Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Ако с Фауст не успееш… (24)

Глава I

Когато Мак отвори очи, видя, че се намира на ъгъла на една оживена улица в един очевидно голям град. От двете му страни стояха Мефистофел и Маргарита. Мефистофел изглеждаше елегантен както винаги. В бутониерата на тъмния си официален костюм имаше свежа червена розова пъпка. Черните му обувки бяха току-що лъснати и блестяха. И Маргарита беше красива като картинка. Беше намерила време да си оправи грима, след заминаването си от Константинопол, и да се преоблече с рокля на цветя със силно изрязан корсет.

Мак се огледа и изведнъж осъзна, че в този град се издигат множество големи благороднически сгради с особена архитектура, която трябва да беше китайска. Това впечатление се подсили и от обитателите на града, които бързаха насам-натам, облечени в дрехи от кожи и коприна с дълги ръкави и си говореха на висок тон. Въздухът беше режещ и студен и миришеше на въглища и на прах от петте аромата. Небето над тях се простираше синьо и изцъклено по северняшки. Край тях минаваха мъже с кожени шапки и плоски оранжеви лица. Мак знаеше с абсолютна сигурност, че това са монголци. Май тук имаше доста от тях и всички бяха въоръжени до зъби. Те минаваха покрай Мак и другите, като че ли изобщо ги нямаше там.

— Какво става? — попита Мак. — Не ни ли харесват?

— Не ни виждат — отвърна Мефистофел. — Направил съм ни временна магия за Невидимост. По-евтино е, отколкото да наемеш зала за конференции.

— Щом така казваш — обади се Мак. — И сега какво ще трябва да правя тук?

— Ей там, пред теб — започна да обяснява Мефистофел — в края на улицата е големият дворец на хана. В него живее Великият хан, неговите благородници, роднини, наложници и използвачите. В този дворец е и Марко Поло.

— Великият венециански пътешественик ли? — изуми се Мак.

— Той самият. Обикновено чичо му и баща му са там с него, но сега са заминали на път с цел търговия до Трабзон.

— Къде е Трабзон? — попита Мак.

— Няма значение. Това няма нищо общо с теб. Необходимо е да знаеш само какво трябва да направиш там.

— Да, добре — каза Мак. — Я ме осветли по въпроса.

— Ето как стоят нещата. Марко възнамерява да напусне Пекин и да се върне във Венеция. Ханът неохотно се е съгласил да го пусне, защото Марко е единственият, който може да осигури безопасен ескорт на принцеса Ирене, която е сгодил за един благородник в Персия. Обаче съществува заговор за убийството на Марко. Някои от монголските благородници го ненавиждат заради благоволенията, с които го е удостоил ханът. Има хора, които искат да го убият. Единият ти избор е да предотвратиш убийството на Марко Поло преди неговото заминаване от Пекин.

— Чакай малко — каза Мак. — Той нали в действителност е заминал от Пекин.

— Да, но някога. А това се случва сега. Така че трябва да се направи отново. И нещата да тръгнат по различен път. Защото, въпреки че се случва отново, това също така е и първият път.

— Но ако всичко стане по различен начин — каза Мак — няма ли всичко да отиде по дяволите в нашето собствено време?

— Не се тревожи за това — каза Мефистофел. — Представи си, че това е игра в играта. Ти си доведен тук и ти се дава един миг от времето. Ще имаш три възможности за избор какво да направиш с него. И от тях ние ще видим как ще повлияеш на бъдещето и дали това ще е за добро или за зло.

— Но това няма никакъв смисъл — каза Мак. — Защо да помагам на Марко? Той вече се е отървал от всякакъв заговор, който може да съществува някога срещу него.

— Ти изглежда не разбираш — каза Мефистофел. — Когато ние те пратим там, нещата стават като за първи път. Няма никакви предварително уговорени резултати. Пък и кой може да каже колко пъти е била разигравана историята с Марко Поло? Историята на Земята е като старите пиеси с поука, които гледаме отново и отново, но без предварително написан край. Нещо като комедия дел арте. Основният актьорски състав се събира всяка вечер, играта започва, но понякога, съвсем неочаквано, краят е съвсем различен.

— И този нов край не повлиява на хода на историята, така ли?

— Откъде би могъл да знаеш какъв е ходът на историята, ако плуваш насред течението? И все пак, въпреки че всичко е ужасно сериозно, това е само една игра. Поне за нас е. Но за теб най-добре е да продължи да е сериозно, защото иначе може и да си изпатиш.

