Джули Джеймс
Най-сексапилният мъж (22)

21

Монотонният глас на свидетелката се влачеше мудно.

От масата на защитата Тейлър погледна да види как реагират съдебните заседатели на показанията на жената, които продължаваха часове и краят им не се виждаше.

Трима от заседателите вече дремеха, а останалите шестима изглеждаха готови да окапят като мухи всеки момент. Наблюдаваше как заседателката в отдалечения заден ъгъл започва да клати глава като гимназист в час по история. Чакай… чакай малко…

Главата на заседателката клюмна назад и тя отвори уста.

Тейлър се усмихна широко. Още един убит.

Франк очевидно не си даваше сметка за случващото се, стоеше на подиума и задаваше дългите си отвлечени въпроси един след друг. Очевидно нямаше представа за мъчението, на което подлагаше тези съдебни заседатели, от които по-късно щеше да иска 30 милиона долара.

— … и както казах по-рано — продължи свидетелката, — в много случаи съм чувала мениджърът да се обръща към жените с „маце“.

— Колко пъти сте чували мениджъра да използва тази дума? — попита Франк.

Свидетелката не отговори веднага, сякаш й трябваше време да се съвземе. Тейлър едва се сдържа да не завърти очи към Дерек, който седеше до нея.

— Не мога да кажа точно — просълзено отговори свидетелката. — Той използва този пренебрежителен израз много често, не мога да ги преброя.

Франк кимна съчувствено.

— Тогава вероятно трябва да разгледаме всички случаи, в които си спомняте, че мениджърът ви е използвал думата „мацета“. Един по един, с подробности.

Това беше прекалено. Тейлър стана от масата.

— Трябва да възразя срещу подобен ход на разпитването, Ваша чест.

Съдията погледна към нея.

— С какво основание?

— Ами за начало, абсолютно отегчително е за четири часа в петък следобед.

Съдебните заседатели — онези, които бяха будни — се засмяха.

Франк бясно закрачи по подиума.

— Ваша чест, възражението на госпожица Донован е изключително неуместно! Моля да бъде порицана за поведението си и настоявам да премахнем коментара й от протокола!

Тейлър миролюбиво вдигна рамене.

— Добре, ще променя възражението си, за да включа факта, че нищо от показанията на този свидетел дори и бегло не напомня за сексуален тормоз.

Съдията вдигна ръка преди Франк да отговори.

— Добре, достатъчно. Съгласен съм, че става късно. — Той погледна към Франк. — Смятате ли по този начин да продължите разпитването в понеделник?

— Ваша чест, ако позволите — намеси се Тейлър, — за да върви делото, обвиняемият ще признае, че тази свидетелка е чула думата „маце“ на работното си място няколко пъти.

— Не няколко пъти, Ваша чест, много пъти — отвърна Франк раздразнено.

Тейлър невинно вдигна ръце.

— Адвокатът става алчен, Ваша чест.

От скамейката на заседателите се чу сподавено хихикане. Съдията леко удари с чукчето.

— За да върви делото по график, ще приема предложеното признание от обвиняемия. Протоколът ще отбележи, че този свидетел твърди, че е чул думата „мацета“ на работното си място няколко пъти — той строго погледна Франк. — Господин Сидлецки, вече изоставате с два дена със свидетелите. Предлагам да намерите начин да структурирате показанията им по-стегнато.

След това съдията се обърна към Тейлър.

— Що се отнася до вас, госпожице Донован, за в бъдеще ще ви помоля да ограничите възраженията си в рамките на Федералните правила за свидетелските показания — думите му бяха строги, но в изражението му се четеше усмивка.

— Да, Ваша чест — каза Тейлър престорено сериозно. Знаеше кога си е позволила повече с един съдия.

— Добре. Дами и господа, извинени сте до понеделник сутрин — каза съдията на заседателите. — Припомням ви, че не ви е разрешено да обсъждате това дело с никого, включително и помежду си, докато не стане време за разискването. — Той удари с чукчето. — Настоящият съд се разпуска.

— Всички да станат! Настоящият съд се разпуска — извика протоколчикът.

Съдията се изправи да си тръгне и цялата зала стана с него. Докато приставът ескортираше заседателите към изхода, няколко от тях кимнаха и се усмихнаха на Тейлър, когато минаха покрай нея.

Дерек се наведе.

— Обожават те — прошепна той.

