Дейвид Уебър
Гарнизон Василиск (11)

9.

Мадам Естел Мацуко, кавалер на ордена „Крал Роджър“ и местен комисар по планетните дела на Медуза от името на Нейно Величество Елизабет Трета, кралица на Мантикора и закрилница на кралството, стана иззад бюрото си, когато вратата се отвори. Висока жена с капитанска униформа прекрачи прага с грациозна походка, издаваща, че мускулите й са привикнали към по-висока гравитация от местните 0,85 g. Дървесният котарак на рамото й се озърна наоколо с любопитни зелени очи. Мадам Естел ги огледа с не по-малко, макар и добре прикрито, любопитство и протегна ръка.

— Капитан Харингтън.

— Госпожо комисар.

Резкият, отсечен акцент на капитана, походката и дървесният котарак ясно подсказваха от кой свят е родом, а ръкостискането й беше енергично, но грижливо премерено. Мадам Естел неведнъж бе срещала хора от Сфинкс и много добре помнеше какво става, когато забравят да сдържат силата си при ръкуване.

— Седнете, ако обичате — предложи мадам Естел, когато капитан Харингтън пусна ръката й. Мислено вече оценяваше посетителката си.

Харингтън се държеше уверено и мадам Естел повиши с пет години първоначалната си преценка за възрастта й. Беше впечатляваща жена с бледо волево лице и големи изразителни очи, почти толкова тъмни, колкото нейните собствени. Косата й под бялата барета бе подстригана по-късо, отколкото на повечето мъже, и цялостното й поведение излъчваше компетентност и професионализъм. Нямаше нищо общо с неудачниците, които флотът изпращаше тук, особено откакто Яначек пое Адмиралтейството. Но зад привидно сдържаната външност се долавяше безпокойство. Тревога. Отначало мадам Естел сметна това за плод на въображението си, но едно по-внимателно вглеждане в спътника на капитана потвърди първоначалното й усещане. Да, дървесният котарак се оглеждаше любопитно, но стройното му тяло си оставаше напрегнато, а мадам Естел бе виждала достатъчно от тези създания, за да разпознае готовността за закрила, с която обвиваше опашка около шията на Харингтън.

— Трябва да ви призная, капитане, че внезапното отпътуване на лорд Йънг малко ме изненада — каза мадам Естел и едва се сдържа да не трепне от реакцията на посетителката.

Беше подхвърлила репликата просто за да завърже разговор, но ефектът се оказа много сериозен. Всъщност Харингтън дори не трепна, но и не беше необходимо. Очите й казаха всичко — присвиха се заплашително, а дървесният котарак реагира още по-остро. Не изсъска — макар че явно искаше да го стори, — но присвитите му уши и леко оголените зъби издаваха тъй ясно чувствата му, че мадам Естел се запита какво толкова е казала.

После Харингтън се овладя. Вдигна ръка да погали котарака и любезно й кимна.

— И аз бях малко изненадана, госпожо комисар. — Сопраното й звучеше хладно и подчертано безстрастно, което засили още повече подозренията на мадам Естел. — Разбирам обаче, че потребността от основен ремонт е станала особено неотложна след пристигането на моя кораб.

— Несъмнено. — Мадам Естел не успя да прикрие иронията в гласа си и Харингтън леко приведе глава настрани. После пак се успокои и напрежението на дървесния котарак отслабна. Значи проблемът не беше в това какво говори мадам Естел, а за кого. Е, щом мразеше лорд Павел Йънг, трябваше да е свястна жена.

— Освен това бях изненадана — приятно — от желанието ви да посетите моята служба — продължи комисар Естел. — Боя се, че никога не сме имали близко сътрудничество с военния флот, особено през последните три години.

Хонър седеше неподвижно, но замислено кимна, когато мадам Естел замълча, сякаш очакваше коментар. По една случайност „последните три години“ съвпадаха с времето, откакто Яначек пое задълженията на пръв лорд и дребната тъмнокожа жена зад бюрото очевидно искаше да узнае как Хонър оценява значението на Василиск за кралството. Правото на офицерите да критикуват началството беше ограничено, но отношенията й с мадам Естел можеха да се окажат решаващи за успеха или провала на мисията.

