Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хонър Харингтън (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
On Basilisk Station, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017)
Корекция
sir_Ivanhoe (2017)

Издание:

Автор: Дейвид Уебър

Заглавие: Гарнизон Василиск

Преводач: Любомир Николов

Година на превод: 2011

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Боряна Даракчиева

ISBN: 978-954-655-270-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/853

История

  1. — Добавяне

22.

Едри снежинки падаха като безмълвни пухкави призраци в безветрената субарктическа нощ зад прозореца. Хамиш Алекзандър гледаше през дебелия двоен пластик и усещаше зад гърба си приятната топлина на камината. Кабинетът му беше в най-старата част на Бели заливи — имението на големия род Алекзандър — и стените от местен камък бяха дебели над два метра. За разлика от други материали, при строежа бе имало камъни в изобилие, а в по-голямо количество те успешно заместваха другопланетните изолационни материи.

Той се върна до грамадната камина и хвърли в огъня още една цепеница. Намести я в жаравата, после се изправи, остави ръжена на стойката и погледна часовника. Часът бе комп плюс дванайсет — двайсет и седем минутният полунощен „компенсаторен час“, въведен за изравняване на местното денонощие със стандартното време. Алекзандър вдигна вежди. Беше необичайно брат му да се обажда толкова късно — и още по-необичайно да уточнява часа предварително.

Сякаш в отговор на мислите му, свързочният терминал на бюрото записука и той отиде да отговори. Седна в грамадното тапицирано кресло, поръчано от прадядо му преди повече от век, и потвърди приемането на разговора.

На екрана се появи лицето на по-малкия му брат.

— Здрасти, Хамиш — каза почитаемият Уилям Маклийш Алекзандър.

— Здравей, Уили. — Алекзандър се облегна назад и преметна крак върху крак. — На какво дължа удоволствието?

— На твоята капитан Харингтън — отговори Уилям без всякакви предисловия.

Моята капитан Харингтън?

Алекзандър вдигна вежди и Уилям се усмихна.

— Недей да се правиш на изненадан, Хамиш! Отдавна злорадстваш за онова, с което се е захванала.

— Колко груба дума — възрази Алекзандър. После се ухили. — Е, може и да съм споменал веднъж-дваж за нейните постижения.

— И колкото се може по-грубо, ако наоколо има либерал или прогресист — потвърди Уилям.

— Семейна черта. Но какво искаш да кажеш за нея?

— Всъщност играя ролята на нещо като емисар на почитаемия министър-председател. — Уилям продължаваше да говори шеговито, но гласът му беше сериозен. — Знаеш ли, че лично Клаус Хауптман е отишъл да й затегне болтовете?

— Не, не знаех. — Алекзандър не се опита да скрие презрението си. — Сигурно трябваше да го очаквам. Но не вярвам да е успял.

— Не е… но бих искал да знам защо си толкова уверен.

— Ако Харингтън лесно отстъпваше, вече щеше да го е сторила. Освен това редовно надничам в докладите на Джим Уебстър. Не може да свършиш толкова работа и да ядосаш толкова хора, ако си глупав или не обмисляш предварително всичко. Следователно тя е знаела с каква реакция ще се сблъска още преди да настъпи мината.

— Това за мината е много добро сравнение — съгласи се Уилям с внезапна сериозност — и ако тя беше отстъпила, можеше да изгърми не само нейната кариера.

Алекзандър мълчеше, но очите му питаха и Уилям сви рамене.

— Преди да замине, Хауптман използва всичките си възможности за натиск в Ландинг. Не постигна голям напредък с херцога, но определено привлече Яначек на своя страна. Използва и общите си познати с графиня Ню Киев и „Новите хора“ на Шеридан Уолас. Мисля, че сме подценили даренията му за някои партии, но определено е хванал либералите по-здраво, отколкото предполагахме. Ню Киев не може да отстъпи и на сантиметър — официално, — без да влезе в сблъсък с правителството и да загуби поста си на министър по медузанските въпроси. Няма да го направи, но си личи, че тя и Уолас подготвят атака срещу флота за цялостната му работа в системата Василиск. Ако Харингтън беше отстъпила, щяха да заявят, че флотът в нейно лице е направил кралството за посмешище пред цялата галактика, като първо предизвиква инциденти с космическите ни съседи, а после демонстрира липса на твърдост, като отстъпва под натиск.

