Джули Джеймс
Най-сексапилният мъж (16)

15

Когато дойде събота вечер и вече се предполагаше, че много от най-големите имена и най-красивите лица на Холивуд са наконтени и нагласени, че обезумели агенти тичат напред-назад да координират последните важни подробности за това кой кога и с кого точно да пристигне, Тейлър седеше притихнала сама в апартамента си.

Реши да не отиде.

Тя прие историята от терасата за предупредителен знак, че Джейсън Ендрюс плюс алкохол (тя все още обвиняваше водката) не е добра комбинация и че оттук нататък нещата между тях трябва да останат на чисто професионално ниво.

Да, истина е, ако не отиде, щеше да прекара още една събота вечер сама, докато единственият мъж, с когото беше излизала в Лос Анджелис, организира очевидно най-голямото парти на годината. Да не отиде щеше да означава да си седи вкъщи сама в нощта и да бъде принудена да слуша дългите и жалки съобщения, които Дейниъл непрекъснато щеше да оставя на секретаря (вече й се беше обаждал три пъти през деня).

Да не отиде означаваше също така да не види Джейсън.

Това беше добре, припомни си Тейлър. След нощта им в Лас Вегас вече имаше ясна представа какво търси той и — съдейки от абсолютно немислимата си реакция на терасата — се притесняваше, че нямаше да може вечно да го държи на разстояние. Или по-скоро нямаше да иска. И се притесняваше, че това май я притесняваше все по-малко.

Тейлър мислено се беше връщала хиляди пъти към онзи момент на балкона в „Белажио“. Всъщност не само тя — папараците ги бяха уловили как почти се целуват и снимките бяха на кориците на всички клюкарски списания: „Джейсън и мистериозната жена: започва се!“, „Горещи пустинни нощи: Джейсън с мистериозната жена във Вегас!“, „Любовна история в Белажио“.

Всяка сутрин Линда оставяше различно списание на стола на Тейлър. И всяка сутрин тя ги изхвърляше в боклука.

Е, след като понадзърваше вътре…

Първия път, когато видя една от снимките на терасата, Тейлър се беше стъписала. Тя стоеше с гръб към фотоапаратите, но лицето на Джейсън се виждаше съвсем ясно. Нещо в изражението му я беше поразило, нещо от начина, по който я гледаше в този момент. Сякаш в този миг не съществуваше нищо друго, освен тях двамата.

Но тази мисъл беше нелепа. Нелепа и опасна и можеше да й донесе куп неприятности.

И затова тя нямаше да отиде на партито.

 

 

Няма да дойде.

Джейсън стоеше на балкона на хола в дома си в Бевърли Хилс. Партито беше многолюдно и диво, хора имаше навсякъде — край басейна, край къщата за гости, даже и на баскетболното игрище. Поне охраната си беше свършила работата и всички бяха навън. Засега.

Интересът към гостите му беше секнал преди повече от час, горе-долу, когато закъснението на Тейлър беше преминало границата на модерното. За пореден път хвърли поглед към входа.

— Не мисля, че ще дойде.

Джейсън погледна кръвнишки Джеръми, който стоеше до него на балкона. Да си го мисли беше едно, но да го каже на глас, си беше чисто предателство от страна на Джеръми.

— Ще дойде — увери го Джейсън, като звучеше по-уверен, отколкото всъщност беше.

— Не знам… става късно — каза Джеръми, клатейки скептично глава.

Джейсън погледна часовника си. Бяха изминали четири минути, откакто за последно бе отчел времето, а от Тейлър нямаше и следа.

— Всъщност изглеждаш неспокоен — Джеръми беше и изненадан, и развеселен от това.

Джейсън му хвърли още един предупредителен поглед — не беше в настроение за шеги тази вечер — когато забеляза нещо на входа. Или по-скоро някого.

Като видя изражението на Джейсън, Джеръми се обърна да проследи погледа му. И двамата видяха как Тейлър влиза. Джейсън беше останал без думи.

