Валери Франкел
Кафе „Love“ (2)

2 глава

Аманда хвърли само един поглед на Клариса и вече знаеше, че тя ще ги спаси. Като начало блондинката имаше издължен овал на лицето подобно на котка. И сякаш мъркаше, докато говори. Аманда беше чела някъде, че на Земята котките изпълнявали ролята на водачи; осъществявали връзката с астралното тяло и помагали на хората да контактуват със сили извън този свят. Разбира се, Клариса беше човек. Но необикновеното й котешко излъчване изпращаше енергийни вълни, които само Аманда (бидейки свръхчувствителна) можеше истински да оцени.

Тя попита Клариса:

— Срещали ли сме се преди?

— Не и в този живот — отвърна жената котка. Перфектен отговор! Усмихвайки се замечтано, Аманда се обърна към сестра си. Би трябвало Франк също да го е почувствала — Клариса щеше да промени живота им завинаги.

— Видно е, че можеш да съчетаеш успешно един тоалет — обърна се по-голямата сестра към блондинката, — но да се справиш дори и с най-скромния бизнес, е нещо доста по-сложно.

Клариса се усмихна широко, гланцираните й устни блестяха. Тя заговори, въртейки главата си на всеки няколко секунди, за да може да среща погледите и на двете сестри. Използвайки различните вълнения и слабости на всяка от тях, задържаше без усилие цялото им внимание на върха на покритите си със спирала мигли. Към Франк:

— Давам си ясна сметка колко трудно може да бъде управлението на един бизнес и точно затова се нуждая от теб. Усещам, че ти си мозъкът в това начинание. Можем да работим заедно, като един екип, рамо до рамо. Имаш толкова неща, на които да ме научиш, а мисля, че и аз мога да ти предложа някоя и друга идея.

После към Аманда:

— Ти пък си сърцето, двигателят, който вдъхва живот на този бар и го прави уютен. Ти си сияещото лице зад касата, което предразполага хората да си оставят парите тук.

И отново към Франк:

— Засега тези пари не са много, но нещата ще се променят. Първо, ще трябва да ги накараме да влязат вътре, после те ще знаят вече къде си струва да се пие кафе.

Пак към Аманда:

— Това ще се случи, ако самите ние вярваме, че мястото може да се възроди. Трябва да се съживи душата на заведението.

Към Франк:

— Като начало ни е необходим конкретен план за действие.

Към Аманда:

— Чиято първа стъпка е да привлечем хората. Кого искате да спечелите за клиент? Коя е целевата ви група?

Гледайки как главата на Клариса се врътва ту наляво, ту надясно, Аманда си припомни времето, когато наблюдаваше на „Флашинг Медоуз“ откритото първенство по тенис.

Франк каза:

— В идеалния случай бихме искали да стигнем до истинските ценители на кафето. Изразходвам толкова много време и енергия, за да открия най-добрите зърна кафе на света, така че предпочитам да съм заобиколена от хора, способни да разпознаят качеството. Но буквално не бих се отказала и от всеки, който може да раздрънка петаче в джоба.

— Голяма част от клиентите ни са жени, които искат спокойно място, където да седнат и да се отпуснат. Би било прекрасно, ако те предпочитат нашето кафе пред това на Мунбърст, но не съм сигурна, че са длъжни — допълни Аманда.

— Как няма да го предпочетат? Мунбърст предлага помия, приготвена от прекалено изпечени зърна — възмути се Франк.

— Кафето си е кафе навсякъде — каза Клариса.

Пълна тишина.

Аманда се молеше Клариса да го е казала повече от невежество, отколкото от безразличие. Кафееното зърно, макар и малко, не беше дребна работа за семейство Грийнфилд. А самото кафе — ароматната течност, краен резултат след столетия и стотици реколти в добри или лоши времена — беше свещено. Всяка семейна ваканция беше прекарвана в някоя от екваториалните държави, произвеждащи кафе. Най-ранните детски спомени на Аманда бяха как се гонят с Франк между храсти кафе, накацали по огрените от слънце планини на Гватемала. Любимата й история преди заспиване беше за Халди, древния абисински козар, чието стадо се натъпкало с червените плодчета на цъфтящите дръвчета, покрили в бяло хълмовете. И както ни разкрива легендата, тези добре преяли с кофеин кози се изправили на задните си крака и затанцували по арабските пасища. Много скоро всеки козар в Абисиния дъвчел зърна кафе, за да изпадне в подобно състояние. Сестрите никога не брояха овце преди заспиване, те брояха танцуващи кози. Кафето просто беше в кръвта на Грийнфилд. Франк беше надарена. Тя имаше таланта на истински познавач. Аманда беше добре образован консуматор.

