Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (16)

14

Когато Алиша напусна административната сграда, тя видя, че стрелките на кръглия часовник над вратата към една от сцените за озвучаване, вече наближаваха осем. Тъй като Бари щеше да бъде при родителите си, тя си беше уредила среща с Хеп в мотела Кауенга. Той винаги я изчакваше в колата си, докато пристигне. Защото как иначе можеше да го види да излиза от офиса с ключа? Как можеше да го проследи точно в коя стая влиза? И тя сега си помисли, че това са били несръчните опити на мъж, неловък в любовните авантюри; както и в други форми на измама.

Докато се мъкнеше цялата трепереща към паркинга, студеният вятър, пронизващ тъмната и безлюдна улица на Магнъм й се стори най-подходящият компаньон. Навремето Хенри Лопес веднъж я беше пребил с една дървена летва; сега, след разговора с Дезмънд Кординър, усещанията й бяха същите. Цялата в рани, изнемощяла, зашеметена. Тя — презряната Алис Холистър — беше изкусила Хеп, един безупречен рицар. И в отчаянието си взе мигновено решение.

Тази нощ няма да се срещна с него. Няма да разговарям с Хеп. Ще сложа край на всичко. Веднага. Веднага. Веднага.

Тя залитна и се подпря на една стена, цялата разтърсвана от ридания. Остана така със студения вятър, пронизващ я цялата, докато фаровете на преминаваща кола не я окъпаха в жълтите снопове на светлините си. Тя се изправи и забърза към фолксвагена и към дома си.

Когато отвори входната врата, телефонът звънеше. Това беше само Хеп, просто нямаше кой друг да е; тя застана над телефона със свити в юмрук ръце, докато накрая звънът престана. Когато само след няколко минути телефонът се обади отново, тя притисна с ръце ушите си.

Следващата вечер Бари си остана у дома. Внезапното му просветление, че той не може без Алиша, се бе съчетало със застрашителното откритие, че тя може да го зареже. И той започна да прави луди усилия да съкрати броя на вечерите, в които вечеряше със своите родители.

Телефонът звънна тъкмо когато Алиша миеше съдовете. Бари вдигна слушалката.

Разговорът продължи не повече от тридесет секунди и после той постави слушалката върху телефона с приглушен възглас.

— Хеп беше — каза той. — За пръв път от толкова време насам се обажда. И знаеш ли за какво? Да пита кога е рожденият ден на мама.

Следващата вечер беше събота и валеше силно. Клара бе помолила сина си да не рискува по хлъзгавите пътища и Бари тъкмо си търсеше някаква работа, когато телефонът иззвъня. Той вдигна слушалката. Разговорът отново не продължи дълго. Бари беше силно озадачен.

— Какво му е станало на Хеп? Та той е толкова спокоен и съсредоточен, никога не е изпадал в подобно състояние. И знаеш ли какво искаше да узнае? Кога бил рожденият ден на мама; а аз му казах вчера, че е чак през август. Понякога просто не мога да го проумея.

Неделя се случи прекрасен ден и Бари реши да го прекара целия с родителите си. Телефонът се скъса да звъни, но Алиша не вдигна слушалката. Нито пък в понеделник, когато Бари остана до късно в библиотеката на калифорнийския университет в Лос Анджелис.

Вторник тя работи в Колумбия Пикчърс; снимаха в танцувална зала. Беше купила с част от скромните си средства една черна минирокля с пайети и кожено палто от фалшива норка и се надяваше да заработи някой друг долар допълнително.

После се прибра у дома и намери обичайната бележка закрепена до лампата: При мами и татко съм. Ще се прибера към 10.

