Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (46)

42

Времето остана добро за Коледа и новогодишния парад на розите, но сякаш като компенсация за това в средата на януари се изсипаха поройни дъждове.

ПД беше благодарен, че не им се наложи — на него и Бет — да напускат уютното й апартаментче посред бурята. По време на празниците се беше почувствал страшно уморен; посещението при Бари бе почернило настроението му. Бедният му братовчед вече беше изписан от болницата и се намираше във Вила Пасифика. Бет подреждаше съдовете в миялната машина, а той се бе зачел в последния брой на Variety. След малко телефонът иззвъня.

Тя вдигна слушалката от кухнята.

— Да? — Последва дълга пауза. — Да, тук е. Само секунда, чичо Франк.

До този момент родителите му не го бяха търсили при Бет. ПД подскочи като ужилен, сякаш баща му можеше да го зърне седнал върху дивана на Бет, гол под халата. Детинските му прегрешения още не му даваха покой, макар че сега вече ролите им бяха разменени. Сега Франк беше тотално зависим от сина си, безкрайно благодарен на ПД, загдето го представя безплатно. (ПД срещаше най-големи трудности именно когато търсеше договори за баща си; поредицата неуспехи на Франк във филмовата индустрия му затваряше пътя навсякъде, а телевизията искаше по-млади режисьори, тренирани на бясното темпо, налагано от времето.)

Бет влезе в стаята, притиснала слушалката в бедрото си.

— Това е чичо Франк; звучи ми страшно отчаян — прошепна тя. — По-добре разговаряй от спалнята.

ПД влезе в другата стая, като предпочете да седне на стола, отколкото на разхвърляното легло.

— Татко, здравей. Какво има?

— Нищо… Просто исках да разговарям с теб.

Гласът на баща му звучеше така, сякаш идваше някъде много отдалеч.

— Връзката е много лоша — каза ПД. — Нека аз да те избера.

— Не се обаждам от къщи.

— Къде си?

— Просто исках да си поговорим.

След дълга пауза ПД проговори.

— Съжалявам много, че работата с Аарон Спелинг се разсъхна. Мислех си, че няма да има проблеми.

— Ти направи каквото можа, Паоло.

Името, с което го наричаха в родината му. Изписано върху кръщелното му свидетелство и военната му книжка и никъде другаде.

— Всичко наред ли е, татко?

— Спомняш ли си, когато те заведох на училище първия ден?

— Татко, тогава мама ме заведе, не ти.

Лили го беше завела в детската градина и го беше осведомила с възможно най-строгия си глас, че е грях да не се подчинява на учителя си.

— О, сигурно е била някоя от сестрите ти. Спомням си също добрите времена, когато сядахме да вечеряме цялото семейство, как се радвахме на хубавата храна, която приготвяше майка ти, и как всички оживено бъбрехме.

Франк винаги бе доминирал във всеки разговор по време на вечеря, като основно ги занимаваше с последните си маневри за неутрализиране на врага, Арт Гарисън.

— Татко, страшно лошо се чува. Кажи ми къде си, за да дойда и да те взема.

— Веселяхме се страшно, нали, синко? Ония неделни барбекюта у чичо ти Дезмънд, спомням си ти как тичаше лудо наоколо. Каква енергия пращеше у теб! Майка ти винаги се мъчеше да те обуздае, но аз, аз бях толкова горд с теб, че направо сърцето ми щеше да се пръсне. Ти, водачът, а останалите деца след теб.

Групата основно бе ръководена от Хеп, а когато се правеха големите бели, това означаваше, че мястото му е било заето от Максим. Пращенето по линията се усили.

— Татко, къде си? — запита ПД вече сериозно разтревожен.

— Бог да те благослови, Паоло.

Това последното вече хвърли в паника ПД.

— Татко, не искам да караш колата! За Бога, кажи ми къде си!

ПД дочу леко изпукване в слушалката и разбра, че разговорът бе прекъснат или от някакъв технически проблем по линията, или от ръката на баща му.

Бет дойде до вратата, втривайки крем в ръцете си.