— Кафето си е кафе? — произнесе забързано по-голямата сестра.

Аманда усети как Франк се изпълва с резервираност, която приличаше на все по-разтягащ се гумен ластик. По-малката сестра очакваше свита изплющяването на обратния удар.

— Искам да гледаш на мен като на типичния потребител — отвърна Клариса. — Аз съм просто средностатистическият клиент. Кафето е нещо, което те снабдява с кофеин. Ако има и приятен вкус, толкова по-добре. Смятам, че Мунбърст е супер. По-хубаво е от Максуел Хаус. За да се увеличат клиентите при вас, трябва да се обърнете към хора като мен. Качеството не е всичко на този свят.

— Това е личното ти мнение или все още разработваме маркетингов сценарий? — попита Франк.

— В интерес на истината, такова е моето отношение — каза Клариса. — Да се издига в култ една напитка ми се струва малко неестествено.

— Тогава защо изобщо влезе тук? — попита Франк, наранена и обидена в същото време.

— Опашката пред съседната врата беше прекалено дълга.

— Нямаме намерение да се конкурираме с Мунбърст — вметна Аманда, опитвайки се да смени посоката на разговора. — Просто искаме да се задържим над водата.

— Вие трябва да се конкурирате, за да не потънете. — Клариса стана от стола и започна да обикаля около масата. Аманда отбеляза, че панталоните й са безупречно подгънати точно над глезена.

— Казвате, че повечето от клиентите ви са жени? — попита Клариса, поглеждайки през рамо към двете постоянни посетителки. Докато се завърташе, русата й коса се плъзна по реверите на блейзера и един самотен кичур остана заплетен там. Аманда овладя желанието си да се протегне и да го оправи. Тези незначителни на пръв поглед жестове изискваха все пак по-голяма близост.

— Това има ли някакво значение? — попита Франк.

— Първата стъпка на всяка маркетингова стратегия е да разпознаеш основния си клиент. Бих направила модел на типичния посетител, но, без да се обиждате, той може и да не е съвсем прецизен статистически, като се има предвид големината на представителната ни извадка — обясни Клариса. — Е, нека да започнем с впечатленията. От това, което виждам, бих казала, че основните ви клиенти са самотни, неомъжени жени от Бруклин Хайтс, разполагащи с доста време за убиване. Не им остава нищо друго, освен да пият кафе, да хапват сладкиши и да потъват в света на фантазиите.

— Разбра всичко дотук само като гледаш тези две жени? — попита Аманда, кимвайки с глава към Люси и клиентката с любовния роман.

— Усетът е всичко в маркетинга — отвърна Клариса. — Да добиеш вярна представа. Веднъж вече като разбереш на кого продаваш и какво иска той, остава да установиш мястото на собствената си марка. Всеки пазар на еднородни продукти — каквото е и кафето — има различни позиции. Например, какво си мислиш, когато чуеш сапун „Айвъри“?

— Кафето не е еднороден продукт — намеси се Франк.

— Сапун „Айвъри“ е чист — отвърна Аманда.

— Баунти^[1]?

— Здрава.

— Чармин^[2]?

— Мека.

— Мунбърст?

— Отровно. — Отговорът беше на Франк.

— Мунбърст се позиционира като качествено — каза Клариса. — Те имат имидж на верига, продаваща първокласен продукт. Силно, истинско кафе за възрастни. И съжалявам, че трябва да го кажа, но те са се настанили стабилно на тази позиция.

— Трудно ми е да понеса това — каза Франк. — Особено като се има предвид, че Мунбърст не е истинско кафе. То е Макдоналд на кафетата. Те изпичат еднакво кафето в големи фабрики, без да се съобразяват със спецификата на отделните сортове. Само господ знае колко дълго след това престояват в складове готовите зърна. И вдигат такъв шум около факта, че използват арабика. Всяка уважаваща себе си кафетерия по света използва арабика. А смеските им! Размахват за кратко хавайски зърна над двадесет и пет килограмов варел с колумбийско кафе и после наричат това „Кона бленд“! За бога, те приемат за нормално да се прибавя лешников аромат! — Франк спря да си поеме дъх.

