Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Ако с Фауст не успееш… (10)

Глава X

И така Фауст се впусна в трескави приготовления. Първо трябваше да си направи списък. Той седна зад бюрото и като топеше непрекъснато перото в мастилницата, написа всички съставки, необходими да се направи една наистина първокласна Магия за Пътуване. После се отпусна назад и изпадна в тиха почуда. Щеше да му отнеме месеци, дори години, да ги събере всичките, за да го отведат на Вещичата неделя и на всички останали места, където би искал да отиде след това. Трябваше да помисли и за Маргарита, понеже възнамеряваше да я вземе със себе си. Проблемът бе, че не разполагаше с никакво време да се сдобие със съставките по законен път. Но трябваше да ги има, защото иначе историята на Фауст, великата история за човешките възможности и въображение, противопоставени на Машинациите на дявола, нямаше да бъде разказана.

Струваше му се, че ако иска да спечели тази точка, то значи беше време да се предприемат крайни мерки, та дори и да не са съвсем законни. И ако в дългата история на изкуството на аргументирането, целта винаги е оправдавала средствата, то този момент бе точно такъв.

И тогава, изведнъж, той осъзна какво трябва да направи. Стана, взе един комплект с алхимически инструменти, които се оказваха полезни понякога, когато Магиите за отключване не действаха. Освен това взе един мях испанско вино, защото може би щеше да има нужда от подсилване преди края на това начинание.

— Хайде ела — каза той на Маргарита — трябва да свършим една работа.

Огромната маса сиви камъни, която представляваше Ягелонския музей, се възправяше сама-саменичка, тъмна и пуста, в парка на хълма, вдясно от Вратата „Свети Рудолф“. Маргарита стоеше настрани, докато Фауст мърмореше заклинания за отключване пред вратата на предния вход. И точно както се боеше, тази нощ нещо не ставаше както трябва. Понякога само една грешна интонация ще развали напълно някое заклинание до такава степен, че настиналите магьосници въобще се въздържат от правене на заклинания, за да не би някое изсумтяване, изречено не на място, да доведе до собственото им унищожение. Но дори и нещо да не беше наред, нямаше никакво значение, защото Фауст бе дошъл подготвен. Той извади малкия пакет с инструменти и се позанима с ключалката, а после, като отпи глътка вино за кураж, бутна и отвори вратата, колкото да могат да се промъкнат вътре с Маргарита.

Намираха се в голямото централно фоайе на музея, но експонатите тънеха в тъма. Мракът се разсейваше едва-едва само от случайните лъчи лунна светлина, проникващи през големите наклонени прозорци в покрива на сградата. Но Фауст познаваше достатъчно добре мястото и дръпна Маргарита да го последва — тя тъкмо зяпаше таблото с родословията на древните полски крале — докато коридорът свърши с една каменна стена. — А сега какво? — попита тя.

— Гледай сега. Ще ти покажа нещо за Ягелонския музей, което повечето хора не знаят.

Фауст прокара ръката си по стената, докато напипа една позната издутина и я натисна по точно определен начин. Част от стената се плъзна с глух стържещ звук по добре направените релси и пред тях се откри тесен проход.

— Накъде води този коридор? — попита Маргарита.

— До Забранената зала, най-нечестивата от нечестивите в музея, отдавна забранена от Църквата, тайния музей от мистически предмети, останали от най-древни времена.

Той я поведе по коридора, който ги отведе до висока стая, претъпкана с маси с експонати. На това място дори Фауст изпитваше страхопочитание, защото се твърдеше, че тази стая е съществувала много преди Европа да достигне до сегашното си ниво на цивилизованост. Фауст и Маргарита минаха на пръсти по пътеките между масите и видяха загадъчни медни пръстени от град Ур в Калдеан, бронзови боготворящи пръстени от Тир, жертвени кремъчни ножове от Юдея, универсални, изпълняващи желанията скарабеи от Египет, криви жертвени ножове от почитащите дъгата келти, както и по-съвременни предмети, като например изсушената глава на Роджър Бейкън, универсалната машина на знанието на Реймънд Лал, за която се твърдеше, че била използвана за вкарване на езичниците в правата вяра и няколко от Печатите и покривалата на Джовани Батиста Вико, в лесна за употреба форма, както и други неща.

— Това вече е добре — каза Фауст. Ръцете му бяха пълни с магически предмети.

— Ще те обесят за това! — обади се Маргарита.

— Но първо ще трябва да ме хванат — отговори Фауст. — Това там е Истинската плащеница от Торино. Чудя се дали да не я вземем.

— Имам лошо предчувствие — добави Маргарита, докато я намяташе на раменете си.

Точно в този миг откъм вратата, от която бяха влезли, се чу дрънчене и трополене на подковани обувки, като онези, които носят стражниците, за да не могат вбесените престъпници да ги настъпват по краката.

— Хванаха ни! — извика Маргарита. — Няма измъкване!

— А сега гледай — каза Фауст и нареди предметите, които беше взел, в точно определен ред. Махна с ръце, от устните му се изплъзнаха едва доловими думи, думи, които никога повече не биваше да се повтарят, за да не се промени съществуващия порядък на нещата. Устата на Маргарита зяпна от изумление, когато видя как от предметите избликна ореол от светлина и погълна първо Фауст, а после и нея.

И така, когато стражите влязоха с гръм и трясък в Забранената зала, задъхани и с насочени пики, там просто нямаше кого да арестуват.