Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (72)

66

Ланг бе пожелал да се срещнат в единайсет.

Имаше още четвърт час до единайсет, когато дежурната на рецепцията въведе Бет и Бари в офиса на ПД. Сребърният сервиз за кафе беше обкръжен от порцеланови чаши и камари от миниатюрни кейкове, чийто аромат изпълваше преохладения въздух.

ПД свали очилата си с рогови рамки, които използваше за четене, и заобиколи бюрото си.

— Здравей, Бет — каза той. Целуна я ефирно по бузата. Откакто се бяха разделили, рядко имаха физически допир. — Тази рокля ти стои страхотно. Как е бебето?

— Чудесно — каза тя и почука дървото на бюрото му.

— Не знаех, че си се върнал — обърна се студено към Бари ПД.

— ПД — сухожилията по врата на Бет се опънаха до скъсване, — какво иска Ланг?

— Нали знаеш, че не обича да се обяснява — отвърна ПД. — Но аз мога да те уверя, че освен в случаите, когато счита, че с него са се отнесли непочтено, той винаги е бил съвършен джентълмен. Максим също ще дойде. И Алисия.

Бари потръпна и се загледа през прозореца. Максим щеше да бъде още по-голям проблем от ПД, защото в статията си му отделяше по-голямо място, също и на Хеп, бедния Хеп. А и как ли бе възприела Алисия написаното за нея? Защо трябваше да бъде толкова откровен?

ПД вдигна богато орнаментираната кана за кафе.

— Бет? — запита я той.

— Да. Черно, моля те.

Той хвърли поглед към Бари и каза:

— Налей си.

Бари жадуваше за глътка здрав алкохол. Но вместо това с треперещи пръсти сграбчи четири от най-големите сладкиши. ПД целенасочено продължаваше да го игнорира, като се обръщаше само към Бет.

Максим пристигна точно преди единайсет.

След един мигновен и изненадан поглед към Бари той извърна глава.

— Нещо много лошо ти вони кабинетът, ПД — каза той. — Би трябвало да доведеш някой добър асенизатор.

— Здравей, Максим — каза Бари, надигайки се да си вземе поредния сладкиш, който едва ли щеше да утоли жестоката му жажда за алкохол.

Максим целуна Бет.

— Не знаех, че ще имаме семейна среща. А къде е нашият майстор на церемониите, кралят на наркотрафикантите?

ПД стрелна изплашен поглед към затворената врата, сякаш беше възможно Ланг по някакъв начин да се е промъкнал през полираното дърво и да подслушва.

— Има още пет минути до единайсет.

Ланг се появи в единайсет и една минута.

Здрависа се учтиво с всеки един от тях, благодарейки им за точността и отзивчивостта.

— А къде е мис Дел Мар? — запита той.

Макар че Алисия не беше вече негова клиентка, ПД все още се чувстваше отговорен за нея и ситни капчици пот оросиха челото му. Без да има и най-малката представа за причината на срещата им и за присъствието на тоя вонящ педал Бари, той вече беше напрегнат до такава степен, че дори и значителният му светски опит не можеше да му помогне, а сега и капакът със закъснението на Алисия!

— Нали знаете какви са звездите, мистър Ланг. Но ако бързате, защо не започнем без нея?

— Предпочитам да се съберем всички — изрече учтиво Ланг.

Той отказа кафето. ПД поддържаше разговор, главното участие в който вземаше той. Темата беше Баобабът, който след пускането по екраните само преди две седмици бе донесъл огромни печалби.

Алисия пристигна в единайсет и двайсет и пет, когато ПД вече съвсем безсрамно попиваше потта си и под брадичката. Застана на прага с ослепителна усмивка, блестяща черна коса с дълбоко деколте; тя се бе въплътила изцяло в мита за себе си, без да дава никакъв признак за тревогата, ускорила пулса й.

— Бари, ти си вълшебен — каза тя. — Току-що пристигна Шпионинът. Не мога да ти кажа колко съм трогната от екземпляра ти с автограф. Нямам търпение да я почна. — Тя извърна блестящия си и лазурен взор върху Бет. — Това с бебето е направо знаменито. Толкова се радвам за вас двамата с Ървинг. — Джереми, нали така го кръстихте?

— Джонатън — прошепна Бет. Тя се сгуши в стола си, а кремавата рокля се сбръчка от усилието й да се слее с него.

Алисия се усмихна на Максим.

— Ти си направо спортен днес. — Кльощавите му крака бяха извадени наяве от тенис шорти Фила. — А ти, ПД, скъпи, ти направо ми четеш мислите с тия великолепни сладки. Сутринта нямах и секунда свободна да закуся.

Едва когато ПД отиде да я обслужи, тя забеляза присъствието на Робърт Ланг.

— Добро утро — каза тя, без да се усмихва.

— Мис Дел Мар, за мен винаги е било върховно удоволствие да бъда в компанията ви. Позволете ми да изразя моите съболезнования на вас и мистър Кординър за загубата на детето ви.

