Дейвид Уебър
Гарнизон Василиск (17)

15.

Добре облеченият мъж изглеждаше някак не на място в луксозното кабинетно кресло и в цивилните дрехи въпреки явно скъпата им кройка. Лицето му беше мургаво и костеливо — лице, обучено да казва само каквото желае неговият притежател, а погледът му беше пронизващ, докато поемаше охладената чаша и отпиваше. Когато остави чашата, ледът звънна като тиха музика, а домакинът седна отсреща, като се мъчеше да прикрие тревогата си.

— Съжалявам за вашите… непредвидени проблеми, господин Канинг. — Гласът на посетителя беше дълбок и звучен, почти ласкав, но домакинът притеснено се размърда в креслото. — Надявам се да не са от такъв характер, че да попречат на графика ни.

Уолас Канинг, консул на Народна република Хейвън на планетата Медуза, усети как по челото му избива пот. Гостът му можеше да е с цивилни дрехи, но всеки път, щом го погледнеше, Канинг виждаше вместо тях униформа — сиво-зелената униформа на контраадмирал от Народния космически флот, с пясъчния часовник и меча на флотското разузнаване.

— Не съм сигурен — каза той, грижливо подбирайки думите. — Всичко е твърде объркано и неясно. Докато не разберем какво ще прави тепърва Харингтън, можем само да предполагаме и да проверяваме слабите си места.

— Разбирам.

Адмиралът в цивилен костюм се облегна назад, разклати леда в чашата си и сви устни. Канинг се помъчи да не трепне под втренчения му поглед.

— Струва ми се — продължи адмиралът след малко, — че някой тук е действал небрежно, господин консул. Получихме уверения, че ситуацията е под контрол. Всъщност очаквах това да е рутинно посещение, за да получа рапорта ви за пълна готовност, а сега чувам, че можете само „да предполагате“ как ще постъпи противникът. — Той поклати глава. — Всяка секретна операция крие известен риск, но в тази вложихме твърде много сили и време, а операция „Одисей“ е прекалено важна, за да разчита на догадки или на полева дейност, която може да бъде напълно блокирана от един-единствен нов фактор.

— Нищо не може да се направи и никой не е виновен, нито тук, нито на място — каза Канинг, избирайки ролята на началник, който защитава преди всичко хората си. — А „единственият фактор“, за който говорите, беше абсолютна изненада, непредвидена както тук, така и на Хейвън. Нямаше начин да го предвидим, адм… господине, защото никой не би предположил, че след толкова много години ще пратят в гарнизон Василиск човек като онази побъркана.

— Разбирам това. Всъщност, господин Канинг, точно аз избрах операция „Одисей“ да започне, когато изпратиха тук Павел Йънг.

— Да. И всичко се движеше строго по план, докато не изникна тя. Оттогава…

Канинг сви рамене и леко разпери ръце.

— Разбирам промяната в обстоятелствата, господин Канинг. — Адмиралът говореше търпеливо, като на малко дете, и го гледаше с привидно благи очи. Консулът се гърчеше вътрешно, но беше достатъчно благоразумен, за да не възразява. — Нещо повече, за разлика от вас, аз имам досие за капитан Харингтън. За жалост не е тъй подробно, както бих искал. Както може би знаете, флотското разузнаване рядко обръща сериозно внимание на офицери извън адмиралтейския списък, освен ако са от много влиятелни родове. Разполагаме само с официалната информация и няколко оскъдни подробности, но дори и те са достатъчни, за да разберем, че няма нищо общо с онзи надут кретен Йънг. Като цяло съм склонен да се съглася, че Харингтън изобщо не е офицер, какъвто тъпакът Яначек би пратил тук, в своя мъничък частен ад.

Канинг се поотпусна, но веднага се стегна отново, като видя хладната усмивка на госта.

— Все пак, господин Канинг, не мога да не стигна до извода, че сте се отнесли твърде лекомислено към сигурността. Изглежда, от самото начало сте разчитали не на предпазни мерки, а единствено на некадърността на МКФ. — Адмиралът махна с ръка. — Признавам, тази некадърност бе част от оригиналния план, но вие не биваше да разчитате, че ще продължава. Със сигурност още щом Харингтън се развихри, трябваше да разберете, че се налага коренно преосмисляне на плановете ви.