— Потребителите с Макдоналд стандарт не правят разлика. Те просто си искат кафето: силно, горещо и със здрава доза кофеин. Точно както го предлагат Мунбърст — отново се включи Клариса.

— Ето тук малко информация не би била излишна — каза Франк. — Колкото по-дълго изпичаш зърната, толкова повече намаляваш съдържанието на кофеин в тях. Така че Мунбърст дори и да създава усещане за силно кафе, няма истинския ефект на така или иначе по-меката арабика. Всъщност — продължи Франк, — арабиката не притежава и половината от кофеина на робуста зърната. Непретенциозно кафе като „Максуел Хаус“ може и да има вкуса на храстите, където е расло, но е много по-добро от Мунбърст що се отнася до чистия кофеин.

Клариса кимна на Франк и каза:

— Добре. Полезно е да се знае. — После се обърна към Аманда: — Все още се нуждаем от обособено място на пазара.

— На върха не е зле — отвърна Аманда. — Но беше толкова отдавна, че едвам си спомням.

— Момичета, нямате сериозни връзки, нали? — попита ги Клариса.

— Не ми казвай, че и ти! — възкликна Аманда.

— Можеш ли да повярваш? — каза Клариса.

Аманда беше склонна да се впусне в тирада за окаяното си състояние на сингъл персона, но почти можеше да чуе как сестра й се изчервява от смущение. Франк мразеше да говори за гаджета, измъквайки се винаги с „това не е силната ми страна“. Поради причини, оставащи неясни за Аманда, сестра й беше невероятно чувствителна по въпроса дали е харесвана. Едно неоснователно притеснение. Франк предизвикваше възхищение — винаги толкова слаба, че да й завидиш, с тъмна, гъста и права като на японка коса. Аманда не си спомняше някога Франк да е имала и петънце по кожата или лицето й да се е нуждаело от почистване. По-малката сестра се опитваше да изпрати телепатично послание: Отпусни се. Франк не би се опасявала, че ще получи критично отношение, ако самата тя не се съдеше така сурово.

— Прекъсвам ли нещо? — Клариса наблюдаваше как сестрите си размениха погледи и после се извърнаха нервно настрани. — Май си пъхам носа не където трябва? — попита тя Аманда.

— Изобщо няма проблем. Просто Франк е малко неспокойна като стане дума за мъже — отвърна Аманда. Франк изглеждаше леко раздразнена от коментара, но бъбривата й сестра отказваше да се почувства виновна и продължи: — Имаме нужда да говорим за страховете си, да ги извадим на открито. Не си ли съгласна, Клариса?

— Така е — съгласи се тя. — Способността да се изразяваш свободно е ключът към щастието. — Аманда започна да се чуди дали Клариса не е по-интуитивна от нея. — Ако смятаме и ние да се предложим като квалитетен продукт, се нуждаем от примамка — размишляваше Клариса, — нещо извън кафето, което да ни вкара в играта. — Тя се замисли. — Какво искат жените?

— Краткосрочно или в по-дългосрочен план? — поинтересува се Франк.

— Сега не говорим за инвестиции — уточни Клариса.

— Така ли? — попита Аманда, при което блондинката се изсмя гръмко с кънтящ звук, като че ли отвътре беше куха. По-малката сестра реши да пробва: — Жените желаят щастие. Любов, сигурност, страст, свобода. Духовно израстване. Да загърбят такива страхове като смърт, болести, мизерия.

— Ето за това говорим.

— Говоренето е нейната специалност — обади се Франк. — И понеже споменахме мизерия — това е последното място, което някой трябва да посети, ако иска да изхвърли мислите за бедността.

— Заинтригува ме момента с любовта — започна Клариса. Тя подпря с ръце бузите си в дълбок размисъл — толкова дълбок, че Аманда започна да се чуди дали блондинката не е изпаднала внезапно в състояние на медитация.

