Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dreams Are Not Enough, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Джаклин Брискин

Заглавие: Мечти само не стигат

Преводач: Тодор Стоянов

Година на превод: 1994

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хипнос“

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Стойчо Стойчев

Технически редактор: Т. Мирчева

ISBN: 954-8206-05-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2206

История

  1. — Добавяне

48

Тази сутрин Ървинг бе предпочел да си остане у дома, за да избере мястото, на което да постави новата си придобивка, една статуя на Дж. Стюарт Джонсън Младши, която щеше да получи следващата седмица. Точно когато той и Бет влязоха в градината пред къщата, Алисия и Хеп минаваха през вратата. Лицето на Ървинг се удължи в знак на неодобрение. Запазвайки вярност в продължение на повече от тридесет години към първата си съпруга, която считаше секса за нещо по-страшно и от мъченичество, той дълбоко в душата си таеше недоверие към фамилията Кординър, основаващо се единствено на тяхната сексуална разпуснатост.

— Аз дори и не разбрах, че е станала — каза Бет, проточвайки последната дума.

— Бет, може да съм старомоден, но не мога да приема тези отворени бракове.

— Аз също — въздъхна тя, но после усети нужда да защити снаха си. — Преди да се сближа с Алисия, обвинявах за всичко нея. До критичния момент, обаче, когато Бари постъпи във Вила Пасифика, просто не мога да ти опиша колко чудесна беше. Но, Ървинг, какво ще правим, ако започнат пак?

— Не трябваше да произнасям онези думи за отворените бракове. Бети, не се тревожи толкова много. Само след няколко дни тя ще бъде в безопасност в тяхната къща до Лоара. (В Ла Мезон Алисия беше изкривила малко истината с думите, че се е получило недоразумение във финансовата област, така че тя и Хеп се измъквали от Баобаба, едно извинение, преглътнато с голямо облекчение от Бет). — Сигурен съм, че са се събрали, за да обсъдят как да напуснат продукцията с минимални загуби за ПД и Максим.

Ървинг изобщо не беше сигурен в това, което каза; със семейство, в което не знаеш кой с кого спи, можеше ли човек да бъде изобщо сигурен в нещо? А и освен това начинът, по който тези двамата се гледаха един друг, не предвещаваше никакъв друг бизнес, освен онзи бизнес.

Отнякъде долетя писък и съпрузите Гоулд се обърнаха едновременно.

— Тази сутрин е много раздразнителна — въздъхна Ървинг. Появата на красивото розово същество на неговата възраст — най-после дъщеря! — го беше изпълнило с огромна гордост и сега страданието й му причиняваше болка силна почти толкова, колкото тази на Бет.

— Сестрата каза, че тя има температура — изрече унесено Бет.

— Температура ли? Колко?

Бет не отделяше поглед от прозореца на детската стая.

— Сто градуса[1].

Този път обаче Ървинг, баща на трима здрави синове, можеше с чиста съвест да махне с ръка на страховете, обзели младата му обожавана втора съпруга.

— Сто? За възрастта на Клари това е нищо.

— Но тя никога не е боледувала.

— Тя не е изложена на заболявалия като другите деца — каза Ървинг. — Сигурно е прихванала настинка от някоя от гледачките.

— Тя никога не боледува — повтори все така унесено Бет.

* * *

На връщане Алисия завари двамата съпрузи до разкопаната леха с цветя; Ървинг се привеждаше да засади някакъв корен, а Бет го гледаше с наклонена одобрително глава. Шумът от електромоторите на вратата ги накара да се обърнат. От набързо променената физиономия на Бет и преднамерено безизразното лице на Ървинг тя разбра, че я бяха видели с Хеп.

Запъти се усмихната към тях.

— Повиках Хеп да обсъдим някои идеи, които ми бяха хрумнали за сценария.

— Но ти нали каза, че се отказваш? — Бет нервно свиваше и разпускаше пръсти.

