Метаданни
Данни
- Серия
- Семейни обстоятелства (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Чистые камушки, 1967 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- София Бранц, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Алберт Лиханов
Заглавие: Чисти камъчета
Преводач: София Бранц
Година на превод: 1981
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: Повест
Националност: Руска
Печатница: Държавна печатница „Димитър Найденов“, В. Търново
Излязла от печат: 30.06.1981
Редактор: Добринка Савова-Габровска
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Петър Стефанов
Художник: Мария Чакърова
Коректор: Цанка Попова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1830
История
- — Добавяне
29
После Михаска каза, че Саватей действал като поп.
Защото поповете как скланят някого да се моли на бога? Като дочуят, че някой човек е зле, че му се е случило нещо лошо, и веднага го навестяват. Утешават го, успокояват го, дават му пари, ако няма, пък да ги върнел когато може.
Сашка взе да се стяга, трябваше да се прибира вече.
— Не ми се сърди — каза той. — Животът си иска своето, разбирам.
Михаска се учуди.
— Какво? — попита той.
— Животът си иска своето — повтори Сашка и сбърчи чело.
— Какво свое? — пак не разбра Михаска.
— Ами… това, дето… — заекна Сашка. — Дето майка ти продаваше бонбони.
Михаска бавно се надигна от леглото.
— Какво ти става, недей — уплаши се Сашка. — Добре де, какво толкова?
— Кога е продавала? — попита Михаска.
— Ами тогава… Майка ми беше на пазара, като се върна, вика: „Така си и знаех, Михайлова прави далавери с бонбоните…“.
Сърцето на Михаска затупа, сякаш някой чукаше с желязо по грамадна тръба.
„Значи ме е излъгала. Значи тогава в тъмния коридор наистина се олюля. Лъгала ме е. За всичко ме е лъгала!“
Скочи от леглото и взе да си намъква панталона. Ще отиде в магазина. При майка си. Трябва да я види, да я чуе какво ще му каже.
Но нали беше видял онези бонбони, беше ги видял. Други ли са били?
Сашка се изплаши, започна да му смъква панталона, но Михаска го блъсна: „Значи, наистина е продавала. Значи Сашка тогава каза истината“.
Навлече и ризата.
Отвън се чу шум. „Може да е тя… помисли си Михаска. — Много хубаво! Сега всичко ще се изясни.“
Вратата скръцна и влезе баща му. Пристигна си! Беше облечен със сив шлифер.
— Здравейте, юнаци! — весело подвикна баща му и хвърли шлифера.
Дрехата шумно падна на пода, трепна като прилеп.
— Здрасти, юнаци! — отново викна баща му, засмя се и си хвърли на пода шапката.
Михаска помисли, че баща му може би е пил — отдавна не беше го виждал такъв. Май и Сашка си помисли същото. Незабелязано се промъкна покрай баща му, от вратата му махна с ръка — а на лицето му беше изписано чувство за вина — и изчезна.
Баща му вдигна шлифера и взе да обикаля стаята, да търси някой пирон, без да забележи как се свива лицето на Михаска, докато се облича.
— Пак навън! — викна баща му. — Пак ще метеш улиците, а, живак такъв? — И се засмя без никаква причина. Изглежда наистина беше пил.
И Михаска отново си представи майка си: как се беше олюляла тогава в коридора и как й беше посивяло лицето, а той си бе помислил, че е от слабата крушка.
Михаска си закопча панталона. Отзад всичко го болеше, едвам стъпваше, но се запъти към вратата. Час по-скоро в магазина, час по-скоро да я види, да я погледне в очите!
— Накъде пак! — отново викна баща му. — Чакай малко, не бързай, ще ти покажа нещо…
Пристъпи към средата на стаята и някаква дъска скръцна под ботуша му. Разкопча си колана с петолъчката на катарамата. И изпод гимнастьорката му като от чувал се посипаха пари.
Червени, зелени, сини, жълти…
Пари.
Куп пари.
„Глупости! — помисли си Михаска. — Глупости! Това са само глупости.“
Изведнъж му се доспа. Върна се при леглото и си събу панталона.
Нямаше нужда никъде да препуска.