— Конкурс — извика изведнъж Клариса. — По-голямата част от клиентите ви са жени, нали? Ако… — Клариса се наведе напред и зашепна: — … всички са толкова невзрачни като тия двете, имаме шанс да превърнем тази дупка в златна мина.

Аманда чу само думата дупка. Тухлените стени може и да се ронеха, почти всички чаши бяха чукнати тук-таме, но мястото не беше дупка. Барни Грийнфилд й беше завещано от нейните родители. Тя усети как надигащият се гняв я стяга за гърлото, насили се да отпусне мускулите си, пое няколко пъти дълбоко въздух и си представи вълни, които се разбиват на брега. По-малката сестра се опитваше да избягва на всяка цена негативните разрушителни емоции. Най-накрая успя да се успокои и зачака Франк да защити фамилната чест.

— Златна мина? — Франк беше заинтригувана. — Хм, продължавай нататък. — Аманда погледна сестра си изумено.

— Конкурсите са пример за притеглящ маркетинг — каза Клариса. — А най-хубавото е, че те не изискват много финансови средства.

— Не разбирам как стигна от любовта до конкурса — недоумяваше Франк. — Конкурс, предлагащ любов като награда? Това би било „притегляне“, наистина. Притеглени от дълги крака.

— Сега ще обясня — каза Клариса. — Какво искат жените? Мъже. За да привлечем повече жени, тук трябва да вкараме мъже. И то не какви да е. Суператрактивни, високи, атлетични, с плочки на корема и не оплешивяващи. Ако гарантираме, че кафенето ще бъде фрашкано с непрекъснато прииждащи, сексапилни, млади и свободни мъже, жените ще се тълпят на рояци. А за да осигурим мъжете — продължи Клариса, — ще се наложи да ги изкушим с нещо.

— Секс — веднага каза Аманда. Беше убедена, че мъжете желаят секс.

— Незаконно е. — Клариса поклати глава. — Освен това мъжете, които визираме, по принцип нямат проблем да получат секс.

Франк каза:

— При моя, макар и ограничен, опит установих, че мъжете обичат: жени, които не им обръщат внимание, футбол, да си имат „лично пространство“, Лаурел и Харди, тримата тъпаци от Студжис^[3], дълги шумни китарни сола, да се оригват и пърдят на воля, да заспиват пред включения телевизор, майките си, да работят в почивните дни, да се оплакват, че работят в почивните дни, едновременно да поддържат връзка и да спят с повече от една жена и след това да лъжат, че не е така.

— Мъжете искат загадъчност и интрига. — Това беше Аманда. — Те обичат да ги прелъстяват с нещо опасно, обещаващо нови и вълнуващи усещания. И искат да излизаш с тях, облякла къса поличка без бельо отдолу.

— Мислех по-скоро за безплатно кафе, съчетавайки две големи мъжки слабости: горещи напитки и неща, които са гратис.

— Те обичат също да се перчат един пред друг — добави Аманда. — Така че ако някой мъж доведе приятел, получава безплатно кексче като бонус.

— Това ми хареса — въодушеви се Клариса. — Брилянтно!

Аманда се наслади на похвалата:

— Просто дреболия, която ми хрумна.

— Да развием идеята докрай — продължи Клариса. — Нека да дадем и на приятеля безплатно кафе. На десет приятели. Колкото повече, толкова по-добре. За да задвижим всичко, ще раздаваме рекламни материали — нови листовки. Ще пуснем обява във вестника, за да подтикнем да се запишат участници.

— Участници в какво — попита Франк объркана.

Клариса обясни:

— Ще организираме конкурс, при който всяка седмица ще награждаваме с безплатно кафе един привлекателен мъж и неговите също толкова готини и свободни приятели. Желаещите да участват трябва да отговарят на определени изисквания за външен вид. Можем да наречем победителя Мистър Барни Грийнфилд.

— Дядо ни? — попита Аманда.

— Права си. Не е много секси. Мистър Кафе на седмицата! — обяви Клариса. — Докато все още сме на тая тема, кафенето също се нуждае от смяна на името. Барни Грийнфилд не навява секс. — Аманда получи моментно видение: дядо й и баба й правят секс, леглото им се блъска и разклаща малките фигурки, подредени на нощното шкафче.

— Почти петдесет години това заведение се е казвало Барни Грийнфилд — натърти Франк.

— Промяната означава развитие — каза Аманда.

