Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dreams Are Not Enough, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Джаклин Брискин

Заглавие: Мечти само не стигат

Преводач: Тодор Стоянов

Година на превод: 1994

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хипнос“

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Стойчо Стойчев

Технически редактор: Т. Мирчева

ISBN: 954-8206-05-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2206

История

  1. — Добавяне

46

Роскоу я откара с даймлера на Гоулдови до сградата на ПД; едно тригодишно здание с алуминиева дограма и прозорци с огледални стъкла, за която ПД несъмнено беше затънал в дългове до уши. Той церемониално й връчи екземпляр от сценария. Докато караше на изток по Сънсет булевард към Магнъм, където възродената Харвард Продакшънс наемаше офисите си, той непрекъснато говореше. Каза, че майка му вече излизала от дълбоката скръб. Лили Кординър Зафарано се срещала с Кен О’Хърлихай, проспериращ вдовец, и ПД веднага от сърце одобрил избора й. Племенникът му Джефри…

Алисия не слушаше. Умът й святкаше като въртяща се на слънцето призма с хиляди трескави мисли за предстоящата среща с Хеп.

— ПД — запита го тя изведнъж. — Медстар невадска компания ли е?

Той не отмести поглед от раздрънкания форд пред тях.

— Основана е на Бахамските острови, с цел данъчни облекчения.

От набързо изречения отговор тя заключи, че незаконни пари, без значение на кого принадлежаха те — на Ланг или на някой друг, вероятно ще финансират филма. През последните няколко години това явление бе придобило изключително големи размери. Всички битки против проникването на подземния свят се бяха оказали отчаяни опити на застаряващи величия като Дезмънд Кординър да спасят Системата. Напразно. Системата беше мъртва. Разцепеният нов Холивуд, обзет от треската за търсене на капитали, отдавна бе загубил и последните си останки от независимост.

ПД смени темата на разговора.

— Чу ли, че чичо Дезмънд и леля Розалинд са си купили вила в Мауи? Аз мисля, че те трябва да се преместят да живеят на Хаваите. За чичо Дезмънд пенсионирането е по-лошо и от смъртта. Той беше един от истинските властници на този град и няма да понесе да го изместят от трона му.

Алисия изпита внезапен прилив на симпатия към стария си враг и понечи да коментира, но ПД очевидно се боеше, че тя може да се върне към темата Медстар, и отново се разприказва.

Разказа й за перченето на Тим Кординър в хотела за пенсионирани служители в Голдън Крест.

Тя знаеше всичко за старческите му флиртове и похождения. Бари, като член на семейството, настояваше да е единствената опора на баща си, така че бизнесмениджърът й всеки месец пишеше чекове, с които покриваше не само значителните разходи в Голдън Крест, но и разноските по такситата и ресторантите, правени от свекъра й, който обаче все така упорито продължаваше да й обръща гръб всеки път, когато двамата се срещаха.

ПД намали под металната арка на Магнъм и пазачът им махна да продължат.

По времето на кариерата на Алиша Лопес като статистка районът зад сградите бе пуст поради ограниченията, наложени от ръководството на Магнъм. Обаче дейният втори съпруг на Рио Гарисън, който бе поел юздите от Дезмънд Кординър, бе възродил студиото към нов живот чрез даването под наем на голяма част от базата. Актьори в полицейски униформи и актриси в предизвикателни къси панталонки запълваха сцената на снимачната площадка. На Западната улица снимаха телевизионни минисерии. ПД зави покрай един блестящо оцветен открит автобус; часовете за посещения в Магнъм надминаваха по популярност дори и онези в Юнивърсъл. Една японска група зяпна подир тях и екзалтирано закоментира подир отминаващия ройс с Алисия дел Мар.

ПД паркира в един запазен паркинг до подредените, но небрежно измазани бунгала, които на времето бяха подслонявали отдела по реклама на Магнъм.

Максим ги посрещна пред вратата на бунгало номер едно.

— Съжалявам, че те изтървах, когато се обади вчера — каза той, привеждайки се да целуне Алисия по бузата. — Ммм, ухаеш вълшебно.

Поведе ги през малко фоайе и после по един тесен коридор до малкия си офис. Пожълтели афиши в рамки на негови филми красяха стаите, а на стената срещу бюрото му висеше плакат с Алисия и Дилър от Скитания.

— Не мога да разбера само какво толкова лошо намираш в климатичната инсталация? — избърбори ПД, изтривайки потта от челото си.