— Съжалявам за това положение, мадам Естел — каза тя, подбирайки грижливо думите, — и се надявам да го подобрим. Това е и целта на посещението ми. Разбира се, преди всичко идвам да поднеса почитанията си, но според първоначалните ми заповеди лорд Йънг трябваше да е старши офицер на гарнизон Василиск и се боя, че познанията ми за текущата ситуация са твърде ограничени. Надявах се да ме осведомите и да ми разкажете за конкретните си изисквания.

Мадам Естел въздъхна дълбоко и с явно облекчение се облегна назад — Хонър забеляза, че е искрено изненадана. Това едновременно я зарадва и притесни. Не можеше да не оправдае реакцията на комисаря, но всъщност бе сторила минималното, за да изпълни своите задължения, а намекът, че досега флотът е пренебрегвал дълга си, я караше да се срамува.

— Много се радвам да чуя това, капитане — каза след малко мадам Естел. Тя отпусна назад облегалката на креслото, преметна крак върху крак, кръстоса ръце на коляното си и гласът й стана по-доверчив. — С удоволствие ще споделя каквото ми е известно, но кажете първо какво знаете вие. Така ще мога да попълня пропуските, без да ви отегчавам.

Хонър кимна и примами Нимиц в скута си. Напрежението бе изчезнало от жилавото му тяло — явен знак, че харесва Мацуко. Той се сви на кълбо и доволно замърка, когато Хонър го погали.

— Мисля, че съм сравнително добре осведомена за дейността на Възела, госпожо, а така или иначе тя не е ваша пряка задача. Много повече ме вълнуват задачите ми по поддръжката и охраната тук, на Медуза. Данните ми, изглежда, са малко стари, ако съдя по броя на товарните кораби в орбита. Не знаех, че има тъй оживена търговия с планетата.

— Да, така е доста отскоро. — Мадам Естел се намръщи замислено. — Знаете ли за анклавите?

— В най-общи линии. По принцип това са търговски бази, нали?

— И да, и не. Според условията на Акта за анексиране кралството утвърждава властта си над цялата система и обявява Медуза за протекторат, но изрично се отказва от суверенитет над планетата. Всъщност цялата планета представлява един огромен резерват за местните жители, с изключение на конкретни обекти, предвидени за космическите търговци. Това не е нормалната процедура за налагане на териториални права, но навремето повече ни вълнуваше Възелът, отколкото самата планета, а Актът се опитваше изрично да подчертае разликата. На практика той задължава кралството да даде на Медуза пълна автономия при първия удобен момент, за да подчертае липсата на имперски амбиции.

Изражението на мадам Естел показваше съвсем ясно какво мисли за въпросния акт.

— Като пряк резултат от благородните ни мотиви — продължи тя — правната ситуация е доста мъглява. Една-две нации — като Хейвън например — твърдят, че протекторат без суверенитет представлява правна безсмислица. При подобно тълкуване на междузвездното право — което за жалост може да бъде подкрепено с някои доста убедителни прецеденти — Медуза е ничия територия и аз нямам власт да давам каквито и да било заповеди на пришълците от други планети. Между другото, такава е официалната позиция на хейвънския консул. Правителството на Нейно Величество е на друго мнение — че реалното владение покрива деветдесет на сто от закона, но Актът за анексиране силно ограничава властта ми. Според условията на назначението ми аз имам право да предприема всички необходими действия „за да предотвратя експлоатацията на местното население“, но нямам правото да разрешавам или забранявам създаването на чужди анклави. Помолих за пълномощия и мисля, че правителството би искало да ми ги даде, но няма как да прокара необходимите поправки на Акта през парламента. Затова мога да ограничавам местоположението на чуждите анклави, да регулирам търговията им с местните жители и да си играя на полицай, но не мога да им откажа достъп.

