Джули Джеймс
Най-сексапилният мъж (11)

10

— Не мога да го направя, няма начин.

Тейлър спря и решително се изправи пред Сам.

— Не мога да работя с този човек.

Сам спокойно седна зад бюрото си и започна да наблюдава как Тейлър крачи. Това продължаваше вече шест минути и половина. Напредваха — сега поне тя говореше. При първите три опита Тейлър правеше две крачки в офиса му, след което се обръщаше и излизаше, без да каже и дума.

Тя изреждаше причините за недоволството си между бесните кръгове, които описваше с токчетата по килима пред бюрото на Сам.

— Той е невъзможен.

— Нелеп.

— Егоистичен. Надут.

— Повече от арогантен.

— И снизходителен също — трябваше да видиш начина, по който пренебрежително махна към планината от работа, натрупана на бюрото ми, с неговото: „Това няма значение, аз съм кинозвезда“.

Сам се помъчи да не се разсмее, докато Тейлър имитираше актьора.

— Като че ли имам интерес да работя с него по глупавия му сценарий — говореше тя сякаш на себе си, докато крачеше. — Като че ли нямам достатъчно реални неща, с които да се занимавам.

Тя погледна Сам.

— Искам да кажа… Виждал ли си някога някой толкова обсебен от собственото си самомнение?

Сам повдигна вежда. Май беше виждал.

Най-сетне Тейлър седна на бюрото му.

— Добре, нека погледнем сериозно на нещата, Сам. Делото започва след два дни. Не мога да се напъна да вместя тази глупост в графика си точно сега. Разбирам, че сме в Лос Анджелис, но я стига — кое е по-важно: съдебен процес за трийсет милиона долара или да сме бавачка на най-големия задник в Холивуд?

Тейлър замълча в очакване на отговора му.

Сам се приведе с разбираща усмивка.

 

 

Вратата на „Рейлис Тевърн“ се отвори с трясък и Тейлър влетя вътре. Джейсън я очакваше с щеката за билярд в ръка.

— Госпожице Донован! Толкова бързо се…

Тя вдигна ръка и го накара да замълчи, мина покрай него и се запъти направо към бара. Седна на един от високите столове и кимна към бармана.

— Водка „Грей Гуус“ с лед — изръмжа тя като обигран детектив в гангстерски трилър от 40-те.

Джейсън се настани на стола до нея. Той опита да каже нещо, но Тейлър предупредително вдигна ръка. Още не.

Барманът остави напитката пред нея и тя я погълна на два пъти. След това внимателно остави чашата и едва тогава се обърна към Джейсън.

Той се усмихна.

— Казаха ми, че трябва да очаквам извинение.

Тейлър подаде чашата си на бармана.

— Ще ми трябва още едно.

Джейсън се изсмя — не издържа. Никога не беше срещал някой толкова крайно, чаровно упорит. Тъкмо се канеше да я поздрави за избора на водка, когато и двамата чуха някой да я вика по име.

— Тейлър!

И двамата погледнаха и видяха Джеръми, който се приближаваше с протегнати ръце, сякаш поздравява стар приятел. Тейлър объркано погледна Джейсън.

— Познавам ли го?

— О, това е просто Джеръми — обясни той. — Не му обръщай внимание, сценарист е. Мисли, че това място е негово, защото го оставят да работи тук през деня. Вдъхновява се като играе билярд.

— Това е малко странно.

Джейсън вдигна рамене.

— Такъв си е от колежа.

— От колежа?

— Колумбия. Бяхме съквартиранти.

Джейсън улови изненадания й поглед.

— О, не си си мислила, че адвокатите са единствените хора в този град с образование, нали?

Преди Тейлър да отговори на хапливата забележка Джеръми се приближи и спря тържествено.

— Адвокат. Най-сетне се срещаме — протегна ръка той. — Джеръми Шелби.

Тя се усмихна.

— Наричай ме Тейлър.

Джейсън завъртя очи. О, да. Джеръми можеше да й вика Тейлър.

— Разбирам, че си имала удоволствието да работиш с Джейсън — каза Джеръми. — Как се държи в съдебната зала?

— Бъдете честна, госпожице Донован — прекъсна ги Джейсън уверено.

В отговор Тейлър го изгледа от глава до пети.

— Предполагам, че това е единствената област, в която не мога да ви критикувам — каза тя шеговито. — Един ден наистина може да постигнете нещо с актьорската игра.

— И пак този сарказъм.

— Сега имам и публика — това ме зарежда — каза тя мило и посочи към Джеръми.

Джеръми се престори на потресен.

— Със сигурност не намекваш, че има области, в които човек може да го критикува? — посочи той. — Осъзнаваш, че говорим за Джейсън Ендрюс, нали?

— Вие двамата осъзнавате, че съм тук, нали?

Те не му обърнаха внимание.

— Е, в този случай — каза Тейлър на Джеръми, — по-добре да не казвам друго. След като говорим за Джейсън Ендрюс.

Джеръми се замисли, после вдигна ръка.

