Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Ако с Фауст не успееш… (30)

Глава VII

Мефистофел се появи изневиделица в покоите на Принцеса Ирене, придружен от кълба жълт серен дим, който донякъде издаваше настроението му. Бяха го вдигнали по тревога от любимия му стол пред хубав огън от цепеници, както си четеше „Спомени от едно зло детство“, една от най-вдъхновяващите книги, която му бе попадала от много време насам. Тъкмо бе стигнал до мястото, където главният герой — младият принц-демон — открива удоволствието да мами най-близките си хора и то в моменти, когато това е съвършено неоправдано в морално, отношение.

Но в този миг звънна телефонът, откъсвайки го от мечтанията му, и един от невидимите свидетели на състезанието му докладва, че току-що се е получила намеса от много сериозен характер, а именно: главният герой е бил неправомерно отстранен от сцената на събитията и затворен в огледална стая с непокорни отражателни повърхности.

Наложи се Мефистофел да остави веднага книгата и да забърза към двореца на хан Кублай, въпреки че точно в този момент на практика не беше на служба. Обаче всъщност не съжаляваше, защото посветилите живота си на злото са готови да отидат навсякъде, където ги повика необходимостта и да оставят по-пасивните удоволствия веднага щом се появи възможността да се направи нещо наистина лошо.

— Илит — каза Мефистофел строго — какво се опитваш да направиш? Защо си заключила Фауст?

— Искам да поправя една голяма несправедливост — каза бойко Илит, но част от увереността й вече бе започнала да се изпарява от нея, сгорещена от яростния поглед на демона.

— Какво си направила с Фауст?

— Затворих го за морални престъпления, ето какво — тросна се Илит.

— Жено, как смееш! Нямаш право да се намесваш в това състезание! Тук си единствено в качеството на наблюдател.

— И като наблюдател — изрече Илит с внезапно ожесточение — трябва да споделя едно свое наблюдение. Ти очевидно също си се намесвал в делата на Фауст и си му правил нездравословни предложения да се отклони от тясната пътека, открита за него; обясни ми откъде иначе ще намери време да прелъстява невинни принцеси, когато всъщност трябва да направи поредния си избор в тази ситуация?

— Аз ли? Как смееш да ме обвиняваш? Нямам нищо общо с това! — отвърна Мефистофел разгорещено. — Пък дори и да беше прелъстил онази курва, отговорността щеше да си бъде изцяло негова!

В този миг и двамата си спомниха, че принцеса Ирене е още там. Обърнаха се и погледнаха първо нея, после един друг. И постигнаха негласно споразумение. Илит вдигна едната си вежда; Мефистофел кимна. Илит направи малка Магия за заспиване, лека като воал на фея, и я метна върху принцесата. Тя я приспа и предизвика изтриване на паметта й за последния един час.

Сега, когато Ирене вече не им се пречкаше, а Мак все още седеше в огледалния си затвор, Илит се обърна към Мефистофел, а в тъмносините й очи гореше ярост.

— Ти си виновен за всичко! И хич не ми подхвърляй разни обвинения и привидно учени аргументи. И не забравяй, че някога съм била в твоя лагер.

— Овладей се, жено! — заповяда Мефистофел. — Езиковата магия, която дадох на Фауст, бе само с цел да му помогне да се оправи с тези ориенталски езици. Но независимо дали е било за добро или за зло, ти не можеш просто ей така да извадиш главния герой от действието. Това е престъпление по-лошо от всичко, което можеше да стори самият Фауст.

— Ти си лъжец! — извика Илит.

Мефистофел кимна.

— Да, разбира се, но какво общо има това със случая?

— Искам да се замести Фауст с някое по-морално същество!

— Я помисли малко, жено! Нито в Рая, нито в Ада има място за догматични морални присъди. Веднага освободи Фауст!

— Няма! Ти не си ми началник!

Мефистофел я гледаше яростно, после протегна ръка към кесията под наметалото си и извади малък червен портативен телефон. И набра 999 — числото на Звяра, но с главата надолу — което е номерът на Ангелите — и зачака, като потупваше с крак.

— На кого се обаждаш? — попита Илит.

— На някой, който, надявам се, ще те вразуми малко.

Само след миг се появиха кълба светъл дим и звън на арфи. Появи се Архангел Михаил, доста раздразнен, мокър до кости и загънат в много голяма бяла пухкава хавлия.