— Аз… — Канинг стана и рязко пристъпи към барчето. Наля си мартини с леко треперещи ръце, отпи глътка и се обърна към адмирала. — Каквото и да си мислите, господине, аз взех предпазни мерки. Вярно, бяха дългосрочни рутинни мерки, признавам също, че бавно осъзнах какво става и не се приспособих навреме към действията на Харингтън. Но аз съм тук от шест местни години и през цялото това време никой офицер не си е направил труда да провери етикетите на контейнерите.

— Ако Харингтън вършеше само това, или дори ако просто арестуваше контрабандисти, щях да се вълнувам далеч по-малко — отвърна гостът. — Но тя не върши само това, нали? Активно подкрепя Мацуко и АЗМН. След като тя пое митническия и космическия контрол, освободеният местен персонал ще представлява сериозна заплаха за оперативната ни сигурност. А като добавим и разузнавателните полети, за които съобщават вашите информатори…

Той печално поклати глава и Канинг отпи голяма глътка от питието си.

— Не сме съвсем беззащитни, господине — каза той. — Знам, че е само въпрос на време разузнавателните полети да открият нещо, но, както казах, тъкмо за подобни случаи сме предвидили многослойно прикритие. И въпреки нейните дейности в космоса, тя нито веднъж не е закачила капитан Коглин. Колкото до останалите й действия — добави отбранително той, — сторих всичко възможно, за да я отзоват. Подадох над двайсет отделни протеста и използвам контактите си с търговци от други планети, за да предизвикам още възражения. Мантикорското адмиралтейство трябва да усеща накъде вървят нещата, особено в политическо отношение.

— Знам за протестите, господин Канинг. Но макар несъмнено да имате право, че така оказвате натиск върху Адмиралтейството, не ви ли хрумна, че по този начин доказвате на началството й, че тя върши нещо, което никак не ни харесва?

Канинг се изчерви и бавният прилив на гняв измести страха му. Лесно му беше на адмирала да дотърчи тук след свършен факт и да критикува, но какво друго можеше да се направи? По дяволите, протестите бяха единственото му нападателно оръжие. А ако не ги беше подал, помисли си гневно той, адмиралът щеше да му дърпа ушите за бездействие.

— Е, когато се преобърне каруцата… — Адмиралът въздъхна, остави чашата и се изправи. — Защо не ми кажете за разнообразие какви са успехите ни?

Той пристъпи към бюрото на Канинг и се наведе над разгънатата карта. Хартиената карта беше не тъй подробна и по-трудна за употреба от холографската, но не се налагаше да влиза в консулската база данни. А за разлика от индивидуалния холографски четец, тя можеше да бъде навита и прибрана в каса със система за самоунищожение. При подобни съображения дребните неудобства можеха да се пренебрегнат.

Адмиралът се смръщи над картата и плъзна пръст по линиите на терена. За разлика от повечето си връстници във флота, той отлично познаваше както звездните, така и планетните карти, но неговият безименен отдел от разузнаването се занимаваше не толкова с военните действия, колкото с подривните операции. Той потупа картата и вдигна очи към Канинг.

— Лабораторията е тук, на платото. Има ли пряка връзка с нашия орбитален колектор?

— Не, господине. — Канинг се приближи до бюрото и се усмихна за пръв път от началото на разговора. — Свързва се чрез наземни станции тук и тук… — той посочи два планински върха в Покрайнините, — а първичната наземна станция изобщо няма връзка с нашия колектор. — Той срещна недоумяващия поглед на адмирала и усмивката му се разшири. — Черпим от личния резервен колектор на мадам Естел.

— Искате да кажете, че черпите енергия от мантикорската мрежа?

— Не, господине, енергията изобщо не влиза в мрежата. Това е техният вторичен колектор, предвиден за ползване само ако главният бъде спрян за ремонт или профилактика. Освен редовните тестове за изправност, ние сме единствените потребители. Дори ако открият връзката, няма да разберат чие дело е, а опитите да изяснят как е монтирана ще отклонят вниманието им в някои… много интересни насоки.

— Разбирам. — Адмиралът кимна и за пръв път даде някакъв признак на одобрение. — Но естествено, ако открият връзката, ще открият и наземната станция, която захранва.

— Да, господине, но точно там ще се задейства прикритието, за което ви споменах. Полковник Уестърфелд носи оперативната отговорност за полевите дейности и той свърши великолепна работа по прикриване на следите и подхвърляне на фалшиви следи. Всъщност ние искаме да открият наземните станции — стига само да се постараят.

