Валери Франкел
Кафе „Love“ (7)

7 глава

Трупове. Да видиш един стига за цял живот. Франк беше видяла два преди този на Чик. Тя бе открила безжизнените тела на родителите си в апартамента им. След това беше описала на Аманда този ужасен момент като едно гигантско смазващо усещане. Цялата емоционална сигурност, топлина, интимната й същност изчезнаха, такива каквито ги познаваше, и се превърнаха в малка, твърда, горчива ядка — като зърно кафе, което е загубило аромата си — имплантирана в мозъка й за постоянно напомняне. Когато беше особено самотна, по-голямата сестра можеше да почувства как ядката пулсира под лявата й вежда.

— Никога преди не си виждала мъртвец, нали? — обърна се Франк към Аманда.

— Не.

Ако съществуваше девственост по отношение на такива неща, то на Аманда вече й беше отнета. В нощта, когато Франк беше открила майка им и баща им, Аманда имаше среща. Франк й набра номера поне стотина пъти, преди Аманда да отвърне на обаждането, за да получи най-лошата новина в живота си. Слава богу, сега не й се налагаше да се обажда.

— Това е лош късмет — каза Аманда.

— Права си, да бъдеш мъртъв е възможно най-лошият късмет, който може да получиш.

— Не да си мъртъв. Да видиш мъртвец.

— Повярвай ми — каза Франк, — късметът на Чик е много по-лош от нашия.

Сестрите бързо се прибраха във „Флирт с кафето“. Аманда се разположи зад барплота да мели кафе, килограм след килограм. Франк преброи пет пъти парите в касата, докато се убеди, че ги е изкарала точно. Само и само да не е пред очите им Чик, вкочанен и посинял, сгънат неестествено на онази носилка. Тръпки да те побият.

— Трябва да отворим — обади се Франк.

— Човекът е мъртъв.

— Наистина много съжалявам, но трябва да отворим кафенето. Не можем да си позволим да стоим затворени още три дни. Не можем да си го позволим дори за следващите три часа. Нямам представа какво ще кажем на хората, когато дойдат тук — нареждаше Франк, чувствайки се леко виновна, че мисли само за себе си и за „Флирт с кафето“. Аманда беше права: човекът беше мъртъв. Дали да платят за погребението? С какви пари?

— Трябва да направим нещо за него — каза Аманда. — Мога да кажа няколко думи, като възхвала. Чарлз Петерсън беше мил, скромен. Той… ъъ имаше наистина дълги крака.

Франк поклати глава:

— Ти не знаеш нищо за него.

— И все пак проявявам състрадание. И оплаквам безвъзвратно загубения му потенциал — каза Аманда. — Човек може да чувства загриженост, дори и да не познава някого добре.

— Аз съм прокълната, Аманда — въздъхна Франк. — Очевидно прокълната. С каквото и да се захвана се проваля. И като си помисля, че си позволих да се надявам. Позволих си да вярвам. Клариса ще бъде ужасно разстроена. И за всичко съм виновна аз.

— Защо да е твоя вината? Ти ли уби Чик?

— По някакъв начин съм виновна точно аз — продължи Франк. — Просто почакай. Някак си ще се окаже, че всичко е заради мен.

Сестрите отвориха късно, в седем и тридесет. Цяла сутрин непрекъснато прииждаха клиенти да питат за Мистър Кафе и кога би се появил отново. На Франк й се наложи да излъже, тъй като нямаше желание да обяснява какво се беше случило. Тя обеща на клиентите, че любимецът им ще се появи всяка минута. Аманда периодично се извиняваше и изчезваше в тоалетната, където извършваше един и същ ритуал: ревеше, измиваше се и се пудреше. Междувременно бизнесът вървеше добре. „Временно раздвижване преди окончателния упадък“, помисли си Франк. Тя се опита да се свърже с Клариса сто пъти. Без успех. Мат се появи за първи път този ден някъде около обед. Франк му съобщи, че Чик е намерен мъртъв в собственото си жилище.

— Какво се е случило — попита Мат.

— Тепърва ще се установява — каза Франк. Нямаше потвърдена информация по случая.

Мат кимна и попита:

— Къде каза, че е намерен?

Аманда и Франк се спогледаха:

— В апартамента си на Джоралемън стрийт. Защо питаш?

— Той вътре в сградата ли беше или отвън?

— Нямам представа. — Франк наистина нямаше представа.

— Мат, срещал ли си Чик и преди? — попита Аманда. — От начина, по който разговаряхте снощи, останах с натрапчиво усещане, че се познавате. Езикът на телата ви издаваше близост.

