Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (29)

25

Поради смъртта на Дилър, Максим и Хеп трябваше да останат в Мендосино, за да се погрижат за онова, което местният погребален агент наричаше тленни останки. Другите от снимачния екип на Скитания отпътуваха с един чартърен DC 3.

През август жегата трайно се настани в Лос Анджелис. ПД, който посрещна Алисия, Бари и Хуанита на летището, по пътя към градската зона включи и постави на пълна мощност климатичната инсталация на колата си, чак до обзаведената им квартира в Западен Холивуд.

Жилището беше само на три преки от първия им апартамент и почти толкова захабено. Бари беше писал на Бет от Франция с молба да им наеме къща в хубава местност. Но наемите в Лос Анджелис бяха скочили много и макар че тя търси дълго и упорито, това беше най-доброто, което успя да намери.

Бари и Хуанита се потяха обилно, докато внасяха багажа. ПД помогна на Алисия да се добере до дивана и откликна мигновено на молбата й за чаша вода.

Тя погълна наведнъж два кодеина; два беше взела вече в самолета. Упътването върху кафявата опаковка гласеше: Да се пие по една таблетка на всеки четири часа. Но болката беше непоносима. Тя си помисли, че това вероятно се дължи на горещината.

— Първото нещо, което ще направите утре сутринта — рече ПД, — е да извикате ортопед да прегледа крака.

— Доктор Шоки каза, че гипсът трябва да стои един месец — отвърна вяло тя.

— Шоки е идеален за аборигените, Алисия, но сега ти вече си в цивилизацията. — Той извади сребърна кутия от Тифани за визитни картички и написа телефонен номер върху една от тях. — Това е моят лекар — а също и на чичо Дезмънд, Лиз Тейлър, Марлон Брандо и Натали.

— Благодаря ти, ПД.

Тя остави картичката върху масичката до леглото.

— Точно сега не си в добра форма за компания, но нека да направим един обяд, преди да се върнеш във Франция.

— Франция е вече в архива.

— Добро момиче! Моят професионален съвет е да изчакаш до октомври. Чух днес, че премиерата е определена за петнадесети.

— Това означава, че ни остават по-малко от два месеца. — Тя се размърда на дивана, примигвайки от прорязващата я болка. — Защо от Магнъм натискат толкова много за премиерата?

— Просто такава е ситуацията. Чичо Дезмънд обикновено е ентусиаст. А сега страшно много се нуждае от голям хит.

Бари се вмъкна, пуфтейки през вратата. Пусна на пода най-големия куфар.

— Какво има вътре? Да не е Розетският камък с надписа? Сигурно съм получил вече херния.

— Не си ли спомняш? Ти помоли Хуанита да запази ръкописите с редакциите на сценария.

— О — каза той и добави без всякакъв преход. — ПД, да пием по едно питие за благополучното ни пристигане.

— О, благодаря ти, няма нужда. — ПД погледна часовника си. — Трябва да тръгвам. Имам среща с един приятел, който продуцира в момента новия Робърт Редфорд.

В действителност това беше приятел на Франк Зафарано.

Кадилакът на ПД потегли и Бари се вмъкна в кухнята да си налее нещо за пиене. В този момент телефонът иззвъня. Той вдигна слушалката.

— Хелоу — каза той. След миг гласът му стана едва доловим.

Алисия разбра, че разговаря с Уитни.

След малко се върна във всекидневната и каза:

— Това беше Бет. Идва си у дома и ще ме откара да видя мама и татко. — Избягваше погледа на Алисия. — Казах, че ще отида на ъгъла на булеварда, за да не става нужда да паркира.

— Бари, необходимо ли е да се правим един друг на глупаци? — запита спокойно Алисия. — И двамата знаем много добре, че се срещаш с Уитни.

Той поруменя.

— Това твоя хипотеза ли е?

— Аз не те обвинявам, Бари. Само казвам, че няма смисъл в тая криеница, на която си играем.

— Ние ли? Да не би да те разбирам, че говориш за малкия флирт, който имаш с Максим?

— Максим няма нищо общо с тая работа.

— Но Уитни има?

— Не можем ли да разговаряме разумно?

— Добре — изрече той на висок глас. — Признавам, че има човек, на когото не съм безразличен, някой, чиято главна цел в живота не е мултинационалната кариера. Уитни има пълно доверие в способностите ми на писател. Тя счита, че Скитания е вълшебен сценарий.

— Бари, толкова рядко съм те молила да променяш нещо.

— Да, така е, но и двамата знаем колко придирчив беше Максим.

— Не ти ли омръзна да си чешеш езика с Максим — изрече тя уморено. — Това наистина беше голям сценарий, Бари. Нещата ти вече потръгнаха.

— Но не и твоите. Максим сменя жените като носните си кърпички.

— Максим ми е приятел и нищо повече.

Тя го каза с убеденост малко по-голяма, отколкото чувстваше в душата си.

— Разбира се. Целомъдрието ти е ненакърнено.

Тя си пое дъх и после каза:

— Преди да заминем за Франция, имах връзка с Хеп.

Скочът и содата задавиха Бари. Почти цяла минута измина, докато накрая кашлицата му затихна. За това време спазмите бяха опънали толкова жестоко гласните му струни, че заговори пресипнало.

