Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Ако с Фауст не успееш… (55)

Глава VII

След като препуска известно време сам, Мак излезе на една полянка сред гората. Тук той видя селска кръчма, от чийто комин се виеше дим. Стори му се удобно място за така необходимата почивка. И тъй, той спря, помогна на Маргарита да слезе от коня, завърза животното за коневръза и му извади вода от близкия варел. После влязоха вътре с Маргарита.

Видяха обичайния кръчмар, който полираше месинговите топки зад бара, а в дъното на стаята гореше весело напален огън. До него, с гръб към Мак, седеше друг пътник и топлеше ръцете си на пламъка.

— Добре дошли, пътници — каза кръчмарят. — Ще пийнете ли по чашка бренди, за да ви дойде апетитът?

— Рано е още за пиене — отговори Мак. — Само по една чаша чай от борови кори, за да се разсъним.

— Седнете край огъня и се стоплете — каза съдържателят. — Имам добре накиснати и веднага ще ви донеса по чаша.

Мак отиде и седна до огъня, кимвайки любезно на мъжа, който вече седеше там, завит в голям плащ, със скрито в качулката лице и лък, облегнат на стената до него.

— Добър вечер — обади се мъжът и смъкна качулката си.

Мак го загледа втренчено:

— Знаете ли, мисля, че съм ви виждал някъде преди.

— Сигурно си виждал бюста ми в някой музей — отговори непознатият. — Аз съм Одисей, а как съм дошъл дотук от къщата си в покрайнините на Тартар е дълга история за разказване, ако имахме време за разкази. Но нямаме. А ти дали случайно не си Фауст?

Одисей говореше на омиров гръцки език с лек итакски акцент и Мак го разбра, защото Мефистофел така и не си бе взел Езиковата магия.

— Ами, да — отговори Мак. — Всъщност, познавам го в известен смисъл. Така да се каже, върша неговата работа вместо него, но вече започвам да се съмнявам в цялото това начинание.

— Ти ли си оня Фауст, който пътува с Елена? — запита Одисей.

— Не аз, а другият — обясни Мак. — Аз пътувам с Маргарита — и той се обърна, за да представи Маргарита на Одисей, но видя, че момичето вече е заспало в единия ъгъл на сепарето.

— Но и ти се представяш за Фауст, нали? — попита Одисей.

— Точно в този момент играя ролята на Фауст в състезанието между Мрака и Светилната. Но истинският Фауст се опитва да ме измести.

— И какво смяташ да правиш?

— Не съм съвсем сигурен — каза Мак. — Започва да ми тежи на съвестта това, че му заех мястото неоснователно. Може би трябва просто да отпадна и да оставя Фауст да влезе в собствената си роля.

Одисей изрече бавно:

— Ти май се справяш доста добре с тази работа. Защо ще се отказваш? С какво толкова те превъзхожда тоя Фауст?

— Ами, виж сега, другият Фауст, той е… велик магьосник и има право да представлява цялото човечество…

— Ни най-малко! — Одисей придърпа наметалото си и се уви още по-плътно. — Защо трябва човечеството да бъде представлявано от някакъв си магьосник? Те са същите като политиците, дори още по-лоши. Още ли не си разбрал истината? Магиите винаги работят против човечеството.

— Никога не съм мислил по този начин по въпроса — призна Мак.

— Магиите означават власт, а малко са хората, които управляват добре с нея. Мислиш ли, че е правилно шепа магьосници да водят хората? Би ли искал наистина да те управлява някой Фауст?

— Просто предполагах, че магьосниците знаят повече от обикновените хора.

— Това, което знаят, не е непременно полезно и за останалите хора. Аз самият съм имал няколко случки с магьосници. По мое време имахме Тирезий. Той беше наистина ненадминат. Но мислиш ли, че сме го оставяли да ни води в политиката или пък във война? Никога! Нашият водач, Агамемнон, имаше много слабости, но беше мъж и не твърдеше, че получава някаква специална милост от боговете и духовете. Внимавай с онези хора, които твърдят, че говорят от името на боговете!

— Но той е истинският Фауст!

— Може и да е. Но това не означава, че е истинският приносител на фаустовския дух. Това си ти, скъпи ми Мак, и се представяш такъв, какъвто си, без някакви особени познания и способности, без магически сили и въпреки това се опитваш да управляваш самия себе си.

Мак се окуражи от тези смели думи. Той допи чашата чай, която му бе донесъл съдържателят и стана, изчака сънената Маргарита да допие своя чай и да се изправи до него.

— Време е да вървим.

— Ами Фауст?

— Идва след мен.

— А, добре — каза Одисей — Чуваш ли, Ахиле? Ахил, който спеше дълбоко в един тъмен ъгъл, се стресна и седна.

— Повика ли ме, Одисей?

— Приготвяй се, приятелю! Фауст идва! Одисей и Ахил! Мак се надяваше те да успеят да задържат Фауст за известно време.

— Хайде, Маргарита — каза той.

— Идвам — изрече послушно тя, скривайки една прозявка.

Те излязоха от кръчмата, качиха се отново на коня и потеглиха към Сен Менеулд.