Реймънд Хури
Оръжието на тамплиерите (43)

42

Райли напредваше предпазливо. Беше забелязал бежовия джип, паркиран при още няколко коли. Ръждясалата табела с надпис на три езика го уведоми, че това е изходната точка за разглеждане на каньоните Зелве.

Проправи си път през горичка от фантастични комини и достигна до място с огромни скални конуси, скупчени в основата на висока скала. Навсякъде около него надничаха малки прозорчета — бледи останки от някога активен живот. Скалата се губеше зад гъста бадемова горичка. В цялата долина цареше призрачна тишина.

Тъкмо се канеше да подмине и последния от скалните конуси, когато сред дърветата забеляза известно раздвижване. Сниши се и се вмъкна във входа на най-близката къща. Надникна и ги видя — мъжа, когото не познаваше, Тес и иранеца. Вървяха направо към него. Ако се бяха запътили към джипа, щяха да минат на няколко метра от укритието му. Блестяща възможност да сложи веднъж завинаги край на цялата бъркотия.

Помисли си да дръпне спусъка още там. Пръстът му се плъзна към спусъка. Едно дръпване — и готово.

И нито един от въпросите нямаше да получи отговор. Кой всъщност е той, за кого работи, какво друго е направил, какво планира да направи? Отговорите щяха да умрат заедно с него.

И в този кратък миг на нерешителност добрият му прицел се изгуби. Иранецът застана точно между Райли и Тес. Реши да изчака следваща възможност и да го рани в краката. Не, искаше го жив и здрав. И той изскочи от прикритието си.

— Тес, отдръпни се! — изкрещя Райли. — А ти вдигни ръце така, че да ги виждам!

Всички се обърнаха изненадани.

Иранецът бе разтворил леко ръце, но ниско, близо до кръста. И в следващия миг се хвърли към Тес — твърде бързо, за да предостави на Райли възможност за изстрел. Стисна я за врата, а в лявата му ръка се появи телефон.

— Тя носи бомба! — Повдигна ризата и, за да му покаже колана на кръста й. Ще и пръсна червата, ако не хвърлиш пистолета!

— Наясно ли си, че и ти ще си заминеш с нея?

Иранецът се ухили:

— Да не би да си мислиш, че добър мюсюлманин като мен няма да пожелае да умре за каузата си?

Нямаше избор.

— Спусни предпазителя и го хвърли! — заповяда иранецът. — Бързо!

Райли спусна предпазителя и захвърли пистолета на десетина метра от себе си.

Лицето на иранеца се отпусна. Както и захватът му около врата на Тес. Отстъпи крачка назад от нея и бръкна в раницата си. А когато ръката му отново се показа, вече държеше пистолет.

— И да не забравиш да поздравиш девиците от мен! — изкрещя той и дръпна спусъка.