Джули Джеймс
Най-сексапилният мъж (8)

7

— Не ме интересува какво пише в сценария. Нещата не се случват така.

Тейлър стоеше пред адвокатската маса и упорито гледаше към Джейсън. Работеха вече десети час. Тя изпадна в ужас, когато преди няколко минути погледна часовника си и видя колко късно е станало. Според нея нещата щяха да се развият по-бързо, ако той не спореше с нея буквално за всяка промяна, която тя предлагаше за сценария.

— И аз не разбирам каква е разликата — отбранително отговори Джейсън. Той държеше сценария в ръка и го размахваше.

— Разликата е голяма — отвърна тя. — Ако си мислиш, че можеш да изглеждаш „замислен“ и „незаинтересован“ — огради тя с въздушни кавички думите, които той беше използвал току-що — като седиш, докато говори адвокатът на отсрещната страна, в истинската съдебна зала нещата не стоят по този начин. Трябва да ставаш всеки път, когато привеждаш довод пред съдията.

След това посочи сценария и за енти път този ден каза:

— Някой изобщо говорил ли е с истински адвокат, преди да напише това?

Леле, леле, мислеше си Джейсън. Очевидно не само той беше самонадеян.

Наблюдаваше Тейлър, която се беше разположила в ъгъла на ложата на съдебните заседатели, възможно най-далече от свидетелското място. По-рано тя бе разрушила прекрасния момент „Всичко се случва“, защото веднага щом прекрачиха прага на съдебната зала, стана сериозна. Но Джейсън се надяваше, че ще дойде време, когато бронята й отново ще се пропука — дори и за част от секундата. Не че имаше нещо против в продължение на десет часа да я наблюдава как дръзко крачи из съдебната зала.

— Сега говорим за разликите между пряк и кръстосан разпит — извика Тейлър от далечния край на ложата на съдебните заседатели и отново заговори с учителски маниер. — За разлика от кръстосания при прекия разпит трябва да стоиш до съдебните заседатели така, че да накараш свидетеля да гледа към тях, когато отговаря на въпросите. По този начин привличаш вниманието им, все едно свидетелят говори директно на тях.

Тук Джейсън се намръщи и погледна една от страниците в сценария.

— Но ако се намирам в другия край на съдебната зала как ще хвърля книга по свидетеля?

Тейлър се завъртя, ужасена от подобна подигравка с адвокатската практика.

— В сценария пише, че трябва да хвърлиш книга по свидетел? — тя профуча през залата, изтръгна сценария от ръцете му и гневно запреглежда текста като обръщаше страниците напред-назад в търсене на обидния пасаж.

— Тук не пише подобно нещо.

Той се усмихна.

— Хванах те.

Тейлър скръсти ръце на гърдите си.

— Много смешно.

— Прекалено лесно е — изсмя се той. След което се приготви за жилещия й отговор.

Вместо това обаче Тейлър мълчеше, беше насочила вниманието си към сценария. Прелисти няколко страници.

— Този диалог… — бавно каза тя, сякаш беше обезпокоена и седна на масата до Джейсън.

Той надникна и видя върху коя част от сценария се беше концентрирала: беше стигнала до средата, където героят му съсипва ключов свидетел за опозицията с брутален кръстосан разпит. Сцената бе една от любимите му и затова той се изненада, че Тейлър е обезпокоена от нея.

— Какъв е проблемът с диалога? — попита той и надникна над рамото й. — Не смятах, че сцената е лоша.

— Не че е лоша — отвърна тя. Погледна към него и леко се изчерви, поколеба се. — Както и да е. Много задълбавам.

Джейсън се вторачи в нея. Никога не правеше компромиси с ролите си, без значение колко дребни бяха подробностите. А по някаква причина той установи, че все повече цени мнението на Тейлър Донован.

— Не, наистина. Искам да знам какво мислиш.

Тейлър се вгледа в сериозното му изражение. Тя беше искрено изненадана от отношението му към работата по време на тези десет часа. Пренебрегването на срещите им заради уикенда в Лас Вегас за нея бе показателно за етиката му на работа. Но се случи обратното — трябваше да признае, че Джейсън наистина се интересуваше от съдебните техники, които му бе показала, и й бе задал много въпроси. Някои даже бяха добри.

И така Тейлър плъзна проблемния сценарий, за да могат и двамата да го следят.

— Ами за начало тази сцена би трябвало да е кръстосан разпит, нали? — тя посочи текста.

Джейсън се намръщи.

