Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dreams Are Not Enough, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Джаклин Брискин

Заглавие: Мечти само не стигат

Преводач: Тодор Стоянов

Година на превод: 1994

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хипнос“

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Стойчо Стойчев

Технически редактор: Т. Мирчева

ISBN: 954-8206-05-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2206

История

  1. — Добавяне

58

Бет седеше в детската всекидневна. Очите й бяха отворени, но лицето й беше отпуснато и безизразно, като че ли беше заспала. Беше наистина парадоксално, но само в тази стая, където нищо не бе променено, обградена от лавици, отрупани с недокоснати играчки и останалата недовършена паяжина от макраме — осезаем свидетел за Клари — тя можеше да се откъсне от разяждащите я самообвинения. Напрегна се при шума от кола, обръщаща на входа, но после си спомни, че подобни шумове вече не можеха да предизвикат пронизителните писъци, нестихващи с часове.

— Бет? — извика Бари от площадката на първия етаж.

Тя наклони глава и се заслуша за друг глас. Ако Алисия беше с него, щеше да му каже, че има ужасна мигрена и не иска да се вижда с никого. Колкото и да се стремеше да поддържа социалните си контакти — до този момент дори и не беше й минавала подобна мисъл през главата, — тя вече не можеше да търпи присъствието на снаха си.

Стъпките на Бари отекнаха по стъпалата. Беше сам.

— Бет, къде си?

— Тук съм — обади се тя.

Лицето й възвърна част от розовината си. Тя хвърли поглед към огледалото в стаята. Оттам я наблюдаваше жена, навлязла в средната си възраст, с изкривено от горест и мъка лице за починалото си дете.

Бари я целуна по бузата.

— Твърде много време прекарваш в стаята, Бети.

— Това е единствената стая в цялата къща без телефон. — Защо не ми се обади, че идваш? Щях да те изчакам и щяхме да обядваме заедно. Какво има?

Бари стискаше дебела синя папка под мишницата си.

— Моята статия за Ню Йоркър — обяви той гордо.

— О, Бари. — Тя го прегърна. — Това е направо невероятно. За по-малко от година си написал роман и тази статия.

— Минахме я цялата с редактора, но първият й читател освен нас си ти.

— Благодарна съм ти за това — изрече меко тя.

— Ще отида до градината, докато я прехвърлиш — каза той. И се втурна надолу по стълбите.

Открай време се чувстваше ужасно несигурен, наблюдавайки някой да чете работите му и най-вече, когато го изтъпанчваха по телевизията, докато обсъждаха с някакъв умник режисьор тънкостите на даден сценарий.

Бет приседна на най-горното стъпало на стълбището към първия етаж и отвори папката.

Създаването на един много изстрадан филм

Дори и в страната на неограничените сделки и безгранични самомнения иновациите поддържат творчеството повече отколкото парите, филмът със свръхраздут бюджет на име „Баобаба“ е пример точно за това.

Братята Кординър продуцират (Максим) и режисират (Харвард) заедно проникновен и завладяващ филм за пръв път след петнадесетте години, изминали от бомбата на екрана, наречена „Скитания“. При последния си, предстоящ да бъде пуснат по екраните на кинотеатрите филм, подкрепян от една наистина бездънна мина в зелено, двамата посрещнаха своето Ватерло.

Никакви представители на масмедиите не бяха допуснати до мястото на снимките в Африка, но вездесъщите холивудски кореспонденти интервюираха членове на снимачния екип и актьорския състав в Найроби, в чиито разкази се вплитаха ревовете на лъвовете и тези на ръководния екип на продукцията. Рена Барет, жизнерадостно изцвърча на цяла Америка информацията си от трета ръка за това с какво се занимават звездите Алисия дел Мар и Клиф Камрън в негостоприемната, но предразполагаща към секс пустиня.

Поради моята роднинска връзка с трима от четирите главни лица, моят репортаж се явява нещо повече от обективно отразяване на събитията…

Бет, която бе станала майстор в скоростното четене по време на работата си в литературния отдел на Магнъм, прехвърли по най-бърз начин седемдесет и трите страници, върху които беше разположен текстът.

Дълбоки бръчки се бяха врязали в челото й, когато прелисти и последната страница.

— Е? — Бари бе застанал на долната площадка и я гледаше с онова свое изражение на лицето си, съдържащо агресивност, примесена с нескривано нетърпение.

— Кой друг, освен теб, го е чел?

