Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Ако с Фауст не успееш… (56)

Глава VIII

Фауст пристигна в страноприемницата в гората след двадесет минути. На слепоочието му се виждаше жълтосинкав оток, резултат от стремителната му среща с дъба, но инак изглеждаше съвсем добре. Елена беше разрошена от вятъра, но инак изглеждаше по-прекрасна от всякога.

Фауст влезе в страноприемницата и попадна лице в лице с Одисей, който каза:

— Зная кой си. Ти се казваш Фауст.

— Че това не е тайна — отвърна му Фауст.

— И държиш Елена от Троя във властта си.

— Разбира се, че да! — възкликна Фауст. — Тя е най-красивата жена на света и следователно — единствената достойна спътница в живота ми. А ти кой си и какво искаш?

Одисей представи себе си и Ахил. Дори и да бе впечатлен, Фауст с нищо не го показа.

— Всъщност — обясни Одисей — ние си искаме Елена. Твоят демон е нямал никакво право да я отвлича от дома на съпруга й в Тартар.

— Не ми ги обяснявайте тия — каза Фауст. — Тя е дадена на мен и аз ще я задържа.

— Струва ми се, че това съм го чувал и преди — каза Одисей, имайки предвид събитията, от които започнала „Илиадата“, когато Ахил отказал да даде момата Бризеида на Агамемнон и когато после Агамемнон отказал да я върне, той се разсърдил, прибрал се в шатъра си и се цупил, докато гърците едва не загубили троянската война.

— Може и да си — каза Ахил. — Няма никакво значение. Върни ни я.

— В никакъв случай. Ще се опитате да ми я вземете ли?

И той измъкна една пушка кремъклийка изпод наметалото си.

— Ако искахме, вярвай ми — щяхме да го направим — каза Одисей. — И твоето оръжие няма да ни спре. Но, прибери меча си, Ахиле. Има и по-добър начин.

Одисей сложи два пръста в устата си и изсвири дълго, ниско и протяжно и почти в същия миг му отвърнаха писъци и фучене, което отначало напомняше за вятър, но после се оформи в женски гласове.

Вратата на кръчмата внезапно се отвори от силен полъх на вонящ въздух. Вътре влетяха Фурните. Те влетяха като три огромни свраки с кални черни пера и, като пищяха и грачеха, бомбардираха всички присъстващи с вонящи екскременти. После приеха човешки вид — три старици с дълги носове и червени очи, облечени в мръсни, окъсани, прашни черни одеяния. Алекто беше дебела, Тисифона — дръглеста, а Мегера — едновременно и хилава и дебела, но не където трябва. Очите и на трите сестри бяха като пържени яйца с изтекъл жълтък. Те затанцуваха около Фауст, кикотеха се и грачеха, смееха се и дюдюкаха, подскачаха и се кълчеха, а Фауст се опитваше да запази гордо мълчание, но не беше лесно докато тези стари, дошли от древността, вещици се държаха така.

Най-после Фауст каза:

— Това поведение няма да ви помогне, скъпи дами, защото не съм от вашето време и място и няма опасност присъствието ви да ме изпълни с религиозен ужас.

— Ужас, ужас — изпищя Тисифона. — Може и да нямаме физическа власт над теб. Но ще ти е трудно да водиш разговори с хората, като ти пищим така на главата.

— Това е смешно — каза Фауст.

— Обаче така стоят нещата — добави Тисифона. — А може би искаш да ти изпеем една особено дразнеща народна песничка от няколкостотин куплета? Хайде, момичета.

Фауст се олюля от уплаха, когато Фурните запяха една ранна елинистична версия на „Изкарай бурето навън“. Малко напомняше вой на хиени насред горещо пладне, но той установи, че не може да мисли, не може да диша и накрай вдигна отчаян ръка.

— Моля за миг тишина, дами, докато обмисля ситуацията, в която се намирам.

Когато в главата му се възцари отново блажена тишина, Фауст се оттегли в другия ъгъл на стаята, да си поговори малко със съдържателя. Но Фурните очевидно не му вярваха, защото незабавно започнаха да си говорят с гласове, които като че извираха от собственото му съзнание. Гласовете се преструваха, че са неговото собствено вътрешно аз, което казва: „По дяволите, не знам как изобщо се забърках в тая каша. От това звънене в главата си не мога да чуя собствените си мисли. А ако имах мисли, какво щях да си помисля? За Елена ли? Но как бих могъл да мисля за Елена, когато тия стари вещици ми пълнят мозъка с ужас и отврата?“

И макар че самите стари вещици му пъхаха всички тия мисли в главата, на Фауст му се струваше, че са си лично негови и той си рече: „И каква полза от това, че имам Елена, когато в главата ми звучи единствено рецепта за кървав пудинг и инструкции как да мамим на маджонг? Е, виждам, че тези стари дами са по-силни от мен.“

И изрече на висок глас:

— Добре, щом я искате толкова много, вземете си я!

Старите жени изчезнаха също тъй внезапно, както бяха дошли. Одисей и Ахил също си бяха отишли и Фауст изяде няколко филии хляб и ги поля с доста вино. Ядосваше се, че е загубил Елена, но пък всъщност въобще не я беше искал чак толкова много. И сега, когато се освободи от нея, можеше да насочи всичките си сили към главната си цел — да стане онзи Фауст, който ще запише със златни букви името си в най-голямото състезание между Мрака и Светлината.

Нямаше време за губене. Той излезе навън, качи се отново на коня си и скоро вече препускаше бясно по следите на Мак.