Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dreams Are Not Enough, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Джаклин Брискин

Заглавие: Мечти само не стигат

Преводач: Тодор Стоянов

Година на превод: 1994

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хипнос“

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Стойчо Стойчев

Технически редактор: Т. Мирчева

ISBN: 954-8206-05-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2206

История

  1. — Добавяне

55

СЪПРУГЪТ НА АЛИСИЯ ДЕЛ МАР СЕ СЪБИРА СЪС СЪПРУГАТА СИ НА МЯСТОТО НА СНИМКИТЕ В МАСАИ МАРА.

Вестник Нейшън, Кения, 6 февруари, 1980 година.

Алисия дел Мар и нейният съпруг, писателят Бари Кординър, очакват първото си дете някъде през май. Добри новини за брачната двойка с дълъг семеен стаж, но още един проблем за и без това обременения с такива „Баобаб“, който се снима в дивите местности на Кения. Известно е, че филмът вече е погълнал повече от 6 милиона долара над предвидения бюджет.

CBS, Вечерни новини, февруари, 1980 година.

Бюджетът се пука по шевовете си, докато страстите клокочат, а през това време „Баобабът“ на Харвард Продакшънс наближава третия си снимачен месец в Африка. Очаква се още по-голямо забавяне поради напредналата бременност на Алисия дел Мар.

Холивудски репортер, 8 февруари, 1980 година.

Компанията „Медстар“, финансираща „Баобаба“ на Харвард Продакшънс, изпраща на помощ двама продуценти, ветерани в бранша.

Дейли Варайъти, 11 февруари, 1980 година.

Един ландроувър спря рязко близо до малкия краал, издигнат за сцените на Алисия с хората от племето масаи, и от него изскочиха двама души с коренно противоположни физики. Дребничкият мъж с тесни рамене и оредяла сива коса носеше тъмен костюм, първият досега на мястото на снимките, докато огромният му компаньон се беше вмъкнал в една набръчкана, но съвсем нова памучна рубашка.

Алисия се измъкна от грижите на гардеробиерката и застана до отворената врата на трейлера.

Бари се изправи до нея.

— Кои са тия? — запита той.

— Никога не съм ги виждала.

Определено не са туристи. Та кой турист ще се домъкне в резервата с официално облекло?

Бари плъзна ръка покрай талията й, галейки корема й.

— Чудя се дали… дали не ги е изпратил Ланг.

Той я пусна.

— Какво Ланг?

— Когато беше тук, заплаши Максим и Хеп, че ако не ускорят работата, ще изпрати свои хора.

— Искаш да кажеш кучета пазачи?

— Точно така.

Бари вдигна един лъскав бележник в найлонова подвързия. Той прониза двамата мъже с остър и продължителен поглед и започна бързо да пише.

Водеше си дневник. Алисия, която беше дълбоко благодарна от реакцията му при вестта за детето, се бе издигнала до щастлива гордост, повече от доволна, че съпругът й си бе намерил някакво занимание. (Няма нищо по-досадно от това човек да се озове на мястото на снимки без никаква работа.) По цял ден скиташе из околността и бърбореше със сценичните работници, електротехниците, дърводелците, помощник-режисьорите, оператори, скриптерки, изпълнители на второстепенни роли, а на вечеря ставаше инициатор на най-оживени дискусии с братовчедите си на тема закъснения и проблеми с работата.

 

 

Първата среща на новопристигналите с Хеп и Максим стана същата нощ в главната палатка. Пол Трапани, едрият мъжага с буйна коса и памучна рубашка, се отпусна назад на стола си; обилно наръсен с диаманти златен Пиаджет украсяваше ръката му, държаща бутилка бира Тъскер. Той не беше споменал нищо друго за себе си освен името си, така че връзката му с Медстар не ставаше много ясна. Все пак мъжът с костюма, Херолд Джоунс, ги беше информирал, че е вицепрезидентът на компанията и неин ковчежник.

Джоунс почука с показалец по снимачния график, който преди малко бе разгънал върху бюрото на Максим.

— Мистър Ланг е разработил графика така, че да можете да приключите снимачната дейност на това място до деветнадесети февруари.

— Вие, естествено, разбирате — каза Хеп, — че ни давате на разположение само една седмица. А на нас ни трябват най-малко още дванадесет дни.

