Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Ако с Фауст не успееш… (57)

Глава IX

Мак най-после излезе на една поляна, зад която се намираше село Сомвел, където Мак се надяваше да намери дук де Шоазол, голямата бяла надежда на роялистите. Той го намери седнал пред един хан на края на града, да чете обявите за продажба на коне в парижкия вестник.

— Вие ли сте дук дьо Шоазол? — попита той.

Човекът вдигна поглед от вестника и надникна към Мак над телените рамки на очилата си.

— Аз съм!

— Имам новини за краля!

— Е, крайно време беше — каза дук дьо Шоазол. Той сгъна вестника си на заглавната страница и посочи едно съобщение от „Парижки революционен журнал“.

— Видяхте ли това? Дантон и Сен Жуст искат кръвта на царя, а също и на Мария-Антоанета. Едно време наричахме това клевета и го наказвахме жестоко. Но в наши дни хората могат да публикуват каквото си поискат. И ми наричат това прогрес! И къде е кралят, господине?

— Идва насам — отвърна Мак.

— Кога?

— Не зная точно.

— О, страхотно — каза дук дьо Шоазол саркастично и сложи монокъл на лявото си око, за да може да погледне неодобрително към Мак.

— Вече е закъснял няколко часа и селяните са готови да ни претрепят, защото си мислят, че сме дошли да събираме данъци, а вие ми разправяте, че идвал. И кога точно ще пристигне?

— Трудно е да се предскаже с точност часа на пристигане на един крал — каза Мак. — Но се движи възможно най-бързо. Кралицата трябваше да си подготви някои неща. Така че не си отивайте все още. Кралската двойка е на път.

— Но и кралските селяни са на път — махна с ръка дук дьо Шоазол. Мак погледна и видя въоръжени с вили селяни да се събират в плътна тълпа в края на улицата.

— Е, и какво? — запита Мак. — Та те са само селяни. Ако предизвикат размирици, застреляйте ги.

— Лесно ти е да говориш така, млади човече. Явно не си тукашен. Не живееш по тия места. А аз имам имения, тъпкани с такива като тия. И трябва да се разбирам с тях догодина, когато тръгна да упражнявам властта си на господар. Това е Франция, където сексът е важно нещо! Пък и тези селяни са само малкото, които се виждат. А зад тях има още хиляди и всеки час се събират още и още. Могат да ни обелят като праскова. А ти ме съветваш да стрелям по тях!

— Това беше само предложение — сви рамене Мак.

— Здрасти — каза дук дьо Шоазол и обърна глава. — Кой е този?

Облечен в черно конник препускаше към тях, а зад гърба му се вееха краищата на палтото му. Беше Фауст. Той изтрополи по калдаръма в двора, скочи от коня си и се приближи към дука.

— Дадената ви заповед се отменя — каза той. — Господине, отведете незабавно войските си оттук.

— Джиджи-биджи — каза дук дьо Шоазол, който обичаше насмешливите английски забележки.

— А вие кой сте, всъщност?

— Доктор Йохан Фауст на вашите услуги.

— Не — обади се Мак. — Всъщност доктор Йохан Фауст съм аз.

— Двама Фаустовци, които носят противоречащи си съобщения — изрази на глас мислите си дук дьо Шоазол. — Ами, вижте сега какво ще ви кажа. Вие двамата най-добре да останете тук, докато не разбера какво става. Войници!

Войниците сграбчиха Фауст и коня му. Напразно се бореше магьосникът да се отскубне от железните им ръце. Мак, като видя накъде отиват работите, драсна, преди някой да успее да го хване, пребяга през обсипания с листа площад и скочи на коня си. Заби шпори в хълбоците му и препусна доста силно, а Фауст, заловен от войниците, бълваше ругатни и закани зад него.