Валери Франкел
Кафе „Love“ (24)

24 глава

Аманда се приближи, за да хване Мат за ръката. Беше топла, но не влажна.

— Ти си удивително сух — прошепна му тя.

Не би могла да каже същото за себе си. От предстартовата треска по челото й бяха избили наниз дребни капки. Хладното оръжие в ръката на Силвия проблясваше, сякаш го беше излъскала с метална вата, преди да се появи при тях. Аманда предположи, че ножът беше от специализирания инвентар на Хайтс Кафе — изглеждаше прекалено голям и остър, за да е предназначен за обикновена домашна употреба. Ако Силвия го беше взела от ресторанта на път за банката, тя би трябвало да се е засякла с Франк. Къде беше сестра й? Къде бяха парите?

— Аз мога да се справя с нея — прошепна Мат.

Аманда се съмняваше. В сивите очи на Силвия се четеше отчаяние и лудост. Ровър опъваше застрашително кучешката си каишка. За средна на ръст жена и куче от дребна порода те бяха плашеща, дори страховита двойка.

— Силвия, дълбоко в сърцето си знаеш, че Пол не ме обича наистина. Ти си майка на децата му — каза Аманда.

— Да, помисли за децата — додаде Мат.

Силвия тръгна към тях.

— Веднъж поне ще помисля за себе си — каза тя.

— Но Пол не ме обича — повтори Аманда. — Може и да го привличам на първично, хормонално ниво, но сърцето му е изцяло твое.

— Мислиш, че всичко това е заради моя съпруг? — ехидно попита русокосата царица на ножовете.

— Че за какво друго? — удиви се Аманда.

— Не мога да те оставя да платиш на баща ми. Чакам търпеливо повече от година. Аз искам заведението. То ми принадлежи. Аз го заслужавам и никой няма да ми попречи да го получа.

Баща й е предвидил заведението за нея? Аманда беше изненадана. Съвсем естествено, тя бе решила, че Тод ще продаде мястото и ще спечели купища с пари срещу инвестиция от петдесет и пет хиляди долара.

— Твое собствено кафене? — попита Аманда.

— Кафето е последното нещо, което би ме развълнувало. След пет и половина тази вечер аз ще бъда собственичка на „Вълшебното Кътче за Бижута на Силвия“, намиращо се на мястото на бившето „Барни Грийнфилдс“ кафене.

— Ти си била дизайнер? — попита Аманда с надеждата да я успокои.

Но не се получи. Силвия размаха масивния нож, сякаш проверяваше плътността на въздуха.

— Никой няма да мърда от тук следващите четиридесет и пет минути. Вие двамата! Сядайте долу!

Освен Ровър, не седна никой друг. Ако на Аманда й беше писано да е жена на действието, сега трябваше да го докаже. Как би могла да се изплъзне на противника? Да метне нещо. Двете хиляди долара в джоба си? Тя затвори очи и се опита да освободи съзнанието си, за да може да се появи някоя идея.

— Моментът не е подходящ за дрямка, Аманда — каза Мат.

Силвия се облегна на металния плот на един банкомат и изрече:

— Моментът е идеален.

Изведнъж Мат припна като пудел във въздуха и се метна към Силвия. Тънката й китка рязко се отметна. Осветлението от тавана се отрази в острието на ножа, заслепявайки за миг Аманда. Когато отново можеше да различава предметите, Мат беше на пода, кървава следа се спускаше по бузата му. Той притисна раната, докато се изправяше на крака. Скокът му все пак беше постигнал нещо: сега бе по-близо до вратата. Протегна се, опипвайки бравата, в опит да отключи. Силвия светкавично се метна върху него и го наръга в крака. Той се сгърчи на земята.

— Не ме предизвиквайте! — изкрещя Силвия. — Убих един човек, ще убия и вас, ако ме прецакате.

— Мисля, че се прецака сама — каза Аманда. — Мат може да е сериозно ранен. Трябва да го отведем в болница.