Алекзандър изсумтя презрително, а брат му се усмихна студено.

— Естествено, щеше да е голяма говорилня. Досега никога не са се оплаквали от положението на Василиск, а да нападат Харингтън едновременно за връщане към статуквото и за неговата промяна, би било колкото глупаво, толкова и нелогично. От друга страна, либералите никога не са се славили с логика по въпроса за Василиск, нали? А ако говорят достатъчно дълго, сигурно могат да предизвикват такова объркване — особено сред независимите депутати, които биха приели едно отстъпление на Харингтън като плесница за кралството, — че поне да поставят на дневен ред въпроса за отмяна на анексирането.

— Нищо не печелят — изръмжа Алекзандър.

— Зависи как ще го направят, Хамиш — поправи го Уилям. — И кого са привлекли на помощ. Например Хай Ридж беше готов да ги подкрепи поне в началните ходове.

— Хай Ридж в съюз с Ню Киев и Уолас? Това е новост — отбеляза Алекзандър.

— И то не твърде добра за подкрепата на херцога от страна на Консервативната асоциация — кимна Уилям. — Вероятно е най-вече работа на Яначек и Северни низини. С всеки изминал ден Харингтън прави за смях онзи глупак Йънг — а косвено и самия Яначек. Но работата е там, че всички опозиционни партии се готвеха за голям удар, след като Хауптман сплаши Харингтън, а Уолас щеше да развърти секирата. Той дори подаде за другия месец официално питане относно положението в гарнизон Василиск.

— О, не!

Алекзандър поклати глава с тънка усмивка. Официалните питания позволяваха на опозицията да тласка правителството към открити (и често пристрастни) обсъждания на въпроси, които би предпочело да избегне. Премиерът можеше да откаже отговор на официално питане само ако заявеше с подкрепата на Нейно Величество и главния прокурор, че отговорът би застрашил сигурността на кралството. Дори и тогава правителството нямаше друг избор, освен да позволи на отделните парламентаристи да обсъждат въпроса на секретни заседания. Това превръщаше питанията в извънредно ефективно парламентарно оръжие, но ножът имаше две остриета, а моментът можеше да се окаже неподходящ. Както сега. Според неписаните правила на мантикорската конституционна традиция официално питане не можеше да се изтегли дори и от автора, щом веднъж попаднеше в списъка.

— Недодялана работа — промърмори замислено той.

— Абсолютно. Тъй като вече въпросът не може да се оттегли, Харингтън ни дава идеалния шанс да прокараме поправки към оригиналния Акт за анексия. Но само ако все още е старши офицер в гарнизона, когато започне обсъждането.

— Е, Джим със сигурност няма намерение да я изтегли. А Яначек не може, ако Джим и Люсиен Кортес държат здраво. Според мен няма да отстъпят.

— А ако Йънг се върне в гарнизона?

— Виж, това е по-деликатен въпрос — призна Алекзандър. — Джим и Люсиен не могат да го спрат, също както Яначек не може да изтегли Харингтън. Освен ако решат да обявят открита война на консерваторите. А стигне ли се до открит сблъсък между тях и първия лорд, ще загубят. Трябва да загубят, иначе цялата идея за цивилен контрол над военните отива по дяволите.

— Точно от това се боях — въздъхна Уилям. — Нашите агенти във вражеския лагер съобщават, че Хай Ридж притиска Северни низини да „посъветва“ сина си в краен случай да плюе на всичко и да се върне без кораба.

— Няма да стане — отсече твърдо Алекзандър. — В известен смисъл той стана старши офицер на Василиск само защото корабът му бе пратен там.

— Какво искаш да кажеш?

Уилям изглеждаше озадачен, а брат му се усмихна лукаво.

