Реймънд Хури
Оръжието на тамплиерите (60)

58

Райли отвори бавно очи. Главата му се разцепваше от болка. Осъзна, че е на пода в дневната. Ударът бе дошъл от приклада на автомат, който го запрати на земята още преди да успее да види кой го удря.

Но сега ги виждаше. Трима мъже, които не познаваше. А после видя и иранеца, който вкарваше в дневната Тес и старата жена с пистолет, насочен към главите им.

— Сядайте! — заповяда той и със заглушителя на пистолета бутна Тес към дивана.

Двете жени приседнаха на ръба на дивана. Иранецът излая някакви заповеди на хората си на език, който Райли не разбираше, и ги отпрати. Тримата очевидно отиваха да огледат къщата.

Райли плъзна поглед из стаята и забеляза раницата на Тес, в която беше пистолетът му. На около осем крачки от него нищожно разстояние за здрав човек, ала непосилно за човек в неговото положение.

Райли си пое дълбоко въздух и погледна към иранеца. Сякаш усетил погледа му, той сведе очи към него. Не изглеждаше в най-добрата си форма. Лицето му беше доста по-изпито, отколкото си го спомняше. По челото му бяха избили капчици пот. Но най-натрапваща се от всичко бе яростта, която проблясваше в очите му. Агентът реши да си трае. Ситуацията беше твърде напрегната, а той — прекалено слаб, за да я провокира. Предпочете да изчака своя миг и сведе очи към пода, демонстрирайки подчинение.

С изненада установи, че лявата ръка на иранеца е превързана много добре. Превръзката беше изрядна и чиста, макар че на места през нея се просмукваше кръв. Направи бърза преценка на ситуацията и реши, че хората на терориста вероятно са от ПКК — войнстващите кюрдски сепаратисти, които Иран открай време финансираше и въоръжаваше. Те притежаваха достатъчно лекари с огромен опит в лечението на огнестрелни рани.

— И какво става с вас? — обади се внезапно иранецът и разпери театрално ръце. — В един момент се настанявате в хотелската си стая за една приятна любовна нощ, а в следващия се щурате из града като обезумели! Каква ли е причината за това среднощно гостуване?

Из къщата се разнесе вик.

Иранецът се обърна, каза нещо на непознатия си език, а после се обърна към Тес и се усмихна. Миг по-късно на прага се появи един от хората му с преметнат през рамо автомат „Калашников“ и с няколко книги в ръце.

Иранецът ги взе, огледа ги, а после се обърна отново към Тес с триумфално изражение.

— Аха, още евангелия значи! — Задържа погледа й за момент, а после зададе въпрос на своя човек. Отговорът му сериозно го впечатли. — Цяла стая с древни кодекси?! — Извърна се към Тес. — Е, както изглежда, упоритостта ти беше щедро възнаградена!

Тес не му отговори.

Иранецът сви рамене, излая още няколко заповеди на човека, донесъл книгите, и излезе от стаята. Мъжът вдигна автомата си и го насочи към тях.

Инстинктите на Райли се събудиха. Изчака мъжът да отмести поглед от него и се втурна към раницата на четири крака.

Мъжът го видя и се разкрещя. Райли забеляза ботушите му, насочващи се към него, и чу писъка на Тес, докато се присягаше към раницата, но не успя да стигне до нея — получи мощен ритник в бъбреците. Претърколи се от болка. Мъжът приклекна над него, засипвайки го с гневни ругатни, но не забравяше да поглежда и към жените.

Накрая Райли се спря до масичката от другата страна на фотьойла. Превиваше се от болка и едва успяваше да си поеме дъх. Надникна изпод притворените си клепачи и забеляза надвесения над него мъж. Човекът очевидно бе крайно неспокоен и уплашен. И стоеше на не повече от половин метър от него.

Райли задържа дъха си за момент и неусетно плъзна ръка под масичката до него. Пръстите му напипаха кухненския нож, който бе избит от ръката му, когато го нападнаха.

