Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Аззи (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
If at Faust You Don’t Succeed, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 61 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2007)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011)

Издание:

Роджър Зелазни & Робърт Шекли

АКО С ФАУСТ НЕ УСПЕЕШ…

Американска, първо издание

Преводач Цвета Георгиева

Художник Пламен Мопев

Редактор Петя Минкова

ИК „Адамас“ — Варна, 1994

Печат ДФ „Абагар“ — В. Търново

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)
  3. — Корекция

Глава IX

Фауст довърши вечерята и се върна в къщи. Използва времето преди идването на Маргарита да поразчисти стаята. Изнесе до задната врата боклука, останал от експериментите предната седмица — мъртви котки, които се бе опитвал да накара да танцуват под негова команда, стари купички за борш и овесена каша — доскорошните полуготови храни, които си вземаше за в къщи — и голям куп сиви работни халати, които прислужницата трябваше да изпере и изчисти. Той дръпна завесите докрай, отвори кепенците и проветри добре. Обикновено жените, понеже не са учени, се грижат за тези неща. Когато почисти стаята, така че да му хареса, запали малко тамян в едно медно тасче и въздухът се изпълни с остър сладък мирис. После загря вода, съблече се и се изтърка до червено. Чувстваше се леко глуповато, че го прави, но, по дяволите, беше пролет и той имаше нужда от малко почистване след дългото зимно кротуване. Облече чист халат и среса косата си, която се бе заплела на възли при подмладяването в Кухнята на вещиците. Едно необичайно, но все пак познато чувство изпълни чистото му ново тяло. Не можеше да си спомни откога не бе имал среща с жена.

Маргарита дойде малко след осем, когато здрачът навън се превръщаше в мастиленосин мрак, и тя влезе в стаята на Фауст, съпроводена сякаш от розова светлина, която потрепваше около нея, докато пърхаше насам-натам из стаята и разглеждаше с изумление ту алхимическите му апарати, ту книгите и ръкописите и която, заедно с приятно ухаещото й присъствие, придаваше на стаята атмосфера на всеобщо благоденствие.

Доброто настроение на Фауст бе помрачено единствено от чувството на загуба и гняв към престъпната немарливост на силите на ада. Мефистофел очевидно дори не бе поискал от самозванеца документ за самоличност! Бе повярвал на едната му честна дума! Направо невероятно!

Малко по-късно Фауст се усети, че разказва на Маргарита тъжните си преживелици, докато си лежаха гушнати на тясното легло на учения с каничка ечемично пиво под ръка, предназначено да стимулира веселието и любвеобилността. Маргарита изслуша историята му със съчувствие, макар че всъщност мислите й се рееха в някаква своя посока.

— Колко хубаво ще бъде — каза тя — да можеш да си върнеш богатствата, които Мефистофел несъмнено щеше да ти предложи. И тогава, ако си имаше приятелка, можеше да я засипеш с прекрасни щедри подаръци и нейната радост да те направи щастлив.

— Наистина е така — отвърна Фауст — макар че досега не съм гледал на въпроса по този начин. Но като си говорим за подаръци, виждала ли си някога такова неща?

И той извади един меден пръстен и го подхвърли във въздуха, като си мърмореше някакви думи и пръстенът падна надолу блеснал с ярката светлина на диамант, макар че в конкретния случай това всъщност беше циркон, понеже и магията беше съвсем незначителна. Маргарита се зарадва и макар пръстенът да беше твърде голям за тънкия й пръст, тя заяви, че познавала бижутер, който щял да й го стесни само срещу една усмивка. А дали Фауст не знае други такива трикове? Фауст й отвърна като превърна китка изсушени ружи в прекрасен букет от рози, все още напръскани с капчици роса, а Маргарита каза, че и този номер бил прекрасен, но дали не знаел още някой от ония с бижутата, които така завладявали ума? Фауст знаеше няколко и я засипа с игли за коса и брошки, изработени направо майсторски, но без особена стойност, понеже дори алхимик като Фауст не може да направи кой знае какво както си лежи в леглото, — изпълнен до краен предел с любовно желание и положил глава върху мека женска гръд.

Но все пак се надигна и, като си припомни една магия, приписвана на Албертус Магнус, направена по времето на левантинската му обиколка, взе една от розите, които бе създал, направи над нея няколко кръгови движения с ръка и изрече една етруска магия, която бе научил в Неапол, и пред него се появи изключително красив тюркоаз, поставен в красива сребърна обковка.

— Поразително! — извика Маргарита. — Как го направи?

Фауст помаха с пръсти.

— Всичко е в ръцете. И, разбира се, в доброто ноу-хау.

— Щом може да правиш такива неща — каза Маргарита — можеш да станеш богат. Защо тогава живееш по този начин?

Жестът й красноречиво обгърна стаята, която, макар и достатъчна за нуждите на Фауст, с нищо не повдигаше репутацията на вътрешния й Декоратор.

— Никога не съм търсил богатства — отвърна й Фауст. — Моето богатство беше познанието и аз търсех философския камък, който е мъдрост, а не злато, както мислят непросветените.

— Това го разбирам — каза Маргарита. — Но каква ти е отплатата?