— А какъв друг избор имам? — попита Мак.

— Въпросът с принцеса Ирене. Тя е от далечна страна и Хан Кублай я е сгодил за благородник от Персия. Но ако тя се омъжи за друг, това също ще промени хода на историята. Ти можеш да направиш това, като я накараш да се омъжи за друг.

— А какво става с онзи, за когото се омъжва тя? — попита Мак.

— Историята не ни е казала този факт — отвърна Мефистофел.

— Добре — каза Мак. Той разбра, че няма да измъкне нищо повече от този горделив демон. — А какъв е третият избор?

— Хан Кублай притежава магически скиптър, който носи щастие на монголските воини и следователно — нещастие на враговете им, което включва и държавите от Запада, на които Хан Кублай се противопоставя. Можеш да откраднеш този скиптър.

— Предния път опитах да направя същото с магическата икона.

— Този път е съвсем различно. Забрави предишния път. А сега, ако си готов, ще снема пелерината невидимка и можеш да започваш.

— Чакай малко! — извика Мак. — Как ще обясня присъствието си там?

Мефистофел се замисли за миг.

— Кажи им, че си посланикът от Офир.

— А какво е Офир?

— Офир — обясни Мефистофел — е старозаветният град, откъдето цар Соломон е взел златото, среброто, слоновата кост, маймуните и пауните си.

— И къде се намира този Офир?

— Никой не знае със сигурност. Споменават се различни местоположения, сред тях Източна Африка, Далечния Изток, Абисиния и Арабия. Можем да бъдем сигурни, че Марко Поло не е бил там, иначе щеше да го е споменавал в дългия, изпълнен със самохвалство, списък на пътуванията си, който ще остави след себе си. Така че спокойно можеш да заявиш, че си точно този, без никой да може да те разобличи.

— Ами, добре — каза Мак. — Значи аз съм офирския посланик. А може би е офирианския?

— Както предпочиташ — Мефистофел вече проявяваше признаци на нетърпение. — А сега, ако си готов…

— Чакай! Още нещо! — каза Мек. — Ами облеклото ми?

— Погледни се — отвърна му Мефистофел.

Мак се огледа. Очевидно, докато бе преобличал себе си и Маргарита, Мефистофел бе намерил време да облече Мак в чернобели прилепнали панталони, подплатена с вълна връхна дреха и малка шапчица с перо. Така че това беше наред. Но Мак чувстваше, че има и още нещо, още някакъв проблем. Мефистофел вече бе започнал да маха с ръце, както винаги, когато се готвеше да изчезне. И в този миг Мак се сети.

— Чакай! Че как ще говоря с тези хора?

— Какво искаш да кажеш? — изненада се Мефистофел.

— Защото, ако те не говорят немски и малко френски, добре ще се подредя.

— О — намръщи се Мефистофел. — Но, доктор Фауст, ти си известен учен и лингвист.

— Нали знаеш как е — каза Мак. — Хората все преувеличават тези неща. Пък и отдавна не съм се занимавал с езици. Те имат нужда да се поддържат.

— Добре тогава — въздъхна Мефистофел. — Ще ти дам една Езикова магия, с която ще можеш да разбираш всичко, което ти се казва. Но внимавай с нея, защото не е за общо ползване.

— Една такава Езикова магия ще свърши работа — кимна Мак.

Мефистофел махна с ръка.

— Готово. Но трябва да ми я върнеш, когато свършиш.

— Ами аз? — попита Маргарита.

— Ти си просто с него, като приятелка — каза Мефистофел. — Тази магия не се отнася до теб. Та, готови ли сте?

Мак преглътна и кимна. Мефистофел изчезна, но този път без пламъци и дим, просто бързо избледня. В същия миг един нисък, набит мъж с брада се блъсна в Мак.

— Огрунджи — каза човекът.

— Не, не, вината беше моя — отвърна Мак. И се удиви на факта, че бе разбрал идеално какво му казаха. Непознатият отмина и Мак се обърна към Маргарита.

— Ех, ако можеше Мефистофел да не се държи така властно — каза Мак. — Всъщност не урежда тези неща много добре. Чакай сега! Какво е първото нещо, което трябва да направя?

В този момент един висок, свиреп на вид воин с кожена шапка и лакирана ризница, меч, щит и копие на гърба си, каза:

— Ей, ти!

