Барбара Тейлър Брадфорд
Господарката на Рейвънскар (42)

42.

— Тя роди в събота през нощта — каза Франсис Уолсингтън и премести поглед от Елизабет към Робърт. — Момче… ще го кръсти Джеймс, на името на дядо си Джеймс Стюарт. И един ден шотландският клон ще бъде негов.

— Значи ме победи. Сдоби се с наследник — промълви най-после. Облегна се на стола и продължи: — Взе си белята, когато се омъжи за Хенри Дарли, което знаехме от самото начало. Но сега поне ще е доволна. Но въпреки че ми е роднина по линия на майка си, това не я приближава към Деравенел. — Тя хвърли поглед към Сесил и завърши. — Да не забравяме другата клауза от завещанието на татко.

Сесил отвърна на погледа й, а очите му леко се присвиха.

— Безсмислено е да настоява, че не знае за нея. Тя съществува в завещанието на баща ти, имаш право, Елизабет, а то е абсолютно недвусмислено и законно. Хенри Търнър не само не допуска чужденци да наследяват „Деравенелс“, но тази забрана се простира и върху потомците на сестра му Маргарет. А знаем, че е решил така, защото е обичал най-малката си сестра повече, били са по-близки. Освен това тя е била омъжена за другаря му от детинство Чарлз Бранд, останал негов най-добър приятел за цял живот.

— Ето защо и брат ми, както ви казах, и аз сме благосклонни към техните потомци, нашите братовчедки Грейсън — отговори Елизабет.

— При всички положения Мари Стюарт де Бур не представлява заплаха за теб — отвърна отривисто Сесил.

— Сесил е прав — намеси се Франсис. — От шотландската фуста не сме чули нищо смислено. Наистина няма основания да се тревожиш. Освен това сега тя си има други грижи с Хенри Дарли и новороденото.

Елизабет не можа да не се засмее на доволното изражение на Франсис.

— А и притежавам шестдесет и пет процента от акциите. Да не забравяме този факт.

— Изненадан съм, че успя да доноси това дете — вметна Робърт, обръщайки се към Франсис. — Много жени щяха да пометнат, ако убият личния им асистент на улицата пред очите им. Кръвта ми се вледенява, като си помисля за този потресаващ инцидент.

— Съгласна съм — възкликна Елизабет. — Представете си, да наръгат с нож Дейвид дел Ренцио пред нея. И да откраднат куфарчето му с документи. Питам се какво ли са допускали, че има вътре?

— Най-вероятно пари… а полицията не залови никого — изтъкна Франсис. — Въпреки че Никълъс има собствена хипотеза за това убийство.

— Кой споменава името ми напразно? — попита Никълъс Трокмън, който влезе в кабинета на Елизабет. — Несъмнено заради чудесиите, случващи се отвъд граница. Подозирам, вече сте дочули, че шотландският клон има нов наследник. Сякаш някой би пожелал да наследи тази компания…

— Не й върви особено, нали? — намеси се Франсис и се отмести на канапето, за да може Никълъс да седне до него. — Едва ли заслужава названието „конгломерат“.

— Точно преди Мари Стюарт да се омъжи за Дарли, нейният полубрат ми се оплакваше, че познанията й за бизнеса са нулеви, а идеите й — безумни — осведоми ги Робърт. — Не му бе приятно тя да му се меси, дори сподели, че му е нужен заем за компанията. — Робърт направи гримаса. — Искаше ми препоръка за банката.

— Трябваше да му предложиш заем — промърмори Сесил и весела усмивчица заигра на устните му. — Постепенно щяха да попаднат под властта ни и да ги погълнем — сухо завърши той.

Робърт се засмя, последван от Франсис и Никълъс, но Сесил запази каменното си изражение. Елизабет възкликна:

— Не бих го разрешила! И не бих докоснала шотландския клон и с ръжен. Фактически те дори не могат да ми го дадат. — Обръщайки се към Никълъс, тя продължи. — А какво се чува за убийството?

