Джули Джеймс
Най-сексапилният мъж (23)

22

Момичетата се засуетиха. Докато влизаха и излизаха от банята и пробваха различни тоалети (петнайсетте на Вал сега се оказаха много полезни), приятелките на Тейлър настояваха да узнаят всички подробности за връзката й с Джейсън. И тя им разказа.

Как не е можела да го понася в началото, когато се срещнали.

Как се е държала арогантно и грубо и как я е обидил по националната телевизия.

Как се бе борила да се отърве от проекта „Ендрюс“, но как никой във фирмата не й беше обърнал внимание.

— А сега? — попита Кейт, седнала със скръстени крака на леглото на Тейлър. Двете вече бяха готови, но Вал все още се суетеше пред голямото огледало в ъгъла на спалнята.

— А сега не знам — каза Тейлър и вдигна рамене. — Мисля, че го намирам за приемлив.

— Приемлив — обърна се Вал от огледалото. — Намираш Джейсън Ендрюс просто за приемлив?

— Ами… — оправда се тя.

— Би ли искала да поправиш отговора си, Тейлър — попита Кейт хитро.

След това тя разказа на приятелките си за Вегас и как в момент на слабост, провокирана от алкохола (това все още беше версията й и тя се придържаше към нея) тя и Джейсън почти се целунали. Докато не ги прекъснала орда крещящи фенове.

— Мразя, когато става така — прекъсна я Кейт. — Лудите фенове развалят всичко.

Тогава Тейлър им разказа и за партито и описа в подробности изумителната къща на Джейсън. Но поради някаква причина не им спомена за случайната среща с Наоми. От гордост, вероятно.

— И сега какво? — попита Вал. Най-сетне се беше спряла на червена блуза без ръкав и дънки „Тру Рилиджън“. — Какво става с вас двамата?

— Нищо не става с нас двамата — каза Тейлър.

— Ама не е ли престъпление — унесе се в размисли Вал. — Трябва да се заемеш с това възможно най-скоро, Тейлър. Още тази вечер. Глупачка си, ако не го направиш.

Преди Тейлър да успее да отговори, на вратата се звънна. Вал скочи, развълнувано изтича в хола и надникна през прозореца. Тейлър и Кейт я последваха.

Вал се обърна и посочи навън.

— Мъжът, когото наричаш приемлив, току-що изпрати лимузина да ни вземе. Какво ще кажеш за това?

Любопитни, Тейлър и Кейт надникнаха през прозореца.

— Какво, за бога, си му направила? — попита Кейт и огледа лимузината.

— О, ами, затръшнах му няколко врати под носа, затворих му телефона няколко пъти и го залях с обиди.

Кейт кимна.

— А, обичайните неща…

Усмихнаха се. После погледнаха през прозореца, а Вал забърза навън. Тя спря пред лимузината и важно раздаде въздушни целувки на няколко от съседите на Тейлър, преди да се качи.

 

 

Където и да отидеха тази вечер, всички ги зяпаха.

Докато петимата (Джейсън беше взел и Джеръми) опитваха абсурдно скъпо суши и обръщаха напитки в „Кои“, хората зяпаха.

Докато се смееха на билярдната маса в „Тедис“, в хотел „Рузвелт“, хората зяпаха.

Когато излязоха от „Тедис“ и отидоха направо в „Привилидж“, хората зяпаха.

Когато мениджърът (облечен целият в бяло) ги въведе в клуба с белите стени и белия под и ги настани в уединено сепаре (бяла коза, разбира се), хората зяпаха.

Кейт и Вал се наслаждаваха на всяка една минута.

Това беше една от най-хубавите, ако не и най-хубавата вечер в живота им. И определено най-бляскавата. Където и да отидеха, с тях се държаха като с кралски особи. Разбира се, всичко това беше заради Джейсън.