Клариса кимна окуражаващо, а Франк се приведе леко, зае отбранителна позиция и попита сестра си:

— Значи и ти искаш името да навява секс? Защо ли се чувствам толкова против?

— Нека да видим дали не можем да измислим нещо интересно, преди да гласуваме против — предложи Клариса.

— Щом името трябва да лъха на секс — започна Франк, — дали да не го наречем „Секспресо“ без да ни мигне окото.

— Какво ще кажеш за „Ще ви смелим безплатно“ — предложи Аманда.

— „Go-go girls бленд“ — отвърна на удара Франк.

— „Явагина“.

— „Starbucks“^[4].

Сестрите се кискаха на собственото си остроумие. Клариса се усмихна изтънчено и вдигна ръка:

— Представях си името на заведението да звучи по-романтично. По-поетично. Нещо леко ретро, което да нашепва на посетителите красиви фантазии. Например Кафе „Мон Амур“.

— Флирт с кафето — каза Аманда.

Всички замлъкнаха. „Флирт с кафето“. Франк кимна дружелюбно.

— Това е! — Клариса сияеше. — Когато произнесе Флирт с кафето, почувствах някаква тръпка. Замисляла ли си се да се пробваш в писането?

— Франк е писателката — отговори Аманда, докато отпъждаше идеята като дим, но все пак доволна от комплимента.

— Какво мислиш Франк? Флирт с кафето? Не е прекалено кичозно. Не е прекалено натруфено.

Клариса и Аманда погледнаха Франк в очакване. Тя като че ли се колебаеше в първия момент. По-голямата сестра не беше, и по всяка вероятност никога нямаше да бъде, от хората, които лесно се съгласяват с общото мнение. Накрая тя каза:

— Харесва ми.

— Това означава ли, че съм официално наета? — попита Клариса и стана.

Аманда кимна утвърдително, но Франк спомена:

— Относно заплащането ти…

— Вече ти казах. Ще го направя без пари, проява на добра воля. Но с ясното разбиране от твоя страна, че аз ще имам пълен контрол над нещата.

— Нали щяхме да бъдем един тим, както каза ти „рамо до рамо“.

— Защо да не го наречем експертно сътрудничество.

Тук се намеси Аманда:

— Наричай го както си искаш. Аз съм просто толкова развълнувана, че си тук!

— Развълнувана съм, че си развълнувана — отвърна Клариса, допивайки кафето си. — Трябва да тръгвам. След малко ми започват часовете. И не се тревожете. Бурята ще отмине и ще изгрее слънце. Аз имам грижата за това. Можете да ми платите, когато бизнесът разцъфти, или трябва да кажа „се свари“? — Тя погледна часовника си. — Междувременно защо не напишеш текста за рекламните листовки и обявата за конкурса. — Говореше на Аманда. — А после трябва да убедим местния вестник да я пусне безплатно. И да направим плакат, който да бъде закачен отпред на заведението.

След това Клариса преметна чантата — „Кейт Спейд“ — през рамо и си тръгна без да се обърне за последно. Аманда още малко и щеше да извика след нея — не бяха взели телефонния й номер. Блондинката също не беше поискала техния.

— По всяка вероятност живее някъде наблизо. Смятам, че знае къде да ни намери — предположи Франк. — Как й беше фамилията? О’Макфлеърти, О’Лиъри?

Аманда също не можеше да си спомни. Но тя беше по-обезпокоена от почти незабележимата следа, която някакво разногласие оставяше във въздуха. Обърна се към сестра си:

— Не си убедена.

— Конкурсът ми се струва малко плебейски — евтина сензация.

Аманда кимна:

— Обзалагам се, че е зодия Лъв.

— Явагина. Това беше добро попадение, Аманда.

— „Go-go girls бленд“ се оказа истинско вдъхновение.

Франк машинално забърсваше масата:

— Честно — и ако обичаш ми спести привичната си склонност да виждаш всичко в розово — мислиш ли, че си струва усилието?

Сега все още можем безшумно да потънем в забвение. Или да преживеем възможно най-големия позор в живот ни.

— Как е възможно да се провали някой, докато дава най-доброто от себе си? — Аманда зае реторична поза.

— В някоя курабийка с късмет ли го прочете?

— Луиз Хей^[5].