— Най-вече слухове за ревнив съпруг. Но съм убеден, че Франсис знае повече от мен.

— Не е много. Случило се е през март, преди два месеца, но полицията не е открила нищо. Естествено подозират Дарли. Но няма доказателства, че е замесен. Двама маскирани мъже нападнали Дейвид дел Ренцио, намушкали го, отмъкнали куфарчето му с документи и побягнали сякаш дяволът ги гони. Изчезнали без следа. Мари Стюарт стояла сама на улицата, докато личният й асистент лежал окървавен в краката й. А била в напреднала бременност.

Никълъс кимна.

— Чух да се приказва… клюки… Мълвят, че Дарли безумно ревнувал от Дейвид дел Ренцио, погрешно смятал, че е любовник на Мари, и наел убийци да свършат мръсната работа. Мари Стюарт се разкайва, че не си остана вдовица на де Бур. По всичко личи, че съжалява, че изобщо се е омъжила за Дарли. Никой не харесва Дарли, чийто живот са виното и жените, които все не му достигат.

— Плейбой — промърмори Елизабет. — По-млад е от нея.

— И както разбирам, доста покварен — намеси се Робърт.

— Чувам и за наркотици.

— Каквото си посял, това и ще пожънеш — обади се Сесил.

— Докато се усети, Дарли ще иде на дъното. Между другото, след няколко минути имам среща. Извини ме, Елизабет, и вие, господа.

Елизабет заговори на Никълъс:

— Струва ми се, твърдиш, че ако Дарли е замесен в убийството на дел Ренцио, ще му се размине. И да е извършил убийство, ще остане ненаказан.

— Именно. Обаче, както ви казвах и преди, няма какво да умуваме за онова девойче от планините. Послушайте думата ми. Днес е понеделник, двадесет и първи юни две хиляди и четвърта година, през септември ти навършваш тридесет и три и ти гарантирам, че ще остарееш на това кресло. Ще седиш на него и на шестдесет, помни ми думата.

— О, Никълъс, винаги успяваш да ме разсмееш — заяви Елизабет. — Няма друг като теб.

 

 

Няма друг като Никълъс, това е абсолютната истина. Няма друг и като моя скъп Робин, любовта на живота ми. Снощи, когато се прибрахме вкъщи, бях разстроена, защото мразя насилието. А убийството на Дейвид дел Ренцио не ми дава мира цял ден. С Робин се питаме какво ли е извършила Мари Стюарт, за да предизвика подозрението на съпруга си. Нямам отговор на този въпрос, Робин ми обясни, че някои мъже по природа са безпричинно ревниви и подозрителни към съпругите си. След това ми напомни, че моят ексцентричен братовчед Хенри Дарли се слави като разглезен, нахален и плиткоумен. Неустоимата му красота говори за кръвта на Търнър, течаща във вените му, добави също Робин, за да ме подкачи. Съгласих се с Робин, че подозренията са били нелепи, понеже съпругата му бе в напреднала бременност. Колко ли е отмъстителен Дарли, за да изпрати убийци по петите на дел Ренцио, когато двамата с Мари Стюарт са заедно. Колко лесно тя можеше да загуби детето.

Дете. Снощи, след като се любихме, Робин ме попита дали някога съм искала дете. Избегнах отговора, за да не нараня чувствата му, ако отговоря „не“. Щях да отвърна точно така. Вместо това отговорих на въпроса му с въпрос. „А ти?“ — попитах, а той ми призна, че често е мислил за това, но че няма особено да съжалява, ако не стане баща.

Тази сутрин Робин замина за Париж с Никълъс Трокмън, за да ревизират тамошния клон на „Деравенелс“ и да назначат нов управител. Ще отсъства няколко дни. А аз ще продължа да преглеждам семейните документи, които Грейс Роуз ми остави да пазя. Не мога да повярвам, че почти две години вече не е между живите. Мъчно ми е за нея.

