Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (52)

47

Тишината я погълна веднага, след като прекрачи прага на къщата. Клари спеше. Бет бе заминала на благотворителен обяд, а Хуанита бе отпътувала за Дисниленд със Салвадор Карденас, един вдовец, с когото се беше сближила преди няколко месеца. Алисия тичешком изкачи широката вита стълба. Изрита обувките си и захвърли ненужния вече сценарий върху нощната масичка, след което се просна върху ръчно ушитите завивки.

Душата й бе завладяна от непреодолим смут. Как бе могла да извади на показ несекващата си любов към Хеп? И то пред ПД и Максим! Каква жалка мазохистка беше тя!

По средата на самопрезрението си умът й се отвлече от горестните й размишления и тя разбра, че сънят започваше да я унася. Последните две седмици спя много, помисли си тя, преди да потъне в дълбок сън.

Разбуди я тихото жужене на телефона. Събори сценария на пода докато слепешком търсеше апарата по масичката.

— Мис Дел Мар? — изрече мек мъжки глас. — Обажда се Робърт Ланг.

Тя се разсъни за миг и с рязко движение се изправи и седна на леглото.

— Също и Медстар — изрече тя предизвикателно.

— Да, това е една от корпорациите ми. ПД ми каза, че сте напуснали съвещанието, когато сте разбрали това.

— Не обичам да играя на криеница — каза тя.

— Позволете ми да ви уверя, че аз нямам никакво намерение да ви налагам контракт, който вие считате за обременителен.

— Добре — каза тя. — Отлитам за Франция в края на седмицата.

Още докато го изговаряше, разбра, че това решение, взето в треската на ситуацията, беше едно достойно избягване на унижението.

— Освобождавам ви от задълженията ви по договора — продължи той, — защото считам, че съм ви задължен за работата ви в Преображения.

Гласът прозвуча щедър и почтителен, но тогава откъде дойде този студ, пронизал плещите й?

— Аз направих филма заради ПД — каза тя.

— Въпреки това парите, които спечелих от него, бяха много повече, отколкото съм очаквал. Мис Дел Мар, аз полагам всички усилия да бъда абсолютно почтен в моите работи. Очаквам и от другите да се държат по същия начин.

— О, това звучи зловещо.

— Мистър Кординър подписа договор да режисира филма.

— Той харесва сценария.

— Възможно е. Все пак трябва да знаете, че той на два пъти го отказа, преди да научи, че вие сте се съгласили да играете във филма.

Тя остана без дъх, неспособна да повярва на това, което току-що бе чула. Ако това беше вярно, защо Хеп бе премълчал, когато тя бе разкрила душата си пред него?

Ланг продължаваше да говори, но тя едва го чуваше.

— … с надеждата, че вие можете да го убедите да не се отказва от филма.

— В последно време той изобщо не иска да се занимава с кино. И щом казва, че не иска да го прави, значи това е истината.

— Мис Дел Мар, както току-що ви казах, аз съм стриктен във взаимоотношенията си с другите хора. И използвам всички възможни средства, за да накарам и другите да бъдат стриктни към мен. Мистър Кординър има контракт с Медстар. Аз предлагам най-настоятелно да го убедите да не се отказва от ангажимента си.

Телефонът замлъкна в същия момент, в който Клари изпищя — зловещ писък, приглушен от вратата на детската стая. Алисия зачака напрегнато за втори писък, но нищо повече не наруши тежката тишина.

 

 

Същата вечер семейство Гоулд я отведе в Ма Мезон, където сепаретата бяха затъмнени, а вечерящите достатъчно културни да не зяпат открито знаменитостите. Съзнанието й бе заето със сутрешните й преживелици и тя не можа да се отпусне.

Когато се върнаха, с изненада видя Хуанита да гледа телевизия в стаята й; сестра й едва изчака да й помогне при разкопчаването на сложно закопчаната й рокля.

— Как мина Дисниленд? — запита Алисия.

— Вълшебно. — Красивите очи на Хуанита заблестяха и тя изглеждаше подмладена. — Алис, Сал ми предложи да се пренеса при него.

Салвадор Карденас!? Пенсиониран пощенски раздавач, нисък и тантурест вдовец с външен вид, от който никой не би допуснал, че е любител на свободната любов. Алисия изтърва червеното си палто и то падна върху пода.

Хуанита се изсмя ликуващо.

— Направо си смаяна, нали?

— Да. Напълно. Пък аз си мислех, че сте само приятели.

Хуанита се наведе да вдигне дрехата й.

— Нещата вече се промениха. Днес цял ден обмисляше какво ще правим по-нататък.

— Настина ме сварвате съвсем неподготвена — каза Алисия. — Ще помоля Бари да изпрати вещите ти от Франция.

— Май някой много иска да се отърве от мен.

— О, Нита, стига си ме дразнила. Знаеш много добре, че ужасно ще ми липсваш — каза Алисия, прегръщайки сестра си, която единствена я бе дарявала с любов през детството й. Не можа да скрие сълзите си.

— Алис, виж, ако не можеш без мен, само ми кажи. Веднага ще кажа на Салвадор, че няма да стане.

— Просто съм щастлива за теб. — Алисия изтри сълзите си.

Повече от всякога тя жадуваше да сподели с Хуанита преживяното през деня; един добър разговор щеше да й подейства като катарзис и да освободи и двете от унижението и страха, но тя много добре знаеше, че само да спомене името Робърт Ланг и вече нищо не би могло да прогони Хуанита. Как би могла да затрие този тъй дълго очакван флирт?