Изпита замайване, сякаш всеки момент щеше да припадне. След призовката й, с която я викаха в офиса на Дезмънд Кординър преди пет дни, тя беше изпила галони кафе без захар и куп бутилки кока-кола, но беше сложила в устата си не повече от няколко залъка. Повтаряйки си непрекъснато, че трябва да се храни, тя си обели един малък картоф, наряза го на филийки и ги пусна в студена подсолена вода, след което запали котлона. Окачи вечерната си рокля на закачалката и се измъкна от найлоновите чорапи, които бяха започнали да се впиват в бедрата й. В банята нанесе дебел слой крем Албален върху лицето си, шията и раменете и изтри плътния слой грим. Докато си взимаше душ, звънецът на входната врата иззвъня, но водата шумеше силно и тя не го чу.

— Алиша? — извика Хеп.

Тя подскочи. Не беше заключила вратата и Хеп стоеше в средата на стаята. Тя сграбчи една кърпа и я уви около ханша си; каква идиотщина, Господи, да се крие от Хеп, който бе покривал с целувки всяко ъгълче на тялото й!

— Ей сега идвам — извика тя, захлопвайки вратата на банята след себе си.

Хвана се с две ръце за мивката. Имаше усещането, че плътта й сякаш е покрита с някакъв символичен слой кожа. Опита се да събере колкото имаше останала сила. Време е за раздяла — помисли си тя, докато изплакваше лицето си. — Направи го бързо. Бързо. Колкото можеш по-бързо.

Тя излезе от банята в кадифения халат на Бари, закопчан чак до шията с плътно завързан колан.

— Защо се криеш от мен? — запита Хеп. Под очите му имаше тъмни дълбоки кръгове.

— Да се крия?

— Знаеш какво искам да кажа.

— Повеселихме се малко и стига толкова. Това е.

Дезмънд Кординър би се гордял от спокойния й, лишен от всякаква емоция тон.

— Ти наричаш това, което стана между нас повеселихме се?

— За мен беше така.

Той пристъпи към нея и я сграбчи за раменете.

— Дрън-дрън. Аз бях буден, Алиша. Ти не се преструваше. — Той направи пауза. — Какво се е случило?

— Нищо — изрече тя с изтръпнал глас.

— Не мислиш ли, че аз имам право да зная?

— Да кажем, че съм се опомнила. Все някой трябва да се опомни пръв.

— Последният път не ми изглеждаше така.

Хеп беше едър мъж и очевидно уверен в себе си, затова и повечето хора считаха, че трудно излиза от кожата си. Но Алиша го познаваше по-добре от тях. Гласът и изражението на лицето му й показаха колко дълбоко го беше засегнала; тя усети степента на болката, сграбчила го в момента.

— Хеп — въздъхна тя, — рано или късно трябва да спрем. И колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Защо да избързваме тогава, след като това е неизбежно?

— И двамата го знаем много добре. Аз съм омъжена.

— Бари не личи да си го спомня много често.

Тя се извърна да изключи котлона с картофите. Произнесе с гръб към него:

— Веднъж му предложих да се разделим. Той изтича навън и се напи, след като се върна, едва се държеше на краката си. Плачеше.

Тя примига, опитвайки се да прогони от паметта си спомена за Бари, рухнал върху килима, за хълцащите му мокри целувки, с които бе покрил краката й.

— Той ще се оправи — произнесе безизразно Хеп.

— Може би. Но ти няма да се оправиш. Той е твой братовчед, един от най-близките ти приятели. Та ти даже се чувстваше виновен, докато разговаряше с него по телефона. Никой от разговорите ти не продължи повече от минута.

Той я гледаше с полуотворена уста и дишаше тежко. Когато тя отваряше вратата на стаята в Кауенга, той я гледаше със същия поглед, сякаш искаше да я фотографира в паметта си. Алиша рязко си пое дъх, предателска тръпка я разтърси. Тя беше готова и Хеп го знаеше отлично — предателска червенина бе обагрила видимата част от шията й, в очите й бе пролазила влага.