— Просто нямам избор — каза Алисия. — Не исках да ви тревожа, но онова, което ви казах снощи, не беше цялата истина. Проблемът се нарича Медстар. Ървинг, ти беше прав за Невада. Това е Робърт Ланг.

— Ланг? — Бет шумно си пое дъх; в съзнанието й рязко изплуваха спомените за онова утро, когато бе чула за пръв път това име. Почувства как цялата се изчервява. Макар че Ървинг знаеше всичко за нея и ПД, тя се чувстваше прелюбодейка всеки път, когато си спомнеше за онези интимни мигове помежду им.

— Той притежава Медстар? — запита Ървинг. — Тогава ти имаш право, Алисия. Нямаш никакъв избор, освен да продължиш с филма. Това, което съм чувал за него, е, че умните хора избягват да си имат разправии с Ланг.

— Ще се обадя на Сирил за костюмите. Още днес следобед започваме с пробите.

 

 

Бет бе решила да посвети следобеда на почистването на бюрото си, но състоянието на Клари не се подобряваше и при всеки неин писък цифрите върху сметките, които проверяваше, подскачаха пред очите й и се множаха. При повечето хора едно болно дете би изместило всички други техни проблеми. Но не и за Бет. Колкото и Клари да обсебваше съзнанието й, тя не пропусна момента, в който Хеп и Алисия — съпругата на Бари! — преминаха през вратата. Бет, която се бе посветила на Ървинг, не искаше да признае дори и пред себе си истината, че брат й беше човекът, когото тя чувстваше най-близко до себе си.

Една серия от особено пронизителни писъци я накара да затисне ушите си с две ръце. Когато писъците затихнаха, тя се запъти към телефона.

Във Франция беше далеч след полунощ, но Бари вдигна слушалката още след първото прозвъняване.

— Суеверен ли да ставам, че да започвам да се оплаквам? — запита той с приповдигнато настроение, долавяно и на шест хиляди мили. — Или да предизвикам завистливите богове, като ти се похваля, че работата върви отлично? Можеш ли да повярваш, че на ден правя по десет, дванадесет страници?!

— Великолепно! — Бет се поколеба, изпитвайки внезапен страх, че проблемът може да го накара отново да се хване за бутилката. Но той очевидно се намираше в превъзходно настроение, така че тя предпазливо продължи. — Бари, не ти ли е идвало наум, че това е първият филм, който Алисия и Хеп правят заедно, откакто… ааа…

— Бети, Бети. — Кикотът му беше толкова отчетлив, сякаш се намираше в съседната стая. — Ти си човек, при когото тревогата се е превърнала в болестно състояние.

— Но, те… ааа… имаха връзка в продължение на много години…

— Това не трябва да те притеснява и за миг. Всичко е минало. Хеп сега вече е женен мъж. А нашият брак сега е отличен, с чиста съвест мога да го нарека щастлива хармония.

— Добре, но нали ще се събереш с нея, когато заминат за снимките в Кения?

— Разбира се.

— Ще ги посрещнеш ли в Найроби, когато пристигнат?

— Ще бъда там. Искаш ли да ти се закълна и върху двата завета?

— Исках само да…

— Бети, за бога, стига си се тревожила. Връзката им е приключила. Завинаги.

Бет цялата трепереше, докато слагаше слушалката върху телефона.

 

 

Минаха три седмици. Три седмици, през които температурата на Клари се колебаеше около сто градуса. Доктор Сивърин, педиатърът, първоначално беше решил, че това е варицела или дребна шарка, или някоя друга детска болест, но когато очакваните симптоми не се проявиха, той се консултира и с други специалисти, чието присъствие накара Клари да пищи непрекъснато. Само детският психиатър дръзна да постави диагноза. Болестта била проява на метода на Клари да държи на дистанция майка си, и шансовете за оздравяване щяха да бъдат подобрени, ако мисис Гоулд ограничеше посещенията си при детето.

По този начин на Бет й беше отказано дори и неотменното й право да се грижи за детето си.

Алисия настояваше, че присъствието й е допълнително бреме за домакинята.

