Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Аззи (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
If at Faust You Don’t Succeed, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 61 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2007)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011)

Издание:

Роджър Зелазни & Робърт Шекли

АКО С ФАУСТ НЕ УСПЕЕШ…

Американска, първо издание

Преводач Цвета Георгиева

Художник Пламен Мопев

Редактор Петя Минкова

ИК „Адамас“ — Варна, 1994

Печат ДФ „Абагар“ — В. Търново

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)
  3. — Корекция

Част четвърта
Флоренция

Глава I

— Е, Фауст, ето че пак те изпращаме в следващия етап на състезанието. Този път отиваш във Флоренция през 1497 година. Колко ти завиждам, скъпи ми приятелю! Ще видиш съвсем отблизо града, който твърди, че е люлка на изкуствата на новия свят. Много учени твърдят, че ренесансът всъщност е започнал във Флоренция. Как ти звучи?

Мак и Мефистофел седяха в малък кабинет, поставен насред Лимбо. В тази си част Лимбо беше широко и просторно място и се виждаше единствено кабинетът. Кабинетът бе нещо, което Мефистофел използваше често за късна книжна работа. Беше съвсем проста дървена рамка, около десет метра широка (в Лимбо можеш да строиш, колкото си искаш, големи неща за същите пари, но Мефистофел искаше да поддържа имиджа си на скромен демон). По стените висяха картини с маслени бои, изобразяващи пасторални пейзажи. Както и малък, тапициран със зелен сатен, диван, на който седеше Мефистофел, и дървен стол с изправена облегалка, на който беше кацнал Мак. Мефистофел бе дал на Мак чаша ечемично пиво, за да го подкрепи след трудните преживелици. Но всъщност бързаше да продължат със състезанието.

— Е, добре — каза Мефистофел най-накрая. И така, без изобщо да успее да си поеме дъх, Мак разбра, че ще трябва да потегли отново. Към някакво място със странно име.

— Какво е това ренесанс? — попита Мак.

— А, забравих — подсмихна се Мефистофел. — Терминът е бил въведен в употреба много време след самия Ренесанс. Отнася се за един исторически период, скъпи ми Фауст.

— И какво ще правя в този ренесанс? — попита Мак.

— Ами, нищо конкретно, Ренесансът не е нещо, с което можеш да направиш каквото и да било. Виж, само исках да подхвана разговор и да ти покажа колко важно е било това място за историята и как изборът ти тук би могъл да промени съществено хода й.

— И какво трябва да направя? Пак ли има избор?

— Да, разбира се, има избор — обясни Мефистофел. — Ще те оставим във Флоренция по време на голямата Клада на суетата.

— Това пък какво е?

— Голямо опожаряване на предмети на суетата — като например огледала, забавни картинки, забавни романи, ценни ръкописи, бонбони и други такива. Те били натрупани на огромна купчина в средата на двора на Пиаца дела Синьория и били запалени.

— Звучи ми малко прекалено — каза Мак. — Сигурно искаш да спра този огън?

— Ни най-малко — отвърна Мефистофел.

— Какво ще трябва да извърша в такъв случай?

— Някакво дело — каза Мефистофел. — Ето защо ние поставяме нашия Фауст в това състезание. За да извърши своето дело, което ще допринесе или за Доброто или за Злото и ще бъде оценено от Ананке.

— От кого?

— Ананке е гръцкото име на древната първична сила на Необходимостта, това, което трябва да бъде. Всички неща, в крайна сметка, трябва да бъдат съдени от Ананке.

— И къде е тази Ананке?

— Тя е вездесъща — обясни Мефистофел. — Но безтелесна и неуловима, тъй като Необходимостта е крайната сила, която свързва нещата едно с друго, но е невеществена по самата си същност. Когато му дойде времето, Ананке приема телесна форма и ни казва своята присъда.

Това идваше малко нанагорно за Мак.

— И какво по-точно ще трябва да направя?

— Не мога да ти кажа — поклати глава Мефистофел. — Специално този епизод е разработен малко по-различно от останалите. И сега ти сам ще трябва да решиш какво да правиш.

— Но как бих могъл да преценя какво трябва да направя?

Мефистофел сви рамене.

— Има много начини. Може да видиш някой в смъртна опасност и да решиш да спасиш живота му. И тогава присъдата ще зависи от това чий живот си спасил и какво е направил той със своя живот през годините, които е живял след това.