След като Хуанита излезе, Алисия дълго остана седнала, втренчена в огласяния от щурците мрак, неспособна да се отпусне. Какво щеше да предприеме, ако Хеп продължаваше отказа си да режисира? Ще използвам всички средства, с които разполагам — реши тя.

Тя светна лампата върху нощната си масичка, след което отвори адресния си бележник и набра телефонния номер, записан срещу името на Хеп.

Телефонът прозвъня няколко пъти, преди сънливият, но раздразнен глас на Мадлен да прозвучи в слушалката:

— Ало? Ало? Кой се обажда?

Алисия затвори, без да проговори.

 

 

На следващата сутрин в осем и десет отново избра номера. Този път вдигнаха слушалката още при първото позвъняване.

— Хеп Кординър е на телефона.

— Аз съм…, Алисия. Трябва да поговорим. Ланг ми се обади…

— Той ти се обади? Копелето ти е телефонирало? Обясни ли му, че отказваш?

— Точно това трябва да обсъдим с теб.

— Ти ли звъня снощи?

— Снощи? — запита тя. Не можа да излъже, и си призна. — Да, аз бях.

— Какво ще кажеш да закусим някъде?

В някой ресторант, пълен със зяпащи хора, докато се мъчи да го убеди?

— Закуси първо и после ще се срещнем. Кажи ми колко време ще ти отнеме и аз ще тръгна към Делферн.

— Да кажем десет минути.

Това означаваше, че той тръгва веднага. Тя изми зъбите си, прекара няколко бързи гребена през бухналата си черна коса и навлече белия костюм за джогинг. От горния етаж долитаха писъците на Клари; отдолу се дочуваше разговорът между Бет и Ървинг. Последното нещо на света, от което се нуждаеше в момента, беше двамата да почнат да я разпитват къде отива. Тя внимателно се шмугна през плъзгащата се стъклена врата на библиотеката.

Опално синкава мъгла бе забулила градината, превръщайки изумрудените багри в нежносиви. Тя забърза по тухлената алея, после се спря и избра кода по няколкото бутона от масивната желязна врата, задвижвана с електромотор, която охраняваше покоя на Клари и колекцията от картини на Ървинг.

Закрачи бързо по грубия път. Спря внезапно при вида на кола, забавяща скорост да паркира край живия плет: тук тротоари нямаше. В мъглата не успя да разгледа добре шофьора, но й се стори, че е Хеп.

Той махна с ръка и изскочи от колата. Сграбчи я за рамото и запита:

— Какво каза Ланг?

— Че си подписал договор и той очаква хората да спазват поетите ангажименти.

— А твоят ангажимент?

— Не ме задържа. Чувствал, че ми бил задължен заради Преображения.

— Не те заплашва, нали?

— Не, мен не. Но теб…

Хеп пусна ръката й. Закрачиха мълчаливо към Норт Феъринг Роуд и забулените от мъгла хълмове.

— Алисия… — Той спря, откъсна един лист от камелия и го повъртя между дланите си. — Ако аз поема режисурата на Баобаба, това няма да бъде поради заплахите. Има нещо, което бях длъжен да ти кажа вчера.

— Искаш да ми кажеш, че си отказвал до момента, в който си чул, че вече съм подписала договора ли?

— ПД ли ти каза?

— Ланг. Но защо ме остави да падна толкова ниско и не ми подаде ръка?

Двама мъже в тенис панталони се спускаха със ситен бяг по хълма към тях и Хеп ги изчака да отминат, преди да продължи.

— Случиха се някои неща — изрече той с нисък и приглушен глас. — Но дългът си е дълг. Разбираш, нали?

Тя кимна. Той й довери, че между него и Мадлен не всичко върви добре, но че въпреки това тя е неговата законна съпруга.

— Има още една причина, но и тя не може да ми служи за извинение — каза той. — Страшно много ме боли, че можеше да получиш развод през всичките тия години, когато живяхме заедно. И когато накрая реши да останеш с Бари, аз направо полудях.

— Аз също се чувствах ужасно.

— Работата е там, че аз се заклех пред себе си никога повече да не се поддавам на тази болка. Така че ти вече знаеш защо седя тук — воайорът завладява моята личност, докато наблюдавам как се събличаш.

Тя усети еротична възбуда, сякаш в този момент той наистина беше втренчен в голотата й.

— Снощи — изрече бавно той, — след като телефонът звънна, не можах повече да заспя. Хрумна ми, че при тия обстоятелства да снимам Баобаба с теб, измъкването ми щеше да бъде не само идиотско, но и лицемерно.

Олеандрите се разлюляха и едно колибри излетя от листата, прелитайки над тях. Тя се остави на желанието си да я разтопи. Жадуваше да го притисне към себе си, копнееше да паднат вкопчени един в друг на дъхавата морава. Но това, което я привличаше към него, беше нещо безкрайно по-сложно от физическото привличане. Тя жадуваше да изпита отново онова бездънно чувство на пълен покой, онова спокойствие и доволство от живота, което беше изпитвала единствено с него.

— Значи ще правиш филма? — прошепна тя.

— Да — отвърна той приглушено с глас, треперещ като нейния.

Те размениха погледи в знак на взаимно уверение, че любовта им продължава както преди раздялата.