Реймънд Хури
Оръжието на тамплиерите (24)

23

Един час след връщането им от Патриаршията, Райли, Тес и Ертугрюл вече седяха в конферентната зала в истанбулския щаб на националната полиция.

Един ключов въпрос не му даваше мира. И той реши да го зададе.

— Как е успял да проникне в страната? Нали всички летища са с военна степен на сигурност?

Сюлейман Изетин — полицейският началник, който го беше посрещнал на аерогарата, пръв наруши тягостната тишина.

— В момента проучваме въпроса. Но не забравяйте, че граничните ни власти не разполагат нито с ясна негова снимка, нито с конкретно име! А може и да не е пристигнал със самолет.

— Няма начин! — възрази агентът. — Не е възможно от Рим дотук да е пътувал с кола! При всички положения е летял! — Огледа присъстващите и като говореше по-бавно от обичайното, за да е сигурен, че ще бъде разбран, продължи: — Не забравяйте, че той е успял да прехвърли безпроблемно заложниците си от Йордания до Италия! А ето че сега е тук и все още държи един от тях. Поради това главната ни задача е да разберем как прескача от една държава в друга в мига, в който си поиска. Смятам, че е от изключителна полза за разследването, ако разберем през кое от вашите летища се е промъкнал!

Представителите на различните служби за сигурност се впуснаха в разгорещен дебат на турски. Нямаше съмнение, че не им е приятно да бъдат порицавани от колега от друга държава. По едно време Изетин се намеси, за да въдвори ред, и просто повтори пред Райли:

— Ще проучим въпроса!

— Окей. Освен това би било добре да узнаем как се придвижва, откакто е дошъл тук. Как се е озовал в Патриаршията? Дали не е имал паркирана наблизо кола, която е изоставил, когато ни е видял? Или е хванал такси? Или може би някой го е чакал? Може би разполага с помощници.

— Освен това — вметна Ертугрюл, — ако приемем, че е довел и Симънс, къде го е оставил?

— Блокирахме квартала в мига, в който той започна да стреля — напомни Изетин. — Със сигурност мога да твърдя, че никой не го е чакал. От мига, в който опънахме лентите, оттам не е изляза нито една кола.

— Може да е изоставил колата си и да се е измъкнал пеша — контрира го Райли.

— Между другото — обади се предпазливо Тес, обръщайки се към Ертугрюл, — какво стана с асистента на Шарафи? Сигурни ли сте, че е напуснал страната?

— Да, при това отдавна — потвърди Ертугрюл.

— Този тип се придвижва твърде бързо, за да действа сам — отбеляза Райли. — Със сигурност има някакви подкрепления. Не забравяйте, че до снощи, когато открадна Регистъра от Ватикана, той нямаше представа, че следата води към Истанбул! Следователно не е разполагал с достатъчно време, за да планира този ход. Взема решенията си в крачка. Реагира на информацията, която получава, точно като нас, само дето е с един ход пред нас.

Обърна се към Ертугрюл:

— Относно този манастир, кой друг би могъл да ни насочи къде да го търсим?

— Имах възможността да разменя няколко думи със секретаря на патриарха, докато те чакахме — отвърна Ертугрюл. — Каза, че никога не е чувал за него.

— Това не е изненадващо — намеси се Тес. — Инквизиторът, който е попаднал на манастира, пише, че е бил изоставен. А това се случва в началото на XIV век.

— Секретарят обеща да поговори с другите свещеници, когато се поуспокоят — въздъхна Ертугрюл.

Изпълнен с чувство на безсилие, Райли възкликна към домакините си:

— Разпитайте в университетите! Нали там има всякакви специалисти?! Все някой трябва да знае историята на този манастир!

— Това е православна църква, агент Райли — отговори спокойно началникът на полицията. — Нейната история едва ли е водеща научна област за нашите академични среди.

Райли кимна мрачно.

— Значи засега единственото, което знаем за манастира, е, че се намира в региона на планината Аргей, сегашната Ерджиясдаъ. За колко голям район става въпрос?

Ертугрюл размени няколко думи с домакините им, а после един от тях вдигна телефона. Миг по-късно млад полицай донесе сгъната карта, която разтвори на масата. Ертугрюл попита още нещо официалните лица, а после се обърна към Райли.

— Всъщност, това не е планинска верига, а само една планина. Ето тук! — И посочи към обширна, доста по-тъмна на цвят област в центъра на страната. — Това е угаснал вулкан.

Райли погледна мащаба в долната част на картата, а после попита:

— Диаметърът й е около петнадесет километра?

— Доста голяма купа сено — промърмори Тес.

— Така си е — съгласи се Ертугрюл. — Освен това теренът не е никак лесен. Планината е висока около три хиляди и шестстотин метра и изобилства на клисури и долини. Нищо чудно, че онзи манастир е успял да оцелее толкова години, дори и след нахлуването на османските турци. Би могъл да бъде скрит в която и да е от многобройните планински гънки. Затова, за да го види, човек би трябвало да попадне съвсем случайно на него.