Тейлър гордо се усмихна. Господи, харесваха й подобни неща.

След като заседателите напуснаха залата, тя бързо събра папките в куфарчето си.

— Закъснявам, трябва да тичам — каза тя на Дерек. — Но трябва да се разберем да се видим в неделя вечерта, за да минем отново през кръстосаните разпити за следващата седмица.

Дерек я гледаше развеселено. Тейлър подозираше, че многозначителната му усмивка има нещо общо с факта, че в понеделник получи цветя от Скот Кейси. Новината се беше разпространила из офиса по-бързо от пляскане с ръце.

— Големи планове за тази вечер, а Тейлър? — поинтересува се той. — Нека позная: вероятно напитки в „Лермитаж“ с Джони Деп?

Тейлър погледна изненадана.

— Виж, виж, виж… значи все пак си бил умник, Дерек. Харесваш ми.

С провокиращо намигване тя грабна куфарчето си, пожела на Дерек хубав уикенд и напусна залата бързешком.

 

 

На път за летището Тейлър усещаше как вълнението й нараства и обмисляше различни начини как да разкаже на Кейт и Вал за всичко, което се беше случило откакто се премести в Лос Анджелис. За съжаление всички сценарии, които беше измислила досега, я изкарваха напълно, престъпно луда.

Предполагаше, че може да започне така: „Здравейте, хора! Познайте какво ми се случи? Работих с Джейсън Ендрюс по новия му филм и ме закара с частния си самолет до Лас Вегас, където почти се целунахме, а после отидох на грандиозното му парти, където Скот Кейси ме покани да излезем, и, о — между другото с него се целунахме, всъщност няколко пъти, след като ми приготви вечеря в къщата си за милиони долари в Холивуд Хилс“.

Това беше сигурен начин да си спечели усмирителна риза и еднопосочен билет до най-добрата психиатрична клиника в Чикаго.

Тейлър осъзнаваше, че ситуацията трябва да бъде представена хитро, най-вече за да не нарани Кейт и Вал, че не им е казала всичко по-рано. Тя реши да изчака да отидат в апартамента й. Щяха да се настанят, след което тя подробно щеше да им разкрие историята по начин, който звучи поне малко правдоподобно.

Този следобед, докато караше по магистралата, Тейлър за първи път откакто беше дошла в Ел Ей, се почувства добре, сякаш най-сетне беше намерила време да си поеме дъх. Имаше време за себе си, имаше време да помисли над всичко, което й се беше случило през изминалия месец.

Джейсън Ендрюс.

Скот Кейси.

Тя изведнъж се разсмя. Наистина толкова се разсмя, че се наложи да бърше сълзите си, за да вижда пътя пред себе си.

Задмина я сив „Мерцедес“, от който загоряла калифорнийска двойка я изгледа странно. Така е — сигурно беше страхотна гледка: сама в колата и се смее истерично. За части от секундата тя се изкуши да отвори прозореца и да извика: „Не знаете ли коя съм аз? Аз съм Мистериозната жена!“.

Но колата отмина, както и моментът да го каже, а смехът на Тейлър постепенно утихна.

Доброто й настроение обаче остана.

Денят в Лос Анджелис беше прекрасен — слънцето още не беше залязло — и тя щеше да види най-добрите си приятелки за първи път от близо два месеца насам. Вълнуваше се, искаше да им покаже всички интересни места в Ел Ей и очакваше с нетърпение да си изкарат добре по женски — нещо, което толкова й липсваше напоследък.

Тейлър се чудеше как ще реагират приятелките й на новините.

Чудеше се какво ще кажат за Джейсън. О, да, и за Скот Кейси.

Чудеше се дали имат втори размер усмирителни ризи.

Тейлър стоеше на контролно-пропускателния пункт и чакаше Кейт и Валери да се появят. Най-напред видя Вал, която веднага се затича с отворени обятия.

— Тейлър Донован! — извика тя развълнувано. Вал си беше такава — емоционална.

Кейт я последва, по-сдържана от Вал, но не по-малко щастлива.

— Я се виж, калифорнийско момиче — каза тя на Тейлър и й намигна.

За секунди трите се преплетоха в прегръдки и поздрави, говореха една през друга развълнувано, докато Тейлър най-сетне не ги насочи към изхода.

— Е, как беше полетът? — попита тя. — Чекирахте ли багаж?

— На Вал й се наложи. Донесе си петнайсет тоалета за две вечери. И девет чифта обувки.