— Казах ти! Освен редакторите, ти си единственият човек! — Той тръгна нагоре по извитата стълба, спирайки на предпоследното стъпало. — Ако не ти харесва, защо не ми го кажеш?

— Защо трябва да бъдеш толкова чувствителен, когато стане въпрос за работата ти?

— От западното до източното крайбрежие всички са единодушни, че това е живо, увлекателно, честно, подробно…

— Бари, тук не става въпрос за качество. Написано е великолепно. Но толкова ли не можеш да видиш какво си направил? Героите от повествованието ти не са измислени характери, това са живи хора, членове на нашето семейство.

— Признавам, че съм необективен.

— Ти показваш Хеп като някакъв его маниак, готов да потроши милиони фута филмова лента, само и само да покаже какъв велик режисьор е. Според теб той прахосва цяло състояние, само и само да постигне ефект, който ще мине незабелязан от широката публика, но да натрие носа на Медстар. Под перото ти Максим се появява като някакъв шут, майстор на изтъркани остроумия, който би свършил в някой гараж за продажба на употребявани коли, ако баща му не е шеф на Магнъм. Ти подчертаваш особено факта, че и двамата са продали душите си на мафията, за да могат да осъществят този свой проект.

— Филмът Баобабът беше финансиран от Медстар — цитира той по памет, — филмова компания със седалище Лас Вегас, чийто главен акционер е Робърт Ланг. Ланг, синът на Бартоломео Ланцони, основателят на хотел Фабуладор в Лас Вегас, е финансова опора на братята от доста дълъг период. Договорът за филма е оформен и сключен от ПД Зафарано, тежкият, натруфен със скъпи костюми холивудски агент, любител културист. Съвсем неслучайно Зафарано е братовчед на братята Кординър, както е свързан и с мис Дел Мар чрез брака й с автора на статията. Така че на практика целият ръководен състав е роднински…

— Бари, само се вслушай в тона, който използваш.

— Добре, а ти какво си очаквала? Обичайният подмилкващ се сълзлив тон ли? Та това е Ню Йоркър?

— Но ти си ги прокълнал всички! Не само Максим и Хеп, но и ПД — той звучи, все едно че се е измъкнал от страниците на Кръстникът. А пък… — гласът й секна.

Тя не можеше да се насили дори да произнесе името на Алисия. Но Бари бе описал много цветисто жена си като най-пъклената филмова звезда, която оставя снимачния екип и актьорския състав да се пържи на снимачната площадка, докато тя сладко се търкаля в леглото.

— … един цял брой на Ню Йоркър, който, в случай че не знаеш, се счита за последна инстанция на общественото мнение. О, Бари, та ти дори не намекваш, а тръбиш, че Баобабът е най-гигантският филмов крах на десетилетието… неуспех… Кой се нуждае от подобна реклама?

Бари дръпна папката от ръката й и хукна надолу по стъпалата.

Бет затича след него.

— Бари, не си тръгвай, моля те! Опитай се да видиш как можеш да го промениш!

— Това, което прочете, е окончателният вариант! Точно това ще излезе в списанието.

Той дръпна тежката входна врата и я затръшна след себе си.

Бет остана в продължение на минута пред изобилието от розова гола женска плът на Рубенс, а скръбните й очи, втренчени във вратата, бяха като тези на жената от картината, съзерцаваща следите от погром.

 

 

ПД си мажеше топено сирене върху парче хляб, докато през това време възрастната и закръглена сервитьорка майсторски им наля от двете канички, които държеше в двете си ръце — на него кафе, а на нея мляко с какао. Бет го беше поканила на закуска в Nate ’n’ Al’s, свърталище в Бевърли Хилс, предпочитано от филмовото братство.

Бет изчака сервитьорката да се отдалечи и станала внезапно сериозна, сведе очи към чашата си.

— Бих те поканила у дома на вечеря с Ървинг, но ми се стори, че ще е по-добре, ако си поговорим насаме.

— Разбирам те. Казвай какъв ти е проблемът?

— Видях статията на Бари за Ню Йоркър.

— Каква е темата?

— Не знаеш ли?

— Бари открай време си е много потаен. По същия начин като Хеп, щом стане дума за монтажа… между другото, знаеш ли, че е отказал да демонстрира дори и един-единствен епизод?

— Да, чух за това.

— Тогава пък това дори няма да го повярваш. Тази сутрин на разсъмване ми се обади, за да ми каже, че заминава за Африка, в здравния си център.