Адмиралът вдигна вежди и Канинг се усмихна почти естествено, докато продължаваше:

— Изградили сме резервна лаборатория, която разполага със собствени хидрогенератори, а ако открият тази, тя няма да им подскаже кой знае какво — разбира се, ако не хванат някого от персонала. Дори и така да стане, нито един прибор не е произведен в републиката. Всъщност повечето апаратура е производство на… нека просто да кажем на един мантикорски търговски картел. — Той помълча и този път адмиралът му се усмихна. — Още по-важно, местният шеф на охраната и лабораторните техници също са мантикорци и нямат представа, че работят за нас. Вярват, че работят за местен престъпен синдикат. Ако се наложи да ползваме резервната лаборатория, ще трябва да доведем наши хора, но и там почти цялото оборудване е произведено на Мантикора. И като последна мярка наредихме на нашите мантикорски изкупителни жертви да поддържат строга отчетност за фиктивните си работодатели. Ако АЗМН залови лабораторията, ще открият данни, в които работещите там твърдо вярват и които сочат в съвсем погрешна посока.

— Разбирам — повтори адмиралът. Пръстът му разсеяно шареше по картата. След малко усмивката му избледня и той посочи една точка далече на юг от обширното плато. — А главният обект?

— Напълно обезопасен, господине — уверено заяви Канинг. — Всичко е под земята и никога не сме имали пряк контакт с лабораториите, дори и по въздуха. Всяка пратка минава през тази зона — той посочи точка далече на изток — и оттам се пренася по земя с кокиларски кервани. Освен това тамошните хора на полковник Уестърфелд са много грижливо подбрани и няма да имат нищо общо с нас, ако случайно попаднат в ръцете на АЗМН. За разлика от техниците в резервната лаборатория, всички са мантикорци с дълги криминални досиета и никой от тях няма представа за кого работи полковникът.

— Така е. — Адмиралът наведе глава настрани и си позволи да се усмихне много по-широко. — Може би съм проявил прекален песимизъм, господин Канинг. Вие явно сте взели повече предпазни мерки, отколкото предполагах.

— Заслугата не е само моя — отговори Канинг. — Както казах, полковник Уестърфелд върши работата на място, а вашите хора избраха великолепно прикритие за присъствието на Коглин. И разбира се, посланик Гоуан координираше от Мантикора голяма част от операцията.

Адмиралът кимна и Канинг едва сдържа усмивката си. Гоуан беше много едра риба с могъщи приятели на Хейвън. Никога не е зле да прехвърлиш част от заслугата (и от отговорността) на по-широки рамене, а дори флотското разузнаване не би посмяло да се заяде с Гоуан.

— Тъй — каза след малко адмиралът и отиде до масичката да вземе питието си. Отпи замислено, гледайки към нощта зад прозореца и ярко осветения двор на консулството. — Наземните мерки за безопасност са по-добри, отколкото предполагах, но орбиталната част на операцията остава висяща, а там Харингтън може да ни навреди най-много.

— И да, и не, господине. — Канинг застана до адмирала и също погледна към двора. — Вече е твърде късно, за да залови най-важните пратки. Всичко необходимо вече е на място освен мекохата, която все още произвеждаме, а аз самостоятелно взех решение да отменя последните две другопланетни доставки, когато разбрах какво става. Бих предпочел да са тук, но ще се справим и без тях, а разкриването им би било твърде опасно. Колкото до Коглин, той ще е в пълна безопасност, докато не мърда от кораба. Ако не контактува с планетата, Харингтън няма да има нито повод, нито оправдание да се намеси.

— Добре. — Гласът на адмирала вече не звучеше толкова враждебно и Канинг си позволи да се поотпусне още малко. Но адмиралът пак сви устни. — И все пак, дори всичко друго да мине перфектно, самото присъствие на „Безстрашен“ в орбита около Медуза може да провали цялата операция. Не ми допада тясната интеграция на Харингтън с АЗМН. Тя има почти цяла рота мантикорски космически пехотинци с достатъчно въоръжение, за да преобърнат ситуацията.

— При цялото ми уважение, господине, смятам това за невероятно. За да застрашат операцията, те би трябвало да знаят предварително какво се задава и да подготвят план за действие. О, не отричам, че вероятно ще ограничат пораженията, но не виждам как биха могли да ги ограничат дотолкова, че да има значение. Щом не могат да ги предотвратят напълно, нашата работа е свършена, а дори цяла рота пехотинци в анклавите няма как да постигне това.

