Джули Джеймс
Най-сексапилният мъж (9)

8

Джеръми беше абсолютно прав, като наричаше агента на Джейсън „най-заетия човек в шоубизнеса“. Марти Шепърд, съосновател на компанията „Шепърд-Грилщайн“ — най-добрата агентска фирма в Лос Анджелис — не можеше да си спомни последния път, когато беше спал повече от четири поредни часа.

Да си очите, ушите и гласът на повечето от най-известните таланти във филмовата индустрия, не беше лесна работа. Не че беше проблем да представлява режисьори или писатели, но никой никога не се интересуваше какво правят те. Рон Хауърд или М. Найт Шяамалан можеше да смъркат кокаин от задника на асистентката на продуцента по средата на бясна оргия и това щеше да е по-малко интригуваща клюка от това дали Дженифър Лопес е носила годежния си пръстен по време на обяд в „Поло Лаундж“, например.

За хонорар от най-малко пет процента от брутните приходи, отговорностите на Марти можеха да се сведат до една енергична мантра, според която всички служители във фирмата му трябваше да ядат, спят и умират: уверете се, че клиентът ви е човек, чиито забежки са важна новина и разкатайте всеки, който прави новини за него.

Втората част от мантрата на Марти го беше задържала до толкова късно тази петъчна вечер. Ребека, сътрудник, чиято единствена задача беше да помага на Марти с различните въпроси, които възникваха около най-важния им клиент, тъкмо беше влязла в офиса му.

— Имаме обаждания от „Ас уийкли“, „Ин Тач“ и „Стар“. Искат да знаят какво е правил Джейсън Ендрюс в офис в центъра на града — докладва Ребека. — Твърдят, че е бил с жена, макар че очевидно тя се е измъкнала преди някой да успее да я снима.

За миг Марти се зачуди как жената — която според предположенията му беше тази Тейлър Донован, с която Джейсън настояваше да работи — е успяла да се измъкне от сградата, без да я снимат. Не е лесно да го постигнеш, когато се движиш с Джейсън Ендрюс.

— Кажете им, че е теглил пари от банкомат — Марти почти се засмя на идеята си — и че жената е била служителка, която го е спряла за автограф.

Ребека кимна и си тръгна.

В следващия половин час Марти седеше сам в офиса си и размишляваше колко точно голям проблем ще се окаже Тейлър Донован.

Джейсън Ендрюс беше най-големият му клиент. Всъщност Джейсън Ендрюс беше най-големият, точка. Най-голямото име в Холивуд — положение, което заемаше от много, много време.

И точно това притесняваше Марти, на когото му се плащаше да се тревожи тогава, когато всички останали бяха спокойни.

Бог му е свидетел, че не беше лесно да стигне до върха. Но да се задържи там беше още по-трудно. Джейсън имаше това рядко качество на звездите, което се появяваше веднъж на поколение: жените го обичаха, а мъжете искаха да са с него. Списание „Ролинг Стоун“ бяха улучили точното описание: бързият му ум и непринуден чар наистина напомняха за Кари Грант и Кларк Гейбъл. Но в Джейсън имаше нещо, което го правеше малко по-земен от иконите в класическите филми. Марти така и не беше успял да разбере какво точно беше това нещо, макар тайно да подозираше, че има общо с факта, че Джейсън е от Мисури.

За жалост „очите“ на Холивуд — както и на много от жителите му — шареха. Нямаше нищо, което градът да харесва повече от „ново лице“ или откриването на следващия, когото всички щяха да приветстват като „многообещаващ“.

А след шестнайсет години в бизнеса и с уклончивите „трийсет и нещо“ години, на Джейсън щеше да е все по-трудно да се задържи на върха.

За щастие краят не му се виждаше. Следващият филм на Джейсън, „Ад“, излизаше само след няколко седмици и според всички щеше да бъде блокбъстърът на лятото. После следваше юридическият трилър за „Парамаунт“, филм, за който Марти имаше големи надежди, че ще спечели на Джейсън трета номинация за „Оскар“.

Според Марти единственото нещо, което Джейсън трябваше да прави, бе да продължава да прави всичко точно както го е правил през изминалите шестнайсет години. Което — от гледна точка на един агент — означаваше да излиза само с най-известните актриси, супер модели, поп звезди и някоя случайна богата наследница.

Но Тейлър Донован не беше сред изброените. Мнението на Марти за експонирането в медиите бе, че единственото по-лошо от това да не излизаш с никого бе да излизаш с някой неизвестен.

С тръгването на „Ад“ по кината зрителите очакваха поредната любовна история на Джейсън Ендрюс. И Марти Шепърд — изкусен агент и осмата най-влиятелна личност в Холивуд (като изключим шефовете на студиата) — беше решен да им я предостави.

С тези мисли в главата той взе броя на списание „Пийпъл“, който Ребека му бе дала през седмицата. Прелисти страниците на „Жените на Джейсън Ендрюс“, докато не стигна до последната снимка на Джейсън с актрисата, която щеше да играе главната женска роля в юридическия трилър — Наоми Крос.

Марти се усмихна, мислейки колко добре изглежда Наоми до Джейсън. Тя се държеше естествено и беше любимка на медиите. Даже още по-добре — беше британка, което означаваше удвояване на популярността на Джейсън и във Великобритания, и в Европа.

Да, замисли се Марти, Наоми Крос беше отговорът, който търсеше.

В другия край на града в наскоро закупен петстаен дом, сгушен в сърцето на Холивуд Хилс, още някой разглеждаше същата снимка на Джейсън Ендрюс и Наоми Крос.

Но за разлика от Марти, Скот Кейси не се усмихваше.