— Това винаги е било основен проблем с тамошната охрана, Уили. Разбираш ли, официално няма „гарнизон Василиск“ — не и както има например флотски район Мантикора или флотски район Грифон. Така е заради Акта за анексия и личната политика на Яначек. Това означава, че старшият офицер на загражденията не е в същото положение, както например някой командир на ескадра. При ескадра или официален гарнизон командирът отговаря за всички операции в поверения му район и за всеки зачислен кораб. Но поради миш-маша, който забъркахме на Василиск, където изобщо няма официална военна област, основната отговорност на Йънг е да командва собствения си кораб. Само фактът, че е най-старшият флотски офицер там, го прави командир на загражденията. Или казано с други думи, „Магесник“ е неговият военен район, а извън корпуса властта му се ограничава от конкретното местоположение и куп други обстоятелства. О, ако се беше прехвърлил от „Магесник“ на „Безстрашен“, Адмиралтейството нямаше да възрази. Всъщност точно това трябваше да направи. Но когато официално „делегира“ старшинството на Харингтън, като оттегли кораба си от загражденията, той отхвърли — едностранно — всякаква отговорност за гарнизон Василиск до приключване на ремонта. Формално погледнато, всяко негово завръщане без „Магесник“ ще се смята за дезертьорство, освен ако Люсиен не му даде изрична заповед. Не си представям Люсиен да го направи, но отлично си представям как Джим изведнъж ще стане пръв почитател на устава, ако Йънг се опита да поеме командването без „Магесник“.

— Но колко време остава до излизането на „Магесник“ от корабостроителницата? — тревожно попита Уилям. — Може ли да се върне с кораба преди питането на Уолас?

— Възможно е. — Алекзандър се облегна назад и потропа с пръсти по бюрото, после тръсна глава. — Има такава възможност.

— Добре. — Уилям въздъхна дълбоко. — Разбираш, че говоря абсолютно неофициално, Хамиш. — Алекзандър кимна, вече усещайки какво ще последва. — Херцогът ме помоли да ти предам, че правителството на Нейно Величество ще бъде крайно доволно, ако лорд Павел Йънг не се върне в гарнизон Василиск по-рано от един месец.

— Разбирам, Уили. — Алекзандър се вгледа в брат си, после сви рамене. — Ще видя какво мога да направя — неофициално, разбира се.

— Благодаря, Хамиш. Оценяваме помощта.

— Щом е в името на добрата кауза, Уили. Довиждане.

Брат му кимна и Алекзандър прекъсна връзката. Той поседя замислен, после набра номер за кодирана връзка. На екрана светна надпис „ИЗЧАКАЙТЕ“, след това се появи съненото лице на Джеймс Уебстър.

— Кой… О, за Бога, Хамиш! Не можеш ли да оставиш един трудов човек да се наспи?

— За съжаление, не. Току-що разговарях с Уили и той има малка задача за нас.

Алекзандър описа накратко разговора с брат си и сънят изчезна от очите на Уебстър.

— Малко искат, нали? — попита той иронично.

— Както и ние. Идеален случай да хванем опозицията по бели гащи, Джим. Доколкото чух по-рано от Уили, доста от лордовете са толкова впечатлени от Харингтън, че ще подкрепят правителството, а вече имаме стабилно мнозинство в Камарата на представителите. Ако на Уолас му се наложи да зададе питането, докато тя още е старши офицер, правителството може да даде нея за пример, а не Йънг, и да я представи точно каквато е — решителен офицер, поемащ напълно задълженията на флота за пръв път от двайсет години насам. И те не могат да отрекат, че трябва да се даде възможност на другите офицери да вършат същото в бъдеще. Ако стане така, можем наистина да превърнем гарнизон Василиск в нещо сериозно вместо досегашния безнадежден кошмар. Харингтън свърши своята работа; трябва само още малко да задържим Йънг на Мантикора.

— Хамиш, аз пръв бих признал, че мечтая за такъв шанс, но как ще го направиш? Мога да гарантирам, че Люсиен няма да му даде разрешение да замине без кораба, аз също, но ремонтът на „Магесник“ трябва вече да е към края си.

— Знам. Но дори и най-добрите ремонтни бригади могат понякога да загубят темпо.

— Не вярвам, че първият лорд би искал да чуе това.

— В такъв случай не му казвай. — На лицето на Алекзандър изведнъж цъфна хлапашка усмивка. — Само не ми разправяй, че понякога не забравяш да кажеш едно или друго на началството.

— Случва се — призна Уебстър. — Какво да не казвам този път?

— Мисля да ида да си поговоря с Крейг. Мога ли да му кажа, че одобряваш мисията ми — неофициално, разбира се?

— Неофициално, но от сърце — потвърди Уебстър.

— Добре. Благодаря, Джим. Извинявай, че те измъкнах от леглото.

— Недей да ме мислиш. Само гледай да свършиш добра работа с Крейг.

