Алберт Лиханов
Чисти камъчета (13)

7

А пък Русалката, Нина Петровна, беше съвсем друг човек. Нарекоха я Русалка не заради дългата коса, ами защото преподаваше руски език. Нина Петровна вечно бързаше нанякъде; ако някой не отговаряше както трябва или забравеше нещо, тя веднага го връщаше на мястото му и му пишеше двойка. След това човек трябваше да й ходи по петите и да я врънка да го изпита пак.

Децата се бояха от нея и не я обичаха, Михаска също не я обичаше. На изпита при Юлия Николаевна беше изкарал отличен за съчинението и миналата година минаваше за най-добрият по руски, а сега беше затънал в тройки.

Веднъж Нина Петровна изписа в бележника му една мазна двойка. Беше първата му двойка през тази година и Михаска ужасно се вкисна, още повече че урокът беше много прост — суфикси — и той си го знаеше, само че някак се обърка и не можа да се сети за примери.

Едва дочака края на часовете и тръгна накъдето му видят очите. Не му се прибираше, изпрати Сашка Свирид, разходи се още малко и най-неочаквано се озова на пазара.

Пазарът гъмжеше от хора. Някакво войниче стискаше в двете ръце по един хляб и се пазареше с една баба. Друга пък лелка, омотана с шарена кърпа, пристъпваше от крак на крак пред дървената ограда, на която с кабарчета бяха закачени много особени картинки — лебед с женска глава плува по гладко езеро, а на брега — някакъв човек с крива сабя на кръста. Картините бяха еднакви всичките, само на една от тях чичката със сабята беше с черен мустак и малко приличаше на Чапаев. Пред лебедите и Чапаев, долу на земята, постлана с вестници, се беше строила дълга редица сиви котки. Котките бяха от гипс и с дупка на главата за монети. Котки-касички.

Михаска се поразходи още малко, мина през битпазара, там се продаваха ръждясали пирони, изсъхнала боя и книги отпреди войната, погледа кафеза с живите петли — някакъв чичко с нос като картоф ги вадеше един по един — и тръгна към изхода.

Вече почти се беше измъкнал от пазара, но внезапно сякаш в нещо се спъна. До една боклукчийска кофа, пълна с фасове, хартии и други боклуци, беше застанала Катка, обкръжена от хора.

Михаска се мушна напред и видя до Катка кошница с две големи бутилки. От трета бутилка тя наливаше квас в една чаша, после бързо я плакнеше в някаква паничка и отново наливаше. Беше горещо като през лятото, хората бяха ожаднели и Катка въртеше добра търговия.

Михаска понечи да се измъкне, но опашката го изблъска право към Катка.

Тя трепна като го видя, примига от изненада, но веднага се окопити и му протегна чаша квас.

— Пий — каза Катка.

Михаска пое чашата и пи. Квасът нагарчаше и не струваше.

— Изпи ли го? — попита Катка и очите й потъмняха. — Хубав ли е? — попита отново и на Михаска му се стори, че се чувства виновна.

Тълпата веднага го изблъска встрани и той объркан се спря.

Катка, седмокласничката Катка да продава на пазара квас! Като онази лелка с картините и мъжа с петлите. Ако на него му се наложеше да продава на пазара, би умрял от срам!

Когато майка му се върна от дежурство, Михаска най-усърдно беше залегнал над учебника по руски.

Струваше му се, че това е най-добрата маскировка. Но завареше ли го старателно втренчен в учебника, майка му винаги го питаше:

— По какво?

И се налагаше да й каже.

— Е — каза майка му, докато дрънчеше с тенджерите, — повтаряй на глас. Като в час. Все едно че съм учителката. И не се надявай…

Не му се щеше да се кара с майка си: скоро щеше да се върне баща му — ако тя му разкаже?

Михаска се изправи от масата като на истински урок.

— Суфиксът — започна той, — е част от думата…

Правилото знаеше, сега трябваха примери.

— Например коза — козичка — каза той. — Книга — книжленце. — Пак не му стигаха пустите примери! Михаска реши да си фантазира. — Двойка — двойница — каза той. (Майка му леко се усмихна пред печката.) — Двойка — двойница — повтори Михаска. — Майка — майчица…

Майка му се засмя.

— Добре, добре — каза тя, — не се подмазвай, няма да те издам…

На вратата се почука и Катка го повика в коридора. Тя го поведе към ъгъла и му подаде червено захарно петле на клечка. Днес беше видял такива на пазара. Някаква дебелана стискаше половинлитров буркан, пълен с петлета. Петлетата се подаваха от буркана, бяха много и бурканът приличаше на някакво чудно сладко цвете.

— На̀ ти, Михаска — каза Катка. — Само много ти се моля, не казвай на никого.

Очите й, цялата й фигурка, тънка и слабичка, го молеха да не казва на никого, че я е видял на пазара да продава квас.

— Хубава работа!… — каза Михаска. — Да не съм доносник? Дай петлето на Лиза.

Тя се опита да му го тикне насила, но Михаска така я погледна, че Катка моментално си тръгна.

— Благодаря ти, Михасик! — каза тя.

— Хубава работа… — отвърна й Михаска и му стана жал за нея.