Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Ако с Фауст не успееш… (60)

Глава XII

Мак се втурна обратно към моста. Той беше задръстен, претъпкан, натоварен, претоварен и запълнен изцяло надлъж и нашир с каруци, коне и кочияши. Имаше каруци вляво и каруци вдясно, а между тях ниски, тесни талиги. А между тях се щураше Мак и се опитваше да въведе някакъв ред. Но към моста прииждаха нови и нови каруци, привлечени от обещанието на Михаил за ранно утринно намаление на цените на стоките на големия пазар във Варен.

Подпорите скърцаха и не предвещаваха нищо добро. И в този момент една каруца, натоварена с висок куп пушена херинга от Балтийско море, се натика на моста. Чу се скърцане на измъчени дъски и после цялата дървена конструкция поддаде и се пръсна на парчета.

Мак се смъкна от моста навреме, за да се спаси от затрупване. Мостът се срина като в забавен кадър и в мътните води на река Ер бавно западаха каруци. Чуваха се силни крясъци на болка и ужас и ужасено мучене на волове. После настъпи тишина. И тогава отдалеч се дочу дрънченето на сбруите на кралската карета, която се приближи откъм пътя и закова пред сринатия мост.

Без да губи нито миг, Мак се приближи към каляската.

— Ваше Величество! — извика той. — Все още има време!

— Какви ги говори този? — попита Мария-Антоанета. — Мостът е задръстен. Ние сме загубени.

— Все още има една възможност — каза Мак.

— И каква е тя, ако смея да попитам?

— Слизайте веднага от каретата, Ваши Величества. Ще купим коне от селяните тук наоколо и ще се върнем обратно към Париж, което ще заблуди преследвачите ви, а после ще тръгнете по друго разклонение към границата и ще пресечете от съвсем различно място. Все още има време да се спасите.

Луи се обърна към жена си:

— Какво мислиш?

— Звучи ми прекалено рисковано — отвърна Мария-Антоанета.

Кралят протестираше, Мария изобщо отказваше да мисли, но накрая се съгласиха. Мак ги прикотка да излязат от каретата. Те стояха под ранното утринно слънце с доста глуповат вид, сякаш не бяха свикнали да стоят на собствените си крака. Мак избърза напред и нае коне. Беше изчислил, че все още имат шанс да се измъкнат. В крайна сметка никой не знаеше, че кралят е тук. Никой, освен Друе, а той го бе оставил на сигурно завит под шубрака в Сен Менеулд.

Кралят се приближи към доведените от Мак коне и се покачи върху единия доста колебливо. После Мария-Антоанета се качи на другия кон. Най-после всичко беше готово.

Но тогава, тъкмо преди да потеглят, по пътя се Появи облак прах, който ставаше все по-голям и после се раздели на отделни ездачи. Беше Друе, който яздеше на чело на хиляда въоръжени войници.

Като забеляза голямата жълта карета, той извика:

— Кралят и кралицата! Арестувайте ги! Трябва незабавно да ги върнем в Париж!

Гвардейците направиха както им беше заповядано. Друе препусна към Мак.

— Ето че пак се срещнахме. Ти ми направи лоша услуга, гражданино. И мисля да ти го върна по същия начин.

Той махна на двама гвардейци и каза:

— Тоя човек е контрареволюционер. Дръжте го!

Мак попита:

— Кажи ми само едно нещо. Как успя да стигнеш дотук толкова бързо?

— Е, не с твоя помощ — отвърна Друе. — За мое щастие дойде този джентълмен и ми се притече на помощ.

Приближи се още един ездач и Мак разпозна в него Фауст.

— Пак ли ти! — хлъцна той.

Фауст се усмихна самодоволно.

— Лесно се отървах от войниците, после намерих този човек, помогнах му и така попречих на ужасния ти замисъл.

Тогава се появи Мефистофел.

— Пуснете този човек — каза той на Друе. Друе се изплаши много от демона, но каза:

— Той е заловен и ще бъде съден от трибунала.

Обаче Мефистофел каза:

— Съжалявам. От този момент нататък действието се поема от свръхестествените сили.

И той сложи ръка на рамото на Мак. И двамата изчезнаха. Само след миг Маргарита също изчезна.