— Свършил е с монтажа? Толкова скоро?

— Ами. След като зарязва всичката работа, събужда ме и то преди шест часа, за да ми каже, че след един час самолетът му излита. Просто ей така!

— Много е разстроен, поради развода — каза Бет. — А Бари пък ми е сърдит.

ПД въздъхна.

— Как можаха тия две момчета, на които нищо им нямаше, да се превърнат в такива неврастеници?

Баобабът…

— Нито дума повече за филма! — прекъсна я ПД. — Бет, дай ми почивка, моля те. Навсякъде ми проглушават ушите, филмът, та филмът! От Медстар, от Максим, от всичките ми така наречени приятели. До гуша ми дойде от Баобаба!

— Точно за това става дума в статията на Бари. За създаването на филма.

ПД подскочи като ужилен и топеното сирене се размаза около гладко обръснатата му брадичка.

— Господи!

— Докато е бил в Кения и Англия, очевидно си е водил доста бележки.

Челото на ПД се покри с пот.

— Окалял ли ни е?

Тя погледна встрани.

— Това е подробен доклад за създаването на филма.

— Добре си е изпълнил поръчката. Кого споменава?

— Всички.

— Мен? Ланг?

— Всички — повтори тя.

— Какво казва за Ланг?

— Занимава се с произхода му. Споменава истинското име на Барт и неща от тоя сорт. Нищо незаконно; сигурна съм, че адвокатите са прочесали текста с най-ситния гребен. Но той, става въпрос за Ланг, е показан като почитател, страшно запален от шоубизнеса. И, освен това, прекалено наивен, загдето е позволил на Хеп да раздуе до такава степен бюджета на филма.

— Искаш да кажеш, че го е показал като пълен кретен, така ли?

— Има една фраза — Groupie[1] от Лас Вегас.

— Света Богородице!

 

 

ПД пристигна в Лас Вегас рано същата вечер. Докато обясняваше и малкото, което му беше известно за статията на Бари, той се мъчеше да гледа Ланг в очите непрекъснато, което му се отдаваше много трудно.

— Мисис Гоулд беше ли уверена, че материалът оскърбява достойнството ми?

— Каза, че в статията се споменавало само, че вие живеете в Лас Вегас и че притежавате Фабуладор. — ПД изкара с усилие белозъбата си усмивка. — Което не нарушава никакъв закон.

— Това не ме ли прави смешен в очите на хората? Мистър Зафарано, предупреждавам ви, че ме напуска всякакво чувство за хумор в момента, в който искат да ме направят за смях.

— Не съм чел статията. Само разбрах за нея тази сутрин. Телефонирах на агента на Бари в Ню Йорк да ми изпрати копие в Лас Вегас със специална поща, все едно за мен. След като я прочета, ще обмислим какво да правим.

— Кога ще пристигне?

— Очаквам я всеки момент. Пратих човек да вземе пощата още на летище Кенеди.

Ланг отиде до бюрото си и включи един скрит интерком.[2]

— Пристигнало ли е нещо за мен от Ню Йорк?

— Преди около десет минути, мистър Ланг — обади се млад женски глас.

— Изпратете ми го горе, моля ви.

Само след секунди един нисичък и смугъл човек, облечен в червено сако с емблемата на хотел Фабуладор, изскочи от асансьора, връчвайки с уважение един дебел кафяв плик.

Ланг го отнесе до бюрото си, сряза го с ножа за хартия и после си сложи очилата. Листове прошумоляваха един след друг по изтърканата кожена мушама върху бюрото му. Поведението му с нищо не показваше дали материалът го беше разгневил, или не.

ПД полагаше усилия да не се върти върху стола и да не надзърта.

Когато Ланг най-после приключи с четенето, той се отпусна назад, загледан в преплетените си пръсти. ПД би дал цяло състояние да можеше само да зърне с едно око напечатаните страници, но той познаваше добре Ланг. Трябваше да изчака собственото си копие.

Дребният стенен часовник звънко отмери кръгъл час.

Накрая Ланг вдигна глава.

— Има ли някакъв начин да заглушим цялата работа? — запита той със стържещ глас.

— Това беше първият въпрос, който зададох на Карл Балдъф; представителя на Бари за Източното крайбрежие. Той каза, че след като няма клевета или злословия, неговият съвет е да не се занимаваме повече с тая работа. Ако не излезе, ще се вдигне голям шум. За… е, за хотела и за връзките на чичо Барт. Но ако вие откриете действително нещо очернящо, ще се опитам да накарам ония в Ню Йоркър да го махнат.