— Какво искаше чичо Франк? — запита тя.

— Непрекъснато ми повтаряше, че съм бил добро момче и всякакви такива спомени.

— Това изобщо не е в стила му. По-добре му се обади да разбереш какво става.

— Той не се обаждаше от къщи.

— А откъде?

— Няколко пъти го питах, но не поиска да ми каже.

— Леля Лили трябва да знае.

Разбира се, телефонът на Лили даваше заето. ПД набра другия номер. (Семейство Зафарано беше орязало бюджета си до минимум, беше изхвърлило една от прислужничките, повече не ходеха в магазините на Шазен, отмениха редовните си поръчки в цветарския магазин, забравиха за масажиста и разкрасяващите процедури, но никой от семейството дори не си и помисли, че е възможно да имат само една телефонна линия.)

Майка му вдигна слушалката още след първото прозвъняване.

— Мамо, аз съм. Къде е татко?

— Работи — отвърна Лили. — Миличък, нека аз да ти се обадя. Мали Райън и аз сме тъкмо по средата на плановете как да организираме този фонд за събиране на приходи Рицарите на Колумб.

— Какво искаш да кажеш с това работи?

— Нали знаеш, занимава се с ония серии в Метро Голдуин Майер — изрече тя с нотка на гордост. — Обади ми се около шест да ми каже, че ще имат някакви нощни снимки.

ПД усети как нещо го преряза през ребрата.

— Татко няма никаква работа с Метро Голдуин Майер.

— Но той ми каза…

— Няма работа с тях, мамо. Той не е работил, откакто завърши онзи епизод от серията Бонанза. Сигурно някъде играе покер.

— Не е възможно — изрече твърдо Лили Зафарано. — ПД, не исках да ти кажа, но миналия месец ми се наложи да продам пръстена си с есмералда. Татко ти знае, че просто не може да си позволи да плаща.

Тонът й се извиси при последното изречение, напомняйки му за истерията, която беше преживяла при мистериозната поява на писмото от Ланг, с което се напомняше на Франк за дълга му.

— Бет и аз идваме веднага.

— Бет?

— Аз съм й на гости в момента — призна ПД.

Какъв смисъл имаше още един Зафарано да лъже?

 

 

Лили носеше спретнат светловиолетов плетен костюм, а косата й беше с безупречна прическа, но кръглото й лице беше придобило цвета на овесено брашно.

— Каква нощ — изрече тя с нормалния си чувствен глас. — Вие, деца, седнете и си почивайте, аз ще ви приготвя горещо кафе.

— Остави на мен — помоли я Бет, която познаваше кухнята им като петте си пръста на ръката; мечтата й от детските години беше поне веднъж да приготви нещо в кухнята заедно с леля си Лили.

Разбраха се Лили да смели кафето и да го натъпче в чашката на еспресо машината — големите кафемашини, широко използвани в Италия, — докато през това време Бет подреди чашите за кафето и лъжичките. ПД гледаше и се чудеше как бе успяла съдбата да го замае до такава степен, че да направи своя любовница братовчедка си, момичето, на което майка му гледаше като на своя дъщеря.

Вече отпиваха от чашките, когато се обади звънецът на входната врата.

— Това не може да е баща ви — потрепна Лили — той винаги влиза през задния вход.

Тримата се спогледаха.

Като хипнотизиран, ПД проследи как майка му отиде до вратата и пусна в къщата двама полицаи в тъмни дъждобрани.

 

 

Това беше последният път, когато той позволи някой друг да поеме юздите от ръцете му. Няколко минути по-късно вече звънеше по телефона на всички роднини, съобщавайки им, че баща му е починал при пътна злополука по опасните и хлъзгави пресечки на Сънсет булевард. Чичо му Дезмънд и чичо му Тим плакаха, а той ги успокояваше. Свръхучтивите полицаи от Бевърли Хилс го отведоха в полицейския участък да прибере една кафява книжна торба, която съдържаше вещите на баща му: ключовете за купения на кредит ролс-ройс, превърнат в купчина безформени ламарини; златна запалка Дънхил; комплект златна химикалка и автоматичен молив марка Крос; износен портфейл Картие с шофьорската му книжка и два долара в банкноти. Портфейлът съдържаше също така и бележка, написана на ръка от Франк, която му напомняше, че дължи на приятеля си Джошуа Феро сумата от 5016 долара за играта си на покер същата нощ.