— Четох, че в калифорнийския университет в Лос Анджелис са измислили операция, с която коригират ненормално развити потни жлези — отвърна Максим. — Разбира се, тя е все още в експериментален стадий, но за теб определено могат да направят изключение. Така че не се колебай. — Той отвори един малък хладилник. — Нещо безалкохолно?

Алисия отказа. ПД поиска перие. Максим подаде зелената бутилка на братовчед си и каза:

— Хеп ще дойде всеки момент. Затова нека дадем на Алисия да подпише клетвата за вярност.

Тя несигурно се усмихна.

— Ти си на страната на капитала, нали? — запита Максим.

— Капиталът? Искаш да кажеш хората с парите? Единственото нещо, което знам със сигурност, е името Медстар.

Очите на Максим блеснаха към ПД.

— Да дадеш някакво обяснение?

— Предлагам да спестим времето и енергията, като изчакаме Хеп, за да разговаряме едновременно и с двамата.

Ти, ПД. Ти ще разговаряш. Ти си техният шибан агент. Ти предложи сделката…

Вратата рязко се отвори и той млъкна.

Малкият офис сякаш се смали още повече, когато Хеп пристъпи вътре. Както винаги след дълга раздяла с него, ръстът му и лекотата, с която пристъпваше, я зашеметиха.

— Добре дошла у дома — каза той. Не я поздрави с ритуалната холивудска целувка. — Добре ли мина полетът?

Макар тонът му да беше приятен и сърдечен, тя долови в гласа му несигурни нотки; Хеп не знаеше как да се държи с бившата си любовница.

— Всичко мина добре — изрече тя с усмивка. — Хубаво е човек да се прибере, когато е слънчево.

Хеп зае свободния стол до нея. Алисия леко се дръпна на другата страна, осъзнаваща неволното им привличане.

— Преди творческият състав да се заеме със задачите си, бих искал да уточним окончателно някои подробности за бизнеса — каза ПД.

— За финансиращата компания ли говориш? — запита Хеп. — За Медстар? Ти нали вече ги провери? Какво има?

— Когато дойдох при тебе с Баобаба, трябваше ли да те уговарям да участваш?

— Това е един брилянтен сценарий.

— Проект от такъв мащаб се нуждае от здраво финансиране.

— Какво се опитваш да кажеш? — запита Хеп.

ПД обля със студена минерална вода потното си чело.

— Трябваше ни човек с големи пари.

— Стига си го увъртал, ПД! — повиши тон Хеп.

Медстар е Робърт Ланг.

— Ланг?

— Да не си мислиш, че всеки гурльо, който се опитва да се включи в бизнеса, може да измъкне от джоба си 25 милиона?

Хеп беше вече на крака. Той се приведе над бюрото на Максим и го запита със спокойния си тон, зад който се криеше бушуващ гняв.

— Ти знаеше ли за Ланг?

— Нещо такова, батко — отвърна Максим. — Аз не съм последната версия на отец Дамиен.

— Значи си знаел. И не ми каза. — Хеп присви очи.

— От къде на къде? Нали и ти току-що оцени сценария като брилянтен.

— Двамата с ПД знаете отлично, че с отрепки като Ланг нямам нищо общо.

— Ти вече имаш — каза Максим, хвърляйки поглед към плаката на Преображения. — Или след всички тия пълнолуния си възвърнал невинността си?

Някакъв мускул затрепка по бузата на Хеп и той се обърна към Алисия.

— Ти знаеше ли?

— До снощи изобщо не бях чувала името Медстар. Когато запитах Ървинг дали познава компанията, той каза, че не е чувал за нея, но му прозвуча нещо като Невада — езерото Мед. — Тя се поколеба малко, преди да добави. — И тогава се замислих.

— Разбирам — произнесе Хеп с безизразно лице. — Максим, всеки голям режисьор ще бъде поласкан да вземе този филм. Няма да имаш никакви проблеми да ми намериш заместник.

ПД прокара ръка през влажните си коси и мокри кичури щръкнаха след пръстите му.

— Искаш да кажеш, че си тръгваш ли?

— Представи си.

— Ти с твоите свръхморални стандарти! — изкрещя ПД.

— Едва ли съм единствената личност в Америка, която се отказва да прави бизнес с наркотрафиканти.

— Много е късно вече за всичките тия етични дивотии — каза ПД. — За бога, Хеп, та договорите са подписани!