Всъщност беше доста бесен.

Неговата агентка му беше обещала, че той ще бъде на корицата на този брой на „Пийпъл“, а не Джейсън Ендрюс. За пореден път.

Историята — или поне агентката му казваше така — трябваше да разглежда преместването на Скот от Сидни, Австралия, в Лос Анджелис и това как е взел решението (предвид скорошния му филмов успех) да живее в Щатите.

Скот се съмняваше, че е останал някой, който да не е разбрал историята (не че имаше против това да се повтаря още и още в „GQ“, „Венити феър“, „Ескуайър“ и „Мувилайн“). Всички интервюта се спираха на едни и същи основни факти: беше станал известен преди малко повече от година след втора главна роля в епическия фентъзи-приключенски филм „Търсенето на викинга“. Жените напълно бяха откачили по героя, който играеше. Всъщност в продължение на пет месеца филмът не слизаше от екраните на кината по целия свят и името му бе търсено в „Гугъл“ повече, от което и да е друго.

Нито Скот, нито някой от хората, с които работеше по филма, не беше очаквал подобен успех. Всъщност Скот трябваше да се бори за тази роля. Той беше твърде „миловиден“ за викинг, беше му казал режисьорът. Но агентът му беше уговарял, умолявал, дръпнал конците тук-там и беше уредил прослушването, което в крайна сметка доведе до пробни снимки. След дълго обмисляне режисьорът и продуцентите решиха, че хубавото, съвършено лице на Скот е интересен контраст на суровия, небрежен вид на главния актьор. И в съответствие със стройната му фигура, вместо груб меч дадоха на героя на Скот лък и стрели, с които да се бие.

И се получи. И то как се получи! На екрана беше жесток и див — и в същото време някак грациозен. Когато камерата показваше отблизо и подчертаваше изразителните му лешникови очи и светли коси, развети от вятъра, женската аудитория се побъркваше и бездиханно следеше всеки следващ кадър.

Беше се родила звезда.

След излизането на филма Скот веднага беше определен като „Сексапилното момче“ на Холивуд и му бяха предложени много от най-добрите роли в града. Възползвайки се от случая той избра роля, която мечтаеше да играе още от часовете по съвременна литература в гимназията: главната роля във филмовата адаптация на романа „Австралийски нощи“.

Макар това да беше една от най-желаните роли в Холивуд, Скот беше сигурен, че ще я дадат на него. Освен че се бе оказал в списъка на най-добрите в индустрията буквално за една нощ, той имаше и допълнителното предимство, че е австралиец. И така, отиде на обяд с продуцентите, а после пожертва цяла събота вечер по клубовете с приятели, за да вечеря с режисьора на филма в ранчото му в Санта Барбара. Два дни по-късно агентът му се обади с „голямата“ новина.

Беше получил шибаната поддържаща роля.

Ролята на приятеля, когото убиват на осемдесет и осма страница от сценария, приятеля, чиято смърт подтиква главния герой — актьора в главната роля — да се изправи пред своите демони, да спаси града и момичето в трето действие.

Главна роля, която бе предложена на Джейсън Ендрюс.

Изглежда от студиото бяха дали копие от сценария на Джейсън в последния момент и той се беше заинтересувал. А това бе невероятен удар, казаха продуцентите, убедени, че Скот ще разбере ситуацията. Просто не можеха да изпуснат шанса да привлекат Джейсън Ендрюс. Никой не можеше да го изпусне.

Сред низ от австралийски ругатни Скот недвусмислено каза на агента си, че вече е приключил с поддържащите роли (като изключим независимите, от типа печелещи „Оскар“, разбира се). И определено не беше дружка на Джейсън Ендрюс. После гневно отпраши към Кабо Сан Лукас да се ядосва във вила, която струваше две хиляди и петстотин долара на вечер.

На втория ден от почивката му, тъкмо когато вече беше преполовил четвъртата бира „Корона“ за следобеда и Чандра, „актриса“ от телевизионно риалити, отседнала в същия курорт, му правеше свирка край басейна, агентът му се обади.

Преговорите на студиото с Джейсън Ендрюс били прекратени, когато станало въпрос за заплащането. Искали Скот за главната роля.

Скот прие, но не и преди продуцентите, режисьорът, агентът му и студиото да успокоят достатъчно егото му. Беше крайно неприятно да е вторият избор за роля, която по начало трябваше да е негова. И така, той си науми да докаже нещо на продуцентите, режисьора, агента, студиото и всеки друг, който се съмняваше в него: Джейсън Ендрюс не е нищо специално.

Беше дошло време да се сложи край на царуването му.

Този обет си повтаряше Скот в петъчната вечер, докато прелистваше страниците на списание „Пийпъл“. Отново седеше край басейна, този път край собствения си, в новата къща, която бе купил с парите, спечелени от „Търсенето на викинга“. След като направи 50 дължини, препоръчани му от личния треньор, Скот заразглежда седмичните клюкарски списания, които асистентът му оставяше всяка петък сутрин.

Той усети хладния вечерен бриз, преминаващ през Холивуд Хилс, и облече тениската „Фон Дъч“, която беше оставил на шезлонга. От басейна се разкриваше невероятна панорама към центъра на Лос Анджелис. Снимката на Джейсън Ендрюс от съседния шезлонг единствено разваляше вечерната гледка.

Скот гневно я скъса от списанието, смачка я на топка и я хвърли в кофата за боклук в края на площадката.

Тази история щеше да е последното нещо, в което го води Джейсън Ендрюс, закле се Скот. Следващия път Джейсън щеше да иска нещо. Нещо важно.

И Скот щеше да е там, за да се увери, че няма да го получи.