— Какво толкова спешно е станало? — попита той, раздразнен до предела на архангелското търпение. — Тъкмо се къпех.

— Ти вечно се къпеш — обади се Мефистофел.

— И какво лошо има в това? Нали знаеш какво казват за чистотата?

— Това е долна интрига! Злото е точно толкова изтънчено, колкото и Доброто. Самата Чистота е неутрална. Но сега няма време за дискусии.

— Вярно. Защо ме повика тук?

— Тази вещица — с дългия си остър нокът Мефистофел посочи към Илит, застанала предизвикателно насреща им със скръстени пред малките остри гърди ръце, стиснати устни и блеснали очи — тази глупава жена, този най-прост ангел-чирак, тази бивша дяволска слугиня, превърнала се в ангелска фанатичка, е сметнала за необходимо да извади Фауст от действието и е стигнала дотам, че го е затворила, като по този начин най-досадно е прекъснала Състезанието на хилядолетието. Ето защо те повиках.

Михаил се обърна към Илит. Широкото му чело се сбръчка в израз на раздразнение, каквото рядко може да се види на челото на архангел. Лицето му прие едновременно озадачено и скептично изражение.

— Извадила е Фауст? Възможно ли е това?

Илит, чийто глас вече не беше тъй уверен, но в него все още се долавяха предизвикателни нотки, каза:

— Какво можех да направя? Този Фауст тук прелъстяваше принцеса Ирене?

Михаил каза:

— А коя толкова е принцеса Ирене? Не, не ми казвай! Въобще няма значение коя е тя. И защо, в името на всичко свято, си позволи да прекъснеш нашето Състезание на Хилядолетието само заради някакво си дребно прелъстяване?

— Опит за прелъстяване — вметна Мефистофел.

— Още по-зле — каза Михаил. — И как можа изобщо да съсипеш нашето огромно удоволствие, след като те избрахме за наблюдател, и то само за да затворим устата на Бабриел, който напълно си е загубил ума по теб, за нещо толкова тривиално и маловажно като някакво си прелъстяване, и то не истинско, а само опит?

— Учили са ни, че прелъстяването е Лошо нещо — каза тихичко Илит.

— Без ни най-малко съмнение — отвърна Михаил. — Но ти вече трябваше да си разбрала, че не е част от политиката ни да се намесваме, когато някой върши нещо Лошо, както и другата страна не се намесва, когато някой върши нещо Добро. Не си ли чела за Моралната относителност и за Единството на противоположностите в „Наръчник на ангела по ежедневни практически земни въпроси“?

— Трябва да съм я пропуснала — каза Илит. — Моля те, само не ми викай. Опитвам се да бъда добра и да накарам и другите да станат такива.

— Подобна словесна находчивост няма да ти помогне в този случай — каза Михаил. — Ангелите трябва да налагат Доброто с Интелигентност. Иначе то ще се превърне в безчувствена, всепоглъщаща сила, зла по своята тоталитарна природа, ако не друго. А ние не искаме да се получи такова нещо, нали?

— Не разбирам защо пък не — вметна Илит.

— Ще разбереш. Веднага освободи този човек и го върни на полагащото му се място в събитията. После се яви в Центъра за намаляване на усърдието за наказание и превъзпитание.

— О, не бъди толкова строг с бедното момиче — Мефистофел мигновено се възползва от възможността да отбележи точка в полза на великодушието на Злото. — Нека да продължи да наблюдава. Но никакви намеси повече.

— Чуваш ли какво каза? — попита Михаил.

— Чувам и се подчинявам. Но не съм допускала, че е възможно един архангел да ми казва да се подчинявам на заповедите на дявол от Ада!

— Има още какво да научиш — каза Михаил. Той се загъна по-плътно в хавлията. — А сега, мога ли да се връщам в банята?

— Забавлявай се — отвърна Мефистофел. — Съжалявам за безпокойството.

Михаил се обърна към Илит:

— А що се отнася до теб, бъди добра, но не прекалено добра и не създавай проблеми. Това е заповед.

И той изчезна. Илит бързо развали Огледалния затвор. От него, примигвайки, излезе Мак. Мефистофел се усмихна и изчезна.

— Май се върнах — каза Мак. — Говорила ли си с принцесата?

— А ти внимавай какви ги вършиш — каза Илит на Мак и изчезна.