Реймънд Хури
Оръжието на тамплиерите (41)

40

Този гроб беше по-труден за разкопаване, но поне беше само един. Тясното пространство я задушаваше, но пък я накара да работи по-бързо — искаше й се да излезе оттук колкото е възможно по-скоро.

Тялото, което намериха, бе увито в широко бяло платно, подобно на мумия, и покрито със семена, които отдавна се бяха вкаменили. Тес и Абдулкерим се приведоха и внимателно повдигнаха втвърдената материя. Костите вътре се оказаха разбъркани, но скоро намериха и медна протеза. Беше корозирала и окислена, покрита с тъмнокафява патина със зеленикавосини петна по нея. Оказа се удивително сложна и добре изработена за предмет, направен преди седемстотин години.

Тес я вдигна към иранеца и каза:

— На Конрад е.

— Ако онова нещо е било с него, трябва да е някъде тук. Може би дори е погребан с него. — Загледа се за миг в гроба и заяви: — Извадете скелета! Да видим какво има под него!

Тес и византологът го поставиха в средата на помещението. После тя коленичи пред празния гроб и започна отново да копае. Само след няколко удара с кирката попадна на нещо твърдо, което запрати нова доза адреналин в тялото й. Продължи да почиства пръстта около него, но вече с ръцете си.

— Дай ми повече светлина — обърна се тя към Абдулкерим.

Той насочи лъча на фенерчето към ръцете й. Постепенно се очерта тъмен, кръгъл предмет. Почисти още малко — оказа се глинено гърне, ниско и широко. Тес затаи дъх. Огледа го внимателно, а после го извади и го постави до гроба.

Гърнето беше съвсем обикновено, без никакви украси. Вместо капак имаше нещо като купа, запечатана с битум.

Абдулкерим огледа двамата си клиенти и изрече тихо:

— Какво е това според вас?

— Има само един начин да разберем! — отсече Захед.

Изтръгна кирката от ръцете на Тес и преди някой да успее да го спре, я заби в капака, който се раздроби на парчета. Захед взе фенерчето от ръцете на турчина и надникна вътре. После се обърна към Тес и я подкани:

— Моля! Заслужаваш го!

Тя го погледна накриво и се приведе нетърпеливо към гърнето. Онова, което видя, я накара да се разтрепери от вълнение. Бръкна с ръка и извади оттам два кодекса с размерите на съвременна книга.

Извади ги с треперещи ръце, сякаш бяха изработени от най-крехкия порцелан на света. И за един блажен миг всички ужаси, които бе преживяла през последните дни, включително иранското чудовище, което стоеше до нея, се стопиха в небитието. Постави единия кодекс в скута си и се зае да оглежда другия.

— Какво е това? — прошепна Абдулкерим.

Тес развърза внимателно тънката кожена връзка, придържаща първия кодекс. Задната корица завършваше с триъгълно парче, което прихлупваше предната. Тя го повдигна и бавно разтвори древния сборник с текстове.

Златистокафявите листове от папирус бяха невероятно чупливи. Някои от крайчетата им се бяха откъснали. Не посмя да пипне нито един от тях, за да не повреди ръкописа, но надписът на първата страница бе достатъчен, за да й подскаже какво държи в ръцете си.

— Александрийски шрифт — изрече тихо. — Написано е на гръцки.

— И какво пише там? — подкани я нетърпеливо иранецът. Тес го прочете, но после вдигна очи към Абдулкерим и обърна текста към него. Дори в бледата светлина на скалната пещера изумлението й беше видимо.

Текстовете на гръцки бяха стихията на византолога.

— „Евангелие на съвършенството“ — прочете на глас той и погледна сащисано към Тес. — Никога не съм чувал за такова евангелие!

— Аз също. Освен това е на гръцки. По-точно — на койне гръцки! — многозначително подчерта тя.

Едва сега схванал намека й, византологът се ококори. Реакцията им не убегна от вниманието на терориста.

— Какво толкова, че е на гръцки? Защо се изненадахте?

— Койне е популярна форма на гръцкия език, използвана като работен език в Близкия изток по времето на Римската империя. Именно това е езикът, на който би трябвало да са написани всички евангелия, сътворени по времето на Исус Христос. Но днес ние не разполагаме с оригиналите на евангелията от онези времена. Най-старите текстове от Новия завет, които са открити, са едва от IV-V век. По-старите от тях не са от официалните — те са само гностични текстове, като например „Евангелието на Тома“, открито в Египет през 1945 година, или пък коптически преводи на по-ранни гръцки текстове. — Вдигна кодекса и добави: — Това тук няма нищо общо с познатите ни евангелия на Матей, Марко, Лука или Йоан. Но пък са на койне гръцки, което означава, че са оригинални! Не са преводи! Нищо чудно да се окажат най-древните пълни евангелия, откривани някога.

Византологът ги огледа неразбиращо.