Ланг се изправи и застана пред студената камина. Изразът на лицето му беше нормален, но очите му бяха странни. Зениците се бяха свили до почти незабележими точици, сякаш разгневеният му мозък бе отделил наркосекрети.

ПД уплашен промърмори:

— В известен смисъл, шумът около статията би могъл да помогне на филма.

— Доколкото разбирам, Харвард Кординър вече е на път за Африка.

— Той е заминал? Вече? — възкликна ПД. — Та той ми се обади сутринта, за да ми каже, че ще заминава.

— Не е необходимо да ви обяснявам колко зле ми се отразиха своеволията му при снимането на Баобаба.

Бет беше споменала, че Бари бе изкарал Ланг пълен дилетант затова че не бе успял да държи Хеп под контрол.

— Вярно, надхвърлиха бюджета — изрече успокояващо ПД. — Но веднъж да тръгне филмът по екраните и касите на кинотеатрите да почнат да се пълнят, дотам ще ни е с тревогите.

— Значи сте видели филма?

— Хеп не го е показал никому. Това е негов стил на работа. Той е режисьор звезда, с темперамент, и довежда нещата до край.

— Не съвсем. И при други негови филми е бил повече от небрежен с последните неща около редакцията и монтажа. А сега просто зарязва всичко.

— Този Хай Кели е страхотен филмов редактор — изрече ПД и вече съвсем открито обра с носната си кърпичка потта от челото и врата си. — А и Максим е там.

— Мистър Зафарано, Харвард Кординър е Ваш клиент. Предлагам ви да му обясните, че е длъжен да се върне и да си довърши работата, за която е подписал договор с мен.

— Аз вече го молих да остане. — ПД повдигна безпомощно рамене. — Каза ми, че се е вкиснал. Има много сериозни проблеми, в момента се разделя с жена си.

— Личният му живот не ме интересува.

— Повярвайте ми, мистър Ланг, с него се познаваме още от детинство; в такова състояние като това, в което е изпаднал, досега не съм го виждал. По мое мнение е по-добре, че не ни виси на гърба.

Ланг не откъсваше погледа си от него. Под тези странни и немигащи очи ПД се видя принуден да прокара още веднъж кърпата по челото си.

Ланг отведе поглед.

— Благодарен съм ви, че ме предупредихте за тези неща съвсем своевременно — каза той с почти топъл тон. — И аз съм съгласен с вас. Най-добре е да оставим Ню Йоркър на мира.

Той съпроводи ПД до асансьора.

Когато се качи в самолета, ПД вече бе забравил ужаса, който изпита във Фабуладор, когато Ланг бе осъждал Хеп. Той се поздравяваше за успешното отстраняване на тази толкова опасна за братовчед му ситуация.

 

 

Макар че когато пристигна в Лос Анджелис времето бе напреднало доста и изпитваше остър глад, направо отиде в офиса.

Големият плик от Ню Йорк лежеше върху бюрото му.

Докато прехвърляше набързо написаното от Бари, той разбра защо Ланг бе толкова бесен на Хеп.

Гневът на ПД обаче беше отправен към Бари. Никога до този момент ПД не беше изпадал в такъв свиреп гняв. Тялото му бе напрегнато като пред смъртоносна схватка, а умът му беше като в треска, сякаш се беше озовал в капана на горски пожар. Как можеше това жалко драскаческо лайно да каже такива неща за него, за семейството му! Ако в момента Бари се озовеше пред него, той щеше да го удуши, без да се замисли, и това не беше само празна закана. Той телефонира на Бари, но оттатък се обади телефонният му секретар. Впоследствие ПД никога не успя да си припомни точно нещата, които бе крещял в слушалката на телефона. После, за да предотврати каквато и да било неразумна постъпка от своя страна, той се втурна към малкия вътрешен офис, оборудван като малка гимнастическа зала, и блъска железата, докато целият стана вир-вода и нямаше повече сила за нищо.

Не каза никому нищо за статията — не можеше дори и да си помисли за нея, без да го обземе онзи убийствен гняв. От този момент нататък избягваше Бари.

Бележки

[1] Groupie — момиче, почитателка на известна рок група или други популярни личности, което ги следва и се надява на сексуални контакти. — Б.ред.

[2] интерком — система за вътрешна комуникация в сгради, самолети, кораби и др. — Бел.ред.