Той се придвижи до разписанието, закрепено за брезента, разделящ палатката на две, като посочи:

— Тази поредица от сцени ще ни отнеме най-малко четири дни, ако не и повече. Всичко може да се случи, когато имате работа с толкова много животни и необучени статисти.

— Мистър Ланг специално спомена тази поредица. Той счита, че тя е напълно излишна.

— Тя ще бъде осъществена извън рамките на първоначалния кредит — изрече Хеп с все същия спокоен тон. — Това е нашият начин да съобщим на публиката, че тя гледа епичен филм.

— По наша преценка разходите по снимането й ще възлизат на един милион — каза Джоунс.

— Искам това да се разбере ясно — изрече Хеп. — Епизодите остават. И това не подлежи на обсъждане.

Херолд Джоунс оправи очилата си.

— Мистър Ланг ме помоли да ви предам неговото уважение и изключително висока оценка на вашия талант. Все пак Баобабът имаше предвиден снимачен график от шестдесет и шест дни, което представлява единадесет седмици, а вие вече сте надхвърлили достатъчно определеното време. А ви остават и снимките в Англия.

— Казах на Ланг, че може по всяко време да ме смени — изрече с леден глас Хеп.

Джоунс погледна съдружника си.

Трапани се приведе леко напред и столът изскърца под тежестта му.

— Мистър Ланг е вложил цяло състояние в този филм, Кординър. И вие ще го завършите. И след една седмица се вдигате от Африка.

— Можете да предадете на шефа си, че ние вече снимаме възможния най-голям брой епизоди на ден и все още съумяваме да поддържаме качеството.

— По-добре открийте начин да свършите всичко това в рамките на седем дни — каза Трапани. — Защото точно толкова ще останем тук при местните юнаци.

— Ние? — запита Хеп.

— Вие, аз, Джоунс и останалите двеста души.

Джоунс, който през това време лъскаше усърдно очилата си, вдигна глава.

— Двеста тридесет и четири — каза той.

Трапани пийна глътка от бирата и после обърса устата си.

— Нещата, както ги виждам аз, Кординър, стоят така: трябва да сритате всички тия дебелогъзи идиоти с астрономически хонорари, ако искате да си свършите работата. Край на всичките ви размотавания.

Хеп заплашително пристъпи към Трапани.

Максим бързо се намеси.

— Ще направя всичко възможно след седмица да пътуваме за Англия.

* * *

Клиф Камрън бе приключил участието си в снимките десет дни по-рано и вече беше в Лос Анджелис заедно с целия си антураж, където правеше филм за Парамаунт. Джоунс и Трапани заеха палатката, която той беше освободил. Всяка вечер двамата се замъкваха в палатката с радиостанцията и Джоунс изпращаше доклад до Найроби, откъдето по кабел съобщението биваше изпращано до Лас Вегас. Толкова и толкова страници от сценария са заснети, толкова и толкова метри от филма са проявени.

Максим беше навсякъде, правейки всичко възможно и невъзможно, за да бъде спазен натрапеният им график.

Не му се наложи да увещава Алисия да бъде точна. От деня, в който бяха пристигнали Джоунс и Трапани, тя бе отписала плановете си за къси работни дни. Въпреки просмукалата се и в костите й умора, тя ставаше сутрин преди пет за грима, а две нощи се снима и след десет. Не можеше да контролира нервите си и претърпя три сравнително слаби кризи за една седмица, но всеки път се пришпорваше и се връщаше на снимачната площадка след по-малко от половин час. В известен смисъл това изнурително темпо дори й беше от полза, защото нямаше никакво време и енергия да се трови от дълбокия разрив на връзката си с Хеп.

Финалните сцени от поредицата кенийски епизоди бяха заснети сред изобилие от специални ефекти, оръжейни изстрели, гейзери от взривове, гигантски сблъсък между армията от бойци масаи и актьори, облечени като бели ловци.

На осмия ден след пристигането си Джоунс и Трапани заедно с главните фигури в Баобаба, се качиха на самолет за Лондон. (Екипът, който не успя да получи разрешение за работа в Англия, се връщаше в Калифорния с чартърен самолет.)

Алисия отпиваше от топлото кафе, което й бе донесла стюардесата, и не можеше да надвие унинието и мъката си.