Райли тъкмо се канеше да каже нещо, когато се намеси Тес:

— Мислиш ли, че ще можеш да намериш подробна карта на региона? Може би топографска карта? Като онези, дето използват алпинистите.

— Мисля, че не е проблем — отговори Ертугрюл. Обясни молбата й на турски и един от домакините им отново вдигна телефона.

Райли я погледна въпросително, но после се обърна отново към картата и попита:

— Далече ли е?

— Оттук ли? Около осемстотин километра.

— И как според вас ще стигне той дотам? С кола? Или ще лети? Малък самолет или хеликоптер биха свършили работа.

Домакините им си размениха няколко думи, след което заклатиха енергично глави.

— Може да използва и самолет — обясни Ертугрюл. — Наблизо е Кайсери, а там има летище. Доколкото знам, приема по два полета на ден от Истанбул. С кола са единадесет-дванадесет часа.

— Има и влак — сети се началникът на полицията. — Но няма как да се качи на него, щом има заложник.

— Ясно. Ако предположим, че ще пътува с кола, откъде би могъл да я вземе? — обърна се Райли към Ертугрюл. — Какво знаем за колите, които е използвал в Рим? Имам предвид онези, в които са били Шарафи и Тес?

Официалният представител на ФБР разлисти докладите в папката си и откри онзи, който търсеше.

— Единственото, с което разполагат засега, е, че всички коли са били с фалшиви регистрационни номера. Предварителната проверка на колата, в която е била госпожица Чайкин, сочи, че е била обявена за открадната. Тук също би могло да стане, но за придвижване на жалбите за откраднати коли обикновено е необходимо време. А що се отнася до фалшивия регистрационен номер, това не може да се разбере, докато не хванеш самата кола.

— Същият почерк, както и при колите бомби в Ливан и Ирак — отбеляза Райли. — Или крадат коли, или ги купуват с пари в брой и фалшиви лични карти. И в двата случая не разбираме нищо, докато не ги взривят. Но този случай е специален! — възкликна разгорещено. — Непременно трябва да разберем каква кола кара сега!

— Ще ни трябва списък на всички откраднати коли от… вчера насам! — обърна се Ертугрюл към Изетин.

— Няма проблеми — кимна началникът на полицията.

— Колко пътя водят към онази планина? — попита Райли. — Не можете ли да направите блокади? Все пак вече сме сигурни, че се е запътил натам!

Началникът на полицията поклати глава, приведе се към картата и обясни:

— Дори и да знаем, че идва оттук, би могъл да мине по десетки пътища. Всичко зависи от това, към коя част на планината се е запътил. Към всяка от тях води различен път.

— Освен това — допълни Ертугрюл, — ще се сблъскаме със същия проблем и като момчетата на летището. Не можем да предоставим на полицията нито ясна снимка, нито конкретно име. Могат да се оглеждат единствено за Симънс.

— Блокадата напълно отпада като вариант — отсече Изетин. — Този район е популярен сред туристите. А по това време на годината Кападокия е едно от най-посещаваните места. Не можем да спираме хората.

Този път тишината бе нарушена от Тес:

— Щом казвате, че може би работи за иранците, не е ли възможно тук да има негови хора, които да му осигурят кола, убежище, оръжия…

— Възможно е — съгласи се Райли. Той самият си бе задавал този въпрос, но засега не бе посмял да го изрече на глас, за да не засегне домакините си. Вместо това се обърна към Ертугрюл: — Наблюдаваме ли посолството им?

Ертугрюл дипломатично отклони въпроса:

— Посолството им не е тук, а в Анкара. Тук имат само консулство.

И с това обясненията му приключиха.

— Но иначе наблюдаваме ли ги? — не го оставяше на мира Райли.

— Обърни се към колегите ни от ЦРУ.

Райли най-сетне схвана намека и реши да изостави въпроса. Засега. В отчаянието си се обърна към един от турските им домакини на масата — Мурат Челикбилек от турската МИТ, Националната разузнавателна организация.

— Ами вашите хора? Не може да не извършвате някакво наблюдение!

Челикбилек се загледа за миг в него с неразгадаемото изражение на лешояд, а после отговори:

— Това не е въпрос, който може да се обсъжда пред всеки.

— Напълно ви разбирам — усмихна се агентът от ФБР. — Не мога да изисквам от вас подробности по съответните задачи, които изпълнявате. Единственото, за което ви моля, е да проверите дали около консулството няма някакво раздвижване, дали някой не е забелязал нещо, което би могло да ни помогне.

Челикбилек го изгледа изпод притворените си клепачи, след това бавно изрече:

— Ще видя какво мога да направя.

— Предварително ви благодаря! — продължи със същия угоднически тон Райли. — Защото трябва да действаме бързо. Този човек вече уби трима души във вашата страна и няма никакви гаранции, че ще спре да убива. Вероятно вече пътува към манастира и ако не разберем какво кара или закъде точно се е запътил, той ще продължи да си развява байрака! — Огледа всички, за да се увери, че е разбран, след което се обърна към Ертугрюл и с доста по-тих глас допълни: — Ще се наложи да поговорим с момчетата от Лангли. Незабавно!