Тя носеше рокля, която не би намерила място в съда — черна рокля без презрамки и цепка до там, която съвършено подчертаваше всяка една нейна форма. Косата й беше дълга, дива и вълниста, а очите й силно гримирани. Никога преди не беше виждал тази страна на Тейлър, толкова открито… секси. Той смътно чу гласа на Джеръми в далечината, който му казваше да си вдигне ченето от пода преди някой да се е препънал в него.

Джейсън преглътна, след което се обърна към приятеля си.

— Казах ти, че ще дойде — каза той уверено. След това бързо се отправи надолу по стълбите, които слизаха от балкона, и си проправи път през тълпата. Когато стигна до Тейлър, погледите им се преплетоха. Той забави крачка и спря пред нея.

— Ти си тук.

— Да.

Джейсън смело я огледа.

— Предполагам, че не носиш често тази рокля в съда.

— Вероятно идеята не е много добра.

Той се усмихна.

— Да, мога да си представя. Би било странно да стоиш пред съдия с огромна ерекция.

— Такъв ефект ли създава тази рокля?

Очите на Тейлър се плъзнаха надолу към ципа на панталона на Джейсън и той за миг бе хванат неподготвен от откритостта й.

Очите й проблеснаха развеселено.

— Изчерви се, Джейсън. Това е сладко.

Той се усмихна на дързостта й, след което я грабна за ръка.

— Ела, ще те разведа наоколо.

Той поведе Тейлър през тълпата, покрай всички хора, които ги зяпаха, и двамата влязоха в къщата.

 

 

Докато Джейсън я развеждаше, Тейлър не можа да не се впечатли от неговата страст — архитектурата — и значителните познания, които изглежда бе придобил сам. Докато й показваше детайл след детайл — от подовете от тиково дърво до сложните корнизи — тя разбра, че той лично е ръководил дизайна на имението от 1114 квадратни метра в стила на френска Нормандия преди пет години.

Джейсън й показа шестте спални за гости, големия апартамент с два отделни хола, сводестото фоайе от стъкло, залата за прожекции, винарската изба, мястото за спа, парната баня и двуетажното студио-библиотека. На няколко пъти Тейлър си мислеше как досега не бе виждала подобно богатство. Тя не беше човек, който се впечатлява от парите — фирмата й плащаше над четвърт милион долара годишно и това представляваше доста по-голям приход от онзи, който е получавал някой от фамилията Донован в Чикаго. Но къщата на Джейсън беше толкова над нейната категория, че беше направо зашеметяващо.

След обиколката Джейсън я изведе на един от баровете на терасата на първия етаж. Докато й подаваше чаша френско мартини, което си беше поръчала (отиваше на нормандския стил на къщата), той я погледна сдържано.

— Е… имаше ли някаква причина, поради която изчака да мине полунощ, за да се появиш?

— Извинявай. Трябваше да се отбия на партито на Джак Никълсън на път за насам.

— Всъщност Джак седи на около три метра зад теб и пуши пура в онзи шезлонг.

Тейлър се обърна да погледне, а Джейсън продължи:

— Сериозно, знам, че си се чудила дали да дойдеш, или не. Какво те накара да решиш?

Тя равнодушно вдигна рамене.

— Звучеше забавно.

— Но аз зная колко си заета. Затова съм трогнат от жеста.

Тя махна с ръка и се отдалечи от бара. Джейсън я последва. Бавно си проправяха път през тълпата и крачеха напред-назад.

— Твърде много задълбаваш. Просто помислих, че имам нужда да изляза за няколко часа.

— И избра да прекараш тези няколко часа с мен.

— Избрах да отида на парти. Просто се случи домакинът да си ти.

— Избра да носиш тази рокля.

— Със сигурност не искаш да кажеш, че облеклото на една жена е показател за намеренията й?

— Не, но когато тази жена прекарва малкото свободно време, което има, с мен, започвам да ставам любопитен.