Мат беше пребледнял, но не кървеше много силно. Една жена отвън се появи на входа на преддверието с банкоматите, установи, че е заключено, и си тръгна. Стъклените врати на банката бяха с огледално покритие: хората вътре можеха да виждат навън, но самите те бяха невидими за външния свят. Надеждата, да се появи Добрият Самарянин, угасна.

— Добре съм, Аманда — каза Мат и се опита да седне. — Тя не успя да засегне вена. — Тъмна кръв започна да се процежда през джинсите му. — А може и да е засегнала. — Мат потрепери леко и после припадна. Главата му тупна глухо на пода.

Аманда дишаше учестено. Трябваше да накара Силвия да хвърли ножа. Може би ако поговорят? Аманда беше добра в разговорите.

— Вече си убила един човек? — поинтересува се тя. Не че това беше най-малко подстрекаващата тема.

— Чик. Кралят на Кафето — каза Силвия.

Жената, която бе идентифицирала Бенджи при огледа на заподозрените, беше обяснила, че е разхождала кучето си през онази нощ. Силвия убива Чик и натопява Бенджи. Само за да се сдобие с кафенето, което едва ли си струваше този акт. Аманда и Франк бяха готови да умрат за това кафене, но не биха извършили убийство.

— Чик беше безобиден — промълви Аманда. Сълзи напираха в очите й.

— Той бе богат. Можеше да ви помогне.

— Не бе богат.

— Всеки в квартала знаеше за мъжа със златните зърна.

Превратностите на съдбата. Тя беше убила Чик, повярвала на легендите за него, само за да разбере по-късно, че в играта влиза още един мъж с много пари.

— Няма ли други подходящи помещения, които да наемеш? — попита Аманда с едното око следяща Мат дали диша.

— Не става въпрос за някакво място изобщо, става въпрос за вашето място. Вие двете Грийнфилд ми тровите живота, откакто се помня. Сега е мой ред.

— Та аз дори не те познавам! — възкликна Аманда. Вярно, бяха на почти една и съща възраст, но тя бе сигурна, че никаква Силвия Фиърсън не беше посещавала частното училище на Джоралемън стрийт, където бяха ходили те.

— Всеки път, когато баща ми се прибираше от вечер, прекарана с родителите ти, ми надуваше главата с „Франческа Грийнфилд е произнесла речта при завършването на випуска“; „Аманда Грийнфилд сама си прави кройките на дрехите“; „Франческа Грийнфилд е влязла в Дартмут“; „Аманда Грийнфилд е модел на Блумингдейлс“. А аз не постигнах нищо друго, освен да завърша държавна гимназия и да се омъжа за Пол. А татко дори не харесва Пол.

Родителите им са се хвалели с тях пред Тод? Беше толкова мило, че чак болеше. Аманда не си спомняше техните да са разказвали нещо за дъщерята на Тод.

— Ти имаш две прекрасни деца — каза Аманда. Докато говореше, забеляза, че главата на Мат помръдва.

— Децата ми са моята реализация? Знаеш ли колко обидно е това? Вие отидохте в колеж. Имахте работа в града. След като умряха родителите ви, получихте заведение. Аз нямам нищо за себе си. Нищо. Нито дори съпруга ми. Аз съм роб на тези деца. Те ме притежават. Искам и аз да притежавам нещо.

Мат беше вече напълно в съзнание, приближавайки се сантиметър по сантиметър към вратата. Бе зад гърба на Силвия. Тя нямаше да го забележи, докато разговаряше с Аманда.

— Иска ми се да се бях омъжила и да бях имала деца — каза Аманда.

— Не, не ти се иска.

— Напротив.

— Някой като теб никога не би могъл да поеме отговорността.

— Аз съм много отговорна. — Или поне започвам да бъда, помисли си Аманда. — Бог ми е свидетел. Никога повече няма да съм лекомислена.