По-късно през нощта, когато се появиха роднините и близките му приятели, ПД написа чек за сумата. Джошуа, който навремето беше написал сценария за филма на Франк, номиниран за Оскар, отказа да го приеме.

— Не мога да взема тези пари, ПД. Аз съм виновен, аз. Бедният Франк, той направи голяма роля тази вечер, като каза, че не дава пет пари дали губи или печели, но аз видях страха в очите му.

— Татко уплашен? Ще имаш да вземаш. Той щеше да ти се изплати още на сутринта!

И ПД с груб жест натика чека в едрата, обсипана със старчески петна ръка на Джошуа, доказвайки по този начин, че Франк Зафарано може да плаща дълговете си и доказвайки също така, че купчината скъпоструващи железа, събрани от Сънсет булевард, бяха следствие от проливния дъжд и слабата видимост.

ПД уговори с монсеньора погребална меса. Уреди и плати бронзов ковчег с орнаменти и бял сатенен саван; нае фирмата на Роджърс и Кауан да осигури съответното вестникарско пространство и място в новините за достойно отразяване смъртта на Франк.

 

 

Много народ се стече да почете Франк Зафарано при последния му земен път. ПД стоеше до прясно изровения гроб и поддържаше отстрани ридаещата си майка. От двете им страни бяха застанали сестрите му, зетьовете и малкият Джефри, който с удоволствие тъпчеше безупречната зелена трева, все още подгизнала от отминалия ураган. Останалите роднини се бяха събрали в групичка от другата страна на дълбокия ров. Леля Клара, обгърнала с ръка чичо Тим, който плачеше безутешно. Бет, застанала до родителите си. Чичо Дезмънд и леля Розалинд, внушителна в черния си костюм и перлите. Максим беше дошъл с метресата си, една омъжена актриса. Хеп отсъстваше от страната.

Умът на ПД се отплесна към спомена за последния път, когато беше видял Хеп. Братовчед му се бе отбил в офиса, за да обясни, че веднага, щом приключи работата си за Орион, заминава за Африка. ПД, който още не знаеше, че братовчед му вече се бе изнесъл от къщата в Лоръл Каньон, невинно се бе заинтересувал за причината.

— Не ти влиза в работата — го беше отрязал гневно Хеп.

— Какво ти става, paisan? Да не си забравил, че твоят бизнес е и мой бизнес и че Алисия започва снимките в нов филм само след 10 дни.

— Тя няма да дойде.

— Заради Бари ли?

— Дойдох само да ти кажа, че заминавам за Африка и да не ме ангажираш за нищо. — И Хеп бе напуснал офиса му с изтормозено изражение.

ПД хвърли поглед към Алисия от другата страна на гроба. Тя бе застанала встрани от роднините, по средата между тях и първия ред от останалите скърбящи. Гримът й не можеше да скрие бледността й или сенките под очите. ПД установи с горчивина, че имаше нещо отблъскващо в мъката й, несвързана със смъртта на баща му. Присъствието й му действаше на нервите.

Майка му мърмореше благодарностите си и ПД се присъедини към нея, намирайки утеха във всяка позната дума.

В този последен час от земния път на баща му той разбра колко неотделимо бе пуснал корени католицизмът в него.

Скърцащият механизъм пусна ковчега в последното му убежище и ПД вдигна поглед към Бет. Тя изглеждаше като някакво създание от свят, отдалечен от неговия на безброй мили. Солени сълзи замъглиха очите му и горчилка изпълни душата му, принуждавайки го да търси някакъв виновник за всичко.

 

 

Той беше уредил една фирма за обществено хранене да организира угощение в къщата му, като по този начин се състоя обичайният холивудски помен, изпълнен с келнери, бармани, горещи ордьоври, сантиментални спомени и клюки от филмовата индустрия.