— Ти си предвидлив. Винаги включваш и клауза за измъкване.

— Бъди сериозен! — ПД вече крещеше с пълна сила. — Никой не се опъва на хора като Робърт Ланг.

— Често ли правиш бизнес с него? — запита Хеп.

Преображения.

— И само толкова?

— Ти не знаеш колко трудно стана финансирането през последните години — произнесе с отбранителен тон ПД.

— Колко често?

— Добре, ще ти кажа. Направил съм пет, не, шест филма с Медстар.

— Значи вече си се научил как да обясняваш ситуация като тази на Ланг — каза Хеп.

Той излезе от офиса и затвори леко вратата след себе си.

Алисия се изправи. Невидимият обръч отново стягаше гърдите й; краката си чувстваше като направени от дунапрен. ПД и Максим не откъсваха поглед от нея. Да последва Хеп щеше да бъде равносилно на пълно самопризнание за чувствата, които тя продължаваше да изпитва към него, и гордостта й се възпротиви. Въпреки това краката й я понесоха пряко волята й.

— И ти ли полудя? — извика ПД. — Алисия…

Тя затръшна вратата, заглушавайки думите му.

Хеп бе застанал до водоохладителя с наведена глава. Вдигна поглед, като я чу да излиза.

— Голямо напускане му направихме — изрече тя задъхано.

— Защо си тръгваш?

— Аз съм на твоя страна.

— О?! — прозвуча отново учтивата му войнственост.

— Казах ти, че бях шокирана също като теб, когато чух за Ланг.

— Това не означава, че трябва да напускаш сцената.

Коленете й се подгънаха.

— Малко съм зашеметена — промърмори тя.

— Съжалявам. — Той отвори една врата. — Ела да седнеш.

Офисът му беше още по-мрачен от този на Максим; липсваха дори и пожълтели плакати.

Той издърпа стола от бюрото си (дори в замаяното си състояние забеляза, че липсваше портрет на Мадлен) и тя с благодарност рухна в него.

— Ще пиеш ли нещо?

— Малко вода, моля те.

Той излезе до водоохладителя. Студената вода й вдъхна малко живец. Останаха мълчаливи, докато постави празната чаша върху бюрото.

— Сега е по-добре — каза тя с все още треперещ глас.

— Сигурна ли си, че всичко е наред?

Тя кимна.

— Не мога да си спомня точно репликата си, но тя звучи нещо от рода на: Ланг не разбира от шеги.

— Съгласен съм с теб. Ти определено би трябвало да останеш във филма. Но моето решение е окончателно.

Той приведе брадичка — жест, с който изразяваше непреклонността си.

— Хеп… толкова малко филми си направил в последно време.

— Търся проекти от много време. — Той заговори по-бързо. — Не е необходимо да обяснявам какви купища боклуци съм преровил, преди да се добера до това. Тази роля е специално за теб.

— Така ли?

Той почука с химикалката по масата.

— Знаеш много добре.

— Никога не съм чела сценария.

— Но… ПД каза, че си го прелиствала набързо.

— До тази сутрин още не бях получила копие. — Тя потупа чантата си Гучи. — Вътре е.

— Значи ти си подписала договора, без да имаш и най-малката представа за основната концепция на Баобаба?

— Да — рече тя.

— Досега никога не си позволявала на ПД да определя сценариите ти.

Руменина заля бузите й.

— Той ми каза, че си склонил да режисираш филма.

Зад прозореца избухна женски глъч и смях и тя погледна навън. Покрай бунгалото минаваха три щастливи жени на средна възраст; вероятно бяха секретарки. Тя овладя лицето си и се обърна към Хеп.

Той беше свел поглед към ръцете си. Не можеше да види лицето му, но явно бе много смутен.

— Достатъчно признания за днес — изрече тя тихо. — Мога ли да използвам телефона ти? Роскоу ще дойде да ме вземе. Оставам при Бет.

— Господи, бедната Бет — каза Хеп.

След като Алисия приключи разговора си, Хеп се обади да донесат понички и айскафе. Ядоха на бюрото му и разговаряха. Алисия не спомена нищо повече за Баобаба или Робърт Ланг.

Беше трудно да задържи погледа си встрани от Хеп, но съумя да разговаря с него с обикновен, нормален тон. Ако има нещо по-лошо от това да бъда с него — помисли си тя — то е да не бъда с него.