Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (32)

28

Съседите и половин дузина журналисти търпеливо чакаха на тротоара линейката да пристигне. Бари, който междувременно се беше заселил в бунгалото на хотела в Бевърли Хилс, принадлежащо на банката Уитни-Чарлз, се появи на прага; Дезмънд Кординър му бе заповядал да бъде налице при посрещането на жена му. Той се затътри подир носилката от линейката до входната врата, процес, документиран от обективите на множество Никони и телевизионни камери.

Безцветната иначе всекидневна днес беше обилно украсена с рози; миниатюрни розови Сесил Бранър във водни чаши; пурпурни американски красавици върху царствените си трифутови стебла, едри благоуханни жълти рози в кошници, розови пъпки в керамични поставки. Въпреки че Алисия вече бе свалила гипса и можеше да направи самостоятелно няколко стъпки, придружителите й внимателно я пренесоха до дивана. Хуанита я зави с розово одеяло от кашмир; сестра й бе отслабнала с дванайсет фунта и непрекъснато тракаше със зъби. Бари написа чек за линейката. Придружителите си тръгнаха, Хуанита се върна в кухнята и се появи Хеп, който целуна Алисия по челото и седна до нея на дивана.

Тримата изчакаха в неловка тишина, докато бъдат интервюирани най-близките съседи. Колите с репортерите потеглиха и зяпачите се разотидоха по домовете си.

— Е, аз си тръгвам — каза Бари. — Довиждане.

— Не забравяй да затвориш вратата след себе си — каза Хеп.

— Що за тон е това? — запита Бари. — Аз не съм яхал жена ти.

— Обирай си крушите — каза Хеп, надигайки се от дивана.

Бари мигновено излезе от къщата.

— Нали щяхме да се държим цивилизовано? — запита Алисия.

— Изключително цивилизовано — каза й Хеп. — Само да продължи да създава още неприятности и ще го удуша по най-цивилизован начин.

— Неприятности ли? Какви неприятности е създал?

— Списъкът им е твърде дълъг. Алкохолът. Висенето му на гърба ти. Унижението, на което те подложи в Мендосино, когато те изостави. Не идваше да те вижда в болницата и се наложи татко да го притисне, за да го направи.

— Той прави каквото може — каза тя, ядосана на себе си заради отбранителните нотки в гласа си, с които защитаваше Бари, и почти толкова ядосана и на Хеп, загдето я бе убол на тема съпружеска лоялност. — Ти не си такъв човек да злословиш зад гърба на други, Хеп. При това познаваш Бари — той винаги иска да направи добро, но е просто твърде слаб. За него ще е по-добре, ако се ожени за Уитни.

— Да се ожени за Уитни ли? Аз имах впечатлението, че тази дума отсъства от речника й.

Нечий глас нашепна ревниво в ухото й: Уитни и Хеп нощем се събират в мотела Три скали.

— Той казва, че тя щяла го води в Източните щати да го представя на родителите си.

Челюстта на Хеп се стегна. Алисия беше наясно, че гневът му произтичаше от съзнанието за извършена несправедливост.

Тя реши да промени темата на разговора.

— Цветята са вълшебни. — Пръстите й погалиха едно розово съцветие. — Кой ги изпрати?

— ПД — каза Хеп.

ПД бе поръчал купища цветя и реки от парфюми в магазина за подаръци от първия етаж на болницата.

— Той е чудесен — каза Алисия. — А останалите?

— Аз и Хуанита.

Сестра й в същия момент влизаше в стаята.

— Най-вече Хеп — каза тя.

По време на болничните си бдения Хеп бе успял да се сближи с Хуанита. Тя се бе поддала на чара му, когато той й бе обяснил, че няма смисъл да го нарича мистър Кординър. Аз знам, че си сестра на Алисия.

След вечеря Хеп отнесе на ръце Алисия в спалнята.

— Пусни ме, Хеп. Вече трябва да ходя сама.

— Това е много специален случай — каза той, полагайки я върху двойното легло.

— Специален? О!

Той поруменя.

— Това е твоята първа нощ у дома.

Тя се усмихна, без да отделя поглед от лицето му.

— Хуанита ми застла дивана — каза той.

Разбира се, той спазваше етикета. Като джентълмен предоставяше на нея да изрази готовността си да се любят. Жадуваща да се потопи в прегръдката му, да открие така добре познатото чувство за сигурност и топлина, тя беше на косъм да простене: Можем да спим заедно, само да спим. Но после размисли. Това, което беше любима игра на Бари, можеше да се превърне в жестоко мъчение за Хеп. И при това сексът й беше противопоказен, не само поради общото й изтощение, но и поради състоянието, в което се намираше все още неизлекуваният й изцяло крак.

Алисия се поправяше с изумителна бързина. Само след седмица вече беше в състояние да прави малки разходки с Хеп в задния двор. (Всеки път, когато се появяваше на близката улица, децата и възрастните я проследяваха с провиснали челюсти.)

Хеп всеки ден успяваше да я развесели с някакъв дребен подарък — пружинена птичка от плюш, която свиреше Ла Палома, фланелка с къси ръкави и голямо алено сърце, изрисувано върху лявата й гръд, афиш на Питър Макс. Апетитът й беше вълчи: поглъщаше несметни количества шоколади, сладки, бонбони — все неща, за които само бе мечтала като малка. Към края на септември бе качила пет фунта и здравето й забележително се беше подобрило.