— Може би. — Адмиралът се полюшна от пети на пръсти, плъзгайки пръст по ръба на чашата си. — Но може и да се справят. Какво казват за Йънг вашите източници на Мантикора?

— Корабът му е на „Хефест“, където информаторската ни мрежа трудно достига, но по всичко личи, че е разбрал провала на замисъла си. Предполагам — но това е само предположение, — че прави всичко възможно, за да се върне, преди Харингтън да го е направила за посмешище.

— Трудно би било — отбеляза адмиралът с цинична усмивка — да се направи от Павел Йънг по-голямо посмешище, отколкото е в действителност. — Той помълча няколко секунди, после кимна. — Разберете докога ще остане там, господин Канинг. Не се съмнявам, че щом се върне, първата му работа ще е да отпрати Харингтън в най-далечната точка на гарнизон Василиск, а аз предпочитам той да е в орбита около Медуза, когато започне веселбата. Ако има надежда да си дойде след по-малко от… да речем един мантикорски месец… искам операцията да се отложи до неговото завръщане.

— Това може да се окаже трудно — каза предпазливо Канинг. — Почти всичко е на място и нашият шаман е подготвен. Не съм сигурен, че ще може да ги удържа толкова дълго. Както знаете, часът не е твърдо определен. Освен това Коглин не може безкрайно да остава на място, без някой като Харингтън да заподозре нещо.

— Може би. Но както казах, не искам Харингтън близо до планетата, когато се почне. Искам я поне на няколко часа път, за да тръгнем с летящ старт. Колкото до Коглин, мисля, че прикритието му ще издържи още малко, а ако се наложи, мога да задържа другите ни обекти на място още три-четири мантикорски месеца.

— Ще видя какво мога да направя, господине.

В гласа на Канинг все още звучеше съмнение и адмиралът се усмихна.

— Сигурен съм, че ще видите, господин Канин. А междувременно аз ще видя какво можем да сторим, за да… пренасочим енергията на капитан Харингтън.

— Почти изчерпах дипломатическите възможности, господине — изтъкна Канинг.

— Не, господин консул. Изчерпахте дипломатическите възможности на Хейвън.

Адмиралът се обърна към него с широка усмивка и Канинг вдигна вежди.

— Не съм сигурен, че разбирам какво намеквате, господине.

— Я стига! Нали току-що ми казахте колко сте се постарали да осигурите на мантикорците по-близък виновник. Е, каква полза от клещи, ако не ги използваш?

— Искате да кажете…

— Разбира се, господин Канинг. — Адмиралът си позволи да се изкиска. — Уверен съм, че капитан Харингтън е раздразнила мантикорските търговски картели не по-малко от нас. Според вашите сведения за нейните операции тя вече здраво им е бръкнала в джоба, да не говорим за унижението да ги спипа с ръце в кацата с мед. Подозирам, че повечето от тях жадуват съвсем като нас да й изтръгнат зъбите.

— Да — потвърди Канинг с усмивка. — Да, предполагам, че е така. Но не смятате ли, господине, че те вече са оказали целия възможен натиск върху правителството и Адмиралтейството?

— Може би. Но аз си мислех за нещо по-пряко. Още откакто научих за тукашната ситуация, проучвам досието на капитан Харингтън. Както казах, не е много подробно, но предлага полезни сведения. Например знаехте ли, че родителите й са лекари? — Канинг поклати глава. — Е, така е. Всъщност и двамата са старши партньори в медицинската асоциация „Дювалие“ на Сфинкс. Великолепно заведение с висока репутация в неврохирургията и генетичната хирургия… и по една случайност седемдесет процента от „Дювалие“ са собственост на „Кристи и синове“, които, от своя страна, са клон на картела „Хауптман“. — Адмиралът се усмихна мечтателно. — Знаех си, че ще е полезно да държим „Хауптман“ под око — още преди да възникне сегашната операция.

— Но картелът знае ли за това, господине?

— Може би не, но съм сигурен, че ще можем да привлечем вниманието им — дискретно, разбира се. Впрочем вече им напомнихме това-онова, нали?

— Да, господине. — Канинг сбърчи чело, обмисляйки вариантите. — Редовният ми куриерски полет до посланик Гоуан потегля утре — добави замислено той.

— Чудесна идея, господин Канинг. — Адмиралът кимна и вдигна чашата за наздравица. — Дано капитан Харингтън си има други грижи в най-скоро време.