— Но защо са тук? Как разбрахте за тях?

Без да обръща внимание на въпроса му, иранецът подхвърли към Тес:

— А другата книга?

Тес остави първия кодекс и вдигна втория. Внимателно и предпазливо го разгърна. Въпреки че на пръв поглед двата ръкописа изглеждаха сходни, вторият се оказа по-различен — състоеше се от подвързани листове пергамент, а не папирус, което означаваше, че е по-нов от първия. Иначе беше на същия език — койне гръцки.

— „Евангелие на евреите“ — прочете тя. Това заглавие вече й беше познато. Вдигна очи и поясни: — Това е едно от „изгубените“ евангелия. Някои от отците основатели на Църквата говорят за него в писанията си, но досега никога не е било намирано.

Пръстите й докоснаха благоговейно първите страници, за да ги разтворят. С разтуптяно сърце плъзна очи по дребните букви, опитвайки се да схване значението им. Тогава забеляза нещо друго — сгънат пергаментов лист, пъхнат между страниците на кодекса.

Извади го и осъзна, че това не е само един лист, а четири, сгънати един в друг. Навярно беше официален документ, тъй като имаше червеникавокафяв восъчен печат. Приближи фенерчето на Абдулкерим и отвори внимателно едно ъгълче, но не успя да види нищо повече от букви. Установи само, че са по-различни от тези в кодексите.

— Мисля, че е на латински, но не мога да го прочета, без да счупя печата — рече на Захед.

— Тогава го счупи!

Тес въздъхна. Нямаше смисъл да спори с него. Пъхна пръсти под горния лист. И въпреки че беше внимателна, печатът се счупи на две — беше изпълнил предназначението си, макар и стотици години след като беше поставен там.

Разтвори пергамента, като се стараеше да не счупи и листовете. Текстът там наистина беше различен — изписан с римски литературен курсивен шрифт, тоест на латински, а не на гръцки.

— Какво е това? — обади се Абдулкерим.

— Прилича на писмо — промърмори тя, оглеждайки го внимателно. — Латинският ми обаче не е много добър. Ти можеш ли да го прочетеш?

Византологът поклати глава:

— От латински нищо не разбирам.

Тес се вторачи в последната страница.

— „Хозий от Испания, имперски комисар и изповедник на император Константин“ — прочете на глас.

Ръцете й се разтрепериха.

Захед повдигна вежди. Рядко му се случваше нещо да събуди любопитството му толкова силно.

— Хозий значи — промърмори замислено Абдулкерим. — Епископът на Кордоба. Един от отците основатели на Църквата.

— Човекът, който е председателствал Никейския събор — почти извика тя. И внезапно се сети. — Никея е наблизо, нали?

— По-близо е до Истанбул, но и оттук не е много далече. Сега се нарича Изник.

За Тес беше пределно ясно, че в него напират редица въпроси и че едва се сдържа да не ги зададе. Никея беше ключово име за християнството. И до днес оставаха множество неясни детайли за историческия събор през 325 г., когато Константин Велики събира старшите епископи на християнския свят и ги принуждава да изгладят различията си, за да постигнат съгласие по принципите, в които трябва да вярват християните.

Тес вдигна очи към Захед и рече:

— Трябва да дадем ръкописа за превод.

— После — отсече иранецът. — Засега ми го дай.

Тес хвърли един последен поглед на документа, поколеба се, а след това го сгъна и го прибра там, където го беше намерила. Подаде му двата кодекса и той ги пусна в раницата си.

— Хайде сега да проверим дали в гроба не е заровено още нещо!

Тес се втрещи. Иранецът изобщо не изглеждаше развълнуван от това, което току-що бяха открили. Помисли си да го попита защо, но се отказа. Отново коленичи и започна да опипва с върха на кирката останалата част от гроба.

Тук нямаше нищо друго.

Вдигна очи към похитителя си. Разочарованието му беше очевидно.

— Май пропускаме нещо — изсумтя той.

Неспособна да се сдържа повече, Тес извика:

— Какво толкова пропускаме? Това е, намерихме го! Сторихме всичко по силите си! Ето го гроба! Намерихме и тези текстове, а те са една от най-великите находки на века! Тези евангелия… са уникални, за Бога! Хозий е бил върховният свещеник на Константин! Именно той е бил свидетел, когато Константин става християнин. Бил е и в Никея, дяволите те взели! Бил е там, когато са се вихрели споровете какво Исус е направил и какво не е направил, когато християнството става такова, каквото го познаваме днес! Именно там измислят „Символа на вярата“, който християните рецитират днес всяка неделя. Това означава, че писмото му може да ни разкрие страхотно много неща за Никейския събор! Какво повече искаш?

— Ръкописите на дявола, разбира се! Всичките!

— Тук няма никакви ръкописи на дявола! Това са само стари евангелия! — извика тя, но изричайки тези думи, осъзна истината.

