Джули Джеймс
Най-сексапилният мъж (14)

13

Когато колата спря, Тейлър предположи, че има някаква грешка. Но шофьорът слезе, отвори вратата и разкара всичките й предположения за някакво объркване.

— Господин Ендрюс ви чака вътре — каза шофьорът като кимна енергично. Когато Тейлър слезе от колата и погледна пред себе си, всичките й предварително планирани стратегии за бягство се разпаднаха на парчета.

Пред нея стоеше самолет, частен самолет, доколкото личеше. Не че се беше возила на такъв преди.

Когато видя, че колата спира, Джейсън излезе и поздрави Тейлър с усмивка.

— Здравейте, госпожице Донован. Готова ли сте за пътуването?

Тейлър съвсем не беше сигурна и внимателно огледа самолета, докато вървеше по настилката и изкачваше металните стълби, водещи към пътническия корпус. Когато се изкачи, спря пред Джейсън и го погледна безразлично.

— Колко оригинално. Не съм ли виждала тази сцена в „Хубава жена“?

Джейсън приветливо се усмихна.

— Да се надявам, че вечерта ще приключи за мен толкова добре, колкото и за Ричард Гиър — намигна той.

Това веднага я накара да млъкне.

Тейлър невъзмутимо мина покрай него и влезе в самолета. Огледа луксозните кремави кожени кресла — осем на брой — двойните дивани в същия цвят, разположени покрай двете стени, и светлокафявия мокър бар в дъното. Обстановката не беше лоша.

— Наел ли си го?

Джейсън я погледна. Едва ли.

— Купих го преди три години. Много блъсканица стана по летищата.

Тейлър стрелна с поглед пилотската кабина.

— Моля те, не ми казвай, че ти ще го управляваш.

Джейсън се изсмя при ужасения поглед, изписал се на лицето й.

— Няма страшно. Ще се возя с теб отзад.

Тейлър огледа мястото за сядане. Страхотно. Колко уютно. Разположи се на най-близкия до бара стол, като мислеше скоро да си поръча водка „Грей Гуус“ с лед. Джейсън седна в креслото до нея.

— Сега може ли да ми кажеш къде отиваме? — попита тя, докато си играеше с предпазния колан.

Той поклати глава.

— Още не. Макар че ще ти дам жокер: доколкото те познавам, мястото ти подхожда.

Тейлър се замисли. Лицето й издаваше вълнение.

— Долината Напа?

Джейсън поклати глава.

— Не е Напа. И без повече догадки.

— Надявам се поне да съм подходящо облечена — каза тя и посочи дрехите си. — Място, на което „ще ме научиш на нещо“… не ме вдъхнови много.

Джейсън внимателно огледа черната риза шпиц и удобната сива пола, които носеше. Тейлър стеснително скръсти крака при погледа му и небрежно привлече вниманието му към цепката на полата, която стигаше до средата на бедрото й.

— Смятам, че ще се справите добре, госпожице Донован — каза той.

Тейлър тъкмо си мислеше, че моментът е подходящ отново да изложи речта си, че „това е само бизнес“, когато двигателите на самолета заработиха. При шума тя се завъртя в стола си и надникна през прозореца. Без да осъзнава, кракът й нервно започна да помръдва.

След няколко секунди оглеждане на пистата, тя отново погледна към Джейсън и видя как той с любопитство наблюдава помръдващия й крак. Тейлър успя да се успокои и симулира безгрижна усмивка.

— Е… предполагам, че тръгваме. Добре. Страхотно.

Самолетът бавно се придвижи към пистата, завърши обиколката си, след което се изстреля с гръмотевично запалване на двигателите. Тейлър смутено забарабани с пръсти по дръжката на стола.

Добре. Да, беше вярно.

Тя мразеше да лети.

Усещайки погледа на Джейсън върху себе си, тя се опита да прикрие нервността си с лежерен разговор.

— Е, каква поддръжка е необходима за самолет като този? Предполагам, че редовно минава технически преглед.

Джейсън небрежно вдигна рамене.

— Нямам представа. Плащам на други хора да се тревожат за подобни неща.

Очите на Тейлър се разшириха. Боже мой, можеха да станат на препечени филии. Тя се завъртя да надникне отново през прозореца.

Самолетът се издигна и в продължение на няколко секунди плавно се носеха нагоре. След това попаднаха в турбуленция и Тейлър здраво сграбчи дръжките на стола. Тя затвори очи и се мъчеше да избута от ума си всички мисли за смъртоносно падане. Със сигурност съдбата беше на нейна страна в този полет, помисли си тя. Все пак Джейсън беше нейната застраховка. Вероятно светът щеше да спре да се върти около оста си, ако нещо се случи на „Най-сексапилния мъж на света“.

— Е, четох във вестниците за делото ти — чу тя Джейсън да казва.

Тейлър отвори очи.

— Чел си?

Самолетът излезе от турбуленцията и сърцето й за малко щеше да изскочи от гърдите й. Тя надникна през прозореца и тревожно заоглежда земята под тях, когато самолетът започна да завива.

Междувременно Джейсън се беше отпуснал спокойно в креслото си.

— И имам въпрос към теб.

— Хмм — Тейлър го погледна. — Почакай — току-що тя определено чу шум, който никога не бе чувала преди това в самолет. Бързо погледна към Джейсън.

— Нормално ли ти звучи двигателят? Мисля, че губим височина.

Той не обърна внимание.

— Както и да е, мислех си за делото ти…

— Сериозно, този пилот има ли свидетелство за управление? Откога работи за теб? И изобщо през какво обучение трябва да мине човек, за да управлява частни самолети?