— Последното нещо, от което имаш нужда в момента, е гостенка в къщата — каза тя.

— Не ставай смешна! Присъствието ти е истинска радост за мен и Ървинг. — Бет беше повече от упорита.

— Ти си чудесна, Бет, но аз си имам свой собствен дом.

Прислужницата на Алисия бе напуснала, така че тя нае една гватемалска двойка и се върна към отдалечената си къща в Бевърли Хилс.

 

 

В Деня на благодарността семейство Гоулд вечеря пуйка с роднините на Ървинг, после дойдоха чичо Дезмънд и леля Розалинд. Дойде и Хеп с Мадлен. Бет запита русата и усмихната Мадлел за нейните планове относно Кения.

— Получих порцията си от черния континент за цял живот — отвърна Мадлен. — Една седмица в здравния център на Хеп ми стига за цял живот. Хеп е достатъчно мил, за да не ми се сърди, че няма да го придружавам.

Бет, която телефонираше на Бари, за да го осведомява за всяка промяна на нещата, му позвъни още на минутата, когато се прибра у дома, макар че във Франция часът беше шест и половина сутринта. За нейна голяма изненада вечният сънливец вече бе станал и работеше.

— За да се извися над Шекспир — каза Бари, — трябва да яхна вълната на творческия прилив.

Тя му предаде новините, завършвайки с думите:

— Което означава, че Мадлен изобщо няма да ходи в Африка.

— Аз също следвам нейния пример — каза Бари. — Макар и не толкова категорично.

— Какво искаш да кажеш?

Бет долови отчаянието си в ехото на междуконтиненталната връзка.

— Вече обясних на Алисия какъв страхотен Шпионин се заформя и тя се съгласи с мен, че би трябвало да отложа заминаването си в Африка, докато не приключат снимките на свързаните сцени в Найроби.

— О, Бари.

— Ще спреш ли някога с халюцинациите си, Бет? Мадлен не се тревожи, аз не се тревожа. Защо тогава ти трябва да си късаш сърцето? Така или иначе, за основните снимки вече ще съм там.

 

 

В останалата част от уикенда на благодарността температурата на Клари остана нормална.

В неделя вечерта Бет си решеше косата пред огледалото на тоалетната масичка. Ървинг я наблюдаваше от леглото.

— Защо си толкова замислена? — запита той.

— Просто си мислех… Скъпи, ако Клари се задържи така, ще си взема отпуск. И тъй като си много зает с Таху… — Той откриваше голям курортен комплекс на северния бряг на езерото Таху. — … аз ще трябва да замина сама. Източна Африка изглежда ще бъде окончателният избор. Никога не съм била там, а и ще се съберем цялото семейство.

Ървинг бе дълбоко разтревожен от болестта на Клари, но мъката, която изживяваше обожаваната от него Бет, беше направо непоносима за него.

Той се усмихна и се повдигна на лакът.

— Чудесна идея.

— Не мислиш ли, че Клари ще се нуждае от мен?

Клари, уви, никога не бе изпитвала нужда от майка си.

— Тя се подобрява, Бет — успокои я той. — А и освен това, нали аз оставам тук и ще я наглеждам?

Тя се приближи до леглото и го целуна по нарязаното от дълбоки бръчки чело.

— Прекалено си добър към мен, скъпи.

— Докато снимат филма, ще ходиш на сафари из околността с Бари.

— Той ще дойде по-късно. Няма да бъде в Найроби.

Изключително проницателен, Ървинг още на мига проумя, че Бет беше готова да обиколи земното кълбо, само и само да защити интересите на брат си. Той считаше шурея си за мекотело и глупак, загдето бе зарязал съпружеските си задължения към жена с разкошна красота, но в този момент го благославяше.

Бет бе угасила лампата. Той обгърна стройното й, дъхащо на сладост тяло. Тя послушно обви врата му.

Каква жена! — помисли си с възхищение Ървинг.

Бележки

[1] По Фаренхайт. — Б.пр.