Хонър кимна. Либералите тъй усърдно се бореха да не допуснат Мантикора да експлоатира „клетите туземци“, че оставяха вратата широко отворена за по-безпринципни пришълци.

— Добре. — Мадам Естел лекичко завъртя креслото си и отправи навъсен поглед към тавана. — Първоначално анклавите на Медуза бяха съвсем малко. Както навярно знаете, местните жители са достигнали еквивалента на късната бронзова епоха и освен някои много красиви художествени изделия нямат почти нищо ценно за междузвездната търговия. Поради това почти нямаше натиск за отваряне на пазара и Агенцията за закрила на местното население владееше ситуацията. По време на моя мандат обаче положението се промени — не толкова заради търговията с местните, колкото поради нарасналия трафик през Възела. Вероятно бе неизбежно да възникнат орбитални складове и разпространителски мрежи, особено след като товарите могат да се прехвърлят тук, без да бъдат плащани повишените митнически такси на Мантикора. Разбира се, има и други причини — сухо добави тя и устните на Хонър неволно трепнаха. — Така или иначе много търговски фирми започнаха да създават местни клонове, за да контролират участието си в разрастващата се мрежа. Така възникнаха повечето анклави, а те докарваха необходимите за целта материали от други планети, което пък наложи разрастване на местния орбитален транспорт. Същевременно търговците, както винаги, почнаха да оказват натиск за откриване на търговски връзки с Медуза, за да финансират основната си дейност с тия допълнителни приходи. Търговията е на дребно — скъпоценни камъни, местни произведения на изкуството, мъх тилик, използван като подправка, понякога кожи и зъби от бехнор, — но местните жители имат толкова скромни потребности, че продават стоките на твърде ниска цена. Те все още се учат как да коват желязо и долнопробна стомана, тъй че можете да си представите колко се радват на ножове и брадви от дурасплав, или на модерен текстил. Всъщност повечето търговци ги обират най-безсрамно; клетниците нямат представа колко евтини стоки им се пробутват. Нито пък усещат как могат да станат напълно зависими от тези стоки и техните доставчици. Опитахме се да ограничим синдрома на зависимост, като наложихме строг контрол върху допустимите нива на технология, но и местните жители, и пришълците са недоволни от нашата намеса.

Тя помълча и Хонър кимна отново.

— Истински неприятното — продължи мадам Естел с по-рязък глас — е, че специално решение на парламента забранява на мантикорските търговци да продават на местните жители каквато и да било техника, използваща нещо повече от мускулна сила, за да не ги направим зависими от нас. Разберете ме правилно, приемам, че в решението има известна мъдрост, но това означава, че дразним собствените си хора също толкова, колкото пришълците, може би дори повече, защото нашата власт би трябвало да им дава известно предимство. Така става извънредно трудно да преценим мащабите на процеса. Дори мантикорските търговци не горят от желание да си сътрудничат с нас и на практика ние от Агенцията сме се превърнали в аутсайдери на планетата, която уж защитаваме. Нещо повече, сигурна съм, че „местната търговия“ се използва като прикритие за нелегална обмяна на забранени стоки между пришълците — а и нашите търговци, — но не мога да го докажа и нямам властта да сторя каквото и да било.

Тя млъкна и отпусна пръсти, които бе стегнала около коляното си, после тихичко се разсмя.

— Извинявайте, капитане, мисля, че започнах да се самонавивам.

— Не се извинявайте, госпожо комисар. Явно сте по-натоварена, отколкото предполагах.

— О, всъщност понякога не е толкова зле, колкото ми се струва — каза замислено мадам Естел. — Ограничаването на анклавите до една обща централна позиция тук в Делтата, както и правото ми да контролирам използването на модерен транспорт извън тях, спъва разширяването на търговската мрежа. Не спира контрабандата между пришълците, ако има такава, и няма как да пресече напълно притока на другопланетни стоки към местното население, но го забавя и принуждава повечето потоци да минават през местни търговци, преди да достигнат по-далечни обекти. А откровено казано, колкото и да съм загрижена за ефекта върху местното население, много повече се тревожа — като представител на Короната — за другото, което става под повърхността.