— Това ми прозвуча познато — промърмори Мак на Маргарита. И като се обърна към воина, той каза:

— Да?

— Не съм те виждал преди. Кой си ти?

— Аз — отвърна Мак — съм посланикът на Офир. Заведи ме при вашия хан. А, между другото, това е приятелката ми, Маргарита.

— Последвайте ме — каза войникът.

Движейки се на няколко крачки зад воина, от чийто път хората бързаха да се отдръпнат с много поклони, те преминаха през оживения пазар, простиращ се между тях и двореца на Хан Кублай. Тук изобилстваше от миризми и аромати, повечето китайски, а не европейски, макар че се долавяше и мирисът на индийско къри и на хибискус от Южните морета. А щом тръгнаха покрай сергиите, въздухът се изпълни с пудра на петте аромата и Акцент. Пресовани блокчета водорасли, които хората хрупаха като зеле, излъчваха своя характерен упойващ мирис с привкус на йод. Мак усещаше чистата миризма на бамбук и сандалово-дърво, заедно с по-настойчивите миризми на чесън, въглища, оризов оцет и плодове от личи. Имаше цели кошници печено свинско и подноси с пиле „Генерал Ку“. Навсякъде се предлагаше „Патица по пекински“, натопена почти изцяло във вездесъщия пекински сос. Хора с възкафяви лица и права черна коса, с всякаква форма и размери, ги гледаха и си разменяха коментари. Благодарение на Езиковата магия, получена от Мефистофел, Мак ги разбираше всичките.

— Марта, я погледни натам.

— Какво има, Бен?

— Тия ми мязат на чужденци.

— Ама че смешен цвят на кожата!

— И какви грозни очи!

— А я виж как е облечен! Никой тук не носи такива кадифени жакети.

— И я погледни оная — с обувки на висок ток! Ние не носим такива обувки тук, толкова са паянтови, че можеш да си представиш какви са всъщност.

— Наистина не носим!

Шумна, но весела, тълпата не ги заплашваше с нищо. Мак, Маргарита и воинът излязоха от пазар с хилядите му аромати и стигнаха до един доста по-неутрален район, поне що се отнася до ароматизирането — един голям булевард, зад който се намираше красивият дворец.

Те пресякоха улицата и влязоха в един дълъг каменен двор, водещ до висока порта. Вратата се отвори и през нея се показа началникът на стражата, с лакирана ризница, меч и щит и гръмко попита:

— Кой идва там?

— Обикновен войник — отвърна монголският воин — който води със себе си посланика на Офир и неговата приятелка, да се представят на Хан Кублай.

— Моментът е избран прекрасно! — каза началникът на стражата. — Хан Кублай и целият му двор са събрани, тъкмо са свършили деловите разговори, а още не е дошло време за вечеря и се надявахме да стане нещо интересно. Мини, обикновено войниче, с почетните си гости.

Красотата на залите в двореца на хана не подлежеше на описание. Така че няма защо да опитваме. Те вървяха по дълги коридори, покрай спирални орнаменти с форма на свитъци, изписани с образци на китайска поезия, възхваляваща достойнствата на наблюдаването на водата. Последните врати преди залата за аудиенции бяха бронзови, високи, овални, с богати орнаменти. Отвориха се безшумно без човешка помощ.

— За кого да предам? — попита един дребен, тъмен мъж.

— Посланикът на Офир — каза Мак. — И неговата приятелка.

Голямата зала за аудиенции беше осветена от факли, които бяха наскоро внесени от Франция и затова горяха с безмилостна интелектуална светлина. Тя разкри пред Мак една групичка богато облечени хора. В средата, на малък пиедестал над другите, седеше среден на ръст, на възраст и на нрав мъж, средно тъмен и средно привлекателен, с малка брада и с тюрбан на главата, чийто връх бе увенчан с толкова голям блестящ диамант, че Мак, дори и да не беше информиран, пак би познал в негово лице хана.

От двете му страни стояха различни хора, които се оказаха благородници, лели и чичовци, а може би и няколко братя и сестри и някои от техните роднини. В залата имаше много царедворци. На един трон, малко встрани и назад от трона на Кублай, седеше бледа русокоса жена — навярно принцеса Ирене. Навсякъде имаше стрелци с полуопънати тетиви на лъковете и готови стрели, които наблюдаваха всяко движение на гостите и не вярваха на никого. До една малка маса седеше съвсем сам съсухрен старец, облечен в плащ на звезди. Това без съмнение беше кралският звездоброец. Недалеч от него стоеше напет млад мъж с европейски черти, облечен в хубав панталон и жакет, а на главата си беше сложил малка филцова шапка с ястребово перо. Това беше Марко Поло.