Той я гледа така в продължение на няколко секунди, после я вдигна на ръце и с два скока стигна до дивана. С една ръка отметна полите на халата й, а с другата трескаво смъкна ципа си. И двамата трепереха като трескави. Единият й дълъг и гъвкав крак се качи върху облегалката на дивана, а другият се отпусна на пода; тя изцяло му се откри.

Това беше истината, единствената истина. Тя принадлежеше на Хеп.

Всичко приключи за миг. След малко, още тръпнеща, тя му се усмихна.

— Така ли действат пещерните хора?

— Не чух никакви оплаквания. — Той приглади с ръка изпотените си черни коси. — Тия картофи ли бяха вечерята ви?

— Те бяха моята вечеря.

— Отиваме на ресторант. И без никакви спорове. А ако някой ни види, толкова по-добре!

В Пасифик Дайнър двамата се наслаждаваха на гозбите, смееха се на шегите си и замълчаваха само когато сервитьорът им носеше димящите парчета стек с огромни купчини пържени картофи. Тя яде героично, но последното блюдо се оказа прекалено за възможностите й. Хеп се пресегна и забоде филето, което тя беше отместила встрани.

— Откъде знаеш, че аз няма да го изям? — запита тя.

— Много просто. Защото аз ще го изям.

Тя се засмя и го замери с парче стек. Той го улови.

— Браво — каза тя.

— Хей, с кого мислиш, че си правиш майтап? В това сепаре седи студент трети курс, бог на бейзбола, чиято Малка Лига стигна до игрите Ол Стар.

— Още не си влязъл в книгата с рекордите на Гинес — каза тя. Но думите му бяха отнели малко от веселието й. Какво представлява това Малка Лига? Има толкова много неща в живота му, които не разбира.

— Хеп, колко е часът?

Той погледна златния си часовник.

— Девет и половина.

— Бари ще се върне около десет — въздъхна тя.

— Когато се върнем — изрече той с глас, лишен от всякаква емоция, — аз ще му кажа.

— Ти?

— Че кой друг?

— Хеп, аз ти обясних колко разтърсен беше той, когато…

— Не мога повече да го лъжа.

— Нито пък аз. Това, което искам да ти обясня, е, че аз трябва да му кажа.

— Няма да стане. Ако си мислиш, че ще те оставя да вършиш черната работа…

— Той е мой съпруг — прекъсна го тя. — Аз се грижа за него; не го обичам като теб, но се грижа за него.

— Аз също. Тогава ще му го кажем двамата.

Тя стисна с всички сили салфетката в скута си, осъзнавайки своята пълна нелоялност, докато обясняваше забързано:

— Бари действително си мисли, че е по-малко Кординър от другите. Той счита, че не е на нужната висота, за да се чувства Кординър. — От последното й издайничество й се повдигна и тя избъбри: — А когато стане въпрос за вас, той се чувства пълно нищожество.

— Така и трябва да бъде. Ние сме върхът.

Горчивината в думите на Хеп беше толкова непривична за него, че тя го погледна. За пръв път видя прилика между него и Максим, неговият саркастичен и пресметлив брат.

Тя докосна Хеп по едрата напрегната ръка.

— Ще бъде достатъчно кален удар, ако аз му го кажа. Но поне тогава няма да се срамува.

 

 

Тя приближи апартамента и видя да се процежда светлина през венецианската щора. Бари се е прибрал — помисли си тя и потръпна. Напрегна се в очакване на отвратителната сцена, която трябваше да последва и отвори вратата. Поздрави я грохотът на конски копита. Всеки вторник от десет до единайсет по телевизията вървеше гледаният от голям брой зрители Апахи 45, уестърн, произведен от Магнъм Телевижън. Бари дълбоко презираше тези сериали.

Дезмънд Кординър седеше на дивана във всекидневната, върху който тя и Хеп се бяха любили само преди няколко часа, и гледаше екрана.

— Би трябвало да заключваш вратата си — изрече той с мек бащински укор. — Ако беше заключила, аз и Хеп нямаше да можем да се вмъкнем.