— Какво, по дяволите, означава това? — тросна се Мат. — Някакъв разпит? Ако задаваш прекалено много въпроси в тази страна, те смятат или за луд, или за престъпник. По някаква случайност съм по-здравомислещ от всеки останал тук. И следвам собствените си правила, ясно? Знам разликата между добро и зло. — След това той грабна метлата и започна енергично да почиства. Сестрите решиха, че е по-добре да го оставят да си мете самичък.

Възрастната госпожа, Люси, онази с безкрайното доливане на допълнително кафе, направи ежедневното си посещение чак следобед. Носеше си и лаптопа и беше бясна, че не може да се настани на самостоятелна маса. Фучейки, тя се засили към тезгяха и каза:

— Вие сте живо доказателство, че живеем в морално покварено общество, където отговорностите към семейството и дома се пренебрегват от алчни и безнравствени хора като вас. Нямате ли достойнство? Конкурсът беше възмутителен. А сега задоволявате сексуално обсебената паплач. Господ ще ви накаже.

— Дали е права — обърна се Аманда към Франк. — Смъртта на Чик не е ли някакво божествено наказание?

— Люси — започна Франк, — оценявам, че сте редовна посетителка от години, но не може да очаквате от нас да ви пазим маса. И вече не допълваме безплатно чашите с кафе.

Люси присви очи:

— Дяволски изчадия — просъска тя и напусна без дори да си вземе чаша с кафе за навън.

— Може да намерите свободна маса в „Мунбърст“ — извика Франк след нея.

Като по даден знак, Бенджи Мортън влезе при тях. Изглеждаше повече от прилично в джинсите, простото червено яке и ботушите Тимбърленд; носеше брой на Ню Йорк Поуст под мишница.

— Работиш и в почивния си ден? — попита Франк, стараейки се да имитира жизнерадостност.

— Да убиете най-силния си коз за оцеляване? Със същия успех, можехте направо да подарите кафенето.

— Новините са обиколили бързо — прошепна Франк. Не искаше клиентите да разбират истината.

— Особено ако са на първа страница — каза той, подхвърляйки вестника на тезгяха. — Ще съм щастлив да преговарям за наемане на заведението ви по всяко време.

Франк въздъхна. Аманда забързано се приближи и хвърли поглед на заглавната страница. Снимката беше просто перфектна — тя и Чик, загледани замечтано един в друг. Отгоре с главни букви: УМИРАЙКИ ЗА КАФЕ. А под снимката по-малък надпис гласеше: „Краля на Кафето, намерен мъртъв — красива собственичка като главен заподозрян“.

— Фотографът от „Бруклин Куриър“ трябва да е продал на „Поуст“ снимките, които направи снощи — каза Франк.

Аманда вдигна вестника с треперещи ръце.

— „Красива собственичка“? Никога няма да се досетиш от тая снимка.

Суетата на Аманда се оказа по-силна от нейната печал…

— Великолепно са те хванали, Аманда — процеди Бенджи. — Не би могла повече да приличаш на себе си.

— Косата ми се е накъдрила. Кожата ми изглежда на петна. Изкарали са ми не двойна, ами тройна брадичка. Не бих могла да мина за нещо по-добро от „сносна собственичка“.

— Ти се притесняваш за косата си? — възкликна Франк. — Да те нарекат убийца явно е несравнимо с проблемите с тена ти. Ако не си беше уредила тази среща с Чик, той щеше да си остане вкъщи да гледа телевизия като нормалните хора и нямаше да бъде убит. А сега всичко е излязло в пресата. Не проумяваш ли ситуацията? Кой ще иска да си купи кафе от убийца? Може да ти хрумне да сложиш арсен в безкофеиновото кафе.

— Франк успокой се.

— И просто спри да говориш за снимката, Аманда. Знаеш, че изглеждаш прекрасно. Но дори и да не изглеждаше, да речем, че беше излязла подпухнала, никой не би бил толкова груб да го отбележи. — Франк дръпна вестника и го разлисти, за да прочете статията.

Аманда го изтръгна обратно от сестра си и каза:

— Суетата и скръбта съществуват паралелно. Това обяснява как една жена може едновременно да бъде съсипана от приключването на интимна връзка и доволна от факта, че е отслабнала с пет килограма покрай терзанията на разбитото си сърце. По тази причина баба винаги казваше: „Сложи си червило — ще се почувстваш по-добре“. И ако ще бъда на заглавната страница на голям всекидневник, не е престъпление желанието ми да изглеждам добре. — Аманда, която не се славеше като добър оратор, се усмихна, когато свърши. — А като се има предвид, че статията е за мен — добави тя, — ще я видя първа аз.