След като сервитьорът взе поръчките им, Тейлър се улови, че мисли за отношението на Джейсън към нея тази вечер. Или по-скоро за пълната липса на такова. Той се държеше изключително любезно с приятелките й: очарователно, приятелски. Всъщност съвършено добре. През цялата вечер се стараеше те да се забавляват. Говори надълго и нашироко и с Вал, и с Кейт и се опитваше да опознае и двете. В което нямаше проблем. Приятелките й можеха да имат Джейсън Ендрюс — тя беше прекарала достатъчно време край него.

Не беше ли така?

Бяха си поръчали втори напитки, когато Тейлър забеляза, че около масата им се е събрала голяма тълпа. Когато един потен, пиян тип със замазана коса — някой си известен с това, че е известен петролен наследник, който излизал с Парис Хилтън (според всезнаещия шепот на Вал) — бутна Тейлър и за малко не разля напитката си върху нея, на Джейсън вече му писна.

— Да идем отзад — подкани той.

Тейлър се възползва от промяната на мястото и се отправи към бара, за да уреди сметката. Джейсън беше платил за всичко останало тази вечер и тя се чувстваше виновна да продължава да се възползва от щедростта му. Той можеше и да е богат, но тя също можеше да си позволи да плати няколко напитки.

Тейлър извади кредитната си карта от чантата и се опита да помаха на сервитьора, когато Джейсън спря до нея на бара.

— Какво смяташ да правиш с това? — посочи той развеселено кредитната й карта.

— Нека поне платя напитките — настоя тя.

— Защо? За да можеш после да ги прибавиш към моята сметка при вас? — подразни я Джейсън.

Като си спомни колко неловък беше предишният им разговор по този въпрос, Тейлър се изчерви.

— Не се притеснявай — няма да го направя — каза му тя. — Съмнявам се, че мога да нарека това работа — тя посочи към бара и тълпата, която ги заобикаляше.

Джейсън се наведе.

— Така ли? Тогава как би го нарекла? — имитирайки я, той посочи към бара и тълпата.

Точно тогава някой бутна Тейлър и я блъсна към Джейсън. Той я задържа и сложи едната си ръка на бедрото й, за да я защити от тълпата. Притисната към него, Тейлър го погледна и видя, че очите му са вперени в нейните.

Тази вечер в клуба имаше стотици хора.

Но изведнъж сякаш се оказаха само двамата.

Докато стояха заедно сред приглушената светлина на свещите, която огряваше бара, умът на Джейсън препускаше в милиони посоки.

Гледаше как Тейлър отстъпва назад и увеличава разстоянието помежду им. Изглеждаше малко развълнувана. Добре, помисли Джейсън. Време беше.

— Какво имаш предвид? — попита тя и се опита да продължи с нормален разговор. — Как биха нарекла кое точно?

Той посочи между тях.

— Мисля, че веднъж описа това като „тормоз“ от моя страна.

Тейлър се усмихна.

— Аз? Не звучи като нещо, което бих казала.

Джейсън можеше да се закълне, че долавя флиртуваща нотка в тона й.

— Не, ясно си спомням разговора — каза той. — Бяхме в „Белажио“, на терасата…

Бузите на Тейлър се изчервиха издайнически и Джейсън разбра, че тя си спомня не само разговора, но и какво се беше случило или почти се беше случило веднага след това.

Точно в този момент тълпата отново се надигна. За да не се блъсне в Тейлър, той се хвана за бара и я обгради с ръце като в капан.

Усмихна й се широко.

— Да, мисля, че точно дотук бяхме стигнали миналия път.

Тя се вторачи в него.

— Мисля, че трябва да се връщаме при приятелите ни.

— Вече прекарахме достатъчно време с тях тази вечер.

Тя вирна глава.

— Мислех, че ти е приятно да говориш с Вал и Кейт.

— Защото са твои приятелки — Джейсън замълча. — Всичко е заради теб, знаеш ли.

Видя в очите й да проблясва нещо, но този път не беше гняв.

— Джейсън… — каза тя пресипнало.