— О! — Хонър трепна и Нимиц надигна глава, когато ръката й спря да го гали.

— Докладвах на графиня Ню Киев за подозренията си — или по-скоро би трябвало да кажа „предчувствия“, — че става дума за нещо повече от местна търговия и дори контрабанда, но на Мантикора никой не прояви интерес.

Мацуко я изгледа втренчено, но лицето на Хонър остана все тъй безизразно. Мариса Ню Киев беше министър по медузанските въпроси и същевременно лидер на Либералната партия.

Мадам Естел тихичко изпръхтя, сякаш липсата на реакция потвърждаваше нейното мнение за началството й, после въздъхна.

— Може и да ме е хванала параноята, капитане, но просто не мога да се отърва от извода, че… някои групи се вълнуват повече за търговските си права, отколкото от самите приходи от търговията — била тя законна или незаконна.

— А дали случайно тези „някои групи“ нямат нещо общо с Република Хейвън? — тихо попита Хонър и мадам Естел кимна.

— Именно. Консулството им има ужасно раздут щат и твърдо не вярвам да се нуждаят от толкова много „търговски аташета“. Вярно, голяма част от трафика им минава през Възела — все пак западната част на републиката е по-близо до Василиск, отколкото до Звездата на Тревър, — но те продължават да настояват за повече свободи в търговията с медузанците. Всъщност консулството им е официално акредитирано към един от местните градове държави, а не към правителството на Нейно Величество. И ние, и Хейвън знаем, че при дадените обстоятелства това си е чиста измислица, и засега успявам да отбивам претенциите им, но, изглежда, всъщност искат повече контакти с местните жители и по-активна роля в цялостните отношения на медузанците с пришълците.

— Като противодействие на присъствието ни?

— Именно! — възкликна Мацуко. Тя се усмихна искрено за пръв път от началото срещата и кимна. — Мисля, че те се надяват нашите противници на анексията да постигнат целта си. Ако това стане, Хейвън е в най-изгодна позиция да се намеси и да наложи суверенитета си, особено ако вече е замесен в местните дела. Господ ми е свидетел, че не им трябва друг мотив, освен да контролират Възела, но искат и „морално оправдание“, което тяхната пропагандна машина да разтръби пред собственото им население и пред Слънчевата лига. Ето защо тъй упорито твърдят, че Актът за анексиране на практика представлява едностранен отказ от каквито и да било права над Медуза. Оттеглим ли се, искат планетата да падне в скута им като зрял яблослив.

— И смятате, че това е всичко? — настоя Хонър.

— Не знам — бавно отвърна мадам Естел. — Не виждам други ползи за тях, но не мога да прогоня усещането, че има и още нещо. Държа под око консулството и търговците им, доколкото е възможно, и определено няма нищо конкретно, което да докладвам на графиня Ню Киев, но някак не ми допада тяхното… нека го наречем поведение. — Тя тръсна глава и се усмихна кисело. — Разбира се, аз не ги харесвам и това може да се отразява на преценката ми.

Хонър бавно кимна, облегна се назад и замислено сви устни. Каквито и предразсъдъци да имаше, мадам Естел не приличаше на жена, която прибързва с изводите.

— Така или иначе — каза Мацуко малко по-рязко — това е в общи линии положението с пришълците тук, на Медуза. Що се отнася до местните жители, моите хора от АЗМН са твърде малко и твърде претоварени, за да обхванат всичко, което бих искала, но отношенията ни с медузанците са удивително добри, откакто пристигнахме — далеч по-добри, отколкото е нормално при среща на две съвсем различни култури. Някои от племенните вождове искат да отменим забраната за внос на високотехнологични стоки, което поражда известни търкания, но като цяло се погаждаме великолепно, особено с градовете държави тук, в Делтата. Имаме известни проблеми в по-далечните области на Покрайнините, но в момента най-много ме тревожат слуховете за рязък скок в употребата на мекоха през последната година.

Хонър вдигна вежда и мадам Естел сви рамене.