— А аз откъде бих могъл да знам? — попита Мак.

— Просто ще трябва да поразсъждаваш малко — отвърна Мефистофел. — В този момент Николо Макиавели е във Флоренция. Може да го посъветваш да не пише шедьовъра си „Принцът“, който предизвика такова брожение сред небесните среди. — Мефистофел позамълча, разгледа задълбочено ноктите си и продължи:

— А би могъл ида ми потърсиш една картина от Ботичели, ако не успееш да измислиш нищо друго.

— Това ще бъде ли добро дело?

Мефистофел се поколеба. Щеше да си изпати здраво, ако някой научеше за това. Но той знаеше едно място на западната стена на главната зала в двореца си, където можеше да я окачи. Другите архидяволи щяха да умрат от завист, като я видят.

— О, да — каза той. — Да ми намериш картина от Ботичели не би било никак зле.

— Проблемът е — каза Мак — че не съм в състояние да разпозная картина от Ботичели от друга на Дюрер. Те са ми тъмна Гърция. Всъщност разбирам много повече от Гърция, отколкото от картини.

— Е, това не е честно — каза Мефистофел. — Сигурен съм, че никой няма да възрази, ако пооправя малко знанията ти в областта на изкуството. Може да ти трябва, за да успееш да изпълниш задачата си.

Той махна с ръка. И коленете на Мак внезапно се подгънаха от засипалия го само за миг огромен товар от знания по сравнително изкуство от елнистичния период чак до съвременните представители на различните течения.

— Да ти донеса картина от Ботичели? Това ли искаш да направя?

— Не е моя работа да ти казвам какво да правиш — каза Мефистофел. — Просто ти давам малко начална информация, за да придобиеш известна представа за условията. — Той се поколеба за миг, но добави:

— Но разбира се, ако по време на изпълнението на задачата си, попаднеш случайно на някоя картина от Ботичели, ще бъда щастлив да я купя от теб на добра цена.

— А ако случайно не попадна на такава картина — попита Мак — какво ще трябва да направя?

— Не мога да ти кажа. Скъпи ми Фауст, в тази игра не съществува лесен избор. Не става въпрос само да откриеш „най-добрия“ мотив за действие, според някакъв предварително определен критерий. В това не става дума за морал или поуки. Това са само празни приказки. Просто ти се дава възможност на теб, един обикновен смъртен, да вземеш решение, което обикновено е отредено за небесните същества. И ние искаме да видим как би се справил един човек с подобна задача.

— Добре — каза Мак колебливо. — Но все пак не съм сигурен, че го разбирам.

— Скъпи приятелю, това е нещо като викторина.

— Моля?

— О, забравих. То пък те още не са били измислени по твое време. Значи, представи си един човек, който стои пред публика и трябва да отговаря на разни въпроси за пари и да му плащат за всеки верен отговор. А сега, за десет хиляди луидора… Ти се намираш на Кладата на суетата във Флоренция през 1497 година. Пред теб има огромна клада. И върху нея се хвърлят разни предмети на човешката суета. И сред тях се намира безценна картина от Ботичели. В твоя власт е да я спасиш. Какво ще направиш?

— Имам една идея — каза Мак. — И значи, ако ти я харесаш, аз получавам парите?

— Долу-горе за това става дума — отвърна Мефистофел. — И така, да продължим. После ти даваме, е добре, подобна ситуация. Намираш се в палата на Лоренцо ди Медичи. Той е велик и ужасен тиран, но също така и велик, вдъхновен почитател на изкуствата. Той е на смъртния си одър. Ето. Вземи това. — И той подаде на Мак едно малко стъклено флаконче със зелена течност. — И ти държиш в ръката си лек, който ще му дари още десет години живот. Ще му го дадеш ли или не?

— Охо — каза Мак. — Ще трябва да си помисля по този въпрос. Можеш ли да ми кажеш още нещо?

— Съжалявам, но само това мога да ти подскажа. Същността на всичко това се състои в бързината. Ние проверяваме бързината на мисълта и на реакциите ти, които, ако се замислиш по-сериозно, ще разбереш, че дори не си подозирал, че имаш. Отивай там, доктор Фауст, и направи нещо за човешката раса! Готов ли си?

— Май, че да — каза Мак. — Ами къде е Маргарита?

— Изпратих я по-рано да те посрещне във Флоренция. Каза, че искала да отиде по магазините, докато има още време.