Това го побъркваше. Забравил къде са и всичко наоколо, Джейсън се наведе и прошепна в ухото й:

— Кажи го пак, Тейлър. Харесва ми начинът, по който казваш името ми.

Чу как тя бързо си пое дъх от думите му. Той отмести глава и устните им се оказаха само на сантиметри. Очите й бяха тъмни и страстни. Тейлър обърна лице към неговото и бавно започна да се приближава…

— Джейсън.

Но този път човекът, който произнесе името му, не беше Тейлър.

Беше Джеръми.

Джейсън видя приятеля си, застанал до него. Погледът му изразяваше всичко — „Мамка ти, ти се шегуваш“.

Джеръми беше смутен.

— Извинявай, приятел — трябва да те заведем отзад. Ако не си забелязал, тези хора полудяват — посочи той навалицата зад себе си. — Не мисля, че охранителите ще могат да ги държат настрани от теб задълго.

Джейсън погледна над главата на Джеръми и видя, че е прав. Тълпата — и мъже, и жени се блъскаха напред и се опитваха да минат покрай тримата охранители, които го бяха обградили да го пазят.

Джейсън кимна в съгласие. Обикновено беше много внимателен на обществени места, но в присъствието на Тейлър не можеше да мисли за това.

— Да тръгваме — каза той на Джеръми, докато оглеждаше тълпата. Погледна към Тейлър и сложи ръка на кръста й. — Стой между мен и Джеръми — каза й той.

Точно тогава момиче на около двайсет и пет успя да премине покрай един от охранителите, скочи към Джейсън и избута Джеръми и Тейлър.

— О, Господи! Джейсън, обичам те! — извика тя обезумяло.

Един от охранителите сграбчи жената точно преди да стигне до Джейсън и я избута.

Джейсън се протегна към Тейлър.

— Добре ли си?

Но изглежда тя не го чу. Беше се втренчила в жената, която правеше сцени и обезумяло дереше охранителя, който я беше дръпнал от Джейсън.

— Почакайте, моля ви! — викаше тя отчаяно. — Искам само да поговоря с него за минута! Просто искам да поговоря с него!

Тейлър беше като хипнотизирана. Джейсън я хвана за ръка.

— Тейлър, трябва да се махаме оттук.

Тя чу думите му, дойде на себе си и кимна.

— Извинявай, разбира се.

След това тихомълком последва Джейсън и Джеръми в отделното помещение отзад.

 

 

Джейсън не успя отново да говори с Тейлър.

Тя прекара останалата част от времето с приятелките си и той не искаше да се натрапва. Предполагаше, че е разстроена от инцидента с жената и искаше да я остави малко на мира. Хората около него, за съжаление, нямаха избор — трябваше да свикват с подобни неща.

Групата остана, докато клубът не затвори. На тръгване управителят на бара предупреди Джейсън, че отпред се е събрала тълпа папараци и им предложи да излязат през задния изход. Когато петимата тръгнаха към лимузината, която ги чакаше в пряката, Джейсън чу момичетата развълнувано да коментират вечерта.

Той наблюдаваше как Тейлър се отдели от приятелките си и тръгна напред. Джеръми вървеше начело и тя изравни крачка с него. След като повървяха малко, тя спря и протегна ръка.

— Джейсън, почакай.

Погледите им се срещнаха.

— Благодаря ти за тази вечер.

Джейсън кимна с усмивка.

— За нищо.

Двамата стояха така и за първи път Джейсън забеляза, че тя не разваля мига със саркастичен коментар.

Не, вместо това мигът бе развален от Валери, която им извика:

— Ей! Тежки гемии!

Джейсън и Тейлър видяха Вал да виси от покрива на лимузината.

— Имате ли нещо против да ускорите крачка? — попита тя, очевидно подпийнала. — Може да продължите тайния си разговор у Тейлър — всички отиваме там за „афтър ауърс“.

Джейсън погледна към Тейлър, любопитен да види реакцията й от този развой на нещата.

Тя вдигна рамене и се усмихна.

— Да тръгваме!