— Да. Защо?

— Виж, проблемът е, че никой от тези въпроси не е подвеждащ — тя видя как Джейсън объркано наклони глава и обясни. — Всички въпроси са отворени. Един адвокат никога не би ги задал на кръстосан разпит, защото там всичко опира до контролиране на свидетеля. Принуждаваш го да каже нещата, които ти искаш, и само тях. А със сигурност не би дал възможност на свидетеля да обяснява надълго и нашироко.

Тейлър взе сценария да демонстрира.

— Ето тук: героят ти пита: „Какво точно беше вашето намерение за тази вечер, господин Робинс?“, а няколко реда по-надолу казваш: „Кажете ни тогава какво точно си помислихте, когато осъзнахте, че съпругата ви е мъртва“. Проблемът е, че тези въпроси дават на свидетеля много вратички за измъкване. Трябва да кажеш нещо от сорта…

Тя се обърна към Джейсън и промени репликите.

— И вашето намерение тази вечер бе да кажете на съпругата си за връзката, която имате, нали? — тя с лекота премина нататък. — Всъщност, не се ли почувствахте облекчен, когато видяхте безжизненото тяло на съпругата ви в басейна, господин Робинс?

Докато Тейлър продължаваше да води — и то импровизирано — променения кръстосан разпит, за Джейсън нямаше никакво съмнение, че е направила сцената поне пет пъти по-силна. Той я гледаше впечатлен и изведнъж осъзна колко много му харесва да я гледа, докато работи.

Всъщност, на него просто му харесваше да я гледа.

В този миг Тейлър изглежда забеляза, че той се е втренчил в нея. Спря и смутено се усмихна.

— Съжалявам, сигурно те отегчавам до смърт с тези неща, нали?

Тази усмивка го побъркваше. Джейсън се опита да прогони мисълта и прочисти гърло.

— Не, съвсем не — каза той. — Моля те, продължавай.

Тейлър вирна глава с любопитство.

— Ти се отнасяш адски сериозно, нали? Искам да кажа, че ролята ти на адвокат едва ли е най-голямото ти предизвикателство.

Джейсън дълго гледа Тейлър, мислейки върху въпроса й. След това се наведе — достатъчно близо, че ръката му леко да докосне нейната.

— От колко време практикуваш адвокатската професия? — попита той неочаквано.

Тейлър мигна, изненадана от насоката на разговора.

— От шест години. Защо?

— Колко дела си спечелила?

Тя се усмихна делово.

— Всичките.

— Сега подготвяш ли се по-малко просто защото си по-запозната с това, което вършиш.

— Не, разбира се, че не.

— Защо не?

— Защото винаги искам да си свърша работата възможно най-добре.

Джейсън я погледна многозначително.

— Аз също.

Тейлър наклони глава.

— Съгласна съм.

Джейсън й се усмихна и за миг и двамата бяха просто себе си, без нищо друго да има значение.

Прекъсна ги резкият звук на мобилния му телефон.

С голяма неохота Джейсън отклони вниманието си от Тейлър и извади телефона от джоба си. Провери кой се обажда, след което я погледна и обясни.

— Извинявай, агентът ми, Марти е. Изпада в истерия, ако не може да ме открие — завъртя той очи, преувеличавайки.

Тейлър се усмихна. Нещо като партньорите при нас, помисли тя.

— Марти! Как си? — Джейсън вдигна телефона си, знаейки много добре, че е побъркал агента си. Както Джеръми обичаше да се шегува, агентът на Джейсън бе най-ангажираният човек в шоубизнеса.

Тейлър наблюдаваше как изражението му стана необикновено сериозно.

— Разбирам — каза Джейсън разочаровано. Тейлър се зачуди дали не е загубил някоя роля. — Можеше да се очаква. — С дръпнато „довиждане“ той затвори телефона.

Тейлър забеляза, че Джейсън задържа поглед върху мобилния. Когато вдигна очи и я погледна, тя можеше да се закълне, че е ядосан.

— Е, госпожице Донован, изглежда имаме проблем.

От прозорците в коридора Тейлър наблюдаваше огромната тълпа папараци, която се беше събрала навън. Кръжащи като лешояди, накацали с фотоапаратите си, те стояха в очакване на кадър за петстотин хиляди долара. Тя видя, че няколко фотографи бяха стигнали дотам, че се бяха покатерили на дърветата в двора.

— Навън е лудница — промърмори тя смаяно, докато наблюдаваше сцената. — Не мисля, че някога съм виждала толкова много камери на едно място.