Колкото до Мари Стюарт, налага се да я изхвърля от мислите си. Вчера изпитах известно съчувствие към нея, докато обсъждахме обстоятелствата около убийството, но мисля, че трябва да го потисна. Франсис ми напомни, че тя е мой враг. Навярно най-заклетият ни неприятел. Франсис все предрича, че тя ще свърши зле, а Грейс Роуз дълбоко вярваше в проникновеността и способностите му. Е, да видим. Историята на Мари Стюарт още не е приключила.

 

 

— Може би трябва да накараме Норфел да си подаде оставката — тихо каза Сесил Уилямс на Елизабет.

— Защо? Да не би пак да си пъха носа в шотландските интриги? — попита тя и сподавено се засмя. — Надали, Сесил, защото госпожата отвъд северната ни граница е обсебена само от новия си съпруг.

— Не, няма нищо общо с Шотландия, Елизабет — отвърна Сесил и отпи глътка вино.

Двамата вечеряха в клуб „Маркс“ на Мейфеър. Сесил я бе поканил да хапнат, понеже Робърт бе още в Париж, и реши, че моментът е подходящ да поговорят на четири очи.

— Като не става въпрос за Мари, тогава за какво? Какво ти е направил Норфел, та искаш оставката му?

— Ще бъда прям, ще ти отговоря направо, без заобикалки. Норфел не ти е приятел.

— Не съм изненадана, понеже ми е само далечен роднина — отвърна тя с крива усмивка. — Изглежда, всички те искат да ми навредят. Но продължавай, Сесил, кажи ми повече.

— Той не ти е приятел, понеже е враг на Робърт, в което съм сигурен.

Тя се втренчи в него, а на лицето й се изписа внезапна смесица от раздразнение и изненада, после възкликна:

— Робин винаги твърди, че не бива да го изпускаме от очи! Значи е бил прав, така ли?

— Именно. Преди всичко той е завистлив. Зловиди му се успехът на Робърт в „Деравенелс“. Както чух, крои всевъзможни интриги, само и само Робин да загуби твоята благосклонност.

— Последното е невероятно, да не кажем невъзможно. Ако искаш да уволниш Норфел, давай. Но да не забравяме, че прави чудеса в туристическия ни отдел. Няма ли как да ограничим властта му, но да остане на работа при нас?

Сесил си отдъхна, че тя приема въпроса така спокойно, без да изпада в ярост, както често ставаше, и си позволи да се засмее с нея.

— Единственият начин е да го пратим надалеч. Той обича такива пътувания.

Елизабет хвърли към Сесил бдителен поглед, после широко му се усмихна.

— Взе ми думата от устата. Отдавна искам да построя нещо във Фиджи или някъде в района, да речем хотел със спацентър. Защо не изпратим Джон Норфел във Фиджи? Или където решим, за да проучи обстановката.

— Сериозно ли говориш? — Сесил се облегна и кимна на себе си.

— Разбира се. Но бих искала да го обсъдя първо с Робин.

— Ще му кажеш ли каква е причината?

— Обезателно. Редно е да знае, нали? Ако ние, триумвиратът, решим да задържим Норфел, като го пратим на края на света — тя се засмя неочаквано весело и продължи — във Фиджи, Бали или където и да е, нека го направи Робин.

Сесил не отговори и тя попита:

— Не? Да? Какво?

— Според мен идеята е превъзходна и ще бъде най-дипломатично, ако Робърт му я съобщи.

— Значи се разбрахме. — Тя набоде една скарида и погледна Сесил право в очите. — Обзалагам се, че Чарлз Броукс е накиснал Норфел, нали? Не са особено близки, въпреки че предпочитат да мислим, че е така. Предполагам, че Чарли също го мрази.

— Не, не беше Чарли Броукс.

— Хайде, кой беше, Сесил?

— Марк Лот.

Елизабет зяпна насреща му в пълно недоумение.

— По дяволите! — възкликна тя, използвайки един от любимите изрази на Франсис. — Никога нямаше да се досетя. — И защо му е на Марк да доносничи?

— Нямам представа — отговори кратко Сесил. — Но добре стана.