— О, ще я свърша — усмихна се Алекзандър. — Ще я свърша и още как.

 

 

Вицеадмиралът на червените, сър Крейг Уорнър, комендант на кралската космическа станция „Хефест“, отдели време от графика си, за да посрещне лично частната яхта. Много, много отдавна младичкият капитан Уорнър се беше забъркал в дуел заради пиянски обиди срещу доброто име на една дама. Тогавашният му командир не одобряваше дуелите, но когато узна за обстоятелствата и същината на оскърблението, изненада Уорнър, като предложи да му стане секундант. Днес въпросната дама беше съпруга на вицеадмирал Уорнър и майка на четирите му деца, а някогашният командир бе станал скъп семеен приятел — и кръстник на първородния му син. Затова, когато Хамиш Алекзандър го помоли да му отдели няколко часа, Уорнър прие на драго сърце.

Яхтата приключи скачването и Уорнър пристъпи към изхода на съединителния тунел, за да посрещне госта. Посещението беше неофициално и Алекзандър не носеше униформа — караше на половин заплата, откакто сър Едуард Яначек пое Адмиралтейството, — тъй че не се полагаше и официална церемония.

— Радвам се да те видя Крейг — каза Алекзандър, стискайки здраво ръката му. — Готов ли си пак да поемеш истинска космическа част?

— И заварчикът служи на Короната — тържествено отговори Уорнър. — Но, от друга страна, чух, че една ескадра се нуждаела от добър флагмански офицер.

— Сериозно? — усмихна се Алекзандър. — Кога?

— За жалост трябва да изкарам тук още седем месеца. В корабостроителницата ме харесват повече, отколкото бих искал.

— Защото си адски способен — подкачи го Алекзандър, докато вървяха към транспортните капсули.

— Уви, така си е. Но какво мога да сторя за теб, Хамиш. Искаш ли да те разведа из работилницата?

— Може би по-късно. Всъщност със сигурност ще направя една обиколка. Но първо трябва да си побъбрим малко. На четири очи.

Уорнър огледа изпитателно своя началник, после сви рамене и кимна към капсулата.

— В такъв случай да идем в моя кабинет — предложи той и Алекзандър кимна.

Капсулата ги свали на терминал само на петдесет метра от кабинета на Уорнър и двамата адмирали тръгнаха по коридора, като си бъбреха най-безгрижно. Адютантката на Уорнър и личният му ординарец ги чакаха, но той ги пропъди и плътно затвори люка зад тях. После настани Алекзандър, наля питиета и седна зад бюрото си.

— А сега казвай за какво е това неофициално посещение, Хамиш.

— Заради гарнизон Василиск — отговори Алекзандър и Уорнър примига от изненада. — По-точно заради възможността най-сетне да си развържем ръцете. Интересува ли те?

— Много. Но какво общо имам аз?

— Ето как стоят нещата, Крейг…

Алекзандър се облегна назад, кръстоса крака и отново преразказа разговора с брат си. Уорнър слушаше внимателно и кимаше от време на време.

— Значи ти и адмирал Уебстър искате да закотвя тук Йънг? — попита накрая той.

— В общи линии… и съвсем неофициално. Какво ще кажеш? Можеш ли да го направиш?

— Не знам, Хамиш. — Уорнър подръпна долната си устна и се замисли, после сви рамене. — Трябва да ти призная, че аз и бездруго протакам, откакто чух за Харингтън. Просто за да гледам как се гърчи онова копеле. Не му давам предимството, което очаква да получи, и той през ден идва да се оплаква.

— Да не би да си изчерпал торбата с хитрините?

— Не знам…

Уорнър пак се замисли, после се обърна към терминала и изтегли работните досиета за „Магесник“. Заподсвирква си тихичко, докато преглеждаше страница след страница, а Алекзандър се мъчеше да потисне нетърпението си.

— Гледай ти! — промърмори Уорнър след няколко минути. — Това е интересно.

— Какво?

— Когато „Магесник“ пристигна, Йънг искаше пълна подмяна на предните тунери на Варшавски. Всъщност вдигна голям шум, но както знаеш, корабостроителницата трябва да вземе специално решение за толкова драстична промяна в ремонта.

Той се усмихна коварно и Алекзандър отвърна на усмивката с грейнал поглед.