— Хм, нека да хвърлим монети — предложи Франк.

Аманда нямаше нужда от увещаване, но се изненада, че поканата идва от сестра й. Франк обикновено подминаваше с пренебрежение И Чинг. Аманда взе шестте монетки, които беше хвърляла малко преди Клариса да влезе в живота им. Прибра ги внимателно в шепа и я протегна към сестра си:

— Ти ги метни. Ако се падне някое ин, ще бъде на добре.

— Аз винаги хвърлям ин — каза Франк.

— Ти никога не хвърляш ин. Бъркаш се. Ин е турата на монетата. Откритост и приспособимост. Ти си царицата на ян — скованост и неотстъпчивост. В живота на повечето хора нормално присъстват и двете сили. Ти си само ези. — Аманда, разбира се, клонеше изцяло към тура.

— Да не ми казваш, че има нещо ненормално в мен? — попита Франк.

— Опитвам се да кажа, че не си балансирана — каза меко Аманда. — Монета с една страна.

— Плоскогърда, но надарена умствено?

— Никога не съм казвала плоскогърда — отвърна Аманда, — но сега, след като го спомена…

— Давай ги тия пенита, ако ще ги даваш. — Франк пое монетите и затвори очи.

— Задай въпрос! — напомни й Аманда.

— Ще бъде ли това поредният провал в живот, белязан от лош късмет? Още едно унижение, увенчаващо останалите? Ще ни спаси ли този отчаян акт, или ще ни закопае?

Докато Франк разтръскваше монетите в затворените си шепи, Аманда нареждаше:

— Дишай. Поемаш въздух, издишваш. Представи си морските вълни. Изгрева и залеза на слънцето. Непрогледната нощ и сияйното утро. Луната. Звездите.

— Ще млъкнеш ли? — каза Франк накрая.

Аманда отстъпи тихичко назад. Вдишваше и издишваше дълбоко, когато Франк хвърли пенитата. И Чинг беше скритото оръжие на малката сестра, нейният начин да провери инстинктите си или да потвърди съмненията си. Практикуването му изостряше интуицията й, насочваше я в една или друга посока. По принцип Аманда не смяташе, че бъдещето може да се предрича — свободната воля надделяваше дори и над предсказанията на най-добрите медиуми. Но вярваше в щастливия живот, който очаква добрите хора, след като се преродят. Според И Чинг смърт не съществуваше, само трансформация на вечна и непрекъсната енергия. Аманда пазеше тези идеи за себе си, давайки си сметка, че голяма част от хората ще отхвърлят житейската й позиция като несериозна. Франк смяташе теориите й за изпълнени с наивитет и нагодени към желанията й, но без съмнение уважаваше мнението на Аманда, независимо колко леко неудовлетворена я оставяше то.

Франк разклати монетите в ръцете си сякаш изпълняваше ритуал от детска игра. После ги хвърли на тезгяха. Те се въртяха и търкаляха и накрая спряха. Тя ги подреди, а Аманда извади джобната си И Чинг диаграма. Както обикновено в хвърлянето на Франк почти всичко се оказа ези, или ян. Само монетата най-отдолу беше тура. Триграмите — горните три и долните три монети — посочваха Небе върху Дърво. Аманда се консултира с таблицата и след това трябваше да направи всичко възможно, за да не изпъшка тежко. Дадената конфигурация се интерпретираше по десетки начини и нито един от тях благоприятен. Нейното лично тълкуване: буйни ветрове ще разклащат в различни посоки здраво и силно дърво, а небесата ще се стоварят над земята с бури.

По-малката сестра се мъчеше да отпусне напрегнатите мускули на лицето си. Не искаше да сподели истината с Франк, която нямаше нужда от каквото и да е насърчение, за да бъде песимист. Аманда си напомни, че свободната воля може да обърне всеки лош жребий. Франк я гледаше вторачено в очакване на някакво обяснение. От шейсет и четирите комбинации тази беше една от най-злокобните. Аманда се усмихна, светнала като коледна играчка, и излъга Франк в желанието си да й спести истината:

— Ако тълкуването е достоверно, просто всичко ще бъде наред.

Сестра й изглеждаше удовлетворена, но каза:

— Така или иначе това са тъпотии.

За пръв път Аманда се надяваше Франк да се окаже права.