— Схвана ли за какво става дума? — забелязал реакцията ѝ, извика Захед. — Ръкописите, които тамплиерите са пренасяли, са ужасили онези монаси дотолкова, че са били готови да убиват, за да ги скрият завинаги от света! А когато са изгубили контрола си върху тях, са се самоубили. Те говорят за тях като за нещо, което би могло да унищожи техния, християнския свят! — Замълча и назидателно допълни:

— Всъщност, вашия свят!

— Ти затова ли ги искаш?

— Разбира се! — ухили се той. — И бездруго вашият свят се руши. А тази находка ще спомогне за окончателния му срив. Особено след педофилските скандали, в които е замесен Ватиканът.

По тила й плъзнаха студени тръпки.

— Смяташ, че е толкова лесно да подкопаеш вярата на хората, така ли?

— Абсолютно! Вашите хора са много по-религиозни, отколкото ги смятате. Което ги прави и по-уязвими, отколкото допускате.

— Отлично знам колко религиозни са сънародниците ми. Но не мисля, че на някой му пука за дребния шрифт!

— Може би не на всички, но на по-голямата част всъщност им пука. И това е напълно достатъчно, за да ви създаде проблеми. Което пък мен ме устройва прекрасно. Защото в крайна сметка всичко се свежда именно до това. Има едно нещо, което не разбирате. Тази война между нас — този „сблъсък на цивилизациите“, както го наричате, не е за ден-два. В нея изобщо не става въпрос за това, на кого пистолетът му е по-голям. Това е война на изтощение! На безмилостно съсипване душата на врага във всеки удобен момент. А точно в този момент вашата страна е в много по-лошо състояние. Икономиката ви е срината. Околната ви среда — също. Никой при вас не вярва нито на политиците, нито на банкерите. Губите всяка война, която обявявате. Сега сте по-разделени от всякога и страдате от необратим морален упадък. Вие сте на колене. И всяко усилие, което би могло да спомогне за вашето падение, си струва да бъде направено. Особено когато става въпрос за религия, защото всички вие сте религиозни! Всички до един. За вас църквата изобщо не е формалност, вие сте по-религиозни и от нас!

— Съмнявам се — изсмя се Тес.

— Разбира се, че сте, независимо дали го осъзнавате, или не — възрази Захед. — Ще ти дам следния пример. Спомняш ли си земетресението в Хаити, което уби хиляди? Забеляза ли начина, по който вашите лидери реагираха?

— Изпратиха пари, екипи и… — започна Тес.

— Естествено! — прекъсна я иранецът. — Но същото сториха и много други страни по света. Забеляза ли обаче емоционалната реакция на лидерите ви? Примерно онзи популярен проповедник, дето излезе по телевизията веднага след земетресението? Та той заяви, че всичко това е станало, защото хаитяните били в съглашение с дявола! Съглашение с дявола, моля ви се! — изсмя се той. — Което трябвало да ги отърве от някогашните френски тирани! И знаеш ли кое е най-интересното? Никой не освирка този човек! Точно обратното! Той продължава да си бъде все така високо ценен и уважаван в Съединените щати, макар че изнесе традиционната абсурдна реч, която проповедниците изнасят векове наред след всяко природно бедствие! Но не това е най-интересното! Той не беше единственият. Вашият собствен президент, вашият либерален, модерен, интелектуален президент изнесе реч, в която заяви, че единствено „благодарение на божията милост“ на Америка й се е разминало! Това означава ли, че божията милост защитава американците и че само Той е избрал да изтрие от лицето на земята народа на Хаити, а не на Америка? Това не е ли съвсем същото като глупостите на проповедника? Наистина ли вярвате, че вашият президент е по-малко религиозен и суеверен от онзи лунатик — проповедника?!

— Но това е просто метафора! — извика Тес. — Хората оцеляват след нещо ужасно и си казват: „Благодаря на Бог, че ме пази!“ Не го мислят в буквалния смисъл на думата!

— Нищо подобно! Дълбоко в себе си точно това мислят! Мисли го и вашият президент! Всички вие вярвате, че Бог е истински и че ще ви пази! Вие сте точно толкова изостанали, колкото сме и ние! — засмя се презрително Захед. — И точно затова тези неща тук са много важни за мен! И точно затова няма да се откажа, докато не завърша това, което започнах!

Този човек наистина нямаше да се откаже. И никога не би я пуснал, независимо от развоя на събитията. Иранецът се вторачи в нея с присвити очи:

— Но пък това е страхотно начало! Справи се добре. Вече знаем, че Конрад е бил тук. И както изглежда, е водил битки с мюсюлмани. Може и да е умрял по тези земи. Може би. Но всичко това са догадки. Единственото, което знаем със сигурност, е, че когато той и хората му са напуснали манастира в планината Аргей, са носели огромни сандъци. Три огромни сандъка, в които очевидно не са били само тези две книги. — Разпери въпросително ръце. — Е, къде са останалите?