— Не обръщай внимание на раздразнителността й — каза Вал. — Яд я е, че аз видях Джош Хартнет в първа класа, а тя не.

— Това не беше Джош Хартнет; хлапето беше на осемнайсет — каза Кейт.

— Казах ти, че тук стареят по-бавно заради свежия въздух — отвърна Вал.

— Да, защото Лос Анджелис точно с това е известен — каза Кейт сухо. — Чист въздух.

Тейлър спря и огледа приятелките си. Сякаш отново си беше вкъщи.

— Господи, липсвахте ми — каза тя с доволна усмивка. Първо Валери, с къдравата до раменете руса коса и обичайните шарени дънки, страхотен потник и огромни обици халки. В рязък контраст до нея стоеше Кейт с правата си абаносова коса, събрана на кок, сив костюм с панталон на тънки райета и практични обувки на „Марк Джейкъбс“ с два и половина сантиметрови токчета.

Фактът, че тези две жени най-сетне бяха в Лос Анджелис, разчувства Тейлър.

— Момичета, изглеждате толкова невероятно! — въздъхна тя щастливо.

Кейт се наведе към Вал и високо прошепна:

— О, не. Мисля, че ни се подмазва.

Вал покри устата си с ръка.

— Казах ти за онзи кикот, който дочух по телефона — припомни тя на Кейт.

— Така е! — сети се изведнъж Кейт и посочи към Тейлър. — Ти. Казвай веднага. Да се кикотиш? Тайни вечери? Какво става тук?

Тейлър посочи обкръжението.

— Може ли поне да излезем от летището? Мисля, че ще ни трябват няколко напитки като начало.

Валери приятелски вдигна рамене.

— Добре. Така или иначе искам да идем у вас да се поосвежа.

Кейт завъртя очи.

— Да се освежиш? Двайсет минути се гримира в самолета, преди да кацнем.

Валери погледна Кейт сериозно.

— Кетрин. В Ел Ей сме. Човек трябва да изглежда възможно най-добре. Никога не знаеш кого можеш да срещнеш — Вал прегърна Тейлър през раменете и трите се отправиха към багажното. — Кажи й, Тейлър.

Кейт теглеше куфара си и вървеше успоредно с тях.

— Да, кажи ми, Тейлър — предизвикателно настоя тя. — Кажи ми как знаменитостите тук просто падат от дърветата като портокали.

Тейлър гледаше напред и се молеше да не се издаде още тук, на летището.

— Хм, ами… у нас ще ви разкажа всичко, което искате да знаете.

 

 

След като настани Кейт и Вал в спалнята за гости, Тейлър им наля от тяхното обичайно мартини с манго. Тя набързо изпи нейното. Надяваше се това да развърже езика й, който изглежда се заплиташе всеки път, когато даже си помислеше за името Джейсън Ендрюс.

О да, и Скот Кейси също. Разбира се.

Осъзнавайки, че не може да отлага повече, Тейлър остави напитката си на кухненската маса. Беше решена да приключи с това.

— Добре, вижте, трябва да ви кажа нещо. Всъщност няколко неща — тя дълбоко си пое дъх. Бавно, кажи го бавно. — Ето какво: от фирмата ми възложиха един проект и трябваше да пазя нещата в тайна, за да няма конфликти с делото ми. — Тейлър спря. По дяволите — това не се получи добре. — Не че мисля, че някоя от вас ще каже на някого — поправи се тя, — о…

— О, боже мой — прошепна Кейт. Очите й се разшириха от ужас. — Няма да се върнеш в Чикаго?

Тейлър поклати глава.

— Разбира се, че ще се върна. Не е това — тя се посъвзе. — Както и да е, по този проект трябваше да работя с един човек и да му помогна с…

Валери ахна развълнувано.

— Знаех си! Срещаш се с някого!

— Не. Ние не се срещаме. Но има и, така да се каже, още един човек, срещнах го едва миналата седмица и наистина не знам накъде отиват нещата…

Видя, че приятелките й са съвсем объркани.

— Нека започна от начало. Преди около месец срещнах…

Прекъсна я шумно чукане на вратата.

Тейлър вдигна пръст към Вал и Кейт.

— Запомнете ми мисълта, докато се върна.

Когато тръгна към хола, дочу Кейт да мърмори на Вал: „Коя точно мисъл да запомним? Нищо от това, което каза, не разбрах“.