Алисия потисна тръпката си. Макар че двете с Бет току-що бяха разменили няколко думи за бебето, то беше безвъзвратно загубено за нея.

Тя отпи от кафето, което ПД току-що й беше подал.

— Щом приключите със закуската, мис Дел Мар, бих искал да ви задам един въпрос, както и на останалите впрочем.

— Не ме чакайте. Карайте направо.

Той приведе леко глава в жест на благодарност.

— Кой от вас е наел Джон Иванович? — запита Ланг.

Топлото кафе се разплиска и тя внимателно остави чашката до подноса, който ПД бе отрупал със сладкиши.

— Иванович? — произнесе замислено ПД. — Това име ми е непознато. Може би моят офисмениджър го е наел. Но всичко със сигурност е било в рамките на закона.

— Вкъщи не сме вземали нова прислуга — каза Бет. — Но разбира се, съпругът ми си има много наемни работници.

— Джон Иванович — Максим повдигна вежди. — Това да не е последният руски дисидент?

Ланг се обърна към Алисия.

Тя успя да покаже една поносима професионална усмивка.

— Аз съм виновна за това — изрече с треперещ глас.

— В такъв случай, мис Дел Мар, предлагам ви да му съобщите, че вече нямате нужда от услугите му.

— Мистър Ланг, бихте ли разяснили причината си, поради която ме молите да направя това?

Винаги, когато изпадаше в паника, ставаше извънредно учтива.

— Просто няма смисъл да го наемате.

— Парите излизат от моя джоб — отвърна Алисия.

— Кой е този Иванович, скъпа? — запита Бари.

— Но — каза Бет, облизвайки устните си, — нищо не разбирам.

— Той е частен детектив — каза Алисия.

— Мистерии и още повече мистерии — произнесе Максим. — Защо ви е да наемате детектив, госпожо кинозвезда?

— Мис Дел Мар желае да научи повече за нещастния случай в Заир — каза Ланг.

— Повече ли? — запита Бари. — Сладур, когато ходи до Африка, онзи доктор не ти ли разказа всичко?

— Не съм сигурна, че Хеп е мъртъв — произнесе с равен глас Алисия.

Всички се втренчиха в нея и Бет запита:

— Имаш някакво предчувствие, че е жив ли?

— Не съм сигурна. Наречете го женска интуиция.

— Мис Дел Мар — изрече Ланг с леден тон, — разбрахте ли ме?

— За Иванович ли? — запита тя. — Честно казано, не. Защо да го изгонвам?

— Защото аз ви казвам.

— Това е заповед, не причина. А аз от заповеди много не разбирам.

— Харвард Кординър е мъртъв — каза Ланг.

— Да, мистър Ланг, но за хората, които го обичаха, не е лесно да се примирят с тази мисъл. — Агентът се пробуди в ПД в опит да примири и двете страни.

— Мис Дел Мар — проговори меко Ланг. — На сцената и на екрана актьорът се изправя след смъртта си. В действителността, уви, това не е така. Мистър Кординър е загинал на пътя близо до едно малко селище, което сега се нарича Лунда, бившето Канг Бидонвил. Той е карал нощем, нещо твърде опасно в тази част на света. Джипът му се блъснал в едно паднало махагоново дърво и пламнал при удара.

— Толкова много подробности — прошепна тя. — Много повече, отколкото ми разказа Арт Клийфелд. Как бихте могли да знаете толкова много подробности?

Ланг не отговори, нито помръдна. Стоеше толкова неподвижен, че можеше да мине и за манекен.

ПД се втренчи в очите на Ланг, макар че единственото му желание беше да си отмести погледа. Зениците му бяха свити до същата степен, както тогава през нощта в Лас Вегас, когато беше прочел статията на Бари. Тогава на ПД му се стори странно, че гневът на Ланг не беше насочен към онзи жалък драскач Бари, а срещу Хеп. Ланг беше обвинил Хеп за смешното положение, в което го поставяше статията, като в същото време бе отправил обвиненията си, че Хеп се бил отметнал от договореностите си с Медстар.

Изведнъж ПД усети главата си малко безплътна, сякаш всеки момент можеше да припадне. В паметта му изплува мъртвият му баща, опъващ нещастен мустаците си, и изговаряйки думите с онзи тежък италиански акцент, когато се вълнуваше крайно много… нещастни случаи стават с всички онези, за които Ланг мисли, че са му длъжници. Нищо не може да се докаже, но това не означава, че хората не са мъртви.

Ланг се изправи.

— Мисис Гоулд, мистър Кординър, мистър Кординър, мистър Зафарано. — Той приведе глава към всеки един от тях. — Много съм ви благодарен, затова че откликнахте на поканата ми тази сутрин. Чувствам се особено задължен да ви помоля да убедите мис Дел Мар, че случаят е приключен и че е единствено за нейно добро да прекрати това разследване.