Тейлър спря в една отдалечена ниша и се облегна на стената с чашата мартини в ръка.

— Отиването в Лас Вегас беше част от сделката, която сключихме — каза тя непринудено.

Джейсън се приближи и сложи ръка на стената до нея. Вгледа се в очите й.

— Но идването тук тази вечер не беше — това го направи по свое желание. Защо?

Тейлър избегна въпроса. Истината бе, че не е съвсем сигурна какво прави там. Импулсивно тя бе скочила в „Пи Ти Крузър“-а и бе дошла тук — решение, взето в последната минута, спонтанно.

След като двайсет минути се гримира.

И трийсет прави косата си.

И смени четири рокли.

Абсолютно спонтанно.

Тя избегна погледа на Джейсън и посочи към партито.

— Вероятно трябва да се връщаш, игнорираш другите си гости.

— Да им го начукам.

— Сигурна съм, че вече си го направил с много от тях.

Съжали за думите в мига, в който ги изрече.

Джейсън вдигна глава с многозначителна усмивка.

— Хмм… това прозвуча малко като ревност. Колко интригуващо.

На Тейлър й идваше да се зашлеви за това, че направи коментара, че му даде амуниции. Стоеше твърде близо до нея, това беше проблемът, осъзна тя. Беше… разсейващо. Трябваше бързо да се измъкне от ситуацията.

Тя предизвикателно го погледна в очите.

— Каквото и да се опитваш да ме накараш да призная, Джейсън, няма да стане.

След като бе казала последната дума, Тейлър се измъкна изпод ръката му и се отдалечи.

 

 

Джеръми не беше помръднал от мястото си на балкона. Това беше единственият кът в многолюдното парти, където можеше на спокойствие да си пие бирата, без да го бута някой пиян двайсетгодишен задник, който заплашва да хвърли оскъдно облечено момиче в басейна, или без да бъде заговорен от многообещаваща старлетка, която смята, че като флиртува с него, ще се доближи до Джейсън.

Да, Джеръми не харесваше холивудската сцена, но я толерираше. Не само като понякога необходима част от живота му на сценарист, но също и като неделима част от живота на Джейсън. Беше едно от онези неща, които всеки близък до Джейсън трябваше неизбежно да приеме, за добро или зло — като постоянното присъствие на папараците.

Той не се изненада особено, когато приятелят му се върна при него разсърден и сам. Лично той смяташе, че Джейсън подхожда абсолютно погрешно към Тейлър, но след като веднъж си навиеше нещо, беше почти невъзможно да го вразумиш.

— Провървя ли ти? — попита Джеръми, когато Джейсън спря до него на терасата, откъдето имаха много добра гледка към партито.

— Може би… — замислено каза Джейсън. Той погледна раздразнено, когато видя, че Джеръми пуши толкова близо до къщата. Но не каза нищо, тъй като пушенето беше неделима част от живота на Джеръми и нещо, което всеки негов близък трябваше неизбежно да приеме.

— Може би как? — Джеръми изпусна дима от крайчеца на устните си.

Джейсън се замисли.

— Мисля, че започвам да й въздействам.

— Обзалагам се, че точно това казва в момента на Хайден Стоун.

Джеръми кимна към партито долу, където Тейлър беше потънала в приятелски разговор с хубавия режисьор.

С невярващ поглед Джейсън се отдръпна от парапета.

— Не разбирам — каза той раздразнено. — Трябваше вече да е дошла тук горе и да ми каже, че е променила мнението си. Или да чака гола в спалнята ми. Или да ти предаде тайно съобщение, че трябва да се срещнем в беседката, където ще ме чака гола. Или във ваната, с пяна, шампанско и…

— Гола. Разбирам смисъла.

— Смисълът, Джеремая, е, че нещата не трябваше да се развият така тази вечер.

Джеръми се протегна и важно сложи ръка върху рамото на най-сексапилния мъж на света.

— Съжалявам, Джейсън. Но вероятно тя просто не си пада по теб.