— Майка ми беше права за вас, момичетата Грийнфилд. Тя знаеше, че сте безбожни създания — просъска Силвия.

— Аз вярвам в бог.

— Мама също не издържаше да слуша за вас двете от татко. И се кълна, че тягостното напрежение, породено от прекомерните му очаквания към мен, разруши брака им. А фактът, че тя прекарва повече време в кафенето ви, отколкото с внучките си, в никакъв случай не ви прави по-симпатични.

— Познавам ли майка ти?

— Ти дори не знаеш коя е тя, нали?

Мат беше на милиметри от вратата. Ако можеше да се приближи и да се изправи още малко, щеше да отключи и да извика за помощ.

— Коя е майка ти?

— Казва се Люси Фиърсън.

Люси? Намусената дърта писателка с вестникарските изрезки? Люси, която пие слабо бразилско кафе? Не можеше да е вярно. Но явно беше. Както внимателно следеше изражението на Аманда, Силвия кимна.

— Точно така — потвърди Силвия. — Дъщерите ми я смятат за откачалка.

Крушата не пада по-далече от дървото, помисли си Аманда.

Ровър, досега седял и дишал запъхтяно в краката на Силвия, започна да лае силно. Лаеше срещу Мат, който, вече изправен, отново се бореше с ключалката на вратата. Силвия изпищя и се спусна към него, но не и преди той да отвори и извика: „Помощ! Държани сме като заложници от отмъстителна домакиня!“.

Тялото му лежеше наполовина вътре, наполовина извън вратата на банката, правейки невъзможно за Силвия да я затвори, докато държи едновременно и ножа и кучешката каишка. Тя пусна Ровър и започна да влачи Мат за колана, за да го издърпа навътре. Той я хвана за ръката, с която държеше ножа и се сборичкаха.

— Помощ! — извика отново Мат. — Семеен маниак изпаднал в амок!

Аманда се устреми към вратата да помогне на Мат, но Ровър скочи, впивайки зъби в крачола на панталона й. Тя не можеше да определи дали е разкъсана кожата — адреналинът не позволяваше да усети болка. Направи опит да се отърве от псето, като го изрита със свободния си крак, докато викаше: „Махай се! Чупка! Разкарай се от мен, тъпо животно!“.

— Какво става тук?

Аманда, Мат, Силвия и Ровър вдигнаха поглед. Беше Франк, широко отворила вратата на банката, с издута черна дамска чанта през рамо.

— Франк, тя има нож! — извика Аманда.

Франк инстинктивно хвърли чантата срещу Силвия. Трябва да беше доста тежка: Силвия бе повалена назад от удара, ножът издрънча в краката на Аманда. Тя го хвана и чукна кучето по главата с него. Животното я пусна и изтича скимтейки при падналия си партньор.

Мат се изправи, подпирайки се на незасегнатия крак, и се облегна на стената. Аманда се хвърли към сестра си и я прегърна силно.

— Коя е тя? — попита Франк и посочи Силвия, която седеше на пода зашеметена.

— Семейството на Мат са богати и той ни даде достатъчно пари да спасим заведението. Това е Силвия, дъщеря на Тод и съпруга на Пол. Тя се опита да убие Мат и мен, за да получи заведението за себе си. И е убила Чик, защото мислела, че той има пари. Но той изобщо нямаше. А мама и татко са се гордеели с нас! — произнесе Аманда на един дъх.

— Пайпър се е опитал да убие Уолтър, но той е жив и е влюбен в мен.

— Това е чудесно! — усмихна се Аманда и те се прегърнаха. Мат, който също искаше да участва, обгърна с ръце двете сестри, осъществявайки официално групова прегръдка. Една оргия от прегръдки. Аманда усети как очите й се пълнят със сълзи.

Франк изгледа Силвия и кучето.

— Не съм изцяло наясно коя сте вие. Но ние имаме среща. Ще трябва да ни извините. Аманда. Мат. Тръгваме си.