Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шон Райли и Тес Чайкин (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Templar Salvation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,8 (× 6 гласа)

Информация

Издание:

Реймънд Хури. Оръжието на тамплиерите

ИК Ера, София, 2011

ISBN: 978-954-389-137-5

История

  1. — Добавяне

32

Райли се чувстваше като нокаутиран боксьор, но знаеше, че не може да остане на земята. Не и докато Тес е някъде там. Най-накрая успя да се изправи. Вонята на смърт беше навсякъде. Кескин беше до краката му. По-нататък лежеше Ведат Ертугрюл, но той също не мърдаше. Райли забеляза двама командоси, които като че ли не бяха ранени и се опитваха да помогнат на другарите си. Тръгна към тях с надеждата някой от тях да се свърже с другите, които бяха останали при Тес. После се сети, че той също има радиовръзка, и посегна към слушалката на ухото си. Но нея я нямаше. Опипа джобовете си — предавателят също го нямаше. Помисли си да го потърси на земята, но реши, че няма смисъл.

Насочи се към официалния представител на ФБР в Турция. Ертугрюл наистина си беше заминал. Райли постави ръка върху рамото му и въздъхна тежко. Малко по-нататък от него забеляза слушалките му. Вдигна ги и си ги сложи. Работеха.

— Бийл, там ли сте? — изхриптя. — Командване „Хоук“?

В ушите му веднага изгърмя нечий глас:

— Господи, какво стана при вас? Добре ли сте?

— Аз съм добре, но Ертугрюл е мъртъв — отговори Райли, докато бърникаше в джобовете на загиналия си колега за предавателя. Чувстваше се като лешояд. — Другите също са мъртви. Трябват ни линейки. Обадете се!

— Разбрано! — извика дежурният. — Свързвам ви с командващия ни офицер!

— Почакайте! — прекъсна го Райли. — Птицата! Там ли е още?

— Да. Изтегляне след седем минути.

Райли затвори очи, опитвайки се да се концентрира.

— Колата, която следим. Още ли е в обхвата ви?

— Да. Слезе от планината точно след взрива.

— Накъде пое?

— Стигна подразделението в долната част на хълма и като че ли се сблъска с един от военните джипове. От колата излезе един човек. Предполагаме, че е целта ви, нали?

Райли въздъхна.

— А после?

— Последва престрелка. Имаше някакво движение. Смятаме, че трима приятелски войници са свалени.

Сърцето на Райли се сви, опитвайки да си спомни колко командоси бяха останали при Тес.

— Сигурни ли сте, че са трима?

— Да. А след това две фигури се върнаха към нашата кола и потеглиха.

Две фигури!

Райли побесня.

— Къде е колата сега?

— Почакайте! — След части от секундата гласът отново загърмя: — На четири щраквания южно от вашата позиция, насочва се към град на име Кайърозу.

— Продължавайте да я следите, докато можете! Мисля, че е отвлякъл отново Тес Чайкин…

Прекъсна го далечен, роботизиран глас:

— Изтегляне след пет…

— Продължавайте да ги следите, чувате ли? — изхриптя Райли. — Свържете се с тукашната жандармерия и им дайте позицията на обекта! Тръгвам след тях!

В този момент той напипа предавателя на Ертугрюл, взе го и тръгна надолу по хълма. Знаеше, че съвсем скоро щяха да изгубят черния ленд роувър на иранеца. Никой в Бийл нямаше да одобри разбиването на машина за милиони долари, за да следи целта на Райли. А дори и при добро желание щеше да отнеме време, докато намерят друг самолет и го препратят насам. Дотогава джипът отдавна щеше да е изчезнал.

 

 

Изминаха двадесет минути, докато стигне до мястото, където беше оставил Тес. Първите лъчи на слънцето вече проблясваха иззад билото на планината. Ала гледката, която се разкри пред него, нямаше нищо общо с пасторалната обстановка. Трима мъртви командоси. Три осакатени коли. И нито помен от Тес.

Облегна се на джипа, в който я бе видял за последен път, и се опита да се успокои. Предполагаше, че турците всеки момент щяха да изпратят подкрепления, но докато стигнат дотук, щеше да мине време. Налагаше се да вземе решение. Ако останеше тук да ги изчака, най-вероятно щяха да го разпитат и да го отстранят от разследването. Турците трудно биха преглътнали клането и няма да погледнат с добро око на намесата на външен човек. А докато активизира съответните връзки, които да му позволят да продължи да действа, щеше да изгуби ценно време.

А и спасяването на Тес едва ли щеше да е сред приоритетите им. Няма да имат търпение да пипнат бомбаджията, който от този момент нататък се превръщаше в тяхна главна цел. И ако се стигнеше до ситуация, която изискваше живота на Тес, за да заловят иранеца, Райли нямаше илюзии какъв би бил изборът на тукашните власти. Неговият живот също нямаше да е приоритет за тях. Защото той не успя да им помогне с нищо. Дори не запази живота на Симънс. Не, не можеше да се довери на никого за Тес. Налагаше се да тръгне сам. Да изпревари войниците. Да не изпуска целта от очи.

А те бяха добре дошли да тръгнат по следите му, за да се притекат на помощ. Всъщност, дори смяташе да извика подкрепления, но едва след като се увери, че тя е в безопасност.

Зърна раницата, която беше хвърлил във военния джип, и я извади. На седалката видя сгънатата карта и фенерчето. Когато остави Тес, тя се опитваше да очертае маршрута на инквизитора, за да разбере къде точно е манастирът.

Отвори я. И наистина — Тес бе маркирала приблизителната позиция на манастира, изхождайки от мястото, където се намираха паркираните джипове, и предположението, че Симънс и похитителят му наистина са го открили. Беше маркирала и няколко евентуални маршрута, използвайки контурите на терена и бележките на инквизитора.

Райли разгледа внимателно картата, сгъна я и промърмори:

— Умно момиче!

Изчерпаният му резервоар от адреналин току-що се бе сдобил с нови запаси.