 

 

— Значи ти си от Офир? — каза Хан Кублай.

Припомняйки си думите на Мефистофел, Мак забеляза, че Хан Кублай държи в ръката си скиптър. Не изглеждаше магически на пръв поглед, но се предполагаше, че Мефистофел е дал вярна информация.

Ханът каза:

— Ти си първият офирианец, който ни посещава. А може би трябваше да кажа офирски?

— Както предпочита Ваше величество — отвърна Мак.

— Погледни, Марко! — каза Кублай. — Още един европеец!

Младият мъж с ястребовото перо на шапката вдигна поглед и се намръщи.

— Не го познавам. Как ти е името, човече, и откъде си?

— Аз съм доктор Йохан Фауст — каза Мак. — Роден съм във Витенберг в Германия, но отскоро съм посланик на Офир.

— Не съм виждал такива като теб в Европа — каза Марко.

— Надали. Ние, офирианците, обичаме да си стоим у дома. Вече не сме велика търговска нация, каквато е твоята Венеция, Марко.

— А, значи ме познаваш.

— Разбира се. Славата ти се е разнесла чак до самия Офир.

Марко се опита да остане смръщен, но беше поласкан.

— Кажи ми, какво произвеждате най-вече?

— Изнасяме доста неща — започна Мак — но главните ни търговски стоки са злато, сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

— Маймуни ли? Това е интересно — каза Марко. — Великият хан отдавна търси добър източник на маймуни.

— Нашите са най-добри — каза Мак. — Имаме големи маймуни и малки маймуни, оранжеви орангутани и така нататък. Мисля, че ще можем да ви доставим всичко от този артикул, от което имате нужда.

— Страхотно, ще поговорим пак за това — каза Марко. — Великият хан може би ще поиска и няколко пауна, ако предлагате добра цена.

— Ще си поговорим — каза Мак — и ще уговорим цена.

В този миг се обади придворния магьосник.

— Офир, а? Градът до Шеба?

— Точно той — каза Мак. — Улучихте веднага.

— Ще направя нови проучвания — произнесе се магьосникът.

— Със сигурност ще установите, че градът ни е наред — каза Мак. Той се подсмихна, но никой друг не се засмя на малката му шега.

Хан Кублай каза:

— Добре дошъл в моя двор, доктор Фауст, посланик от Офир. Но ще пожелаем да говорим с вас по-късно, защото нека се знае, че обичаме да чуваме разкази за далечни страни. Нашият скъп син Марко ни дарява с много разкази. Но винаги е приятно, когато дочуеш нещо ново.

— На услугите на Ваше величество — каза Мак и като забеляза, че изражението на лицето на Марко от намръщено премина направо в раздразнено, реши, че в този ден не си е спечелил приятели.

— Ами жената? — попита Хан Кублай. Мак изсъска към Маргарита:

— Той говори на теб!

— И какво казва? — попита Маргарита. — Не разбирам нито дума!

— Аз ще говоря от твое име — каза Мак. А към Хан Кублай изрече:

— Това е Маргарита, моя приятелка, но не знае нито дума монголски.

— Нито думичка ли? Но ние с радост бихме чули нейната история!

— Аз просто ще ви превеждам — каза Мак — макар и да е жалко, защото тя самата разказва тъй увлекателно.

— Няма да се наложи — каза Кублай. — За щастие наскоро основахме център за бързо изучаване на монголски за поданици и приятели, които не разбират езика ни. Но вие го говорите превъзходно, скъпи ми Фауст.

— Благодаря ви — поклони се Мак. — Винаги съм имал ухо за езици.

— Но жената ще трябва да се научи. Обясни й, че сега ще трябва да отиде в клас и да излезе чак когато се научи да говори.

Мак каза на Маргарита:

— Виж, много съжалявам, но ще те заведат в училище да учиш езика.

— О, не! — изстена Маргарита. — Само не отново в училище!

— Да. Съжалявам. Но не мога да направя нищо.

— По дяволите! — възкликна тя. — Това не е никакво удоволствие!

Но се остави да бъде отведена от две прислужници.