— … и ето въпросът, който исках да ти задам, Тейлър: ти си жена, която защитава компании по обвинения в сексуален тормоз, не се ли чувстваш като предател към своя пол?

Леле.

Тейлър изведнъж откъсна очи от прозореца и зяпна Джейсън.

Погледът й беше смъртоносен.

— Предател към моя пол? — прошепна тя невярващо.

Тя вдигна ръка.

— Нека ви кажа нещо, господине…

Вече се бяха издишали на дванадесет хиляди метра височина.

— … и макар че не отричам, че има основателни примери на сексуален тормоз…

— … несериозните случаи по-скоро подкопават феминистичните каузи като задръстват съдилищата и създават лоши прецеденти…

— … клиентите, които представлявам, правят всичко възможно да предотвратят подобно поведение и в редките случаи, когато откривам проблем, аз съм първата, която…

— … едва ли заслужават милионите долари само защото някаква си мижитурка със значка мениджър не се чука достатъчно и гледа порно на служебния компютър…

Джейсън седеше и слушаше тирадата. Когато най-сетне приключи, Тейлър скръсти ръце на гърдите си.

— Е? Това успокои ли притесненията ти, че съм предател спрямо моя пол?

Тя очакваше отговора му с нетърпение, но вместо това Джейсън я изненада като закима в съгласие.

— Много добри доводи. Не бях мислил за нещата по този начин — той стана от мястото си и тръгна към мокрия бар. — Искаш ли напитка? — попита учтиво.

Тейлър премигна. Чакай, това ли беше? Той просто щеше… да се съгласи с нея?

Джейсън въпросително повдигна вежда. Тейлър се опита да мисли въпреки изненадата.

— Ъм, червено вино, предполагам. Ако имаш.

Тя гледаше как Джейсън отваря бутилката, налива й и приготвя за себе си водка с мартини. Когато подаде чашата на Тейлър, тя го погледна многозначително.

— Опитваше се да ме разсееш с цялото това „предател към собствения си пол“, нали?

Джейсън виновно се усмихна.

— Реших, че може да свърши работа. Винаги ли си толкова нервен пътник?

Тейлър се зачуди дали да отговори. После, осъзнавайки, че друсането е приключило, се облегна на мястото си и се настани удобно за първи път откакто излетяха.

— Случи се, когато карах летен стаж в една кантора — призна тя. — Помолиха няколко от нас да бъдат тестови съдебни заседатели за големия иск, по който работеха — дело, свързано със самолетна катастрофа. Като част от доказателствата ни накараха да изслушаме записите от черните кутии, за да могат адвокатите да придобият усещането как съдебните заседатели биха могли да боравят с подобен род доказателства — тя замълча. — Не е нужно да казвам, че от това лято развих страх към летенето.

— Толкова ли е сериозно?

Тейлър вирна глава и се замисли.

— Историята ме накара да осъзная, че нещата ще бъдат напълно извън моя контрол, ако нещо се случи.

Джейсън я огледа внимателно.

— Това с контрола ми се струва, че ти е голям проблем.

— Казва мъжът, който влетя в офиса ми, след като не му се обадих на часа.

Джейсън се ухили.

— Така е — след това я погледна с интерес. — Усещам, че трябва да знам повече за теб.

— Например.

— Ходиш ли много по срещи.

— Не бъди глупак.

Джейсън се изсмя, след което невинно вдигна ръце.

— Какво? Има ли нещо във въпроса ми, което ви кара да се чувствате неудобно, госпожице Донован?

От провокиращия му поглед Тейлър усети, че откаже ли да отговори това само ще доведе до по-голямо задълбаване в темата.

— Сигурна съм, че според стандартите на „Най-сексапилния мъж в света“ — не, не ходя много по срещи.

Джейсън беше доволен.

— Видяла си го.

Тейлър се замисли за петдесетте корици от списанието, залепени в кабинета й.

— Секретарката ми купи няколко броя за офиса — спомена тя без подробности.

— И какво мислиш?

— За кое?

— Съгласна ли си с характеристиката, направена от списанието?

Тейлър махна с ръка.

— Вече имаш достатъчно хора, които ти правят комплименти.

— Това не е отричане — отбеляза Джейсън.

Тейлър видя по погледа му, че се забавлява.

— Наистина ли имаш нужда да ти кажа какво мисля?

— Разбира се. Мнението ви винаги е добре дошло, госпожице Донован.

Тя погледна към Джейсън. Честно казано, както седеше там с навитите си ръкави и с дългите си протегнати крака, тя не беше сигурна, че може да оспорва твърдението на списанието.

— Приемам, че си привлекателен — каза му тя. — Ако говорим за физика.

— Спри — караш ме да се изчервявам.

— Личността ти, от друга страна, изглежда има няколко дефекта.

— Разбирам. Като?

— Колко време каза, че ни остава от полета?

Джейсън се изсмя. Тейлър не се сдържа и също се усмихна. Точно тогава по интеркома пилотът съобщи, че ги очаква спокойно пътуване до края на полета.

Тейлър въздъхна с облекчение. Възползвайки се от прекъсването, тя насочи разговора към по-сигурни теми.

Времето минаваше и двамата бърбореха приятелски за нищо, за всичко и тя се изненада, когато гласът на пилота ги уведоми, че скоро ще кацат.

Тейлър се засуети да търси колана си и надникна през прозореца. Наведе се, за да може да вижда по-добре смайващата панорама. Под нея искряха милион светлини. Гледката не можеше да се сбърка — само едно място в света можеше така да огрява нощното небе.

Обърна се изненадана към Джейсън.

Той се усмихна.

— Някога била ли сте в Лас Вегас, госпожице Донован?