— Моля?

— Ами, хората винаги правят дадено нещо, за да получат нещо друго в замяна. Не си ли забелязал? Отглеждат зърно, защото искат да ядат хляб. Отиват на война, за да запазят мира. Убиват, за да запазят живота си. И винаги го правят заради точно обратното нещо, което е тяхната отплата.

— Благословено да си, дете мое — каза Фауст — че по своя неук начин и съвсем несъзнателно повдигна един въпрос, който навежда на доста интересни философски размисли. Значи питаш каква е крайната цел на моето търсене на мъдростта?

— Колко добре го каза — промълви Маргарита. Фауст се усмихна.

— Знание, мъдрост, това са цели сами по себе си и нямат нужда от „отплата“, както доста остро, но находчиво се изрази ти.

— Защо тогава си тъй ядосан на самозванеца, за когото ми разказа? Това, че е взел твоята награда, не ти пречи да преследваш познанието.

— Хм — каза Фауст.

— И какво ще направиш — попита наивно Маргарита — когато станеш толкова мъдър, колкото искаш да си?

— Ще ставам все по-мъдър.

— А когато придобиеш всичката възможна мъдрост?

Фауст се замисли за миг, после каза:

— Когато постигнеш цялата мъдрост, която търсиш, ще си готов да се наслаждаваш на удоволствията на възприятията, като например яденето, къпането, спането, отиването до тоалетната, любенето, залезите и така нататък. Но ние, философите, считаме тези неща за дреболии.

— Дреболии или не — отвърна Маргарита — но след като получиш мъдрост, каква друга отплата могат да ти дадат те? Тялото и душата, доктор Фауст. Когато свършиш с нахранването на едното е време да нахраниш другото.

— Естествено, не бива да се забравя религията — каза Фауст. — Тя е считана за завършена сама по себе си. Но не и за мен, разбира се; да приемеш това, което ти се дава наготово, догмата, това, което е традиционно и обикновено се приема, без да си задаваме въпроси, се противопоставя на духа на свободната инициатива, когото Фауст защитава и който му казва да се ръководи от собствените си преценки и от повика на здравия си разум, а не от това, което ще му наговори някакъв суеверен свещеник.

Фауст така се опияни от собствените си думи, че изскочи от леглото и, като се загъна добре в халата, закрачи нагоре-надолу из стаята, разсъждавайки на глас.

— Философът търси съвършенството на мига, ако трябва да говорим честно. Иска му се да намери толкова съвършен миг, че да му каже „О, миг, поспри. Ти тъй си съвършен.“ И ако някой може да ми го даде, бил той човек или дявол, ще може да вземе душата ми. Предполагам, че Мефистофел е дошъл да говорим именно за нещо такова. И явно е ставало дума за велики дела, защото по каква иначе причина ще иска Мефистофел да ме подмлади, по-точно не мен, а онзи самозванец, преди да започне всичко? По дяволите, той ще покаже на онзи чудесата на света — и видимите, и невидимите — и сигурно ще го засипе с лукс, защото точно това правят дяволите, без очевидно да разбират, че всъщност е необходимо нещо много по-малко от една съблазнителна жена, за да отклонят човека от правия път. Обикновено изкушенията са лесна работа; трябва само да отправиш и най-дребното предложение и грешникът сам хуква към греха си. Но аз съм изключение от правилото. И ето че той ми отне всичко! Фауст бе велик, защото знаеше, че един ден той ще бъде посочен и избран свише. Разбираш ли ме, Маргарита? Това беше единственият ми шанс да се включа в голямата игра, а сега той вече няма да се върне.

— Не можеш да ги оставиш така! — извика Маргарита.

— И няма да ги оставя! — извика Фауст в отговор и добави с по-тих глас. — Но какво бих могъл да направя? Мефистофел и самозванецът може да са навсякъде!

Точно в този миг всички църковни камбани в големия град зазвъняха за вечерня. Силният бронзов звън с трептящите си вибриращи тонове и малките вълнисти затихващи обертонове отекнаха надълбоко в лабиринтите на Фаустовия слух и му донесоха една важна новина, достъпна единствено за неговия слух…

Великденската служба. Тя се чества и на Земята и на Небето. А сред силите на мрака това беше една величествена антивеликденска Неделя.

Разбира се, те ще бъдат точно там — Мефистофел и самозванецът!

— Зная къде може да са! — извика Фауст. — Ще тръгна след тях да преследвам съдбата си!

— Прекрасно! — извика Маргарита. — Ех, да можех да споделя поне една мъничка частичка от тази съдба с теб!

— Да бъде! — отвърна Фауст с вик. — Ти, Маргарита, ще ме придружиш, ще ми помогнеш в тази мисия и ще споделиш моята награда!

— Толкова ми се иска — каза Маргарита. — Но, уви, господине, аз съм само една обикновена гъсарка, която само преди два дни е станала кръчмарска слугиня. Не разбирам нищо от алхимия.

— Няма нужда да разбираш от алхимия, за да те пратя да ми купиш лекарство от аптеката — каза Фауст. Той облече работната си роба. — Хайде, обличай се и да започваме!