Тейлър отключи входната врата и отвори. Преди да успее да реагира, Джейсън влетя разгорещен.

— Къде беше? Опитах се да ти се обадя — изключен ли ти е мобилният? Трябва да ми кажеш кого, по дяволите, мога да осъдя. Току-що се срещнах с Марти — върнаха ни макетите за новите рекламни плакати, които студиото ще използва за промоцията на „Ад“.

Джейсън влетя в кухнята толкова увлечен в тирадата си, че не забеляза Валери и Кейт. Отвори хладилника и си взе бутилка вода.

— И забележи — продължи да се ядосва той, — тъпите задници, които са правили дизайна на плаката, са ме снимали в онази сцена, в която гася пожара заедно с останалите пожарникари. Но ако погледнеш плаката отстрани, изглежда, че водата от единия маркуч излиза право от чатала ми. И най-доброто е, че искат да сложат този плакат на входа на кината за премиерата. Просто го виждам — размаха той ръка. — Елате да гледате „Ад“! Нека Джейсън Ендрюс ви напикае!

Тук той намигна на Тейлър.

— Това трябва да е по твоята част.

След като приключи, Джейсън отпи от водата и едва тогава забеляза Кейт и Вал. Усмихна се чаровно.

— О, здравейте.

Кейт и Вал мълчаливо седяха на масата. Те гледаха втренчено този бог, този идеал за мъж в модерните времена, който стоеше пред тях в целия си блясък.

В кухнята на приятелката им.

Валери нервно започна да се смее.

Кейт държеше чашата с мартинито високо, все още вцепенена след парадното влизане на Джейсън.

— Тейлър Донован — прошепна тя пресипнало. — Какво прави този мъж в кухнята ти?

Джейсън потупа бутилката „Евиан“.

— Пие вода.

Тейлър го стрелна с поглед — не помагаше много в случая. Тя се обърна към приятелките си да ги представи. Дотук с плавното въвеждане в историята.

— Кейт, Вал — мисля, че познавате Джейсън. Джейсън, това са Кейт и Валери, мои приятелки от Чикаго.

Валери скочи от стола си и най-сетне успя да проговори:

— Ах, ти, малка мръснице! — размаха тя пръст пред лицето на Тейлър. — Как можа да не ни кажеш?

Без да чака отговор, Вал, изпаднала във възторг, се втурна да се здрависва с Джейсън.

— Толкова ми е приятно да се запознаем, Джейсън. Голяма фенка съм ти — гледала съм всеки твой филм. Поне шест пъти.

Като чу това, Джейсън гордо скръсти ръце на гърдите си и отправи доволна усмивка на Тейлър.

„Казах ти“ — изговори той без думи.

След това се обърна към Валери, която го гледаше замаяно и все още държеше ръката му.

— Благодаря. Много ми е приятно да го чуя — каза той топло. — Значи вие двете сте приятелките на Тейлър?

Кейт и Вал успяха да кимнат.

— И идвате от Чикаго?

Последва още кимане. Чикаго, да, ъ-хъ, каквото и да е. Видяхме те гол в „Оувърлоуд“.

Джейсън се обърна към Кейт и се опита да я извади от вцепенението й.

— Е, какво сте планирали за вечерта, дами?

Вал и Кейт вдигнаха рамене, все още с глуповати усмивки на лицата.

Тейлър се намеси, като внимателно освободи ръката на Вал от тази на Джейсън.

— Опитах се да направя резервация в „Кои“, но нямаше места. Ще измислим нещо друго.

Тук Джейсън завъртя очи. Измъкна мобилния си, без да успее да прикрие усмивката си.

— Не спираш да ме изумяваш, Тейлър.

Тя усети как се изчервява.

Джейсън не откъсваше очи от нея, докато говореше по телефона:

— Да, Марти, аз съм. Запази ми маса в „Кои“ за тази вечер. Парти на… — той я погледна въпросително. — Това излизане за момичета ли е или може и момчета?

— О, боже мой, момчетата са наистина добре дошли! — извика Вал и във вълнението си за малко не събори Джейсън.

Над главата на Вал той предизвикателно погледна Тейлър.

— Предполагам това означава, че пак сте заклещена с мен, госпожице Донован. — Усмихна се на Валери и обясни: — Тя мисли, че ме мрази.

Той намигна, сякаш искаше да каже, че всички се сещат каква е вероятността това да е вярно.