Това беше шега, но лицето на Джейсън изведнъж се изпълни с тревога.

— Мислиш ли, че е това?

Въпреки факта, че обикновено се наслаждаваше на всички шеги на гърба на Джейсън, му стана кофти, като видя загрижеността, изписана на лицето на приятеля му.

— Не, всъщност не мисля, че е това — каза той. — Но също така не мисля, че ще признае чувствата си.

Изглежда думите върнаха живеца у Джейсън.

— Е, твърде лошо за нея — той не обърна внимание на погледа, който Джеръми му отправи. — Хей, не ме разбирай погрешно, харесва ми, че играе на труднодостъпна. Вече три седмици предигра.

Джеръми завъртя очи. Коментарът му даже не заслужаваше отговор.

— Но е време нещата да се задвижат в посоката, в която и двамата знаем, че отиват — продължи Джейсън.

— И предполагам, зъл гений такъв, че замисляш план как да го постигнеш? — Джеръми се поколеба, когато видя дяволитата усмивка на лицето на Джейсън — Всъщност вече имаш план, нали?

— Да — отвърна гордо Джейсън.

— Мога ли да се осмеля да попитам какъв е той?

— Слабостта на всяка жена. Ревност — той скръсти ръце и се облегна на парапета. — Нека ме види с някоя друга и после да видим колко ще е упорита.

Джеръми махна с ръка.

— Тейлър едва ли е от типа, който ще влезе в женски бой заради теб.

— Не целя това — каза Джейсън. След това замълча, сякаш изведнъж си го представи. — Колкото и секси да е.

Джейсън поклати глава.

— Виж, единственото, което ми трябва, е да видя реакцията й. Повярвай ми, знам как изглежда една жена, когато е разстроена. И ако е разстроена, това означава, че ревнува, а това ми казва всичко, което искам да знам.

Джеръми поклати глава.

— Планът не е хубав. Виж какво ще ти кажа — имам по-добра идея.

Любопитен, Джейсън се наведе, а Джеръми затворнически сниши глас.

— Знам, че е малко радикално, но за отчаяното положение…

Джеръми замълча драматично.

— Дай й… време да ти се довери.

Той се огледа крадешком да се увери, че никой не е чул за тайния заговор.

Джейсън го погледна гневно, незаинтересован от маймунджилъците на Джеръми.

— Не искам да й давам време да ми се довери. Това ще трае прекалено дълго.

— Е, и? — попита Джеръми. — Ще ходиш ли някъде? Ще умираш ли? Най-добре ми припиши „Астън Мартин“-а.

— Просто се уморих да чакам — каза Джейсън. — Искам да знам какво чувства тя. Имам нужда да зная какво чувства тя.

Джеръми го погледна, впечатлен от този избор на думи.

Но очевидно Джейсън не искаше да обсъжда повече въпроса. Обърна се и влезе в къщата.

Скот и Роб се спотайваха под балкона, незабелязани от никого, и току-що бяха чули думите на Джейсън.

Скот победоносно се ухили.

— Казах ти, че не са заедно.

Роб кимна.

— Същото, което видях и във Вегас: сериозно си е паднал по момичето — той надникна иззад ъгъла, като се опитваше да види по-добре Тейлър. — Чудя се какъв й е случаят? Искам да кажа, човекът може да има, която си поиска.

Скот дръпна Роб обратно в нишата, вероятно малко по-грубо от необходимото.

— Ей — възропта Роб и оправи ризата си. — Просто исках да кажа, какво й е толкова особеното?

Скот се замисли.

— Знаеш ли, мисля, че трябва да разберем — той отмести Роб настрана, за да може да има пълна видимост към Тейлър. — Мисля, че е време да разбулим мистерията около мистериозната жена на Джейсън Ендрюс — той тръгна към партито с решителна усмивка.

Роб го гледаше как се отдалечава й извика след него.

— Страхотно! Планът звучи добре. — Той посочи към бюфета: — Но първо ще си взема нещо за хапване.