— Мекоха е местен наркотик. Трудно се рафинира при тукашните условия и не ми харесва ефектът му върху потребителите, но не е нищо ново. Навярно ме притеснява, защото един от първите признаци за самоунищожение на местна култура е нарасналата употреба на наркотици и опияняващи средства, а не бих искала медузанците да тръгнат по този път. Аз и моят предшественик барон Хайтауър сме на мнение, че оригиналната медузанска култура е неизбежно обречена от самото ни присъствие и технологичните изкушения, които предлагаме, но ми се иска да вярвам, че ще успеем да я заменим със сплав от оригиналните им стойности и по-напреднали технологии — да го направим, без да изчезне тяхната самоличност, ако ме разбирате. Ето защо с барон Хайтауър посветихме усилията си на контрола над темпото на обмяна, доколкото ни е възможно. Боя се, че затова не ми е приятно да се отклонявам от тази цел, за да държа под око пришълците, но това е неотменна част от задачата да попреча да унищожат единството на местната култура.

— Значи основното ви изискване към мен ще е да подпомагам контрола над връзките между анклавите и орбиталния трафик?

— Да, изразихте се доста точно — потвърди мадам Естел. — Бих искала да разчитам на космическите ви пехотинци при извънредни ситуации, но както казах, засега тук е доста тихо. Ако поемете контрола над совалките и цялостното орбитално движение, това ще освободи мнозина от персонала ми.

— Искате да кажете, че Йънг дори не е… — Хонър побърза да затвори уста, преди да е казала още нещо, а мадам Естел се изкашля, за да прикрие смеха си. — Много добре, госпожо комисар, мисля, че ще се справим. Дайте ми ден-два за уточняване на подробностите и ще разположа два катера на постоянно дежурство за инспекция на совалките. Ако можете да отделите хората, които се занимават със ситуацията от ваша страна, бих искала да изслушам мненията им, преди да започнем.

— Дадено — бързо каза мадам Естел.

— Бих искала също така да имаме постоянен офицер за свръзка — продължи замислено Хонър. — Трябваше да отделя почти десет процента от екипажа си за митнически контрол и охрана на център Василиск — тя се престори, че не забелязва вдигнатите вежди на комисаря — и това ме оставя с по-малко хора, отколкото бих искала. Навярно ще стане още по-зле, когато поемем инспекциите на совалките. Имате ли кого да назначите за връзка с вашия кабинет?

— Не само мога да ви дам служител за свръзка, капитане, но и ще го сторя на драго сърце. И мисля, че знам кой ще е най-подходящ. Майор Барни Исварян е моят старши инспектор в Агенцията. Бил е сержант в космическата пехота, преди да се пенсионира и да премине на служба при нас. Не бих искала да отсъства задълго от планетата, но със сигурност мога да ви го дам за няколко дни. Той е добър служител, познава Медуза и взима участие в усилията ни да контролираме совалките. Как ви звучи?

— Чудесно, госпожо комисар — каза с усмивка Хонър. Тя стана и протегна ръка, а Нимиц сръчно се изкатери на рамото й. — Благодаря ви за разбирането и за споделената информация. Няма да ви отнемам повече време, но моля, обаждайте се, ако мога някак да ви помогна или ако смятате, че трябва да обърна внимание на нещо.

— Непременно, капитан Харингтън. — Мадам Естел се изправи да стисне ръката й. — Аз ви благодаря.

Тя не каза за какво точно благодари и Хонър едва сдържа усмивката си.

Комисарят заобиколи бюрото, за да я придружи до вратата, и там спря за още едно ръкостискане, преди да се разделят. Вратата се затвори и мадам Естел се върна до креслото си с развеселено лице. Седна и натисна един бутон върху командното табло.

— Джордж, намери Барни Исварян, ако обичаш. Имам нова задача за него.

— Веднага — отвърна лаконично нейният асистент, после помълча и след малко попита: — Как мина, шефе?

— Добре мина, Джордж. Дори много добре, струва ми се — каза с усмивка мадам Естел и отпусна бутона.