Лили и момичетата сновяха из къщата бледи и със зачервени очи, но дружелюбни.

ПД се опита да надене маската на обичайната си жизненост, но не можеше да сдържа сълзите си. Слезе в малката стая на приземния етаж, която баща му беше използвал за офис.

— ПД?

Алисия го беше последвала.

— Нямах възможност да ти кажа колко ми е мъчно.

Той издуха носа си ядосан, че го беше хванала да плаче.

— Така внезапно — каза тя. — Каква ужасна загуба за теб.

— Остави ме на мира, кучко мръсна. Дойдох тук, защото исках да бъда малко сам.

Тя се отдръпна към вратата.

Съобрази, че бе креснал на най-скъпия си клиент, и изрече с пресилена топлота:

— Татко беше възхитен от теб, докато се снимаше в Преображения. Не ти ли го е казвал?

Тя го изгледа с блуждаещ поглед и като че ли беше на косъм от припадъка. След малко обаче, проговори:

— Не съвсем, но предполагам, че това е обичайното държание на по-възрастните членове на фамилията.

Укор ли беше това?

Той реши, че беше. Тя ругаеше мъртвия му баща, обвиняваше мъртвия му баща.

Времето бе митологизирало и замъглило съзнанието му, карайки го да забрави, че Алисия именно беше човекът, който бе направил цял филм без пари, за да може той да изплати дълговете на баща си, като по този начин бе привлякла и незаменимият Хеп в продукцията. Той беше забравил, че тя именно беше човекът, придал на агенцията Зафарано блясък и сериозно присъствие на филмовия пазар.

В паметта му щеше да остане единствено споменът, че Алисия, вечният аутсайдер, бе изрекла укор към баща му в деня на погребението му.

ПД бе намерил своята изкупителна жертва.

 

 

— Всичко вече приключи, нали? — запита спокойно Бет?

— Господи, Бет, дай ми да глътна малко въздух.

— Господи, нямам предвид онова.

Бяха във всекидневната й, облечени. След като бяха приключили с вечерята, той й каза, че се прибира у дома; следващият ден беше работен. От деня на погребението бяха изминали точно четири седмици, а той още не беше се любил с нея.

— Дрън-дрън, само това ти е на ума! — изръмжа той.

— ПД, не става въпрос само за леглото, става въпрос за всичко — ти или ме избягваш, или ми крещиш! Остава само да ми кажеш да се махна от живота ти!

Сълзи потекоха по гладките бузи на Бет.

Прегърбен в креслото си, той я гледаше как плаче. Жадуваше за покой, но не можеше да го получи. След минута проговори с пресекващ глас:

— Църквата, Бет! Когато татко почина, разбрах, че не мога да се отрека. Абсолютно сигурен съм, че бихме могли да получим разрешение за брак… Тоест, ако ти…

— Ако се покръстя?

— Да. Леля Клара е по-силна, отколкото си мислиш.

— Когато им казах за годежа, тя месеци наред беше много зле… — Мелодичният глас на Бет се накъса. — Но не е само майка ми, а става въпрос за мен. Аз не съм леля Лили, не мога да се хвърля с глава напред в християнството, както тя го е направила.

— Не те моля за това.

— Юдаизмът е нещо повече от религия, това е начин на живот.

— Баща ти не е евреин.

— Аз съм ти казвала, ПД. По еврейския закон важна е майката, а не бащата. А с децата какво ще правим?

— Знаеш какво казва католическата църква за това.

— Скъпи, ако аз направя това, за което ме молиш, всяка сутрин ще се пробуждам с мисълта, че съм предала предците си. Не мога да го направя, просто не мога да го направя.

Бет с усилие измъкна годежния пръстен от пръста си. Диамантът издрънча, когато го пусна върху мраморната масичка. Макар че въздишка разтърси цялото му тяло, той не се опита да я разубеждава. Нямаше никакъв смисъл. Тя беше права. Все още я обичаше, но всичко беше свършило.

ПД вдигна пръстена от масата.