Реймънд Хури
Оръжието на тамплиерите (23)

22

Когато Райли се върна обратно в Патриаршията, районът вече бе същинско олицетворение на хаоса. Пътят беше задръстен от пожарни камиони и полицейски коли. Хора от всякакви служби за бързо реагиране се щураха наоколо и се опитваха да си вършат работата.

Райли бе успял да се хване за една от подпорните греди на моста и да се изкатери обратно горе. Полицията в крайна сметка засвидетелства присъствието си с едно ченге, което след известни пререкания се съгласи да върне агента обратно в квартал „Фенер“. Райли хвърли мократа си риза и я замени с якето, което бе съблякъл, преди да скочи, но панталоните му си бяха все така мокри.

Когато стигнаха хълма на Патриаршията, беше принуден да извърви последните стотина метра пеша, тъй като полицейските ленти бяха отцепили доста широк периметър от района. В крайна сметка откри Тес и Ертугрюл край портала, заедно с двама наежени войници от специалните части.

Когато тя го зърна, лицето й грейна от облекчение, но веднага след това погледът й се плъзна към подгизналите му панталони.

— Не е зле веднага да се отървеш от тези дрехи!

— Сакът ми още ли е в колата? — обърна се той към Ертугрюл.

— Разбира се. Паркирана е малко по-надолу.

В този момент на няколко метра от тях двама санитари качиха в линейката носилка. Тялото, което лежеше върху нея, бе изцяло покрито с одеяло.

Райли погледна въпросително Ертугрюл.

— Отец Алексий. Великият архимандрит на библиотеката. Един куршум между очите.

— В една алея малко по-навътре откриха и трупа на друг свещеник — поясни Тес.

— Без расо, нали? — предположи агентът. Тес кимна.

— А пожарът?

— Изгасен е, но от библиотеката не е останало почти нищо. Очевидно нашият човек е намерил онова, което е търсил.

— За пореден път — допълни кисело Райли.

Постоя малко при тях, стиснал яростно юмруци, и отсече:

— Окей. След минута се връщам.

И пое към джипа, за да се преоблече. По пътя се сети за нещо и извади блекбърито си. Апаро вдигна още на първото позвъняване.

— Какво стана? — извика той.

— Изгубих го. Този тип е абсолютен маниак! Кой е той?

— Не разполагаме с име. Просто са го засичали вече.

— Къде?

— В Багдад, преди три години. Спомняш ли си компютърния експерт, дето го измъкнаха от финансовото министерство?

Нямаше как да не си спомня. Случаят бе предизвикал фурор през лятото на 2007 година. От техническия център на министерството бе отвлечен американец заедно с петимата му бодигардове. Похитителите се бяха появили в пълното бойно снаряжение на Иракската републиканска гвардия и се бяха престорили, че го „арестуват“. А специалистът бе пристигнал в Багдад предния ден. Задачата му бе да инсталира система за проследяване и контрол на милиардите долари международна и американска помощ, които изтичаха някъде из иракските министерства и за които разузнаването бе разбрало, че се пренасочват към иранските терористични групи в Ирак, чиито представители бяха окупирали редица ключови постове в новото иракско правителство. Очевидно никой в Ирак нямаше сметка корупцията да бъде прекратена, а самото министерство най-безсрамно се съпротивляваше срещу инсталирането на програмата. За капак мъжът, който бе дошъл, за да сложи точка на тази невиждана корупция, бе похитен по-малко от двадесет и четири часа след стъпването си на иракска земя.

Похищението бе перфектно планирано и изпълнено и се приписваше на силите „Ал Кудс“, арабската дума за „Йерусалим“ — специално формирование на Иранската революционна гвардия за провеждане на секретни международни операции. Две седмици по-късно, когато американският специалист и неговите петима бодигардове бяха намерени мъртви, антииранската риторика на Белия дом ескалира. Американските сили автоматично арестуваха шестима официални ирански представители. Никога неотказващо възможността да раздухва конфликти, иранското правителство в лицето на уж независимата милиция „Асаиб Ал ал-Хак“ или „Праведната лига“, бе подело още по-нагли нападения, този път срещу щаба в провинция Кербала, при това по време на среща на най-високо равнище между американски и иракски представители.

Десетина оперативни агенти на „Ал Кудс“ се бяха появили на портала с кортеж черни джипове, абсолютно копие на тези, използвани от американската армия. Бяха облечени точно като тях и говореха перфектен английски. Прикритието им беше толкова добро, че иракските постове бяха твърдо убедени в американския им произход. И ги пуснаха вътре, за да станат свидетели как адът се разтваря пред тях.

Насред ужаса иранските командоси бяха убили един американски войник, а четирима други бяха пленили, за да ги екзекутират малко след като напуснаха щаба. Това бе третият най-кошмарен ден за САЩ от началото на окупацията в Ирак. Незнайно защо, но при нападението не бе убит нито един иракчанин.

— Та твоят човек е бил там. Бил е един от типовете, които нахлуха в нашата база в Кербала — поясни Апаро. — Според информацията, с която разполагаме, и двете операции са извършени от един и същи екип. Възможно е терористът да е участвал и в отвличането на програмиста.

— Знаем ли нещо за него?

— Нищо — отговори Ник Апаро. — Типовете, които извършиха нападенията, просто изчезнаха. Единственото, което можем да твърдим с относителна сигурност, е, че той може би е бил там. Кой знае в какво още е замесен този мръсник?! Имам чувството, че той е техният човек за специални поръчки.

— Пак извадихме късмет — промърмори кисело Шон.