— За твое щастие, „Поуст“ се списва на третокласническо ниво. — Франк го издърпа обратно към себе си.

В следващия момент вестникът се оказа скъсан на парчета в ръцете на двете сестри. Бенджи направи плах опит да спаси своя брой на „Поуст“.

— Хей, спрете — извика той. — Някоя от вас ми дължи тридесет и пет цента.

Клиентите гледаха смутени.

Външната врата се отвори. Клариса влезе, залитайки, прегърнала петдесет броя от същия вестник.

— Горе главите, момичета! — нададе победоносен вик тя. — Успяхме да се качим на борда!

— На Титаник? — попита Франк.

— Рогът на изобилието звучи по-добре — отвърна блондинката. Звънчето на входната врата пропя още веднъж и влезе (дефилира?) моделът на „Джей Крю“, също носещ няколко десетки бройки от „Поуст“. — Просто ги сложи в ъгъла — каза Клариса на Уолтър. А после попита изпълнените с леко подозрение сестри: — Видяхте ли статията?

— Точно я разкъсвахме — отговори Аманда.

Бенджи освободи Клариса от товара и постави вестниците на пода като задържа един за себе си. Пъхна го под мишница, обърна се към Франк и каза:

— Оставям ви насаме с разрухата. — След което припряно си тръгна.

Франк грабна най-горния брой от купа на земята. Аманда също си взе един. Зачетоха статията едновременно.

— Как „Поуст“ се е добрал до снимките толкова бързо? — учуди се Франк.

— Когато се обадих на репортера, за да му дам историята, бях достатъчно предвидлива да го свържа и с фотографа от „Бруклин Куриър“. Трябва ти добър материал в днешно време, за да се продава един вестник. Нямаш ли снимки, историята не струва. Това го научих в часовете по връзки с медиите.

Зачетени, сестрите едвам чуваха Клариса, която се поздравяваше за свършеното.

— „Според Пол Макартни, барман в Хайтс Кафе, двойката останала само петнайсет минути. След това господин Петерсън изхвръкнал от ресторанта. Макартни разказа на репортера на Поуст, че двамата водили ожесточен спор. След като Петерсън си тръгнал, госпожица Грийнфилд се заклела да му отмъсти, задето я зарязал така.“ — прочете Аманда на висок глас.

— Това е напълно невярно. — По-малката сестра не можеше да повярва, че Пол Макартни е казал тези неща на репортера.

— Причината за смъртта е удар по главата. Черепът на Петерсън е бил разбит. Съдебният медик е изискал токсикологична експертиза на кръвта — четеше Франк.

— Никога не съм се заричала да отмъстя — обърна се Аманда към всички в заведението, все още невярваща. — Това е клевета, разбирате ли? Злословие. Цялата статия е лъжа. Бедният Пол. Сигурно се чувства ужасно, че са го перифразирали така неточно. Мога да усетя болката му дори оттук.

— Това е преувеличено, разбира се — обясни Клариса на Аманда. — Имахме нужда от момент на сензационност. Историята, която ми разказа по телефона, не звучеше много грабващо, затова казах на репортера, че може да я разкраси.

Франк беше вече напълно объркана.

— Цяла сутрин се опитвам да се свържа с Клариса — обърна се тя към Аманда.

— Обадих й се на мобилния телефон — каза Аманда.

— Имаш номера на мобилния й телефон?

— И на пейджъра й.

— Аз го нямам.

— Може би защото Клариса не иска да го имаш — усмихна се Аманда.

„Това беше жестоко“, помисли си Франк.

— И все пак не разбирам.

— Клариса не иска да й се обаждаш — повтори Аманда.

— Имах предвид, защо да е добре за нас? Защо това е Рогът на изобилието! Всенародно брожение ли ще предизвикваме? Кой ръководи нещата? Ти нарочно ли пробута историята? — Отново Аманда спечели състезанието по популярност. А Франк си мислеше, че Клариса я харесва.

Преди да може Клариса да отговори, се намеси Уолтър:

— Най-добрата реклама е пресата да те превъзнася. Следващата най-добра реклама е да ги накараш да те хулят. Ще видиш, Франческа. Хората ще дойдат. — После моделът попита Клариса: — Къде да седна? До прозореца? И може би е добре да имам кафе и курабийки пред себе си?

— Седни на централната маса — даде указания Клариса, а на сестрите обясни: — След като Чик е мъртъв, избрах Уолтър, който се класира втори, да наследи титлата Мистър Кафе. И той е напълно прав. Всяко споменаване в пресата е от полза. Заглавната страница на „Ню Йорк Поуст“. Това е тежката артилерия! Ето защо организирах фотосесията; ето защо убедих репортера да напише материала. И за твое сведение, Франческа, Аманда не знаеше какво ще правя с информацията, която тя ми даде. А номерата на мобилния телефон и на пейджъра й ги оставих снощи, и за двете ви.