Тя инстинктивно излъга в опит да защити Хеп.

— Хеп ли? Аз излязох до ресторанта Долорес да купя един пай. Сама.

Дезмънд Кординър измъкна един сгънат на четири лист от нагръдния си джоб.

— Хеп е пристигнал у вас в шест и четиридесет и три и е излязъл с теб в седем и двайсет и седем. Двамата сте отпътували с неговото MG в Пасифик Дайнър. Поръчали сте си стек, но не и пай — или какъвто и да било друг десерт.

— Вие сте действителното олицетворение на душевното спокойствие — въздъхна тя. — Да пускате детективи по следите на собствения си син.

— Моят човек върви по твоите следи. — Дезмънд Кординър се изправи да изключи телевизора. В черния си копринен костюм и ослепително бяла риза той правеше едностайното им апартаментче да изглежда още по-нещастно. — Алиша, ти си малка, но може би си спомняш кой беше Колис Брейди?

Разтревожена от внезапната смяна на темата на разговора, тя каза:

— Колис Брейди? Не беше ли това барабанистът, който изгуби ръката си в една автомобилна злополука преди доста години? Онзи, който след това се самоуби?

— Да, той се самоуби. Но изгубването на ръката си той дължеше не на нещастен случай. Брейди се навърташе около Илейн Поуп. В действителност двамата имаха много разгорещена връзка. — През четиридесетте и в началото на петдесетте години Илейн Поуп беше звезда от първа величина, а ролите й бяха подобни на тези, играни от Оливия де Хавиланд и Гриър Гарисън. — Ако си спомняш, Илейн беше омъжена за Джак Рексфорд, така че тя определено беше ощетена в сексуално отношение у дома си. Рексфорд беше едно от педалчетата на Холивуд. — Пословичната омраза на Дезмънд Кординър към хомосексуалистите получи поредния си изблик. — Той беше най-големият пасивен педераст на Магнъм. И когато вестниците започнаха да публикуват в клюкарските колони слухове за Илейн и Колис, Арт изпадна в страшен гняв. Опита се да въздейства на Илейн да приключи, но резултатът беше, че връзката й с Колис се разгоря с нова сила. Така че му се наложи да говори с Брейди. Брейди му обясни, че той е свободен музикант без всякакви ангажименти към Магнъм, така че може да прави каквото си пожелае, например, да обясни на света как Рексфорд умира да му разпарят гъза. По този начин Брейди унищожи две от най-касовите звезди на Магнъм. Доста скоро след този разговор му се случи малка случка и той си загуби ръката. За едноръки барабанисти трудно се намира работа и Брейди се самоуби. След това вече с Илейн нямаше никакви проблеми.

Алиша съумя да изтръгне една усмивка от себе си.

— Ако ви разбирам правилно, мистър Кординър, вие ме заплашвате…

— Във филмовата индустрия има далеч повече примери от този род, отколкото можеш да си представиш. Не правят изключение и другите индустрии, въобще навсякъде, където някои хора престъпват правилата.

Тя преглътна с усилие, спомняйки си тъмната локва кръв около размазаното тяло на един профсъюзен деец, прегазено от камион.

— Ако нещо ми се случи, Хеп веднага ще разбере.

— Някой да е споменавал името ти?

— Но Бари е ваш племенник, а Хеп е ваш син… — Гласът й спадна с един ужасен децибел. — Вие не бихте го направили.

Дезмънд Кординър почеса върха на орловия си нос в загадъчно мълчание.

Вратата се отвори.

— Здравей, сладур, аз съм… — Приветствието на Бари внезапно секна. — Чичо Дезмънд?!

— Много късно се прибираш, Бари — изрече Дезмънд Кординър.

— Отбих се при мама, но ако знаех, че вие сте тук, щях да се върна по-рано.