Джейсън стоеше зад нея без ни най-малко да е изненадан.

— Имаш ли представа как са разбрали, че съм тук?

Хипнотизирана от медийния цирк Тейлър не забеляза острата нотка в гласа му.

— Вероятно от някоя от секретарките, ако трябва да предположа.

Тя отмести поглед от прозорците и забеляза, че сградата е празна. Откакто дойде в Лос Анджелис, беше работила до късно много вечери и беше свикнала.

— След седем заключват другите врати — каза Тейлър. — Това е единственият изход.

— Колко удобно.

Джейсън не си направи труда да скрие горчивината в гласа си. Откакто Марти му се обади да му каже, че някой е уведомил медиите за местонахождението му, поради някаква причина той се чувстваше така, сякаш някой го беше ударил в стомаха. Разбира се, трябваше да се сети, че Тейлър Донован неминуемо ще използва името му, за да разгласи своето. Колко типично. Само не можеше да разбере защо този път толкова много се ядосваше.

Тя изведнъж се отдалечи от прозорците и се обърна към него. Сега идва моментът, помисли си Джейсън, в който тя се прави на раздразнена, после пита как изглежда и се приготвя за фотоапаратите. „Готов ли сте да ме снимате, господин Демил?“

Тейлър сви рамене, сякаш приемаше ситуацията.

— Е, предполагам, че трябва да си изиграеш нещата — каза тя и посочи към вратата, която бе единственият им изход. — Забавлявай се — и тук тя направи неочакваното.

Отдалечи се.

Беше направила само няколко крачки, когато погледна назад към Джейсън, очевидно с една последна мисъл.

— Беше… интересно, господин Ендрюс — каза тя. После забърза към асансьора.

Джейсън стоеше, останал без думи. Странно, колко често се чувстваше така, когато се намираше край нея.

Той гледаше напълно объркан как Тейлър се отдалечава. Най-сетне успя да изрече:

— Почакай!

Когато той извика, тя рязко спря и се обърна. Джейсън въпросително посочи към вратата.

— Ти няма ли да дойдеш?

Тейлър го погледна невярващо.

— Луд ли си? Навън сигурно има стотици фотоапарати. Ще тръгна по-късно, когато всички са си заминали.

Ченето на Джейсън за малко не удари пода.

— Я да изясним — каза той бавно. — Не искаш да те виждат с мен?

После погледна Тейлър толкова невярващо, че тя не можа да не се усмихне. Беше доста сладък, когато нямаше какво да каже.

— Имам важно дело след една седмица — каза му тя. — Не мога да рискувам да ме обвинят в опит за предразположение на съдебните заседатели като се появя в медиите със знаменитост. Съдията може да ме изхвърли от делото заради това.

После погледна Джейсън многозначително.

— Освен това клиентът ми се опитва да обори обвинения в сексуален тормоз. Трябва да изглежда възможно най-морален. Ще граничи с небрежност от моя страна, ако допусна да бъде свързан по някакъв начин с теб.

Джейсън премигна и почти се изсмя. Без да се обиди.

В този момент при нейната приятна незаинтересованост от общественото внимание, което постоянно присъстваше в живота му, Джейсън изпита най-странното усещане — леко паническо, бездиханно чувство, сякаш е на скоростно увеселително влакче.

Беше необикновено чувство за него — нещо, което не можеше съвсем да определи — но знаеше едно. Не искаше тя да си тръгне.

— Ами филмът? — изпелтечи той, като се опитваше да измисли нещо само и само да я задържи. — Ти самата каза, че има проблем със сценария — той я гледаше втренчено, докато думите се лееха от устата му. — Ами аз? Не сме разгледали всичките сцени в съда, трябва да съм сигурен, че изглеждам сякаш знам какво правя.

Тейлър се обърна и застана с лице към него. Огледа го, после се усмихна.

— Ще бъдеш страхотен адвокат, Джейсън.

За първи път казваше името му.

После просто се обърна и затича към асансьора. И преди Джейсън да успее да каже нещо, тя вече беше изчезнала.

Стоеше сам в лобито и гледаше след нея. Беше забравил, че папараците са навън, че го бяха зърнали и започваха да връхлитат с камерите. Бяха накацали по прозорците, бяха го наобиколили и се движеха като глутница. Джейсън не забелязваше ярките, изгарящи светкавици, които експлодираха около него, защото имаше само една мисъл в главата.

Няма начин това да е краят.