мен по-вероятно — в цивилните поддържащи структури на Агенцията. При всяко положение веднага ще узнаят за разгръщането на хората ни.

— Това го разбирам, госпожо — навъси се Пападопулос, — но все още не схващам накъде биете. Нима сведенията няма да ги накарат да се въздържат от враждебни действия?

— Проблемът е, че не знаем какво всъщност искат, Никос — каза Исварян. — Мадам Естел смята, че гонят нещо повече от пари, капитан Харингтън е на същото мнение. — Той сви рамене. — Щом са единодушни, не бих спорил с тях. Но това означава, че не е сигурно дали сведенията за нашите намерения ще усмирят противника. Може би само ще му дадат възможност да коригира плановете си.

— Но с каква цел? — попита Пападопулос.

— Не знаем — намеси се Хонър, преди Исварян да отговори.

Тя прехапа устна и се зачуди дали да товари Пападопулос с още тревоги. Той явно се съсредоточаваше — както и беше редно — само върху тактическия проблем. Също тъй явно не подозираше за задкулисното напрежение и опитите за отстраняване на „Безстрашен“ (заедно с Хонър). Или поне не очакваше това да се отрази на задачата му.

— Едната възможност е да ги подплашим и да се изпокрият — каза накрая тя, подбирайки внимателно думите. — Всичко говори за някакъв дългосрочен план. Макар че нашата непосредствена цел е да ограничим жертвите и щетите, прекомерният успех може да навреди на по-общата ни задача да ги обезвредим окончателно, тъй като няма как да осуетим намеренията им, докато не се опитат да ги осъществят.

Искаше да добави нещо за проблема със сроковете, но се отказа.

Пападопулос я гледаше много внимателно. Очевидно разбираше, че премълчава нещо, но и казаното дотук му даваше предостатъчно храна за размисъл.

— Разбирам — каза след малко той. Погледна замислено холограмата, после се обърна към Хонър. — Имате ли други предложения, госпожо?

— Само едно. — Тя се обърна към Маккиън. — Преди малко се споразумяхме да намалим инспекторските полети. Можем ли да се ограничим само със совалките?

— Не виждам пречка — отговори Маккиън. — В края на краищата това им е работата.

— В такъв случай искам и трите катера от правителствения център да се върнат на „Безстрашен“ — каза Хонър на Исварян. — С тях на разположение, можем да придвижим едновременно цялата рота на майор Пападопулос.

— И да ги задържим на борда, без да издаваме плановете си — кимна Исварян.

— Именно. Майоре?

— Ами… — Пападопулос гледаше втренчено дисплея пред себе си и Хонър усети как мислите прелитат през ума му. Той отвори уста, пак я затвори и накрая бавно кимна. — Ще стане доста по-сложно, госпожо. Ако всичките ми хора са тук, нараства рискът да не узнаем навреме за някой инцидент или поради лоша координация да допуснем нахлуване в анклавите. Най-много ме тревожи, че няма да се сработим с АЗМН, ще загубим маневреност и бързина на реакцията. Но все ще измислим нещо.

Той се почеса по брадичката, огледа холограмата и се обърна към Исварян.

— Можете ли да останете още ден-два, майоре? Ще трябва да преработим целия оперативен план, а много държа на мнението ви.

— С удоволствие, Никос. — Исварян стана и също се загледа в холограмата. — И не съм сигурен, че ще загубим маневреност. Можем да обвържем плановете за разгръщане на моите хора с твоя евентуален десант и евентуално да използваме първо и второ отделение като сили за бързо реагиране.

— И аз така мислех — съгласи се Пападопулос. — А после… — Той се озърна към Хонър. — Извинявайте, капитане. Ние с майора няма да ви досаждаме. Ще се опитам до края на деня да ви представя предварителен план.

— Чудесно, майоре. — Хонър стана и се усмихна на Исварян. — Впечатлена съм, господа, и вярвам, че окончателното ви решение ще е също тъй добро.

Тя пак се усмихна и кимна на Маккиън. Излязоха заедно от заседателната зала. През затварящия се люк видя как двамата офицери се навеждат над холограмата, увлечени в разговор.