Дезмънд Кординър им се усмихна и каза:

— Чаках те да се прибереш, за да кажа и пред двама ви големите новини за Алиша.

— Новини? — запита Бари.

— Филип Сен-Симон е мой приятел. Беше ми споменавал, че търси младо американско момиче за новия си филм, така че му изпратих един клип с Алиша — едно твое изпълнение в Белязаната, където плачеш, момичето ми. Сен-Симон ми се обади тази вечер да ми каже, че ти отговаряш напълно на представите му, че си самата екзотична невинност, каквото и да означава това.

Сен-Симон се обидил по телефона? Дезмънд Кординър щял да му позвъни по-късно? Алиша не вярваше на ушите си.

— Разбира се, това не е главна роля, само епизодична, но Сен-Симон си събира актьорска трупа, така че това е само началото.

— Мислех, че той ненавижда Холивуд — обади се Бари.

— В момента снима в Нормандия, всъщност току-що е започнал.

— Нормандия? — запита Бари с глупав вид.

— Нормандия се намира във Франция, Бари.

— Но тогава Алиша ще трябва да замине за… за Франция?

— Естествено.

Бари замига на парцали.

— Чичо Дезмънд, ти винаги си бил добър към нас и ние двамата с Алиша сме ти дълбоко благодарни — заяви той с приведена глава. — И съвсем естествено аз никога не бих й попречил в каквото и да било. Но аз още не съм завършил последната си година от подготвителния курс в калифорнийския университет, а после ме чака юридическия факултет.

— Бари, Бари! От всички хора, които познавам, ти си най-неподходящият човек за тая професия! Ти си прекалено чувствителен и с голямо въображение! Клара ми показа онези статии, които си написал за книгата на Хърси, Купувача на деца, за колежанския вестник. Кажи ми, мислил ли си някога сериозно да се захванеш с писане?

Бари неволно хвърли поглед към заключеното чекмедже с хаотично нахвърляните жълти ръкописни страници и прилежно отпечатаното машинописно копие.

— Ами, а-а, май че…

— Това ще бъде една чудесна възможност да сложиш началото.

— Цялата работа е там, че мама наистина много иска да стана адвокат. Двамата с татко отделяха от залъка си за моето обучение.

— Гарантирам ти, че Клара ще бъде разочарована — до момента, в който види как първата ти книга обира лаврите на критиката.

Бари отново хвърли поглед към чекмеджето. Повестта му щеше да затъмни славата на Хемингуей и Фицджералд.

— Чичо Дезмънд, след всички тези усилия от твоя страна ще бъде крайно непочтено от моя да сложа кръст на всичко, направено от теб. Не е никакъв проблем да придружавам Алиша няколко месеца.

— Браво, моето момче. Както ви казах, Сен-Симон вече снима. Иска Алиша при себе си още вдругиден.

— Не мога — прошепна тя.

— Защо не? — запита Дезмънд Кординър.

Бари отговори вместо жена си.

— Тя е с лабилна нервна система — обясни той. — Но, сладур, не си ли спомняш на какъв хал бяхме, преди да почнеш работа като статистка? А сега вече виждаш колко тъпа е работата. Няма от какво да се страхуваш. Сен-Симон е гений; той може да накара и цирково шимпанзе да изпълнява главната роля.

Дезмънд Кординър я дари с най-широката си усмивка.

— Бари е прав, момичето ми. Няма за какво да се тревожиш. Моите хора ще уредят всичко около билетите, да, да, Сен-Симон обещава пълната издръжка и на двама ви.

Бари сграбчи ледената ръка на съпругата си.

— Франция, сладур. Само си помисли, отиваме във Франция…

И Алиша разбра, че вече нямаше право на избор. Бяха я откъснали от Хеп. И сега, в момента на пълното си безсилие, тя не чувстваше нищо, освен една огромна вътрешна празнота, сякаш някакъв невидим демон изсмукваше и последните искрици живот от нея.