В онези горещи есенни нощи между двамата бе възникнало някакво напрежение. Във въздуха витаеха сексуални токове.

Алисия жадуваше за Хеп с цялото си тяло. Знаеше, че е достатъчно да го погали по ръката или само да го погледне многозначително и той мигновено щеше да е при нея в двойното легло. Но някаква сила сякаш не й позволяваше да го направи. На дневна светлина сдържаността й изглеждаше повече от идиотска; не беше ли й доказал Хеп колко е луд по нея? Но мракът неизбежно й нашепваше, че той е син на шеф на филмова студия, а тя работеше в тази индустрия.

Рекламният отдел на Магнъм използва неповторимата възможност, която предлагаше шеметното възстановяване на Алисия и проведе бясна кампания за Скитания. СБС Ивнинг Нюз изхвърли филм на Фелини от програмата, за да излъчи интервю с братята Кординър, докато през това време Ню Йорк Таймс покани Уитни Чарлз, новодошлата в Холивуд, да демонстрира модели от стила на хипитата в Скитания. Нюзуик посвети цели две страници на историята по създаването на филма. Алисия беше още слаба да дава интервюта, но въпреки това в ТВ Гайд се появи една сладникава статия, описваща борбата й със смъртта.

Собствениците на кинотеатри, които бяха отхвърлили филма като некомерсиален, побързаха да поправят грешката си. Скитания щеше да бъде премиерен филм в повече от хиляда кинотеатри на петнадесети октомври.

В ранния следобед на деня на премиерата един суперстилист, една кльощава гримьорка, една пъргава гардеробиерка, любителка на перфекционизма, пристигнаха в къщата им. Служителите на Магнъм още се суетяха около Алисия, когато в седем и половина пристигна Максим с дълга лимузина и черна вратовръзка като тази на брат си. Хуанита, която беше отказвала упорито предлаганите от Хеп и Алисия билети за премиерата, изнесе един поднос с едри розови скариди. Максим нетърпеливо крачеше из стаята, игнорирайки скаридите, дълбоки бръчки се бяха очертали около устата му.

— Алисия — извика нетърпеливо той, — да тръгваме.

— Спокойно, Максим — каза Хеп, докато потапяше една скарида в червения сос.

Гардеробиерката приключи с тропоската на задния шев на Алисината рокля от бял сатен. Тя беше решила, че ципът ще развали линията. Стилистът прокара последния си гребен по косите на Алисия, следвайки я до вратата.

Лимузината се стрелна на север към хотел Бевърли Хилс, където Бари и Уитни чакаха под надвисналата зеленина. Персоналът на Магнъм се бе потрудил порядъчно и върху Уитни; лицето й беше обработено с всевъзможни козметични средства, придаващи свежест. Тя бе изкарала огледалото от чантата си и непрекъснато се оглеждаше самовлюбено в него. Бари си наля щедра порция скоч от барчето на колата, макар че вече бе пил достатъчно. Дългите пръсти на Максим отброяваха някакъв марш по безупречно изгладените му панталони. Алисия и Хеп седяха с неестествено изпънати гърбове. Напрежението в колата си имаше име — предпремиерна треска.

На булевард Холивуд движението беше почти спряно. До китайския ресторант на Грауман лъчите на прожекторите се кръстосваха в мрака, фенове задръстваха временно издигнатите подиуми и една тълпа се блъскаше жестоко на площада, където бяха оставили отпечатъци от краката и ръцете си безсмъртните от Холивуд.

Хеп се появи пръв от колата.

— Още ги няма! — изкрещя жена с явно негодувание.

Но след миг Хеп подаваше ръка на Алисия и Уитни. Шепот се разнесе из тълпата; тези жени не можеха да бъдат случайни новодошли; блондинката в черна рокля с пайети и брюнетката в бял сатен. Роклята на Алисия беше с висока цепка от лявата страна, с която да успокои отровните подмятания на Конфиденшъл за някаква си протеза; боейки се от нощния студ, тя предвидливо бе обвила кожа от сребърна лисица, заета от Магнъм, около шията си. Белите й токчета тракаха твърдо, походката й беше стегната и пружинираща, въпреки острата болка, пронизваща я от лявото стъпало до рамото.

— Това е Алисия дел ар — изкрещя една дебелана. — Бог да те благослови, Алисия!

Някаква стара вещица в минипола изпищя:

— Аз се молех за теб, Алисия!

Семейство Нюман слизаха от колата си. Тълпата зарева с всичка сила. Екипът на Скитания побърза да се вмъкне във фоайето, където Арли Арчърд ги интервюира, като в същото време държеше под око Пол и Джоан, фирмения знак на Магнъм.

Светлините угаснаха и усуканото М се появи в средата на екрана. Алисия притвори очи и се отпусна върху седалката. Престоя така цели пет минути, докато твърдият рок, леещ се от екрана, не й придаде сила. И тогава Хеп я стисна за ръката. Тя вдигна глава и погледът й се сблъска с уголемените и хипнотизиращи очи на Дилър.