Иранецът извика нещо от дълбините на къщата.

Пазачът им се обърна към вратата, за да му отговори.

Със светкавична скорост Райли заби ножа в крака на кюрда. За миг мъжът се вцепени от болка. В следващия миг Райли сграбчи с лявата си ръка дървения приклад на автомата, забивайки десния си лакът в лицето му. От носа му бликна кръв. Автоматът произведе три последователни откоса в пода. Райли натисна още по-силно, за да се увери, че дулото на „АК-47“ е насочено далече от двете жени, като същевременно се завъртя и заби другия си лакът в гърдите на пазача. Използва набраната инерция и се опита да изтръгне оръжието от ръцете му, но точно в този момент в стаята влетя вторият от хората на иранеца.

Райли мълниеносно отметна глава и я заби в черепа на омаломощения пазач, а после го изви така, че насочи автомата му директно към неговия колега на прага. Докато онзи се усети какво става, Райли стисна пръстите на кюрда, поставени на спусъка. Последва нов троен откос. Наемникът на прага се залюля и от гърдите му бликна мощен червен гейзер.

— Махайте се оттук! — изкрещя той към двете жени, докато продължаваше да се бори с кюрда. — Бягайте! — И посочи с глава към френските прозорци, отвеждащи към задния двор.

Тес и старицата се втурнаха към прозорците в мига, в който на прага се появи третият кюрд. Иранецът беше плътно зад него.

Агентът изтръгна оръжието от захвата на пазача си и го запрати към новодошлия. Автоматът се завъртя няколко пъти през стаята, обсипа с куршуми дивана, заби се в гърдите на стрелеца и отклони неговите куршуми.

Райли вече се движеше като светкавица. Нямаше нито миг за губене, ако искаше да спечели на Тес и старицата достатъчно време, за да се измъкнат. Не действаше съзнателно. Инстинктите, изковани с годините тренировки и полева работа, взеха превес над разсъдъка му и се разпореждаха с мускулите му. Усети някакво завихряне около себе си, ръката му се сви в юмрук и се заби в бузата на мъжа, с който се бореше. Видя, че краката му правят две огромни крачки, прехвърлят се над дивана и се стрелват към кюрда, запращайки и него, и иранеца обратно към вратата.

Иранецът изкрещя от болка в мига, в който ранената му ръка се удари в пода, но коляното му се издигна и се заби в слабините на агента. Райли се залюля и падна на пода. Със замъглени очи забеляза, че Тес и старицата най-сетне бяха успели да отворят френските прозорци и се измъкваха.

Но иранецът вече бе напипал падналия автомат.

Райли трябваше да спечели на жените още една секунда.

Скочи и сграбчи с две ръце автомата на иранеца, след което го отклони и го удари в стената. Иранецът изсумтя от болка. Райли разполагаше с две здрави ръце, затова измъкна „АК-47“ от захвата на иранеца, извъртя го нагоре и заби дървения му приклад в челюстта на противника си. От устата на иранеца бликна кръв и опръска стената зад него, а ранената му ръка се вдигна, за да блокира следващия удар.

За Райли тя бе като червено платно за бик.

Вдигна за пореден път приклада на автомата и замахна с него към ранената ръка на иранеца, забивайки я в стената.

Иранецът изпищя като животно, когато тежкият приклад строши костите и разкъса сухожилията на ръката му. От неописуемата болка краката му се подкосиха и той се свлече на пода. Райли вдигна отново приклада, надявайки се този път да го забие в главата на терориста и веднъж завинаги да сложи край на тази история.

Но точно тогава нещо твърдо го удари в тила и ръцете му се отпуснаха безсилно. Останалото беше неясна плетеница от юмруци, удари с лакти и ритници, които заваляха върху него от всички посоки. А после дойде и последният ритник в лицето му, който сложи край на светлината и го потопи в безпаметен сън.