Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Ако с Фауст не успееш… (29)

Глава VI

Илит вършеше добри дела в една от временните алтернативни земни времеви линии, когато Михаил я откри по горещата небесна телефонна връзка. Илит веднага тръгна. Харесваше й да работи като ангел при Доброто, въпреки че все още бе само на обучение. Главната трудност в живота при Доброто беше, че май нямаше какво да се прави. Тя бе накарала Хермес Тризмегистус да я включи в тази външна времева линия, така че да може да се занимава с Добри дела. Беше хубаво, но, разбира се, не беше като на истинската Земя, така че се зарадва, когато Михаил я намери.

— А, виж сега, Илит — каза Михаил. — Оказва се, че имаме една работа за теб. Нали знаеш за голямото състезание между Светлината и Мрака?

— Разбира се — каза Илит. — Никой в астралния свят не говори за нищо друго.

— Е, и на двете страни в състезанието се разрешава да имат наблюдатели. Това е, за да се уверим, че никой не се възползва от ситуациите за сметка на другия и не напътства състезателя в действията му. Искам да отидеш на Земята и да провериш какви ги вършат Мефистофел и Мак.

— Готово — каза Илит.

— Ето, вземи това — и той й подаде един амулет.

— О, Михаиле! — възкликна Илит.

— Не е подарък — каза Михаил. — Това е амулет, който прави притежателя си невидим. Ще ти даде възможност да наблюдаваш всичко, без самата ти да бъдеш виждана.

— Добре. До скоро! — И тя изчезна.

Илит настигна Мак точно в края на константинополската му проява. Използвайки способностите на амулета, тя видя Ирене и Мак на дивана и стигна до свои собствени заключения.

Принцеса Ирене, изумена повече от всички от внезапното появяване на чернокосата вещица с вятърничавата прическа и с девическата си, но все пак предизвикателна ангелска одежда, каза:

— О, боже! Какво ли ще стане сега?

— С вас нищо — отвърна Илит. — Но трябва да си разменя две думи с този приятел. — Тя посочи Мак, който бе започнал да се измъква назад, но не успя да направи това, което му се искаше най-много, а именно да побегне като луд от вероятно полуделия дух.

— Обаче него — каза Илит — ще го отведа със себе си, защото това, което имам да му кажа, не е за невинни ушенца. — Тя се обърна към Мак и каза:

— Хайде с мен, млади приятелю — с тон, който не търпеше възражения.

Тя поведе Мак през преддверието и надолу по коридора към съседната стая, която бе същата като тази на Ирене, само че необитаема, очакваща пристигането на някоя друга едноезична принцеса от някоя друга малка държавица. Илит взе стол и, сядайки съвсем изправена, загледа Мак, който стоеше пред нея като засрамен ученик.

Тя каза:

— Доктор Фауст, много съм разочарована от вас.

— От мен ли? — изненада се Мак. — Че какво съм направил?

— Не ми се правете на ни лук ял, ни лук мирисал. Бях в съседната стая и чух всичко.

— Наистина ли? — поиска да узнае Мак, като напразно се опитваше да си спомни за какво си говореха двамата с принцесата преди да се появи Илит.

— Чух как се опитвате да прелъстите бедната невинна принцеса, като се възползвате от Езиковата магия, дадена ви от Мефистофел, само за да ви подпомогне в злините ви.

— Ей, почакай малко — каза Мак. — Нищо не разбираш. Не съм правел нищо нередно!

— А как ще обясните тогава онова цуни-гуни в момента, когато влязох в стаята?

— Тя се опитваше да ме прелъсти, а не обратното!