— И какво бе решението ви, адмирал Уорнър?

— Не му разреших, адмирал Алекзандър. Както виждам тук, остават му още осем до десет месеца експлоатация на тунерите, преди да се помисли дори за профилактика. Отказах да отговоря, най-вече за да му натрия вирнатия нос, но мисля, че и при нормални обстоятелства не бих дал съгласие.

— А при сегашните обстоятелства?

— Ами… мисля, че в крайна сметка имам добро сърце — каза Уорнър.

— Добре! Но мислиш ли, че ще се хване на въдицата? Нали каза, че те подканвал да побързаш?

— О, подканва ме. И съм почти сигурен, че няма да се зарадва, ако му направя подобно предложение. Но има начини, Хамиш. Винаги има начини.

— Например?

— Ами… — Уорнър изключи терминала и се обърна към приятеля си. — Мисля, че първата стъпка ще е да изчакам с добрата новина до края на сегашната вахта. Йънг през повечето време е на планетата, обикаля нощните заведения в Ландинг, а неговият помощник-капитан Танкърсли върши работата — никак не се обичат, между другото. Докато кисне по кръчмите, оставя комуникатора си у дома и натоварва свръзката да отговаря на всички обаждания. Тъй че, ако му дам одобрение, ще разполагаме с цяла вахта и половина, поне десет часа, за да наблегнем на работата, преди той да се върне. Предполагам, че докато се усети, платната вече ще са пръснати из целия хангар.

— А дали Танкърсли няма да надуши и да го предупреди?

— Както казах, двамата никак не се обичат. Танкърсли е свястно момче. Едва ли му е допаднал опитът на Йънг да забие нож в гърба на Харингтън, а не може да си помощник на човек като Йънг, без да разбереш колко е некадърен. При дадените обстоятелства не ми се вярва Йънг да му е обяснил мотивите си, тъй че Танкърсли може да се прави на ни чул, ни видял. Сигурно все пак ще уведоми Йънг, но само със съобщение до свръзката… и без много да настоява. — Уорнър потропа с пръсти по бюрото си, после кимна. — Но не е зле да се подсигурим. Моята адютантка е не само хубава, но и много умна млада жена, а напоследък се вижда в свободното си време с Танкърсли. Затова предполагам, че той е свястно момче; иначе Синди нямаше да си губи времето с него. Става ли да я помоля да му намекне, че ще бъда много благодарен, ако малко се оплете в следващия доклад до Йънг?

— Не можем да намесваме Джим или правителството, Крейг — предупреди го Алекзандър. — Ако грешиш за него, всичко пада на твоята глава.

— Не мисля, че греша, и съм готов да рискувам за добрата кауза. По дяволите, за какво ми е бойна ескадра? Карол предпочита да се закотвя долу веднъж завинаги.

Уорнър говореше шеговито, но и двамата знаеха, че пагубните последствия са неминуеми, ако се разчуеше за действията им. Спогледаха се за миг, после Уорнър се усмихна.

— Спокойно, Хамиш. Ще го уредя. А разцепим ли веднъж предния корпус на „Магесник“, гарантирам, че няма да напусне хангара след поне седем седмици. Стига ли толкова?

— Стига — кимна Алекзандър. — Благодаря ти.

— Няма защо. И баща му винаги ми е бил противен. А Карол ще се прехласне, като й кажа. Нали знаеш, преди да се оженим Северни низини я задиряше.

— Не, не знаех. Но се чудех защо толкова мразиш сина му.

— По дяволите, младокът няма нищо общо с онази стара история. Или почти нищо. Сам по себе си е позор за униформата.

Уорнър обмисли още малко плановете си, после кимна и стана.

— Това беше — каза той с нескрито задоволство. — А сега, докато чакам да приведа в изпълнение пъклените си планове, дали да не направим обиколката? После ще вечеряме във флагманската столова, преди да си тръгнеш.

— Добра идея — съгласи се Алекзандър и двамата адмирали тръгнаха към люка. — Между другото, как са децата? — попита той, докато излизаха. — Миналата седмица видях Карол, но нямахме време да си поговорим.

— О, добре са. Сандра току-що стана капитан, а Боб май ще го приемат в Академията. Кийт и Фред още учат, разбира се, и не проявяват интерес към флота, но…

Разговаряйки весело, двамата тръгнаха по коридора.