Франк видя как Клариса и Аманда се споглеждат. Да я измамят ли се опитваха? Защо тя не си разменяше тайни погледи с Клариса? Франк се чувстваше отхвърлена и не можеше да направи нищо срещу това ужасно усещане, което я поглъщаше.

— Какво ще се случи, ако полицията дойде тук да арестува Аманда? — попита тя.

— Това никога няма да се случи — увери Клариса и двете сестри. — Цитиран е говорителят на полицията, който споменава, че нямат доказателства, свързващи Аманда с убийството. Всъщност… — Тя се приближи до Франк и посочи един ред съвсем в края на статията. — … тук се казва, че полицията има много по-сериозни заподозрени. Нямам представа кои може да са те. А и не ме е грижа. Кой знае в каква каша е бил забъркан Чик? Какво знае, който и да е от нас, за него? Че е бил извън страната последните десет години? Изкачвайки планини? Може да си е навлякъл всякакъв род неприятности в чужбина. Съжалявам, че той е мъртъв. Чик беше приятен човек. Но ние трябва да продължаваме да живеем, а това означава да станем център на внимание за доброто на кафенето. Сигурна съм, че Аманда е съгласна с мен.

Клариса стоеше близо до Франк. Наситената миризма на ванилия, носеща се от блондинката, напомняше на по-голямата сестра за майка й, която по Коледа печеше сладки за клиентите. Франк попита Клариса:

— Кой репортер би написал умишлено фалшива история като тази? Това не е ли напълно неетично?

При този въпрос Клариса се усмихна хитро и закачливо:

— Зависи какво разбираш под неетично. А сега, Франческа, нека да предложим една чаша на новия ни Мистър Кафе. — Тя се приближи до маса с клиенти и каза: — Дами, нали няма да ви притесним, ако Мистър Кафе на седмицата седне при вас? — Те нямаха нищо против. Той седна между две, горящи от нетърпение, постоянни посетителки. Те се изкискаха глуповато, когато Уолтър си съблече палтото, показвайки добро телосложение под колосаната яркосиня риза.

Клариса сновеше около клиентите, раздавайки броеве на Поуст. Те въздъхваха, поглеждаха към Аманда и си поръчваха още едно кафе. Франк, втрещена попита:

— Това наистина ли се случва?

Аманда кимна:

— Чудя се с какво можем да помогнем.

Клариса се присламчи към тях. Носеше копринена риза с цвят на морска раковина.

— Направо е фантастично! Просто го виждам да се развива, точно както си го представях. Тук трябва да има поне четиридесет човека! Като че ли малко повече от това, което заварих миналата седмица, когато влязох за първи път при вас — тържествуваше Клариса, — но съм сигурна, че няма нужда да ви припомням как изглеждаха тогава нещата. — Тя впери поглед в Уолтър, който се справяше чудесно със задачата да забавлява женската си компания. — А Уолтър е сладурче, нали? Той има страхотни идеи за конкурса. Цяла нощ бяхме будни и обсъждахме какво трябва да направим, докато титлата Мистър Кафе е в негово владение. Съгласихме се, че ако той и някои негови приятели модели посещават редовно заведението, безплатното кафе и сладки не са достатъчни. Предложих му да им плащаме по тридесет долара на час. Мисля, че е справедливо, имайки предвид колко много кафе ще се завърти в продажба и с каква реклама ще се сдобием. Само си представи: можем да направим календар „Флирт с кафето“. Специални чаши. Подложки за масите. Ще натрупаме състояние.

— Направо да не повярваш — промърмори Аманда, очевидно все още дълбоко възмутена, че я бяха изкарали едва ли не домашен касапин.

— Това се развива прекалено бързо за мен — каза Франк. Усещаше как й се изплъзва контролът върху собственото й заведение. Не ги виждаше така нещата, когато изобщо си позволи да си представи тяхното голямо завръщане.

— Помисли за купищата пари — каза Клариса. — Виждам как се разширяваме. Отваряме заведение и на Парк Слоуп.

— Чакай малко — спря я Франк. — Все още не съм наясно с някои подробности.

Клариса и Аманда отново се спогледаха, изпълнени със съчувствие, като че ли се бяха споразумели да бъдат търпеливи с Франк.

— Какво не разбираш — спокойно каза Клариса.

— Защо ще будуваш цяла нощ, разговаряйки с Уолтър за ролята му като Мистър Кафе — попита Франк. — Тялото на Чик беше открито чак тази сутрин.