— Не, почакай, промених си решението. Мисля, че трябва да чуя всичко — той прегърна Тейлър през раменете. — Да се оттеглим в офиса ми — каза той и посочи една маса в дъното на заведението, покрита с празни бирени бутилки. — Трябва да чуя тази история с всички подробности, за да преценя евентуалните поражения. И трябва много бавно да ми разкажеш всички случки, в които Джейсън изглежда като пълен задник.

Останал сам на бара, Джейсън гледаше как двамата се отдалечават. Всичко най-хубаво. Но след като си поръча, той се обърна и видя как Джеръми и Тейлър се смеят.

Усмихна се на себе си и изпита странно облекчение от одобрението на приятеля си.

 

 

От другата страна на бара Тейлър и Джеръми видяха как Джейсън се разсея от нещо, което барманът го попита. Джеръми се наведе над масата в мига, в който очите на Джейсън вече не ги следяха.

— Бързо, сега е моментът да се направя на хитър и да се опитам да измъкна информация от теб.

Тейлър се засмя. Харесваше го този Джеръми, въпреки приятелите, които си избираше.

— Ще ти спестя труда. Аз съм просто адвокат от Чикаго — нямам никаква информация, която някой тук би намерил за особено интересна.

— Познаваш Джейсън Ендрюс — каза й Джеръми. — Това означава, че хората ще ти задават много въпроси, ако им се предостави възможност.

Тейлър се замисли.

— Добре — каза тя игриво. — Покажи ми колко си хитър. Давам ти право на един въпрос.

Джеръми се замисли за миг.

— Много вярвам в първите впечатления — каза той най-накрая. — Кажи ми каква беше първата ти мисъл, когато видя Джейсън да влиза в съдебната зала.

Тейлър отпи от чашата си и се усмихна. Това беше лесно.

— Заклех се да го мразя вечно.

При думите й кафявите очи на Джеръми заблещукаха.

— Точно това си казах и аз преди деветнайсет години, пет минути след като той влезе в стаята ни в общежитието.

Думите на Джеръми увиснаха във въздуха, защото Джейсън се появи с напитка в ръка. Докато сядаше, Тейлър го загледа заинтригувана.

Джейсън улови погледа й.

— Пропуснах ли нещо?

Тейлър предъвка информацията, с която току-що се беше сдобила от Джеръми. Погледна го дяволито.

— Малко по-старичък си, отколкото смятах, Джейсън Ендрюс.

Джейсън стрелна Джеръми, който невинно вдигна ръце.

— Заклевам се, принуди ме да го кажа.

 

 

По-късно тази вечер, когато Джейсън изпращаше Тейлър до колата й, я споходи прозрение, което можеше да се опише единствено като моментно „осъзнаване“ — миг, в който й просветна кой всъщност е Джейсън Ендрюс. Прозрението я споходи, когато той внимателно се огледа на всички страни, след като прекрачи изхода на таверната, вероятно проверявайки за папараци или фенове. Странно, през цялата вечер тя някак си беше забравила, че той е известен.

Всички тези моменти, в които й просветваше, че Джейсън беше най-известната филмова звезда, я караха да се чувства неудобно. Защото това бяха моментите, в които тя се чувстваше така, сякаш някак си не са равни. Много повече предпочиташе да мисли за Джейсън като за някакъв случаен идиот, който й лази по нервите.

Но в интерес на истината имаше и друга причина, поради която тези моменти прозрения не й харесваха: изглежда те неминуемо вървяха с „осъзнаването“, че Джейсън всъщност беше божествен. А тези мисли бяха опасни за всеки, който не е правил секс от предишното финансово тримесечие. От началото на предишното финансово тримесечие.

— Значи ще се видим в петък вечер?

Въпросът на Джейсън наруши мислите й.

— Да, добре — петък вечер. До пет трябва да съм излязла от съда.

— Мислех да хапнем някъде. — Джейсън видя подозрителния й поглед. — Но ако имаш непоносимост към ресторанти, винаги може да се видим у нас — намигна й той.

— Среща в ресторант ще бъде добре — каза тя бързо. Стигнаха до колата й.

— Добре, ще го уредя — каза Джейсън. — Къде не си ходила?

Тейлър се изсмя на думите му.

— По-добре ме питай къде съм ходила.

— Добре, къде си ходила!

— В служебния стол на офиса ми.

Когато Джейсън замълча, Тейлър го погледна и видя изуменото му изражение. Опита се да обясни.

— Имах много работа. И не познавам кой знае колко хора…

Джейсън я прекъсна като махна с ръка. Нещо друго го беше шокирало.

— Това ли е твоята кола? — посочи той невярващо към „Пи Ти Крузър“-а.

Тейлър махна с ръка.

— О, не, тази вечер реших да се кача на най-близкото превозно средство.

Джейсън не обърна внимание на сарказма й, неспособен да отлепи ужасения си поглед.

— Това е просто кола, Джейсън — каза тя раздразнено.

Тук той погледна към нея и се усмихна.

— Определено не си от Лос Анджелис, Тейлър Донован.

По целия път до вкъщи тя се опитваше да разбере дали това трябваше да е комплимент, или обида.