Красивите устни на Илит се изкривиха в презрителна усмивка. Илит някога беше вещица. Но това беше в ония ужасни стари времена, когато тя служеше на силите на мрака с цялата страст на наивната лъст. Но срещна Бабриел — студеноокия русокос ангел, в когото се влюби по време на предишното състезание на хилядолетието и очите й се отвориха за духовната страна на любовта. Беше по времето, когато Аззи пресъздаде онази осъвременена версия на приказката за Принца. До този момент Илит бе приятелката на Аззи. Но в мига щом срещна златокосия Бабриел, забрави всичко за този червенокос млад демон с лисиче лице. Любовта промени ценностната й система. Тя се обърна ревностно към доброто, наистина го направи тази вещица с прекрасно заоблени хълбоци и здрави мускули, понеже Доброто беше неговия избор и тя го намери сполучлив, даже приятен. И от любов към красивия, но извънредно благочестив млад ангел, тя промени занятието си, положи нови духовни клетви и прегърна Доброто с ревност, понравила се силно на онези, които харесват такива неща. И от безгрижна, хойкаща по забави вещица, тя се превърна в такава пуританка и педантка, каквато в наши дни е рядкост да срещнеш дори в рая; но, естествено, няма по-ревностни поддръжници на Доброто от издигналите се от калта. Илит преследваше Доброто и Почтеното поведение (две качества, които тя често приравняваше едно на друго), както някога бе преследвала Лошотията и Разюздаността и с ентусиазъм, който понякога смущаваше по-старите представители на Доброто, които вече се бяха понаучили как стават някои работи по време на дългата си служба в лагера на Светлината. „Ще се научи“, казваха те. Но досега не бе успяла.

— Вие злоупотребявате с положението си — каза Илит на Мак. — Не сте изпратен през времето и пространството да съблазнявате девойки с вашия, получен от сатаната, талант за езици. Вие трябва да работите сериозно по поставените ви във връзка със състезанието задачи, а не да се занасяте с този и оня като пубертетче. Възнамерявам да внеса оплакване срещу вас в Управителния съвет по отношение на поведението ви. А междувременно ще взема мерки да не можете да повторите осъдителното си държание.

— Момиче, слушай, не си разбрала добре — каза Мак и се приготви да обясни какво се е случило до най-малката подробност. Но на Илит хич не й се слушаха лъжите на този не лош на вид русокос прелъстител, обладаващ магически талант към езиците.

Илит каза:

— Ще те сложа там, където повече няма да можеш да пакостиш, докато оправя нещата с този случай. Отиваш в Огледалния затвор, момчето ми.

Мак вдигна ръце в знак на протест. Но не беше достатъчно бърз. Нищо не е по-бързо от магията на разгневена вещица. Само между две примигвания и бърз като светкавица жест на дългите си пръсти с кървавочервени нокти, Илит беше изчезнала. Или поне така изглеждаше отначало. Но когато Мак се огледа по-внимателно, видя, че всъщност е изчезнал той. Или ако не изчезнал, то поне отправен на друго място.

Намираше се в малка стая с огледала. Огледала имаше на стените, на пода и на тавана. Те като че ли бяха повече, отколкото стените можеха да поберат. И образуваха отразителни живачни тунели и пропасти, един истински бароков топографски модел от огледала. Той виждаше свои отражения и отражения на отраженията си в стотици огледала и от стотици различни ъгли. Обърна се и видя как се обръща в хиляди повърхности. Направи колеблива крачка напред и се блъсна в огледало. Отдръпна се като опарен и хилядите му подобия сториха същото, освен няколко, които не се бяха блъснали в нищо. На Мак се стори страшно зловещ фактът, че някои от отраженията не правеха точно онова, което правеше той или пък другите му отражения. Едно от тези непокорни изображения седеше в кресло и четеше книга; то вдигна глава и намигна на Мак. А друго като че ли седеше на някакъв речен бряг и ловеше риба. Изобщо не вдигна поглед. А имаше дори едно, което седеше обратно на стол, с протегнати напред крака, и му се хилеше право в лицето. Поне Мак си помисли, че става дума именно за неговото лице. Внезапно вече не беше така сигурен какво точно имаше на предната част на главата си.

Отново тръгна, с протегнати ръце, като се опитваше да напипа огледалните повърхности, с надеждата да намери път през огледалния лабиринт. Някои негови изображения правеха същото. Но поне едно от тях седеше на маса и ядеше печено говеждо и йоркширски пудинг. А друго от изображенията му беше заспало на огромно пухено легло, друго седеше на малък хълм и си пускаше хвърчило. Когато погледнеше към тези изображения, повечето вдигаха поглед, кимваха му и се усмихваха, въпреки че някои не му обръщаха никакво внимание. И пак се заемаха с работата си.

Мак не можеше да повярва на очите си. Един глас вътре в него каза: „Полудявам!“ Втори се обади: „Чудя се дали не са оставили нещо за четене тук?“ Мак осъзна, че не може да направи нищо и затова затвори очи и се помъчи да си мисли за приятни неща.