— Хеп? И с него? Не мога да повярвам. Та той е най-почтеният мъж, когото познавам.

— Щяхме да ти кажем. Но тъкмо тогава чичо ти научи… той не искаше Хеп и аз…

— Това вече го вярвам. Живо си спомням онзи ден в Нюпорт, когато се опита да ме подкупи.

— Той уреди да работя при Сен-Симон. Тогава бях още дете и бях дяволски уплашена…, макар че това не е оправдание. Избягах.

— И започна да си разтваряш краката за французина.

— О, Бари, няма ли да престанеш? Единственият път, когато съм те излъгала за всичките тези години, е с Хеп. Аз го обичах тогава и все още го обичам. Слушай, ние направихме грешка, когато бяхме много млади, и сега вече е дошло времето да я поправим. Светът няма да свърши с един развод.

— Развод ли? Кой говори за развод?

— Ние двамата с теб, Бари.

— Не! Моят отговор е не!

Лицето на Бари бе придобило пурпурен цвят. Алисия можеше и да не го знае, но Хеп беше човекът на света, от който съпругът й се възхищаваше най-много, на когото най-много завиждаше. Шокиран от поднесения му сюрприз (Алисия и Хеп?), здравият разум на Бари го напусна окончателно, отстъпвайки място на разярената му ревност.

— Ако чакате от мен да свия платната и да подвия опашка, много се лъжете!

— Но ти с Уитни…

— Никакъв развод! — изпищя той, затръшвайки входната врата.

Привикнала към семейните им разправии, Хуанита не зададе никакви въпроси, а просто отиде до най-близката закусвалня на Макдоналд и донесе вечеря. На Алисия, която обикновено поглъщаше с удоволствие бързо приготвената храна, този път й се повдигна от аромата на изпускащия пара хамбургер и пържените картофи. Сигурно ми прилошава — помисли си тя.

Същата нощ спа много трудно и се събуди отново с онова чувство за повдигане. Постоянната пронизваща болка в крака се бе разпростряла и по торса й. Тя поклати глава, когато Хуанита остави подноса с храната до главата й.

— Изглежда имам силна температура.

Тя отново се бе унесла, когато Бари отвори вратата.

— Здравей — каза той спокойно.

— Здравей.

— Глезенът още ли те боли?

— Малко.

— Болката трябваше да е спряла вече. Би трябвало да те види лекар.

— Познаваш и докторите, и мен. Ще отида, когато стане време да се сваля гипсът.

Той приседна на ръба на леглото. Матракът помръдна и болката в крака й рязко се усили. Тя захапа устна и отпусна глава върху възглавницата.

— Съжалявам за снощи — изрече той с разкайващ се глас. — Мъчно ми е за онази сцена, която ти направих.

— Бари, трябва да знаеш едно нещо. Когато се омъжих за теб, наистина си мислех, че те обичам. Нещата можеха да тръгнат добре за нас. Но ти никога не си ми бил безразличен. Никога.

— На мен също. Слушай, аз ще се изнасям.

— Къде?

— В апартамента на Уитни.

— Значи те се разделят?

— Предполагам. Но на първо време, сладур, нека не вземаме прибързани решения.

— Но ако вие двамата с Уитни живеете заедно, защо не?

— Така е по-добре. — Той беше луд по Уитни, която твореше чудеса със завехналото му либидо. Но в същото време неговото дълбоко вкоренило се чувство за малоценност спрямо Хеп го караше да не се отказва от Алисия. — Не е необходимо да прекратяваме брака си по същия начин, по който го и започнахме.

Алисия притвори очи и се остави да бъде погълната от разливащата се по тялото й болка.

— Ще ти се обаждам — каза той, целувайки я по бузата. — Но скъпа, ти изгаряш!

— Имам грип — прошепна тя отпаднало.

Хуанита му помогна да пренесе куфара си и пишещата машина в багажника на ниския жълт корвет, който беше взел назаем от Уитни.

 

 

Алисия стенеше и се мяташе в съня си.

Към четири и половина, когато Хуанита се опита да я събуди, тя бълнуваше. Ужасена, Хуанита потърси номера на Бари, но той не го беше оставил.

Визитната картичка на ПД лежеше на масичката.

С висок и паникьосан глас тя съобщи на ПД, че мисис Кординър е болна и то много.

Изплашен от ужаса, който издаваше гласът й, ПД заряза Мати Горик, една голяма клечка в CBS, и се втурна към съборетината, която обитаваха Бари и Алисия. Бяха му достатъчни само един поглед към това красиво и измъчено лице и само едно подушване на странния и сладникав аромат откъм болния й крак, за да отнесе пищящата Алисия в колата.

Хуанита плачеше, просната върху сестра си, докато той пет пари не даваше за скоростните ограничения по пътя за най-близката болница Маунт Синай. Действайки с неосъзнатия импулс на добрия самарянин, той разбра едва в момента, в който отнасяха Алисия върху носилка, че може би току-що бе направил първата си отчаяна стъпка към нея. Докато крачеше към колата си, помисли: Бедното дете и си каза молитва за нея.